Как да предпазим от източване банковата си карта при онлайн пазаруване
остатъчно предпазени ли са парите ни, когато пазарим онлайн? Зрители на алармираха за опит за кражба от банкова карта откакто са закупили стока от интернет.
Според последните данни на ЕЦБ българите избират да заплащат в брой, вместо парите им да стоят по сметка или да се разплащат с карта. Потребителите у нас разполагат с 6,2 млн. дебитни и още 1,24 млн. кредитни карти, приблизително по една на човек. Реално обаче някои имат 4-5 карти, а други нито една.
Все още доверието към онлайн търговците у нас е ниско. През предходната година. 85 % от българите са предпочели да платят при доставка, когато пазарят по интернет. А едвам 5 на 100 заплащат с карта цялата сума още преди да са видели стоката.
Преди дни потребителят Йоана Рискова прави покупка от онлайн магазин за облекла.
"Видях една рокля, която ми сграбчи вниманието в чужд за мен уебсайт. Натиснах бутона "купи ", желаеха ми данните от картата, с цел да извърша заплащане и непосредствено ги вкарах ", описа дамата.
На идващия ден, когато пробва да заплати със същата карта, трансакцията не може бъде изпълнена. След инспекция се оказва, че банката е блокирала картата след покупката в интернет.
"Причината за това е, че с изключение на транзакцията, която аз съм направила, има още една, която е на нулева стойност. От банката ми обясниха, че е имало опит да ми откраднат данните ", описа Йоана.
Подобен вид офанзиви върху банковите ни карти при покупки онлайн са добре познати на киберекспертите. Откраднатата банкова информация от компроментирани уеб сайтове се разгласява в специфични форми в интернет, до които хакерите имат достъп.
"Много постоянно виждаме, че в така наречен "тъмен интернет " се продават откраднати сметки за заплащане, откраднати номера на дебитни или кредитни карти ", сподели IT специалистът Любомир Тулев.
Т.нар. "нулева " трансакция е точно първата стъпка към кражбата на данни и пари от сметката, откакто хакерите се снабдят с тази информация, споделя Тулев. А задачата е да се ревизира дали със събраните данни заплащането ще мине.
Само бързата интервенция на банката издател на картата на Йоана я избавя от източването на сметката.
При одобрените уеб сайтове за продажби обаче нулевата трансакция може да е стъпка и към облекчение на потребителите, изясняват специалистите по онлайн търговия. Тогава обаче потребителите би трябвало да минат през няколко равнища на инспекция.
"Клиентите постоянно имат опцията да запазят картата в самия уебсайт и по този метод да си ускорят извършването на покупки идващите пъти. За да се верифицира това, от време на време се постанова да се направи една спомагателна транзакция с нулева сума или с някаква минимална, която след това се връща автоматизирано в картата ", споделя Любомир Русанов от Българска Е-комерс асоциация.
Намесата на банките с блокиране на карти е нормална процедура при всяка нетипична транзакция, споделя финасновият специалист Десислава Николова. А задачата е да се защитят парите на потребителите.
Във видеото горе вижте какви още хитрини употребяват хакерите и по какъв начин да се предпазим от източване на банковата ни карта.
Според последните данни на ЕЦБ българите избират да заплащат в брой, вместо парите им да стоят по сметка или да се разплащат с карта. Потребителите у нас разполагат с 6,2 млн. дебитни и още 1,24 млн. кредитни карти, приблизително по една на човек. Реално обаче някои имат 4-5 карти, а други нито една.
Все още доверието към онлайн търговците у нас е ниско. През предходната година. 85 % от българите са предпочели да платят при доставка, когато пазарят по интернет. А едвам 5 на 100 заплащат с карта цялата сума още преди да са видели стоката.
Преди дни потребителят Йоана Рискова прави покупка от онлайн магазин за облекла.
"Видях една рокля, която ми сграбчи вниманието в чужд за мен уебсайт. Натиснах бутона "купи ", желаеха ми данните от картата, с цел да извърша заплащане и непосредствено ги вкарах ", описа дамата.
На идващия ден, когато пробва да заплати със същата карта, трансакцията не може бъде изпълнена. След инспекция се оказва, че банката е блокирала картата след покупката в интернет.
"Причината за това е, че с изключение на транзакцията, която аз съм направила, има още една, която е на нулева стойност. От банката ми обясниха, че е имало опит да ми откраднат данните ", описа Йоана.
Подобен вид офанзиви върху банковите ни карти при покупки онлайн са добре познати на киберекспертите. Откраднатата банкова информация от компроментирани уеб сайтове се разгласява в специфични форми в интернет, до които хакерите имат достъп.
"Много постоянно виждаме, че в така наречен "тъмен интернет " се продават откраднати сметки за заплащане, откраднати номера на дебитни или кредитни карти ", сподели IT специалистът Любомир Тулев.
Т.нар. "нулева " трансакция е точно първата стъпка към кражбата на данни и пари от сметката, откакто хакерите се снабдят с тази информация, споделя Тулев. А задачата е да се ревизира дали със събраните данни заплащането ще мине.
Само бързата интервенция на банката издател на картата на Йоана я избавя от източването на сметката.
При одобрените уеб сайтове за продажби обаче нулевата трансакция може да е стъпка и към облекчение на потребителите, изясняват специалистите по онлайн търговия. Тогава обаче потребителите би трябвало да минат през няколко равнища на инспекция.
"Клиентите постоянно имат опцията да запазят картата в самия уебсайт и по този метод да си ускорят извършването на покупки идващите пъти. За да се верифицира това, от време на време се постанова да се направи една спомагателна транзакция с нулева сума или с някаква минимална, която след това се връща автоматизирано в картата ", споделя Любомир Русанов от Българска Е-комерс асоциация.
Намесата на банките с блокиране на карти е нормална процедура при всяка нетипична транзакция, споделя финасновият специалист Десислава Николова. А задачата е да се защитят парите на потребителите.
Във видеото горе вижте какви още хитрини употребяват хакерите и по какъв начин да се предпазим от източване на банковата ни карта.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ