Разказът за завладяната държава е разказ за съдебната реформа
Остават дни до разпускането на 48-ото Народно заседание. Над три месеца политиците тупкаха топката и обясняваха по какъв начин поставят неимоверни старания за сформиране на държавно управление. В смешки и закачки, политическа изразителност и съвещания изборите бяха избутани за началото на април, като към този момент надали не по табиет започнахме новата година без бюджет.
Също по табиет и остаряла традиция, когато до пленарна зала стигнат текстове, които касаят неограничената власт на основния прокурор, настъпва врява и стартират напълно ясно да се виждат разграничителните линии, които ни въртят в една и съща центрофуга от близо 10 години. И всички, несъмнено, внезапно се разбързаха и взеха да изясняват по какъв начин няма време и би трябвало незабавно да се случат други неща.
Трябва да се одобряват три закона, свързани с еврозоната, или участието се отсрочва.
Трябва да се предоговори Планът за възобновяване и резистентност, в противоположен случай отпътува цялата стопанска система.
Сега или в никакъв случай би трябвало да заемем позиция за случая в Македония.
Или по-добре за оставим всичко това настрани и през последните дни на Народното събрание да се фокусираме напълно върху проблема с панаира в Пловдив.
Може би около него само да вмъкнем едно чуване на " Телус " в Народното събрание, че да забележим какво става в тоя фейсбук, както и да се разиска в елементи казусът " Нексо ", тъй като това просто не търпи отсрочване. Въобще Народното събрание е толкоз ангажиран с неотложни неща, че не е ясно къде са тръгнали да я бутат тази правосъдна промяна. В последна сметка постоянно можем да кажем на Венецианската комисия, че след 20-ина години размисъл по темата сме стигнали до извода, че Колев си го заслужаваше.
На целия този декор през седмицата излезе следващото международно проучване на човешката независимост, което ясно показва, че в случай че нещо ни прави по-бедни от западните страни, то не е икономическата независимост в тесния смисъл на независимост - да търгуваш и да правиш бизнес, да имаш постоянни пари, данъчната тежест да не е висока или да няма прекомерно тромави секторни регулации, административни спънки или на места по някой книжен формуляр и гише с опашка. Не е и в обществените ограничавания, или свободата на хората да живеят своя живот, както намерят за добре.
Това, което ни отличава от всички подредени и богати западни страни, е неналичието на господство на правото, което в родния подтекст намира своя свършек в безконтролната, по руски модел, власт на основния прокурор. Всеки роман за другите проявления на превзетата страна в България е всъщност роман за правосъдната промяна и ролята на основния прокурор.
Политическата неустойчивост в България надали ще отшуми, до момента в който този въпрос не бъде решен. Народното събрание в този момент има опцията да направи първата крачка, преди да бъде необуздано, тъй че да даде някаква вероятност за образуване на държавно управление в идващия парламент. В случая Планът за възобновяване и резистентност играе своята роля, защото обвързва приемането на механизъм за следствие на основния прокурор с приемането на средства по проекта. Това е типичен образец по какъв начин с механически принадлежности можеш да натискаш от дълго време завладени политици да създадат нещо свястно.
Ако депутатите са научили нещо от политическия безпорядък през последните близо две години, то през идната седмица не би трябвало да имат друга работа – без значение дали ще спят по комисиите цяла нощ, с изключение на да одобряват препоръчаните ремонти в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за правосъдната власт.
В противоположен случай отново завъртаме цикъла от разбори, обсъждане, полемики, консултиране и като цяло – отсрочване за сякаш по-подходящ миг. А това, с изключение на очевидните политически последици, е дълготрайната цена, която всички жители плащаме, измерена през по-малко вложения, лимитирана конкуренция и нововъведения и в последна сметка по-нисък стопански напредък и напън върху приходите.
Още по темата
Също по табиет и остаряла традиция, когато до пленарна зала стигнат текстове, които касаят неограничената власт на основния прокурор, настъпва врява и стартират напълно ясно да се виждат разграничителните линии, които ни въртят в една и съща центрофуга от близо 10 години. И всички, несъмнено, внезапно се разбързаха и взеха да изясняват по какъв начин няма време и би трябвало незабавно да се случат други неща.
Трябва да се одобряват три закона, свързани с еврозоната, или участието се отсрочва.
Трябва да се предоговори Планът за възобновяване и резистентност, в противоположен случай отпътува цялата стопанска система.
Сега или в никакъв случай би трябвало да заемем позиция за случая в Македония.
Или по-добре за оставим всичко това настрани и през последните дни на Народното събрание да се фокусираме напълно върху проблема с панаира в Пловдив.
Може би около него само да вмъкнем едно чуване на " Телус " в Народното събрание, че да забележим какво става в тоя фейсбук, както и да се разиска в елементи казусът " Нексо ", тъй като това просто не търпи отсрочване. Въобще Народното събрание е толкоз ангажиран с неотложни неща, че не е ясно къде са тръгнали да я бутат тази правосъдна промяна. В последна сметка постоянно можем да кажем на Венецианската комисия, че след 20-ина години размисъл по темата сме стигнали до извода, че Колев си го заслужаваше.
На целия този декор през седмицата излезе следващото международно проучване на човешката независимост, което ясно показва, че в случай че нещо ни прави по-бедни от западните страни, то не е икономическата независимост в тесния смисъл на независимост - да търгуваш и да правиш бизнес, да имаш постоянни пари, данъчната тежест да не е висока или да няма прекомерно тромави секторни регулации, административни спънки или на места по някой книжен формуляр и гише с опашка. Не е и в обществените ограничавания, или свободата на хората да живеят своя живот, както намерят за добре.
Това, което ни отличава от всички подредени и богати западни страни, е неналичието на господство на правото, което в родния подтекст намира своя свършек в безконтролната, по руски модел, власт на основния прокурор. Всеки роман за другите проявления на превзетата страна в България е всъщност роман за правосъдната промяна и ролята на основния прокурор.
Политическата неустойчивост в България надали ще отшуми, до момента в който този въпрос не бъде решен. Народното събрание в този момент има опцията да направи първата крачка, преди да бъде необуздано, тъй че да даде някаква вероятност за образуване на държавно управление в идващия парламент. В случая Планът за възобновяване и резистентност играе своята роля, защото обвързва приемането на механизъм за следствие на основния прокурор с приемането на средства по проекта. Това е типичен образец по какъв начин с механически принадлежности можеш да натискаш от дълго време завладени политици да създадат нещо свястно.
Ако депутатите са научили нещо от политическия безпорядък през последните близо две години, то през идната седмица не би трябвало да имат друга работа – без значение дали ще спят по комисиите цяла нощ, с изключение на да одобряват препоръчаните ремонти в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за правосъдната власт.
В противоположен случай отново завъртаме цикъла от разбори, обсъждане, полемики, консултиране и като цяло – отсрочване за сякаш по-подходящ миг. А това, с изключение на очевидните политически последици, е дълготрайната цена, която всички жители плащаме, измерена през по-малко вложения, лимитирана конкуренция и нововъведения и в последна сметка по-нисък стопански напредък и напън върху приходите.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ