Димитър Аврамов пред ФАКТИ: Лошото управление и политическата корупция създават икономическата криза у нас!
Остават броени дни до изборите на 2 октомври. В каква политическа обстановка се намираме... Пред ФАКТИ приказва политологът Димитър Аврамов.
- Г-н Аврамов, чухте ли нещо забавно и друго от политическите партии по време на предизборната акция досега?
- За страдание тази изборна акция ми се коства като " повече от същото ". Под това разбирам, че чуваме същите неща, които сме слушали неведнъж през последната година. Взаимни нападки, обвинявания, ирационални вражди, извънредно доста предубеждения – всички изцяло непродуктивни. Това е наследството на отиващата си предизборната акция. Тя не беше насочена към решения по разумен метод на проблемите на страната. Давам образец. Разговорите по тази причина какъв брой газ е нужен на България, по какъв начин да усъвършенстваме разноските, по какъв начин усъвършенстваме потреблението му, от кое място да си го осигурим... Такъв диалог не бе воден всъщност. Докато другите страни в Европа си осигуриха енергийна самостоятелност, властта в България е изпаднала в страхлива, унизителна газова взаимозависимост от един провалящ се диктаторски режим.
Ние не произвеждаме потребни за обществото политически консенсуси.
Няма потребни за бизнеса и стопанската система ни политически решения. Изборната акция бе обърната обратно – към проблеми обратно във времето. Нито политиците оферират, нито ние, като общество, търсим рационални решения. Гледаме обратно, а не напред.
- Защо не виждаме лидерски диспути, а всеки приказва комфортно пред гласоподавателите си?
- Това е разбираемо заради повода, че няма защо да се приказва. Политическият диалог е фиктивен, водачеството е официално, да не кажа, че отсъства. Политическите партии са обърнати към най-твърдите си ядра от симпатизанти. Никой не приказва на естествените, политически неутрални хора! Политическият развой наподобява на война и блъскане за власт сред политически кланове, а не на конкуренция на хрумвания и други възможности. Това не е вярна политическа тактика, само че очевидно е единствената допустима във времена на политически и културен разпад.
- Всички проучвания на публичното мнение демонстрират, че високите цени са най-основното терзание на хората сега. Решение виждате ли?
- Високите цена са феномен, който не е български. Важно е да разберем от кое място идват високите цени по света и респективно да търсим българското решение. Ние сме една от дребното страни, която няма проблеми с производството на електрическа енергия, да вземем за пример. България има задоволително лични мощности. Високите цени на електрическата силата у нас не могат да се оправдават с войната в Украйна и с пост COVID-19 икономическата среда. Проблемът с високите цени на електрическата сила, въобще с енергийната рецесия в България, е резултат от слабата работа на държавните управления, на всички, които управляваха през последните 10 години. Те носят отговорност за проблемите в енергийната сфера, тъй като това са проблеми основани от българското държавно управление и българската страна, а не от частния бранш. Лошото ръководство и политическата корупция основават икономическата рецесия у нас!
Основните политически партии не приказват за това, тъй като са политически отговорни и нямат интерес от промени.
Намираме се в доста неприятна обстановка, тъй като най-малко една водеща политическа партия би трябвало да назове ясно проблемите в българската енергетика, да каже истината – че имаме нереформиран държавен енергиен бранш, който се ръководи от политици, и резултатът от това е чудовищна корупция в енергийната сфера.
- Усещането за рецесия работи ли в интерес на партиите, които не участваха в предходното постоянно управление…
- Винаги този, който не е взел участие в ръководството, има повече благоприятни условия да получи доверие, когато хората не са удовлетворени. Достатъчно е да забележим какво се случи в Италия. За първи път от Втората международна война насам там пристигна на власт крайнодясна популистка партия. Говоря за партията „ Италиански братя “ на Джорджия Мелони. В Италия обаче има същински капитализъм и обществена отбрана за хората. У нас обстановката е друга. У нас няма партия, която да не е взела участие в ръководството, само че да дава рационални решения. Вместо да предлага рационални други възможности, неучаствалите във властта у нас оферират измама. Някои даже приказват все едно България би трябвало да излезе от Европейски Съюз и да влезе в съюз с Русия и Беларус. В последна сметка, макар задълбочаващата се културна рецесия, гласоподавателите чуват и надали ще дадат власт на партии, които не оферират решения, които не им звучат рационално.
- Каква е ролята на президента Радев и на служебния му кабинет. Виждате ли клатушкане, тъй като съвсем всички партии насочат упреци към президента?
- Когато всички насочат упреци към президента, значи има за какво. Преди упреците идваха от ГЕРБ, в този момент идват от партиите, свързани с предходното малко ръководство - Продължаваме промяната “, „ Демократична България “ и Българска социалистическа партия. Важен е фактът, че Българска социалистическа партия, които издигнаха Румен Радев за президент, в този момент го укоряват за интервенция във вътрешните каузи на партията. Факт е, че служебното държавно управление си разрешава едностранни оценки и упреква директно за положението на всевъзможни управнически ресори кабинета „ Петков “, който де факто бе на власт доста малко време.
Това е подправена оценка от служебното държавно управление, която носи глобата на Румен Радев.
България има потребност от постоянно държавно управление. Служебните кабинети, артикул на изключителни обстановки и на липса на политически болшинства, изместват центъра на ръководство от Народното събрание към президентството, което е неприятна процедура. България е парламентарна република и би трябвало да си остане такава.
- Чуваме политици от разнообразни партии да приказват, че напролет отново ще имаме нови избори. Някак вотът на 2 октомври се омаловажава…
- Това демонстрира, че доста постоянно политиците първо приказват, а след това мислят. Смисълът да вървим на избори е да се създават политически решения, а не песимизъм. Подходът „ нищо няма да стане “ е непроизводителен. Истината е, че главните партии, които влязат в идващия парламент, би трябвало да положат старания да основат политическо болшинство и постоянно държавно управление. Дори то да има къс политически небосвод.
Безкрайното вървене на избори през 3 месеца не трансформира значително настройките на хората.
То втвърдява и обезверява хората, отблъсква ги от политиката и дава повече власт на радикализираните партийни ядра. За страдание българската политика и българските партии стартират да наподобяват на тези в Ливан. Единствените разлики са, че у нас партиите нямат въоръжени групировки и че България, популярност Богу, е в Европейския съюз. Който желае да разбере по какъв начин е отвън Европейски Съюз, да прочете новините за Ливан и да усети отчаянието на хората в политически провалящите се страни на Изток от България. Важно е политиците да имат ясни правила, да гледат напред и да усъвършенстват публичната среда. Важно е да се търсят рационални взаимни отстъпки, тъй като другояче обществото ни може да стигне до обстановка на окопни войни и на борби сред политически анклави. Това не би трябвало да се случва в страна от развития западен и рационален свят като България.
- Г-н Аврамов, чухте ли нещо забавно и друго от политическите партии по време на предизборната акция досега?
- За страдание тази изборна акция ми се коства като " повече от същото ". Под това разбирам, че чуваме същите неща, които сме слушали неведнъж през последната година. Взаимни нападки, обвинявания, ирационални вражди, извънредно доста предубеждения – всички изцяло непродуктивни. Това е наследството на отиващата си предизборната акция. Тя не беше насочена към решения по разумен метод на проблемите на страната. Давам образец. Разговорите по тази причина какъв брой газ е нужен на България, по какъв начин да усъвършенстваме разноските, по какъв начин усъвършенстваме потреблението му, от кое място да си го осигурим... Такъв диалог не бе воден всъщност. Докато другите страни в Европа си осигуриха енергийна самостоятелност, властта в България е изпаднала в страхлива, унизителна газова взаимозависимост от един провалящ се диктаторски режим.
Ние не произвеждаме потребни за обществото политически консенсуси.
Няма потребни за бизнеса и стопанската система ни политически решения. Изборната акция бе обърната обратно – към проблеми обратно във времето. Нито политиците оферират, нито ние, като общество, търсим рационални решения. Гледаме обратно, а не напред.
- Защо не виждаме лидерски диспути, а всеки приказва комфортно пред гласоподавателите си?
- Това е разбираемо заради повода, че няма защо да се приказва. Политическият диалог е фиктивен, водачеството е официално, да не кажа, че отсъства. Политическите партии са обърнати към най-твърдите си ядра от симпатизанти. Никой не приказва на естествените, политически неутрални хора! Политическият развой наподобява на война и блъскане за власт сред политически кланове, а не на конкуренция на хрумвания и други възможности. Това не е вярна политическа тактика, само че очевидно е единствената допустима във времена на политически и културен разпад.
- Всички проучвания на публичното мнение демонстрират, че високите цени са най-основното терзание на хората сега. Решение виждате ли?
- Високите цена са феномен, който не е български. Важно е да разберем от кое място идват високите цени по света и респективно да търсим българското решение. Ние сме една от дребното страни, която няма проблеми с производството на електрическа енергия, да вземем за пример. България има задоволително лични мощности. Високите цени на електрическата силата у нас не могат да се оправдават с войната в Украйна и с пост COVID-19 икономическата среда. Проблемът с високите цени на електрическата сила, въобще с енергийната рецесия в България, е резултат от слабата работа на държавните управления, на всички, които управляваха през последните 10 години. Те носят отговорност за проблемите в енергийната сфера, тъй като това са проблеми основани от българското държавно управление и българската страна, а не от частния бранш. Лошото ръководство и политическата корупция основават икономическата рецесия у нас!
Основните политически партии не приказват за това, тъй като са политически отговорни и нямат интерес от промени.
Намираме се в доста неприятна обстановка, тъй като най-малко една водеща политическа партия би трябвало да назове ясно проблемите в българската енергетика, да каже истината – че имаме нереформиран държавен енергиен бранш, който се ръководи от политици, и резултатът от това е чудовищна корупция в енергийната сфера.
- Усещането за рецесия работи ли в интерес на партиите, които не участваха в предходното постоянно управление…
- Винаги този, който не е взел участие в ръководството, има повече благоприятни условия да получи доверие, когато хората не са удовлетворени. Достатъчно е да забележим какво се случи в Италия. За първи път от Втората международна война насам там пристигна на власт крайнодясна популистка партия. Говоря за партията „ Италиански братя “ на Джорджия Мелони. В Италия обаче има същински капитализъм и обществена отбрана за хората. У нас обстановката е друга. У нас няма партия, която да не е взела участие в ръководството, само че да дава рационални решения. Вместо да предлага рационални други възможности, неучаствалите във властта у нас оферират измама. Някои даже приказват все едно България би трябвало да излезе от Европейски Съюз и да влезе в съюз с Русия и Беларус. В последна сметка, макар задълбочаващата се културна рецесия, гласоподавателите чуват и надали ще дадат власт на партии, които не оферират решения, които не им звучат рационално.
- Каква е ролята на президента Радев и на служебния му кабинет. Виждате ли клатушкане, тъй като съвсем всички партии насочат упреци към президента?
- Когато всички насочат упреци към президента, значи има за какво. Преди упреците идваха от ГЕРБ, в този момент идват от партиите, свързани с предходното малко ръководство - Продължаваме промяната “, „ Демократична България “ и Българска социалистическа партия. Важен е фактът, че Българска социалистическа партия, които издигнаха Румен Радев за президент, в този момент го укоряват за интервенция във вътрешните каузи на партията. Факт е, че служебното държавно управление си разрешава едностранни оценки и упреква директно за положението на всевъзможни управнически ресори кабинета „ Петков “, който де факто бе на власт доста малко време.
Това е подправена оценка от служебното държавно управление, която носи глобата на Румен Радев.
България има потребност от постоянно държавно управление. Служебните кабинети, артикул на изключителни обстановки и на липса на политически болшинства, изместват центъра на ръководство от Народното събрание към президентството, което е неприятна процедура. България е парламентарна република и би трябвало да си остане такава.
- Чуваме политици от разнообразни партии да приказват, че напролет отново ще имаме нови избори. Някак вотът на 2 октомври се омаловажава…
- Това демонстрира, че доста постоянно политиците първо приказват, а след това мислят. Смисълът да вървим на избори е да се създават политически решения, а не песимизъм. Подходът „ нищо няма да стане “ е непроизводителен. Истината е, че главните партии, които влязат в идващия парламент, би трябвало да положат старания да основат политическо болшинство и постоянно държавно управление. Дори то да има къс политически небосвод.
Безкрайното вървене на избори през 3 месеца не трансформира значително настройките на хората.
То втвърдява и обезверява хората, отблъсква ги от политиката и дава повече власт на радикализираните партийни ядра. За страдание българската политика и българските партии стартират да наподобяват на тези в Ливан. Единствените разлики са, че у нас партиите нямат въоръжени групировки и че България, популярност Богу, е в Европейския съюз. Който желае да разбере по какъв начин е отвън Европейски Съюз, да прочете новините за Ливан и да усети отчаянието на хората в политически провалящите се страни на Изток от България. Важно е политиците да имат ясни правила, да гледат напред и да усъвършенстват публичната среда. Важно е да се търсят рационални взаимни отстъпки, тъй като другояче обществото ни може да стигне до обстановка на окопни войни и на борби сред политически анклави. Това не би трябвало да се случва в страна от развития западен и рационален свят като България.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ