Нужно ли му е на Путин сега да се договаря с Байдън
Остават две седмици до началото на срещата на Г-20 на индонезийския остров Бали, само че към момента не се знае в какъв състав ще се съберат водачите. Според посланика на Индонезия в Русия Хосе Таварес всички са получили покана, никой не е отказал да взе участие - присъединяване обаче може да бъде както персонално (тоест под формата на посещаване на Бали), по този начин и отдалечено, посредством видеовръзка. А съветският президент Владимир Путин е един от тези, които към момента не са удостоверили в какъв статут ще вземат участие в събитието. На доктрина, несъмнено, би трябвало да отиде. Срещата на Г-20 - концентрацията на мощните на този свят - е забавна не толкоз за срещи и церемонии за правене на снимки, колкото зад кулисите. Двустранни и многостранни срещи на държавни глави лице в лице, където те могат да беседват без да се постанова да вършат поредност от комплицирани пътувания. И там Владимир Путин, несъмнено, има с кого да приказва, има и защо да приказва.
От друга страна обаче, срещата на върха е изпълнена с опасности. И не става въпрос единствено за ковид – в подтекста на отхвърлянето от страна на Запада на редица неписани правила за взаимоотношение на великите сили в границите на Студената война, които включват отменяне на удари по сериозната инфраструктура на всяка друга, е доста евентуално други неписани правила също ще бъдат изоставени. По-специално от опити за ликвидиране на водачи. Затова съгласно специалистите Владимир Путин би трябвало да замине единствено в случай че го чакат в действителност съществени договаряния в Бали. И, с цялото ми почитание към Си Цзинпин и Нарендра Моди, не и с Китай и Индия (с които съветският президент може да беседва на редица други срещи на високо ниво - в това число ШОС). И с цялото си пренебрежение към Олаф Шолц, не и с Германия (с която в този момент въобще няма смисъл да се приказва, защото господин Шолц няма задоволителен суверенитет за подобен диалог). И още повече, това не са договаряния с Украйна, с която просто няма какво да се приказва. Става въпрос за договаряния със Съединени американски щати. Със страна, която е в случай че не идеологически генератор на спорове (тази роля сполучливо се споделя от поляци, британци и украинци), то най-малко военно-политически и стопански мотор. Мотор, който би било хубаво да се спре.
На собствен ред администрацията на Байдън към този момент удостовери, че ръководителят на Белия дом персонално ще пристигна в Бали. Самият Байдън на собствен ред даде да се разбере, че е подготвен да беседва с Путин за ориста на арестуваната в Русия американска наркоманка Бритни Грийнър, която американците желаят да разменят. И тази позиция наподобява разумна, защото формалната среща за разискване на Украйна и нормализиране на двустранните връзки значи разрушение на целия мит за световната изолираност на Русия, който американците изграждаха толкоз дълго.
Чуйте терзанията
Така че срещата е теоретично допустима. Но дали страните са подготвени за същински договаряния? Според Дмитрий Песков срещата сред Путин и Байдън може да се състои, в случай че американците са подготвени да се вслушат в опасенията на Русия и да се върнат към разискването на гаранции за сигурност. „ Да задам въпроса: това, което руснаците оферират, може да не ни устройва всички, само че коства ли си да седнем с тях на масата за договаряния? Имам поради проектодокументите, които бяха изпратени както в Брюксел, по този начин и във Вашингтон “, сподели съветският представител.
Тези условия са ясни и явни. Москва е подготвена да договаря за статуквото в европейското пространство. Москва желае да приказва за основаване на единна система за сигурност в Европа, част от която ще стане, и система, която да предотвратява спорове по западните граници на Руската федерация и да създава правила за взаимно битие на Русия с НАТО и Европейския съюз.
Русия също желае Съединени американски щати да спрат да се намесват в делата на страните от постсъветското пространство. По-точно, с цел да спрат да основават там „ анти-Русия “, трансформирайки страните в плацдарм за въздържане или дестабилизиране на Руската федерация. Е, към този момент съществуващата " анти-Русия " в лицето на Украйна би трябвало или да се трансформира в естествена страна, или просто да се демонтира. Освен това, несъмнено, част от съглашението би трябвало да бъде премахването на всички наказания против Руската федерация.
Всъщност Москва предлага да се спре с безсмислените спорове сред нея и Запада, които стартират и не престават поради дейностите на първо място на самия Запад. Както вярно сподели Путин, Русия не счита Запада за зложелател и не страда от уплахи против Америка, Германия или редица други западни страни, защото това в действителност е демонстрация на расизъм.
Две логики
Но дали Съединените щати са подготвени да договарят при съветски условия? От една страна наподобяват подготвени. Дори единствено тъй като Съединени американски щати към този момент не могат да завоюват украинската война.
Опитите да се употребява украинската обстановка за подкопаване на съветската стопанска система не са сполучливи, тъй като Москва много сполучливо се оправя със глобите. Опитите да се употребява обстановката в Украйна, с цел да се предизвикат антиправителствени митинги в Русия, също се оказаха безплодни. Не може да се приказва за всеобщи антивоенни митинги - по-скоро, в противен случай, популацията на Русия е настроено доста по-твърдо даже от президента Путин и упорства специфичната военна интервенция да продължи до край. И най-после, опитите за образуване на световна изолираност на Руската федерация също се провалиха, защото изолацията беше лимитирана единствено до западните страни. В неотдавнашната си тирада Владимир Путин като цяло нарежда Москва като водач на световния юг в битката против западния неоколониализъм.
Освен това спорът с Руската федерация отслабва Америка в спор с в действителност рисков противник за нея, съперник в борбата за международно водачество - Китай. Враждебната линия на Съединените щати към този момент сближи Москва с Пекин по невиждан метод. А човешкият и стопански капацитет на Китай, заздравен от ресурсния и военно-политически капацитет на Русия, прави сдържането на Китай от американците съвсем безнадеждно начинание.
Въз основа на всичко това, а също и на риска от преливане на руско-американската неконтролирана борба в нуклеарна война, Америка би трябвало да стартира да се стреми към компромис с Москва. Много специалисти, в това число и в Съединени американски щати, приказват за това пред американската администрация от няколко месеца. Проблемът обаче е, че Съединени американски щати в този въпрос не могат да се управляват единствено от тази логичност. Има и друга логичност - хегемонна логичност. И в границите на тази логичност е невероятно да се договаря с страна, която провокира. Невъзможно е да се договаря със страна, която съзнателно е демонизирана, с цел да се обединят съдружниците към хипотетичната заплаха, която съставлява.
Всъщност трансатлантическото единение почива значително върху стимулирането на облика на съветската опасност, за която Съединени американски щати и проамериканските сили в Европа приказват на всички места. Създаването на система за групова сигурност с присъединяване на Русия ще обезсили тази опасност и затова ще лиши НАТО (ключов детайл от американския надзор върху европейските дела) от всевъзможен военно-политически смисъл.
Без религия
И най-после, тук има психически миг. Вашингтон не е подготвен да договаря с Москва на равни начала просто тъй като не е подготвен да я възприема като равна. Не съм подготвен да схващам Русия като велика мощ и да ѝ даде в действителност същите права като на другите велики сили. Признаването на равенството може да се трансформира в казус, който ще лиши Америка от световна надмощие, трансформирайки я в най-хубавия случай в първа измежду равни. Ето за какво в този момент Съединени американски щати не са подготвени да беседват градивно с Русия. Но, въпреки това, и Русия в този момент не е подготвена за градивни договаряния със Съединени американски щати. И главната причина за тази неопитност е недоверието към американците.
Недоверие дали Съединени американски щати ще изпълнят отговорностите си. Че Съединени американски щати, които в този момент могат да се съгласят да откажат да одобряват Украйна в НАТО, след шест месеца няма да трансформират гледната си точка и няма да кажат нищо за „ суверенната идея на Украйна “. Какви ти шест месеца - единствено след няколко месеца вътрешнополитическата обстановка в Съединените щати ще се промени. Републиканската партия, която евентуално ще вземе Конгреса, ще саботира голямото болшинство от решенията на актуалната администрация. Включително евентуална договорка сред Путин и Байдън, която теоретично може да бъде подписана.
И за подобен бойкот Конгресът има всички пълномощия, тъй като точно той дава отговор за разпределянето на средства за американската външна политика. И като цяло той може да управлява тази външна политика - до смяна на към този момент подписаните от президента съглашения. Ето за какво всевъзможни съглашения със Съединени американски щати могат да бъдат еднопосочни, когато Русия ще извърши отговорностите си, а Америка – не. Освен това Съединени американски щати може да се опитат да употребяват постигнатото съглашение, с цел да замразят спора и в това време изцяло да превъоръжат Украйна.
Такива съглашения не са нужни на Руската федерация. Далеч по-изгодно съглашение биха били договореностите, реализирани след осъществяване на всички военно-политически задания от Москва в границите на СВО.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
От друга страна обаче, срещата на върха е изпълнена с опасности. И не става въпрос единствено за ковид – в подтекста на отхвърлянето от страна на Запада на редица неписани правила за взаимоотношение на великите сили в границите на Студената война, които включват отменяне на удари по сериозната инфраструктура на всяка друга, е доста евентуално други неписани правила също ще бъдат изоставени. По-специално от опити за ликвидиране на водачи. Затова съгласно специалистите Владимир Путин би трябвало да замине единствено в случай че го чакат в действителност съществени договаряния в Бали. И, с цялото ми почитание към Си Цзинпин и Нарендра Моди, не и с Китай и Индия (с които съветският президент може да беседва на редица други срещи на високо ниво - в това число ШОС). И с цялото си пренебрежение към Олаф Шолц, не и с Германия (с която в този момент въобще няма смисъл да се приказва, защото господин Шолц няма задоволителен суверенитет за подобен диалог). И още повече, това не са договаряния с Украйна, с която просто няма какво да се приказва. Става въпрос за договаряния със Съединени американски щати. Със страна, която е в случай че не идеологически генератор на спорове (тази роля сполучливо се споделя от поляци, британци и украинци), то най-малко военно-политически и стопански мотор. Мотор, който би било хубаво да се спре.
На собствен ред администрацията на Байдън към този момент удостовери, че ръководителят на Белия дом персонално ще пристигна в Бали. Самият Байдън на собствен ред даде да се разбере, че е подготвен да беседва с Путин за ориста на арестуваната в Русия американска наркоманка Бритни Грийнър, която американците желаят да разменят. И тази позиция наподобява разумна, защото формалната среща за разискване на Украйна и нормализиране на двустранните връзки значи разрушение на целия мит за световната изолираност на Русия, който американците изграждаха толкоз дълго.
Чуйте терзанията
Така че срещата е теоретично допустима. Но дали страните са подготвени за същински договаряния? Според Дмитрий Песков срещата сред Путин и Байдън може да се състои, в случай че американците са подготвени да се вслушат в опасенията на Русия и да се върнат към разискването на гаранции за сигурност. „ Да задам въпроса: това, което руснаците оферират, може да не ни устройва всички, само че коства ли си да седнем с тях на масата за договаряния? Имам поради проектодокументите, които бяха изпратени както в Брюксел, по този начин и във Вашингтон “, сподели съветският представител.
Тези условия са ясни и явни. Москва е подготвена да договаря за статуквото в европейското пространство. Москва желае да приказва за основаване на единна система за сигурност в Европа, част от която ще стане, и система, която да предотвратява спорове по западните граници на Руската федерация и да създава правила за взаимно битие на Русия с НАТО и Европейския съюз.
Русия също желае Съединени американски щати да спрат да се намесват в делата на страните от постсъветското пространство. По-точно, с цел да спрат да основават там „ анти-Русия “, трансформирайки страните в плацдарм за въздържане или дестабилизиране на Руската федерация. Е, към този момент съществуващата " анти-Русия " в лицето на Украйна би трябвало или да се трансформира в естествена страна, или просто да се демонтира. Освен това, несъмнено, част от съглашението би трябвало да бъде премахването на всички наказания против Руската федерация.
Всъщност Москва предлага да се спре с безсмислените спорове сред нея и Запада, които стартират и не престават поради дейностите на първо място на самия Запад. Както вярно сподели Путин, Русия не счита Запада за зложелател и не страда от уплахи против Америка, Германия или редица други западни страни, защото това в действителност е демонстрация на расизъм.
Две логики
Но дали Съединените щати са подготвени да договарят при съветски условия? От една страна наподобяват подготвени. Дори единствено тъй като Съединени американски щати към този момент не могат да завоюват украинската война.
Опитите да се употребява украинската обстановка за подкопаване на съветската стопанска система не са сполучливи, тъй като Москва много сполучливо се оправя със глобите. Опитите да се употребява обстановката в Украйна, с цел да се предизвикат антиправителствени митинги в Русия, също се оказаха безплодни. Не може да се приказва за всеобщи антивоенни митинги - по-скоро, в противен случай, популацията на Русия е настроено доста по-твърдо даже от президента Путин и упорства специфичната военна интервенция да продължи до край. И най-после, опитите за образуване на световна изолираност на Руската федерация също се провалиха, защото изолацията беше лимитирана единствено до западните страни. В неотдавнашната си тирада Владимир Путин като цяло нарежда Москва като водач на световния юг в битката против западния неоколониализъм.
Освен това спорът с Руската федерация отслабва Америка в спор с в действителност рисков противник за нея, съперник в борбата за международно водачество - Китай. Враждебната линия на Съединените щати към този момент сближи Москва с Пекин по невиждан метод. А човешкият и стопански капацитет на Китай, заздравен от ресурсния и военно-политически капацитет на Русия, прави сдържането на Китай от американците съвсем безнадеждно начинание.
Въз основа на всичко това, а също и на риска от преливане на руско-американската неконтролирана борба в нуклеарна война, Америка би трябвало да стартира да се стреми към компромис с Москва. Много специалисти, в това число и в Съединени американски щати, приказват за това пред американската администрация от няколко месеца. Проблемът обаче е, че Съединени американски щати в този въпрос не могат да се управляват единствено от тази логичност. Има и друга логичност - хегемонна логичност. И в границите на тази логичност е невероятно да се договаря с страна, която провокира. Невъзможно е да се договаря със страна, която съзнателно е демонизирана, с цел да се обединят съдружниците към хипотетичната заплаха, която съставлява.
Всъщност трансатлантическото единение почива значително върху стимулирането на облика на съветската опасност, за която Съединени американски щати и проамериканските сили в Европа приказват на всички места. Създаването на система за групова сигурност с присъединяване на Русия ще обезсили тази опасност и затова ще лиши НАТО (ключов детайл от американския надзор върху европейските дела) от всевъзможен военно-политически смисъл.
Без религия
И най-после, тук има психически миг. Вашингтон не е подготвен да договаря с Москва на равни начала просто тъй като не е подготвен да я възприема като равна. Не съм подготвен да схващам Русия като велика мощ и да ѝ даде в действителност същите права като на другите велики сили. Признаването на равенството може да се трансформира в казус, който ще лиши Америка от световна надмощие, трансформирайки я в най-хубавия случай в първа измежду равни. Ето за какво в този момент Съединени американски щати не са подготвени да беседват градивно с Русия. Но, въпреки това, и Русия в този момент не е подготвена за градивни договаряния със Съединени американски щати. И главната причина за тази неопитност е недоверието към американците.
Недоверие дали Съединени американски щати ще изпълнят отговорностите си. Че Съединени американски щати, които в този момент могат да се съгласят да откажат да одобряват Украйна в НАТО, след шест месеца няма да трансформират гледната си точка и няма да кажат нищо за „ суверенната идея на Украйна “. Какви ти шест месеца - единствено след няколко месеца вътрешнополитическата обстановка в Съединените щати ще се промени. Републиканската партия, която евентуално ще вземе Конгреса, ще саботира голямото болшинство от решенията на актуалната администрация. Включително евентуална договорка сред Путин и Байдън, която теоретично може да бъде подписана.
И за подобен бойкот Конгресът има всички пълномощия, тъй като точно той дава отговор за разпределянето на средства за американската външна политика. И като цяло той може да управлява тази външна политика - до смяна на към този момент подписаните от президента съглашения. Ето за какво всевъзможни съглашения със Съединени американски щати могат да бъдат еднопосочни, когато Русия ще извърши отговорностите си, а Америка – не. Освен това Съединени американски щати може да се опитат да употребяват постигнатото съглашение, с цел да замразят спора и в това време изцяло да превъоръжат Украйна.
Такива съглашения не са нужни на Руската федерация. Далеч по-изгодно съглашение биха били договореностите, реализирани след осъществяване на всички военно-политически задания от Москва в границите на СВО.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ