Ердоган с много правомощия и повече предизвикателства
Останаха на назад във времето въпроси от рода на "какво притегли турските гласоподаватели още веднъж към Ердоган ". На ход са "какво да чака Турция след "триумфалната победа " ", както я дефинираха проправителствените медии при съседите на управлявалата към този момент 16 година ПСР и "вечният президент " Ердоган на парламентарно-президентските избори от 24 юни. На 7 юли към този момент се състоя първото съвещание на новия Меджлис (парламент), където ПСР (Партия на справедливостта и развитието) е болшинство, само че към този момент в коалиция с крайната националистическа ПНД (Партия на националистическото действие) с водач Бахчели. Ердоган ръководи първото съвещание на парламентарната група на своята ПСР, тъй като той си остава и партиен водач според изискванията на новата конституция на Турция и по отношение на въведената президентска система на ръководство на страната. Тя също към този момент е в действие. Ердоган се е заклел в Меджлиса (9 юли) и са известни имената на новите министри в понижения състав на кабинета (вече единствено 16 министерства). Известно е, че длъжността министър председател се отстранява и глава на изпълнителната власт към този момент ще е Ердоган. Той ще назначава определените от него министри и "помощниците " на президента. Няма условие министрите да са депутати. Новото държавно управление няма да се гласоподава от Меджлиса. Предварително бе известно, че министерството на фамилната и обществена политика се сплотява с министерството на труда и обществената сигурност като става министерство на трудово-социалните услуги и фамилията. В новото министерство на индустрията и технологиите са някогашното министерство на науката, индустрията и технологиите и министерството на развиването. Министерството на търговията сплотява министерството на митниците и търговията и стопанската система. Външното министерство гълтам министерството по европейските въпроси и така нататък Дават се повече пълномощия на заместник-министрите, тъй като се закриват длъжностите за съветници. Създават се 9 съвета: политически, теоретичен, опазване на здравето, храни, сила, обучение и други, които ще развиват тактики в тези съществени за страната области. Пряко подчинени на президента ще са и 4 офиса, които ще работят по тематики, засягащи всички министерства, а точно финанси, човешки запаси, цифровизация и вложения. Под надзор на президента, както и за назначения, са и институции като Генерален щаб, Разузнавателна служба на Турция (специални служби), отбранителна индустрия, съвет по национална сигурност, държавен надзор, връзки и бюджет. Разбира се, че експремиерът Бинали Йълдъръм се чака да заеме мястото на ръководител на Меджлиса, а вицепремиерът Бекир Боздаг да оглави парламентарната група на ПСР.
Време за разбори и промени
Ердоган разгласи всички тези промени и е на път за Азербайджан, Северен Кипър и на срещата на НАТО в Брюксел на 12-13 юли. Знакови първи визити за новия му мандат като президент с разширени пълномощия. В същото време в Турция се разгаря спор за евакуиране на локалните избори за м. ноември т.е. авансово (законовата дата е март 2019 г.). Очаква се това предложение да бъде импортирано от парламентарната група на ПСР и ПНД, а опозицията да го поддържа. Прокюрдската ДПН, която реализира 12% в парламентарните избори, към този момент съобщи, че е подготвена за месни избори. Целта е посредством тези избори да си върне ръководството на тези селища, които в изискванията на изключително състояние към този момент дълго време се ръководят служебно. Става въпрос на първо място за регионите в Югоизточна Турция, където по-голяма част от популацията са кюрди. Готовност показва и главната опозиционна кемалистка НРП (народно-републиканска партия), макар че там протичат разграничителни процеси. Последователи на Меххарем Индже, главния конкурент на Ердоган за президентския пост, събират подписи, с цел да се провокира ексклузивен конгрес на партията и да се вземе решение за смяна на председателството. Явно на опитния и дълготраен водач на НРП, Кемал Калъчдароолу, ще му бъде по-трудно от различен път да удържи поста си. За него по никакъв начин не е задоволително да стане "почетен ръководител " или "водач на парламентарната група ", както към този момент му е предложил Индже. Мотивите му са, че партията е постигнала добър триумф на изборите, като се е получило понижаване на поддръжката за ръководещата ПСР и тя към този момент няма независимо болшинство в Меджлиса. Калъчдароолу предлага първо да се направи изчерпателен разбор на изборите, с цел да бъде партията по-добре готова за локалните избори. А те по прочут към този момент фасон ще се окажат с нова дата, т.е. предварителни. Дали ще е задоволително времето за подготовка?
Всъщност разбор на изборите, въпреки и не просторен, към този момент направи Ердоган и то незабавно след 24 юни. Неговото в детайли изказване пред Висшия съвет на ПСР за резултатите от изборите не е станало обект на необятно обсъждане. Той задава въпрос за какво се е получил подобен избор, макар че регистрира за триумф постигнатото. Важно е подчертаването, че "партията има проблеми ", има "грешки в листите ", има и "други неточности, които би трябвало да се отстранят ". Ердоган не е отправил лични нападки, не е обвинил в персонално качество съпартийците си за грешките и проблемите в партията, не е потърсил лична отговорност. Но на балкона на централата на партията, когато след изборите приветства ликуващите си последователи, той се появи единствено в компанията на брачната половинка си. Нещо извънредно и друго от други избори. Казва, че "разбрахме сигнала, който нацията ни даде в изборните урни ". Обещава, че този сигнал ще се отрази при сформиране на новото държавно управление. За него "проблемите с партията са доста значими " и по тази причина ще предложи ексклузивен конгрес на ПСР, който да се организира по-рано (на 18 август, вместо през септември) и на него партията "да се конструира още веднъж ". Поставя и нова цел - след конгреса да се работи за нови избори. Звучи "не би трябвало да излизаме от изборна атмосфера ", с цел да се "подготвим за локалните избори " и по този начин да решим проблемите с партията. Нови имена, нови хора, които да преодолеят "износването на метала ", както Ердоган дефинира положението на ПСР. Предупреждение към съпартийците, че "Републиканският съюз ще продължи, въздържайте се от думи и дейности, които наскърбяват ПНД ", се посреща с безмълвие. Разбираемо е, тъй като навръх резултатите на ПНД се дължи парламентарното болшинство на ръководещите, а са известни словата на подбив, които се отправяха от редица депутати от ПСР за хората на Бахчели. По-съществено е, че Ердоган разгласи трите основни точки от политиката си след изборите: битка с тероризма, стопанската система и външната политика. Посочил е, че "отстъплението на ПСР на 42% на тези избори е обвързвано с стопанската система " и по тази причина в този момент повтаря "икономика, стопанска система, стопанска система ". За преимущество в дневния си ред акцентира и "подобряване връзките със западния свят ". Дали това включва и освобождение на непознати жители, арестувани в Турция? Сред тях е и свещеник Бронсън от Съединени американски щати. Борбата с тероризма за Ердоган са интервенциите против сирийските кюрди при Африн и Мембидж, където към този момент се води партизанска война, както и турските военни интервенции на територията на Ирак. Причините са известни, само че разноските и човешките жертви изцеждат освен бюджета, само че и силата на турското общество, а това не може да остане без последици. Колкото и да се повтаря, че "външната политика ще търпи сгъстяване ". Ако с Босна и Херцеговина има съгласие за "засилване на военното съдействие ", което е реализирано при аудиенция в Сараево преди дни на Нуретин Чанъкли, боен министър, по какъв начин ли това ще се отрази на стабилността на района? Иначе няма вест с "Анкара и Сарай Босна са свързани от исторически връзки и положителни другарски връзки ".
Дотук добре, а в този момент?
Спор няма в Турция и по света, че Ердоган се трансформира в "най-могъщия водач на страната след Ататюрк ".
Друг въпрос е дали това няма да докара до увеличение на авторитаризма и даже в действителност да заплаши демократичните устои на страната. След като в ръцете му е цялата административна власт, откакто се управлява 90% от медийното пространство, откакто основни персони от опозицията са в затвор, откакто са закрити над 200 медии (по "Дойче Веле "), откакто наложително е продадена медийната формация "Доан ", откакто са отнети журналистическите карти на над 700 публицисти, а над 70 от тях са още в затвор, откакто съдът не е самостоятелен, тогава няма по какъв начин да не се направи извод, че "Турция с великански крачки се отдалечава от Европейски Съюз ". Това е позиция на Европейска комисия, отразена в отчета й за напредъка на Анкара, а тази констатация бе доказана от немското държавно управление наскоро в отговор на заложени от леви партии в Берлин въпроси. В Берлин считат, че "не е на дневен ред, от позиция на Германия, откриването на договаряния по която и да е глава от процеса за присъединение към Европейски Съюз ". Допълнението е, че "преговорите де факто са спрели ". Германия прибавя и че "поради негативните дейности в региона на правото в Турция, не може да става въпрос за започване на договаряния за рационализиране на митническия съюз ". По отношение на предприсъединителните фондове, т.е. финансова помощ за Турция за интервала 2018-2020 година, се декларира, че "правителството в Германия слага въпроса те да бъдат употребявани за създаване на демократични институции и за усилване съдействието с гражданските общности ". В Турция към момента има арестувани 6 немски жители, а 29 нямат право да напущат страната. Има мнение и за дейности на турски държавни органи като DITIB (турско-ислямски съюз за религиозна дейност), които се одобряват за "неуместни " и се твърди, че са подхванати договаряния, с цел да "се занимават единствено с религиозна активност ". Както споделя и Кати Пири, докладчик за Турция в Екологичен потенциал, "жалко, че се стигна до това състояние ", тъй като "Турция не направи желаните промени и при тези условия минимум за 5 години би трябвало да се изоставят очакванията за продължение на договарянията за участие в Европейски Съюз ". Кати Пири е безапелационна с "според нас е премината алената граница " и освен това положение на гражданските права, на правата на малцинствата в Турция, "отношенията й с Европейски Съюз няма да стигнат до средата ". Що се отнася до отхвърли на Берлин да се усъвършенства митническото съглашение с Анкара, Пири явява, че несъмнено Германия "не желае да прави политически подарък на Турция под напън на Ердоган ". Да, връзките са в застой, само че това не значи, че са прекратени. Напротив, икономическата обстановка в Турция няма по какъв начин да не накара Ердоган освен да възвърне естествените връзки с Европа, освен да е податлив на взаимни отстъпки в тази тенденция, само че и да извършва прецизно изискванията на съглашението за бежанците с Европейски Съюз. Срещу контрактуваните финансови средства, естествено. Въпросът е трънлив за Европейски Съюз. Не е мъчно да се планува, че Турция няма да упорства настойчиво за участие и отваряне на глави, само че ще работи и подмолно за унищожаване на визовите ограничавания за турските жители. Турците чакат, че старият-нов президент, с многото компетенции, ще се оправи с тази задача с достолепие. Все отново да не се не помни, че към този момент няма настрана министерство по европейските въпроси.
Каквото и да се споделя за Ердоган след безапелационното му показване на изборите от 24 юни, сложното за него в действителност стартира. Овладяването на икономическата рецесия и стабилизирането на курса на турската лира не са единствено предизвикателство. Някои споделят, че е "непосилна задача " заради мащабите и обстановката в геополитиката. Да не приказваме за опасенията от нова международна икономическа рецесия и така нататък търговски войни САЩ/ЕС и САЩ/Китай. Още повече, че зад себе си Ердоган има една "поляризирана страна ", както споделят в "Дойче веле ". Едно е в Измир (над 70% са срещу Ердоган), където Европа се вижда по улици и площади, напълно друго е в Анадола, където ислямските традиции се съблюдават като в Средновековието. Едно е да си кюрд в Турция и да живееш в Югоизточната част на страната, напълно друго е да си турчин в Анкара, Истанбул или в Испарта да вземем за пример. Никой към този момент не оспорва, че Турция се е ислямизирала и е забрадила дамите си поголовно. Никой не може и да твърди, че това е "умерен ислям ", тъй като не се знае какъв брой дълго ще е здрава ръката на Ердоган, с цел да управлява умереността. Нали таман той употребява консервативните мюсюлмани в политиката си за продобиване на властта и даде късмет на анадолските турци да заемат основните позиции в страната. Овладяването на подмолните процеси, които текат в едно общество, е по-трудната задача, която изисква характерни старания. А такива процеси има задоволително в Турция. Колкото и да наподобява "безсилна опозицията ", всемирски настроените турци няма по какъв начин да се примирят. Не всички могат да емигрират. Предизвикателствата са повече, в сравнение с единствено един човек може да ги преодолява. Ако на локалните избори Ердоган загуби Истанбул или Анкара, може да се одобри, че са прави тези турски наблюдаващи, които споделят, че "това ще е началото на края ". Край, който ще се проточи или ще даде опция Ердоган да победи и през 2023 година за 100-годишнината от провъзгласяването на Турската република. Предстои да се следи.
Време за разбори и промени
Ердоган разгласи всички тези промени и е на път за Азербайджан, Северен Кипър и на срещата на НАТО в Брюксел на 12-13 юли. Знакови първи визити за новия му мандат като президент с разширени пълномощия. В същото време в Турция се разгаря спор за евакуиране на локалните избори за м. ноември т.е. авансово (законовата дата е март 2019 г.). Очаква се това предложение да бъде импортирано от парламентарната група на ПСР и ПНД, а опозицията да го поддържа. Прокюрдската ДПН, която реализира 12% в парламентарните избори, към този момент съобщи, че е подготвена за месни избори. Целта е посредством тези избори да си върне ръководството на тези селища, които в изискванията на изключително състояние към този момент дълго време се ръководят служебно. Става въпрос на първо място за регионите в Югоизточна Турция, където по-голяма част от популацията са кюрди. Готовност показва и главната опозиционна кемалистка НРП (народно-републиканска партия), макар че там протичат разграничителни процеси. Последователи на Меххарем Индже, главния конкурент на Ердоган за президентския пост, събират подписи, с цел да се провокира ексклузивен конгрес на партията и да се вземе решение за смяна на председателството. Явно на опитния и дълготраен водач на НРП, Кемал Калъчдароолу, ще му бъде по-трудно от различен път да удържи поста си. За него по никакъв начин не е задоволително да стане "почетен ръководител " или "водач на парламентарната група ", както към този момент му е предложил Индже. Мотивите му са, че партията е постигнала добър триумф на изборите, като се е получило понижаване на поддръжката за ръководещата ПСР и тя към този момент няма независимо болшинство в Меджлиса. Калъчдароолу предлага първо да се направи изчерпателен разбор на изборите, с цел да бъде партията по-добре готова за локалните избори. А те по прочут към този момент фасон ще се окажат с нова дата, т.е. предварителни. Дали ще е задоволително времето за подготовка?
Всъщност разбор на изборите, въпреки и не просторен, към този момент направи Ердоган и то незабавно след 24 юни. Неговото в детайли изказване пред Висшия съвет на ПСР за резултатите от изборите не е станало обект на необятно обсъждане. Той задава въпрос за какво се е получил подобен избор, макар че регистрира за триумф постигнатото. Важно е подчертаването, че "партията има проблеми ", има "грешки в листите ", има и "други неточности, които би трябвало да се отстранят ". Ердоган не е отправил лични нападки, не е обвинил в персонално качество съпартийците си за грешките и проблемите в партията, не е потърсил лична отговорност. Но на балкона на централата на партията, когато след изборите приветства ликуващите си последователи, той се появи единствено в компанията на брачната половинка си. Нещо извънредно и друго от други избори. Казва, че "разбрахме сигнала, който нацията ни даде в изборните урни ". Обещава, че този сигнал ще се отрази при сформиране на новото държавно управление. За него "проблемите с партията са доста значими " и по тази причина ще предложи ексклузивен конгрес на ПСР, който да се организира по-рано (на 18 август, вместо през септември) и на него партията "да се конструира още веднъж ". Поставя и нова цел - след конгреса да се работи за нови избори. Звучи "не би трябвало да излизаме от изборна атмосфера ", с цел да се "подготвим за локалните избори " и по този начин да решим проблемите с партията. Нови имена, нови хора, които да преодолеят "износването на метала ", както Ердоган дефинира положението на ПСР. Предупреждение към съпартийците, че "Републиканският съюз ще продължи, въздържайте се от думи и дейности, които наскърбяват ПНД ", се посреща с безмълвие. Разбираемо е, тъй като навръх резултатите на ПНД се дължи парламентарното болшинство на ръководещите, а са известни словата на подбив, които се отправяха от редица депутати от ПСР за хората на Бахчели. По-съществено е, че Ердоган разгласи трите основни точки от политиката си след изборите: битка с тероризма, стопанската система и външната политика. Посочил е, че "отстъплението на ПСР на 42% на тези избори е обвързвано с стопанската система " и по тази причина в този момент повтаря "икономика, стопанска система, стопанска система ". За преимущество в дневния си ред акцентира и "подобряване връзките със западния свят ". Дали това включва и освобождение на непознати жители, арестувани в Турция? Сред тях е и свещеник Бронсън от Съединени американски щати. Борбата с тероризма за Ердоган са интервенциите против сирийските кюрди при Африн и Мембидж, където към този момент се води партизанска война, както и турските военни интервенции на територията на Ирак. Причините са известни, само че разноските и човешките жертви изцеждат освен бюджета, само че и силата на турското общество, а това не може да остане без последици. Колкото и да се повтаря, че "външната политика ще търпи сгъстяване ". Ако с Босна и Херцеговина има съгласие за "засилване на военното съдействие ", което е реализирано при аудиенция в Сараево преди дни на Нуретин Чанъкли, боен министър, по какъв начин ли това ще се отрази на стабилността на района? Иначе няма вест с "Анкара и Сарай Босна са свързани от исторически връзки и положителни другарски връзки ".
Дотук добре, а в този момент?
Спор няма в Турция и по света, че Ердоган се трансформира в "най-могъщия водач на страната след Ататюрк ".
Друг въпрос е дали това няма да докара до увеличение на авторитаризма и даже в действителност да заплаши демократичните устои на страната. След като в ръцете му е цялата административна власт, откакто се управлява 90% от медийното пространство, откакто основни персони от опозицията са в затвор, откакто са закрити над 200 медии (по "Дойче Веле "), откакто наложително е продадена медийната формация "Доан ", откакто са отнети журналистическите карти на над 700 публицисти, а над 70 от тях са още в затвор, откакто съдът не е самостоятелен, тогава няма по какъв начин да не се направи извод, че "Турция с великански крачки се отдалечава от Европейски Съюз ". Това е позиция на Европейска комисия, отразена в отчета й за напредъка на Анкара, а тази констатация бе доказана от немското държавно управление наскоро в отговор на заложени от леви партии в Берлин въпроси. В Берлин считат, че "не е на дневен ред, от позиция на Германия, откриването на договаряния по която и да е глава от процеса за присъединение към Европейски Съюз ". Допълнението е, че "преговорите де факто са спрели ". Германия прибавя и че "поради негативните дейности в региона на правото в Турция, не може да става въпрос за започване на договаряния за рационализиране на митническия съюз ". По отношение на предприсъединителните фондове, т.е. финансова помощ за Турция за интервала 2018-2020 година, се декларира, че "правителството в Германия слага въпроса те да бъдат употребявани за създаване на демократични институции и за усилване съдействието с гражданските общности ". В Турция към момента има арестувани 6 немски жители, а 29 нямат право да напущат страната. Има мнение и за дейности на турски държавни органи като DITIB (турско-ислямски съюз за религиозна дейност), които се одобряват за "неуместни " и се твърди, че са подхванати договаряния, с цел да "се занимават единствено с религиозна активност ". Както споделя и Кати Пири, докладчик за Турция в Екологичен потенциал, "жалко, че се стигна до това състояние ", тъй като "Турция не направи желаните промени и при тези условия минимум за 5 години би трябвало да се изоставят очакванията за продължение на договарянията за участие в Европейски Съюз ". Кати Пири е безапелационна с "според нас е премината алената граница " и освен това положение на гражданските права, на правата на малцинствата в Турция, "отношенията й с Европейски Съюз няма да стигнат до средата ". Що се отнася до отхвърли на Берлин да се усъвършенства митническото съглашение с Анкара, Пири явява, че несъмнено Германия "не желае да прави политически подарък на Турция под напън на Ердоган ". Да, връзките са в застой, само че това не значи, че са прекратени. Напротив, икономическата обстановка в Турция няма по какъв начин да не накара Ердоган освен да възвърне естествените връзки с Европа, освен да е податлив на взаимни отстъпки в тази тенденция, само че и да извършва прецизно изискванията на съглашението за бежанците с Европейски Съюз. Срещу контрактуваните финансови средства, естествено. Въпросът е трънлив за Европейски Съюз. Не е мъчно да се планува, че Турция няма да упорства настойчиво за участие и отваряне на глави, само че ще работи и подмолно за унищожаване на визовите ограничавания за турските жители. Турците чакат, че старият-нов президент, с многото компетенции, ще се оправи с тази задача с достолепие. Все отново да не се не помни, че към този момент няма настрана министерство по европейските въпроси.
Каквото и да се споделя за Ердоган след безапелационното му показване на изборите от 24 юни, сложното за него в действителност стартира. Овладяването на икономическата рецесия и стабилизирането на курса на турската лира не са единствено предизвикателство. Някои споделят, че е "непосилна задача " заради мащабите и обстановката в геополитиката. Да не приказваме за опасенията от нова международна икономическа рецесия и така нататък търговски войни САЩ/ЕС и САЩ/Китай. Още повече, че зад себе си Ердоган има една "поляризирана страна ", както споделят в "Дойче веле ". Едно е в Измир (над 70% са срещу Ердоган), където Европа се вижда по улици и площади, напълно друго е в Анадола, където ислямските традиции се съблюдават като в Средновековието. Едно е да си кюрд в Турция и да живееш в Югоизточната част на страната, напълно друго е да си турчин в Анкара, Истанбул или в Испарта да вземем за пример. Никой към този момент не оспорва, че Турция се е ислямизирала и е забрадила дамите си поголовно. Никой не може и да твърди, че това е "умерен ислям ", тъй като не се знае какъв брой дълго ще е здрава ръката на Ердоган, с цел да управлява умереността. Нали таман той употребява консервативните мюсюлмани в политиката си за продобиване на властта и даде късмет на анадолските турци да заемат основните позиции в страната. Овладяването на подмолните процеси, които текат в едно общество, е по-трудната задача, която изисква характерни старания. А такива процеси има задоволително в Турция. Колкото и да наподобява "безсилна опозицията ", всемирски настроените турци няма по какъв начин да се примирят. Не всички могат да емигрират. Предизвикателствата са повече, в сравнение с единствено един човек може да ги преодолява. Ако на локалните избори Ердоган загуби Истанбул или Анкара, може да се одобри, че са прави тези турски наблюдаващи, които споделят, че "това ще е началото на края ". Край, който ще се проточи или ще даде опция Ердоган да победи и през 2023 година за 100-годишнината от провъзгласяването на Турската република. Предстои да се следи.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ