За политическата коректност и международното положение
Оставката на вицепремиера Валери Симеонов към този момент не е вест. Тя даже докара до отдръпването на част от протестиращите, какъвто безспорно е бил и претекстът на заместител министър-председателя за предприемане на сходно деяние. Вече си имаме " нова вест " - назначението на досегашната началничка на кабинета на господин Валери Симеонов на неговото място. От една страна, тази " рокада " неотложно провокира оживени мнения и даже роди вицове, които бихме могли да оценим като осторумни, само че неуместни за цитиране в медия като News.bg.
От друга страна тези, които стачкуваха горе - долу тридесет дни против изрече на вицепремиера, в този момент са изправени пред същинска алтернатива. Те би трябвало или да се съгласят, че настояването им е изпълнено, като одобряват формалната оставка на господин Валери Симеонов за тъкмо осъществяване на настояванията им, или да признаят, че на процедура получиха " от същото ", само че с дамски контур. В първия случай те биха могли умерено да се отдадат на ежедневните си занимания. Във втория случай би трябвало да разгласят, че не одобряват осъществената политическа маневра и да се върнат пред постройката на Министерския съвет.
Засега наподобява, че надвива първото схващане, за наслада на всички участници в автомобилното придвижване в центъра на София. Протестите несъмнено не престават, само че с по-ниска активност - досегашните най-мотивирани участници в тях в преобладаващата си част към този момент са си по домовете, а и метеорологичната конюнктура най-накрая се съжали над ръководещата коалиция и добави температурни и хидроложки причини в интерес на ограничението на протестните дейности.
Разбира се, в случай че в този момент беше времето на митингите против Петър Младенов или " Виденовата зима ", за никакво усмиряване на ситуацията нямаше да може да стане дума. Само че в този момент е краят на 2018, а не средата на 1990, нито средата на 1995 година. Икономиката към момента е във напредък, безработицата към момента е удивително ниска, а зад основателните морални причини на част от потестиращите няма кой да застане. Просто няма по какъв начин Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи да се изправят пред публиката и да се самопрепоръчат, като носители на висок политически морал. Има заплаха освен да не им повярват, а и да им се смеят. Що се отнася до предстоящото изгряване на Слави Трифонов на политическия хоризонт - на него към този момент му се смеят...
Но да се върнем към изгубилата качеството си на вест оставка на вицепремиера Валери Симеонов. На забележителна част от хората с висок коефициент на просветеност цялата гарнитура на " Обединените патриоти " не им е по сърце. Затова не е за чудене, че прекалено много хора, в това число и мои другари, са задоволени от оставката на Валери Симеонов. От този епизод на самия ексвицепремиер ще му остане мъчителен спомен и поуката, че човек би трябвало да мисли с главата си и да внимава, какво приказва, без значение по какъв тъкмо метод е бил провокиран, предизвикан и докаран до афект.
Малко преди да стартира да пиша този текст, господин Валери Симеонов като че ли реши, че би трябвало да опитва още един път обществената реакция на остри изявления и назова Слави Трифонов " гологлав чалгар ", след което изрази основателното подозрение, че последният е достоверен източник на оценки и присъди в българския политически живот. Разбира се, рискът при новия вербален опит на водача на НФСБ, въобще не е съпоставим с този от изявлението му за майките на деца с увреждания. Едва ли можем да дадем и 5 % късмет, словесната експанзия на ексвицепремиера против телевизионния водещ да докара до някакво съществено публично наказание, отрицателна реакция или просто упрек. Нищо чудно този път изказът на господин Сименов да стане мотив даже и за умерено утвърждение.
Вече имах опцията да напиша на друго място, че аз персонално от дълго време не се занимавам с партийна политика и едно от огромните преимущества на този факт е, че не е належащо да си измервам приказките на аптекарски везни. Г-н Валери Симеонов обаче към момента е надалеч от освобождаващото влияние на отпадането на задължението да мери всяко свое изказване в брой изгубени или пък извоювани гласове на изборите. Пред него стои още много време, през което ще би трябвало да работи в тази много сковаваща рамка. " Пи-арите " му пък ще има още много време да потръпват, когато усетят, че господин Симеонов отново се пробва да напусне " прокрустовото ложе " на уравновесеното политическо говорене.
Всъщност, господин Валери Симеонов въобще не е фен на уравновесената тирада, само че сигурно от всички членове на Министерския съвет той най-добре се ориентираше в проблемите на действителната стопанска система. Пак той реагираше по най-адекватен метод от всички членове на кабинета " Борисов 3 ", когато трябваше да се подхващат някакви съответни дейности.
Така че справедливостта изисква да кажем по едно благодаря на подалия оставка вицепремиер за най-малко няколко негови намеси. Особено за позицията му по въпроса за опциите за привличане в България на човешки запаси от трети страни и най-много на дипломиран личен състав и на хора с висше обучение. За това в действителност би трябвало да му благодарим.
Можем и със страдание да установяваме, че още веднъж в най-новата ни история политик на най-висока позиция, би трябвало да се отдръпна от поста си поради нещо, което е споделил, а не поради нещо което е направил. У нас като че ли политиката продължава да се свързва повече с говоренето, в сравнение с с действителните дейности.
Едновременно с това би трябвало да отбележим и обстоятелството, че " особеният изказ " на някогашния вицепремиер напълно не е негово откритие. В избрана степен той стана жертва на необятно публикуваното схващане, че по този начин наречената " политическа уместност " е нещо неприятно.
Не можем да отминем с неуважение знаменателния факт, че упоменатото нагоре схващане се насажда у нас непрекъснато. Според хора на влъхвите от обществените мрежи и освен от там, " политическата уместност " е нещо, което освен е неприятно, само че е и нездравословно. Без всевъзможни скрупули на съвестта ще се повторя и потретя, като посоча, че през днешния ден у нас да си политически НЕкоректен се счита за нещо " cool " и за нещо почтено за почитание.
Според всеобщите настроения политическата уместност е надали не нещо еврейско или пък нещо гейско, нещо надали не перверзно и содомитско. Нещо пагубно, което ще унищожи свободата на словото, и съставлява цензура, проведена от самобитен политически картел на най-малко две световни конспирации. Едната интрига е на " нормалните обвинени " (на времето илюстрирани по плакатите на националсоциалистите с големи криви носове, а през днешния ден нежно посочени като " соросоиди " ), а другата интрига е стъпила на необятна полова основа.
Дори единствено всеобщата приложимост на " термини " като: " толерасти ", " либерасти ", " Еврогейски съюз " и впрочем, би трябвало да ни подсети, че в очите на постоянните участници в политическите псевдо диспути онлайн, изказът на господин Валери Симеонов е изцяло цензурен и клонящ към положителните мостри на изящната книжовност. За маса хора толерантността и свободата към този момент са досадни и отблъскващи. Настъплението на необятен фронт против самата концепция за толерантност и независимост е реалност, само че това ни шокира по-малко от непремерените вицепремиерски слова. Толкова по-зле за нас...
Продължавам да съм надълбоко впечатлен от лекотата, с която един досадил на цялата страна радио водещ, озаглави следващата си книга " Политически НЕкоректно ". Изглежда през днешния ден на медийната сергия, придържането към радикални или пък маргинални позиции е печеливша пазарна позиция.
Парадоксалното в тази ситуация е, че се пипвам, че назовавам упоменатия хартиен артикул " книга ", а не - да речем - " екологично закононарушение против горския фонд ", още веднъж поради придържането към политическата уместност. Защото прототип на същата тази нездравословна и " соросоидна " политическа уместност е просто... положителното образование.
Г-н Валери Симеонов в избрана степен стана жертва на личното си схващане, че политиците няма какво да усукват и да " увъртолват " изрече си и би трябвало " да карат напряко ". Върху това негово схващане сигурно оказа влияние и всеобщият позив против политическата уместност и против " мейнстрийм политическите течения ". Само че, оказа се, крилата на този всеобщ " полет на освободеността " от условностите на " политкоректността " и на " политическото говорене " могат да те отнесат и отвън изпълнителната власт.
Г-н Валери Симеонов стана жертва на разбирането, че " мъжкарският изказ ", говоренето " право куме в очи " (дори и в случаите, когато кумът остане пътьом без някое око), наднормената неучтивост и неотстъпчивост са мечтани от обществото, а не се порицават. Дали това е било подсъзнателно чувство или умишлено калкулиран разумен (макар и неправилен избор), ние няма от къде да знаем.
Съвсем различен, освен това изцяло подценена от медиите, от обществеността и от критиците и хулителите на господин Валери Симеонов, е въпросът, че той съумя да направи и други гафове и фалове. На тях обаче някак си никой не обърна никакво внимание, най-вероятно тъй като бяха отвън предметното поле на ползите на необятната българска аудитория.
Можем да гадаем, пък и да се досещаме, какво тъкмо са претърпели във Външното ни министерство, когато господин Симеонов с всичките си " трофеи и регалии " на вицепремиер ненадейно дойде в... Нагорни Карабах, където участва като наблюдаващ на референдум в непризнатата от България и от целия останал свят квази страна - Република Арцах. Слава Богу, интернационалният скандал се размина, може би и покради много деликатния метод на азербайджанските управляващи.
Напомням за този епизод (има и някои други, не толкоз ефектни), не с цел да зареждам с хрумвания политическите съперници на господин Валери Симеонов. Тук е мястото още веднъж да кажа, че на към този момент някогашния вицепремиер би трябвало да се отдаде заслуженото за това, с което той беше потребен на българската стопанска система. Просто щрихирам политическата действителност - изцяло допустимо е " да си го получиш " за това, което приказваш, а не за това, което правиш. А който направиш някаква беля, може и въобще да не ти извърнат внимание, тъй като белята не е забавна на публиката. Какво да се прави - българска действителност и всекидневие.
Веднъж стигнали до тук, не можем да не се сетим за още една от обичаните боксови круши на обществените медии - за господин Марешки. Заедно с някогашния към този момент вицепремиер, господин Марешки е от политиците, които умерено биха могли да извърнат наопъки класическата имитация на дядо поп и да споделят: " Не ме слушай, какво приказвам, а ме гледай какво върша ".
В последна сметка Веселин Марешки беше индивидът, който хвърли на везните на премерването " има ли у нас картел на търговците на горива или няма " онази теглилка, която принуди Комисия за защита на конкуренцията да признае, че картел има. След което станахме очевидци на върховия цинизъм - отново същата Комисия за защита на конкуренцията санкции компанията на Марешки за... пласиране на горива на дъмпингови цени.
Специално при господин Марешки сходен модел на държание е съответен, тъй като последното, в което можем да го заподозрем, са харизматичното лъчение и/или лидерското омагьосване. От тази позиция най-разумното, което може да прави, е да оставя някакви забележими следи с дейностите си. Разбира се, тези дейности накърняват ползите на други и той получава назад с лихвите " прояви на любов " от страна на ощетените самоназначили се монополисти.
Историята в две дейности към горивния картел е блестяща илюстрация на всичко казано до тук. Трябва да признаем, че господин Марешки е наподобява първият български жител, осъден за НЕучастие в картел. " Аптекарят Марешки " не е любим на необятната аудитория, само че другояче е твърд човек и устоя на напън и на политически тормоз.
Веселин Марешки изцяло си заслужи влизането в сегашния парламент. Съвсем обособена тематика е, че по никакъв начин не му е елементарно да бъде забелязван в него. Дори единствено тъй като би трябвало непрекъснато да се оправя с насъсканите против него всевъзможни самостоятелни, справедливи и безпристрастни медии - най-много с тези, в чиито рекламни бюджети са се отчели разнообразни икономически субекти от горивният картел. Дори и посочен с пръст от Комисия за защита на конкуренцията в един миг, горивният картел въобще не е останал без пари, отмъстителността му е пословична, а на медийния пазар " ден година храни ". Така че, господин Марешки никога не е на курорт в Народното събрание.
И тъкмо тук, където приказваме, че политик като господин Марешки е значим не с речите си, а с дейностите си, стигаме до неговото деяние, което нищо чудно да НЕ го докара до положително. Става дума несъмнено, за неговия политически избор да се опита да търси политическа вероятност на " полето " на евроскептицизма. На доста хора това политическо поле наподобява като свежа и тучна морава. Изглежда им, че на нея биха могли да бъдат идейно изхранени много гласоподаватели, обременени с наследствена или добита неприязън към Европейския план.
Лошата вест е, че в общоевропейски проект, най-малко за в този момент, а евентуално и в средносрочен проект, дружбата с Марин льо Пен води към политическото гето. В общобългарски проект пък тучната морава, към която е вперила взор целокупната партия " Воля " е значително взета на концесия от " Обединените патриоти ".
Поне към този момент няма никакви сигнали, че сред тях и " Воля " може да има сработване. Напротив, в коридорите на Народното събрание се водят полемики за някакъв Кокал (с основна буква). Това значи, че колкото и да е тучна ливадата и лъжливо зелена да е тревата й, тя ще би трябвало да бъде делена сред господин Марешки и тримата водачи на " Обединените патриоти ". Дали последните ще са дружно от тук нататък, от позиция на " Воля " е вторичен въпрос. Всичките са съперници, освен това - зъбати съперници, с история в " сектора ", врели и кипели.
Така че, преценявайки тъкмо последните дейности, а не приказките на господин Марешки, най-вероятно ще би трябвало да установяваме, че и най-съобразителните хора вършат неточности. Едни не мерят " полета на експресията си " в своята обществена тирада, а други се събират най-меко казано с " неприятни другарчета " на европейско ниво. При това времената са такива, че въпросните " другарчета " евентуално ще стават от ден дневно все по-лоши, а търпението на естествените хора на края ще се изчерпа.
Създателят и едноличен водач на " Воля " тук е направил избора си самичък. Никой не е държал револвер до главата му. Много български политици, които са имали " лиценз " за достоверни представители на една или друга европейска партийна фамилия (особено социалдемократите, само че в забележителна степен и либералите, а още повече - християндемократите и членовете на ЕНП), могат да му опишат тъжните си истории.
От тях той евентуално ще види, че в действителност от консолидираното в европейски и интернационалните политически придвижвания има смисъл единствено когато си забележителна мощ в националния си парламент и искаш да прокарваш някаква своя политика на по-високо ниво. Разбира се, в случай че знаеш какво искаш и имаш задоволително багаж в главата, с цел да го лансираш.
В момента от една страна, " Воля " не е първостепенна политическа мощ, с опрощение. Тя си е заслужила парламентарните мандати, само че надалеч не е първокачествен фактор. Едва ли в близко време " Воля " и господин Марешки ще имат пред себе си задачата да прокарват някакви хрумвания и начинания на европейско равнище. А на национално ниво, участието в ПЕС, ЕНП, АЛДЕ или където и да е, не носи гласове. Поне за в този момент. Така че, гордостта, че си единственият припознат в България от знаменосците на антиевропеизма, няма практическа стойност.
От друга страна, когато ролята ти може да се окаже тъкмо да " закърпиш " някое парламентарно болшинство, статутът на жител на " политическото гето " никога не е най-хубавият избор. Възможно е да възникне обстановка, при която възможната тежест на " Воля " като допълващ фактор на ръководещото болшинство да се окаже по-голяма от аритметичните измерения на парламентарното й наличие. В такава обстановка господин Марешки даже би могъл да направи нещо потребно в негов жанр - по линия на дейности, а не на приказки.
Но тъкмо тогава, за лошотия, ще възникне въпросът, че " Воля " се е самоидентифицирала като част от антисистемното и антиевропейско направление в българската политика и в политиката на равнище " европейски континент ". И всеки ще пита, значи ли това, че държавното управление взима курс на раздалечаване с Европа и нейните разбирания за живота? При това състояние е доста по-вероятно да получиш саморъчно написана коледна картичка от Путин, в сравнение с да те поканят в ръководещата коалиция. В такива обстановки, човек схваща непреходния темперамент на лозунга: " Да живее интернационалното състояние! "
От друга страна тези, които стачкуваха горе - долу тридесет дни против изрече на вицепремиера, в този момент са изправени пред същинска алтернатива. Те би трябвало или да се съгласят, че настояването им е изпълнено, като одобряват формалната оставка на господин Валери Симеонов за тъкмо осъществяване на настояванията им, или да признаят, че на процедура получиха " от същото ", само че с дамски контур. В първия случай те биха могли умерено да се отдадат на ежедневните си занимания. Във втория случай би трябвало да разгласят, че не одобряват осъществената политическа маневра и да се върнат пред постройката на Министерския съвет.
Засега наподобява, че надвива първото схващане, за наслада на всички участници в автомобилното придвижване в центъра на София. Протестите несъмнено не престават, само че с по-ниска активност - досегашните най-мотивирани участници в тях в преобладаващата си част към този момент са си по домовете, а и метеорологичната конюнктура най-накрая се съжали над ръководещата коалиция и добави температурни и хидроложки причини в интерес на ограничението на протестните дейности.
Разбира се, в случай че в този момент беше времето на митингите против Петър Младенов или " Виденовата зима ", за никакво усмиряване на ситуацията нямаше да може да стане дума. Само че в този момент е краят на 2018, а не средата на 1990, нито средата на 1995 година. Икономиката към момента е във напредък, безработицата към момента е удивително ниска, а зад основателните морални причини на част от потестиращите няма кой да застане. Просто няма по какъв начин Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи да се изправят пред публиката и да се самопрепоръчат, като носители на висок политически морал. Има заплаха освен да не им повярват, а и да им се смеят. Що се отнася до предстоящото изгряване на Слави Трифонов на политическия хоризонт - на него към този момент му се смеят...
Но да се върнем към изгубилата качеството си на вест оставка на вицепремиера Валери Симеонов. На забележителна част от хората с висок коефициент на просветеност цялата гарнитура на " Обединените патриоти " не им е по сърце. Затова не е за чудене, че прекалено много хора, в това число и мои другари, са задоволени от оставката на Валери Симеонов. От този епизод на самия ексвицепремиер ще му остане мъчителен спомен и поуката, че човек би трябвало да мисли с главата си и да внимава, какво приказва, без значение по какъв тъкмо метод е бил провокиран, предизвикан и докаран до афект.
Малко преди да стартира да пиша този текст, господин Валери Симеонов като че ли реши, че би трябвало да опитва още един път обществената реакция на остри изявления и назова Слави Трифонов " гологлав чалгар ", след което изрази основателното подозрение, че последният е достоверен източник на оценки и присъди в българския политически живот. Разбира се, рискът при новия вербален опит на водача на НФСБ, въобще не е съпоставим с този от изявлението му за майките на деца с увреждания. Едва ли можем да дадем и 5 % късмет, словесната експанзия на ексвицепремиера против телевизионния водещ да докара до някакво съществено публично наказание, отрицателна реакция или просто упрек. Нищо чудно този път изказът на господин Сименов да стане мотив даже и за умерено утвърждение.
Вече имах опцията да напиша на друго място, че аз персонално от дълго време не се занимавам с партийна политика и едно от огромните преимущества на този факт е, че не е належащо да си измервам приказките на аптекарски везни. Г-н Валери Симеонов обаче към момента е надалеч от освобождаващото влияние на отпадането на задължението да мери всяко свое изказване в брой изгубени или пък извоювани гласове на изборите. Пред него стои още много време, през което ще би трябвало да работи в тази много сковаваща рамка. " Пи-арите " му пък ще има още много време да потръпват, когато усетят, че господин Симеонов отново се пробва да напусне " прокрустовото ложе " на уравновесеното политическо говорене.
Всъщност, господин Валери Симеонов въобще не е фен на уравновесената тирада, само че сигурно от всички членове на Министерския съвет той най-добре се ориентираше в проблемите на действителната стопанска система. Пак той реагираше по най-адекватен метод от всички членове на кабинета " Борисов 3 ", когато трябваше да се подхващат някакви съответни дейности.
Така че справедливостта изисква да кажем по едно благодаря на подалия оставка вицепремиер за най-малко няколко негови намеси. Особено за позицията му по въпроса за опциите за привличане в България на човешки запаси от трети страни и най-много на дипломиран личен състав и на хора с висше обучение. За това в действителност би трябвало да му благодарим.
Можем и със страдание да установяваме, че още веднъж в най-новата ни история политик на най-висока позиция, би трябвало да се отдръпна от поста си поради нещо, което е споделил, а не поради нещо което е направил. У нас като че ли политиката продължава да се свързва повече с говоренето, в сравнение с с действителните дейности.
Едновременно с това би трябвало да отбележим и обстоятелството, че " особеният изказ " на някогашния вицепремиер напълно не е негово откритие. В избрана степен той стана жертва на необятно публикуваното схващане, че по този начин наречената " политическа уместност " е нещо неприятно.
Не можем да отминем с неуважение знаменателния факт, че упоменатото нагоре схващане се насажда у нас непрекъснато. Според хора на влъхвите от обществените мрежи и освен от там, " политическата уместност " е нещо, което освен е неприятно, само че е и нездравословно. Без всевъзможни скрупули на съвестта ще се повторя и потретя, като посоча, че през днешния ден у нас да си политически НЕкоректен се счита за нещо " cool " и за нещо почтено за почитание.
Според всеобщите настроения политическата уместност е надали не нещо еврейско или пък нещо гейско, нещо надали не перверзно и содомитско. Нещо пагубно, което ще унищожи свободата на словото, и съставлява цензура, проведена от самобитен политически картел на най-малко две световни конспирации. Едната интрига е на " нормалните обвинени " (на времето илюстрирани по плакатите на националсоциалистите с големи криви носове, а през днешния ден нежно посочени като " соросоиди " ), а другата интрига е стъпила на необятна полова основа.
Дори единствено всеобщата приложимост на " термини " като: " толерасти ", " либерасти ", " Еврогейски съюз " и впрочем, би трябвало да ни подсети, че в очите на постоянните участници в политическите псевдо диспути онлайн, изказът на господин Валери Симеонов е изцяло цензурен и клонящ към положителните мостри на изящната книжовност. За маса хора толерантността и свободата към този момент са досадни и отблъскващи. Настъплението на необятен фронт против самата концепция за толерантност и независимост е реалност, само че това ни шокира по-малко от непремерените вицепремиерски слова. Толкова по-зле за нас...
Продължавам да съм надълбоко впечатлен от лекотата, с която един досадил на цялата страна радио водещ, озаглави следващата си книга " Политически НЕкоректно ". Изглежда през днешния ден на медийната сергия, придържането към радикални или пък маргинални позиции е печеливша пазарна позиция.
Парадоксалното в тази ситуация е, че се пипвам, че назовавам упоменатия хартиен артикул " книга ", а не - да речем - " екологично закононарушение против горския фонд ", още веднъж поради придържането към политическата уместност. Защото прототип на същата тази нездравословна и " соросоидна " политическа уместност е просто... положителното образование.
Г-н Валери Симеонов в избрана степен стана жертва на личното си схващане, че политиците няма какво да усукват и да " увъртолват " изрече си и би трябвало " да карат напряко ". Върху това негово схващане сигурно оказа влияние и всеобщият позив против политическата уместност и против " мейнстрийм политическите течения ". Само че, оказа се, крилата на този всеобщ " полет на освободеността " от условностите на " политкоректността " и на " политическото говорене " могат да те отнесат и отвън изпълнителната власт.
Г-н Валери Симеонов стана жертва на разбирането, че " мъжкарският изказ ", говоренето " право куме в очи " (дори и в случаите, когато кумът остане пътьом без някое око), наднормената неучтивост и неотстъпчивост са мечтани от обществото, а не се порицават. Дали това е било подсъзнателно чувство или умишлено калкулиран разумен (макар и неправилен избор), ние няма от къде да знаем.
Съвсем различен, освен това изцяло подценена от медиите, от обществеността и от критиците и хулителите на господин Валери Симеонов, е въпросът, че той съумя да направи и други гафове и фалове. На тях обаче някак си никой не обърна никакво внимание, най-вероятно тъй като бяха отвън предметното поле на ползите на необятната българска аудитория.
Можем да гадаем, пък и да се досещаме, какво тъкмо са претърпели във Външното ни министерство, когато господин Симеонов с всичките си " трофеи и регалии " на вицепремиер ненадейно дойде в... Нагорни Карабах, където участва като наблюдаващ на референдум в непризнатата от България и от целия останал свят квази страна - Република Арцах. Слава Богу, интернационалният скандал се размина, може би и покради много деликатния метод на азербайджанските управляващи.
Напомням за този епизод (има и някои други, не толкоз ефектни), не с цел да зареждам с хрумвания политическите съперници на господин Валери Симеонов. Тук е мястото още веднъж да кажа, че на към този момент някогашния вицепремиер би трябвало да се отдаде заслуженото за това, с което той беше потребен на българската стопанска система. Просто щрихирам политическата действителност - изцяло допустимо е " да си го получиш " за това, което приказваш, а не за това, което правиш. А който направиш някаква беля, може и въобще да не ти извърнат внимание, тъй като белята не е забавна на публиката. Какво да се прави - българска действителност и всекидневие.
Веднъж стигнали до тук, не можем да не се сетим за още една от обичаните боксови круши на обществените медии - за господин Марешки. Заедно с някогашния към този момент вицепремиер, господин Марешки е от политиците, които умерено биха могли да извърнат наопъки класическата имитация на дядо поп и да споделят: " Не ме слушай, какво приказвам, а ме гледай какво върша ".
В последна сметка Веселин Марешки беше индивидът, който хвърли на везните на премерването " има ли у нас картел на търговците на горива или няма " онази теглилка, която принуди Комисия за защита на конкуренцията да признае, че картел има. След което станахме очевидци на върховия цинизъм - отново същата Комисия за защита на конкуренцията санкции компанията на Марешки за... пласиране на горива на дъмпингови цени.
Специално при господин Марешки сходен модел на държание е съответен, тъй като последното, в което можем да го заподозрем, са харизматичното лъчение и/или лидерското омагьосване. От тази позиция най-разумното, което може да прави, е да оставя някакви забележими следи с дейностите си. Разбира се, тези дейности накърняват ползите на други и той получава назад с лихвите " прояви на любов " от страна на ощетените самоназначили се монополисти.
Историята в две дейности към горивния картел е блестяща илюстрация на всичко казано до тук. Трябва да признаем, че господин Марешки е наподобява първият български жител, осъден за НЕучастие в картел. " Аптекарят Марешки " не е любим на необятната аудитория, само че другояче е твърд човек и устоя на напън и на политически тормоз.
Веселин Марешки изцяло си заслужи влизането в сегашния парламент. Съвсем обособена тематика е, че по никакъв начин не му е елементарно да бъде забелязван в него. Дори единствено тъй като би трябвало непрекъснато да се оправя с насъсканите против него всевъзможни самостоятелни, справедливи и безпристрастни медии - най-много с тези, в чиито рекламни бюджети са се отчели разнообразни икономически субекти от горивният картел. Дори и посочен с пръст от Комисия за защита на конкуренцията в един миг, горивният картел въобще не е останал без пари, отмъстителността му е пословична, а на медийния пазар " ден година храни ". Така че, господин Марешки никога не е на курорт в Народното събрание.
И тъкмо тук, където приказваме, че политик като господин Марешки е значим не с речите си, а с дейностите си, стигаме до неговото деяние, което нищо чудно да НЕ го докара до положително. Става дума несъмнено, за неговия политически избор да се опита да търси политическа вероятност на " полето " на евроскептицизма. На доста хора това политическо поле наподобява като свежа и тучна морава. Изглежда им, че на нея биха могли да бъдат идейно изхранени много гласоподаватели, обременени с наследствена или добита неприязън към Европейския план.
Лошата вест е, че в общоевропейски проект, най-малко за в този момент, а евентуално и в средносрочен проект, дружбата с Марин льо Пен води към политическото гето. В общобългарски проект пък тучната морава, към която е вперила взор целокупната партия " Воля " е значително взета на концесия от " Обединените патриоти ".
Поне към този момент няма никакви сигнали, че сред тях и " Воля " може да има сработване. Напротив, в коридорите на Народното събрание се водят полемики за някакъв Кокал (с основна буква). Това значи, че колкото и да е тучна ливадата и лъжливо зелена да е тревата й, тя ще би трябвало да бъде делена сред господин Марешки и тримата водачи на " Обединените патриоти ". Дали последните ще са дружно от тук нататък, от позиция на " Воля " е вторичен въпрос. Всичките са съперници, освен това - зъбати съперници, с история в " сектора ", врели и кипели.
Така че, преценявайки тъкмо последните дейности, а не приказките на господин Марешки, най-вероятно ще би трябвало да установяваме, че и най-съобразителните хора вършат неточности. Едни не мерят " полета на експресията си " в своята обществена тирада, а други се събират най-меко казано с " неприятни другарчета " на европейско ниво. При това времената са такива, че въпросните " другарчета " евентуално ще стават от ден дневно все по-лоши, а търпението на естествените хора на края ще се изчерпа.
Създателят и едноличен водач на " Воля " тук е направил избора си самичък. Никой не е държал револвер до главата му. Много български политици, които са имали " лиценз " за достоверни представители на една или друга европейска партийна фамилия (особено социалдемократите, само че в забележителна степен и либералите, а още повече - християндемократите и членовете на ЕНП), могат да му опишат тъжните си истории.
От тях той евентуално ще види, че в действителност от консолидираното в европейски и интернационалните политически придвижвания има смисъл единствено когато си забележителна мощ в националния си парламент и искаш да прокарваш някаква своя политика на по-високо ниво. Разбира се, в случай че знаеш какво искаш и имаш задоволително багаж в главата, с цел да го лансираш.
В момента от една страна, " Воля " не е първостепенна политическа мощ, с опрощение. Тя си е заслужила парламентарните мандати, само че надалеч не е първокачествен фактор. Едва ли в близко време " Воля " и господин Марешки ще имат пред себе си задачата да прокарват някакви хрумвания и начинания на европейско равнище. А на национално ниво, участието в ПЕС, ЕНП, АЛДЕ или където и да е, не носи гласове. Поне за в този момент. Така че, гордостта, че си единственият припознат в България от знаменосците на антиевропеизма, няма практическа стойност.
От друга страна, когато ролята ти може да се окаже тъкмо да " закърпиш " някое парламентарно болшинство, статутът на жител на " политическото гето " никога не е най-хубавият избор. Възможно е да възникне обстановка, при която възможната тежест на " Воля " като допълващ фактор на ръководещото болшинство да се окаже по-голяма от аритметичните измерения на парламентарното й наличие. В такава обстановка господин Марешки даже би могъл да направи нещо потребно в негов жанр - по линия на дейности, а не на приказки.
Но тъкмо тогава, за лошотия, ще възникне въпросът, че " Воля " се е самоидентифицирала като част от антисистемното и антиевропейско направление в българската политика и в политиката на равнище " европейски континент ". И всеки ще пита, значи ли това, че държавното управление взима курс на раздалечаване с Европа и нейните разбирания за живота? При това състояние е доста по-вероятно да получиш саморъчно написана коледна картичка от Путин, в сравнение с да те поканят в ръководещата коалиция. В такива обстановки, човек схваща непреходния темперамент на лозунга: " Да живее интернационалното състояние! "
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ