Българските болници също чакат от касата близо 123 млн. лв.
Освен на задграничните здравни фондове Националната здравноосигурителна каса дължи пари и на българските лечебни заведения. От 2015 година до момента не са изплатени близо 123 млн. лева за осъществено лекуване и медицински услуги на български пациенти.
Това гласи декларация до касата и медиите на Националното съдружие на частните лечебни заведения, Сдружението на общинските лечебни заведения в България и Българската болнична асоциация, които употребяват абсурда към отговорностите на касата към лечебните заведения в Европейски Съюз, с цел да припомнят, че също се усещат ощетени и да заявят: " Ние също сме европейски лекари и работим в европейски лечебни заведения ". Призовават депутатите в идната през днешния ден полемика за отговорностите на касата да включат и тях в сметките.
Според справката на болничните сдружения:
за 2017 година не е изплатено лекуване на обща стойност 52 648 138 лв.,
за 2016 година - за 18 770 711 лв.,
и за 2015 година за 51 187 000 лв..
Така общо за трите години НЗОК дължи за извършено лекуване на български жители сумата от 122 605 849 лв., " без да броим законната рента за просрочените заплащания ", обобщава декларацията.
" Обръщаме се към народните представители, когато прегледат въпроса със отговорностите на НЗОК към лечебни заведения в Европейския съюз, да вземат поради че българските лечебни заведения са също европейски лечебни заведения, работещите при нас медици и лекуващите се при нас пациенти също са европейци. Нека, когато се взема решение за погашение на дължими суми да се мери с идентичен критерий и да се изплатят всички отговорности и към задграничните и към българските лечебни заведения ", показват болничните организации. Подсказват на Българския лекарски съюз да слагат издължаването като изискване в договарянията за Националния рамков контракт за 2018 година, които би трябвало да се завършват през днешния ден и да се гласоподават на лекарски събор тази събота.
" Увеличаване лимитирането на активността на българските лечебни заведения автоматизирано ще докара до увеличение броя на лекуващи се в чужбина български пациенти, заради неспособност да се лекуват в България. Цените, на които те ще се лекуват в европейските лечебни заведения ще са няколкократно повишени и това завишение всички ние - българските данъкоплатци, ще би трябвало да платим ", показват още лечебните заведения. Тези политики обаче " нарушават конкуренцията, спъват модернизацията и стопират развиването на българското здравеопазване; вредят освен на лечебните заведения, само че най-вече от тях страдат нашите пациенти ".
В трите години, за които лечебните заведения се усещат ощетени беше направин опит да се вкара предел на болничната активност, над който да не се изплащат пари от здравната каса. В следствие той беше отритнат от съда, само че разногласието и насъбраните неизплатени средства останаха. Същевремнно за всяка от трите години бюджетът на НЗОК за лечебните заведения е над 1.2 милиарда лв..
Това гласи декларация до касата и медиите на Националното съдружие на частните лечебни заведения, Сдружението на общинските лечебни заведения в България и Българската болнична асоциация, които употребяват абсурда към отговорностите на касата към лечебните заведения в Европейски Съюз, с цел да припомнят, че също се усещат ощетени и да заявят: " Ние също сме европейски лекари и работим в европейски лечебни заведения ". Призовават депутатите в идната през днешния ден полемика за отговорностите на касата да включат и тях в сметките.
Според справката на болничните сдружения:
за 2017 година не е изплатено лекуване на обща стойност 52 648 138 лв.,
за 2016 година - за 18 770 711 лв.,
и за 2015 година за 51 187 000 лв..
Така общо за трите години НЗОК дължи за извършено лекуване на български жители сумата от 122 605 849 лв., " без да броим законната рента за просрочените заплащания ", обобщава декларацията.
" Обръщаме се към народните представители, когато прегледат въпроса със отговорностите на НЗОК към лечебни заведения в Европейския съюз, да вземат поради че българските лечебни заведения са също европейски лечебни заведения, работещите при нас медици и лекуващите се при нас пациенти също са европейци. Нека, когато се взема решение за погашение на дължими суми да се мери с идентичен критерий и да се изплатят всички отговорности и към задграничните и към българските лечебни заведения ", показват болничните организации. Подсказват на Българския лекарски съюз да слагат издължаването като изискване в договарянията за Националния рамков контракт за 2018 година, които би трябвало да се завършват през днешния ден и да се гласоподават на лекарски събор тази събота.
" Увеличаване лимитирането на активността на българските лечебни заведения автоматизирано ще докара до увеличение броя на лекуващи се в чужбина български пациенти, заради неспособност да се лекуват в България. Цените, на които те ще се лекуват в европейските лечебни заведения ще са няколкократно повишени и това завишение всички ние - българските данъкоплатци, ще би трябвало да платим ", показват още лечебните заведения. Тези политики обаче " нарушават конкуренцията, спъват модернизацията и стопират развиването на българското здравеопазване; вредят освен на лечебните заведения, само че най-вече от тях страдат нашите пациенти ".
В трите години, за които лечебните заведения се усещат ощетени беше направин опит да се вкара предел на болничната активност, над който да не се изплащат пари от здравната каса. В следствие той беше отритнат от съда, само че разногласието и насъбраните неизплатени средства останаха. Същевремнно за всяка от трите години бюджетът на НЗОК за лечебните заведения е над 1.2 милиарда лв..
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ