Особеното във всяка шпионска история е, че тя силно наподобява

Особеното във всяка шпионска история е, че тя силно наподобява ...

Шпионски игри.



Особеното във всяка шпионска история е, че тя силно наподобява индийската притча за петимата слепци и слона. Констатацията не е моя, а на бащата на агент 007 и знаменитата поредица за Джеймс Бонд. Според сър Йън Флеминг колкото и нещата в шпионските истории да се навързват, там винаги зейват огромни неясноти. Всеки вижда само част от цялото, а описанията трудно се напасват едно с друго. Точно както при петимата незрящи индийци, опитали се да опишат слона: един се хванал за хобота, друг – за бивните, трети стигнал до ухото, четвърти – до крака, пети – до опашката, но цялостно описание на огромното животно така и не се получило. Вместо това тръгнали легенди за всяка част поотделно на голямото животно.

Горе-долу това, струва ми се, се случва с шпионско-русофилския скандал в България, който от дни тресе страната. Отделните елементи от него са налице (и то отдавна), но онова, което липсва, е "сглобката" – обясненията "как", "защо" и "защо точно сега". А всеки като че ли вижда само онова, което иска или може да види.

Може би си струва да поразсъждаваме в тази посока с наличните елементи от този шпионски трилър.

Че България е поле на руския шпионаж и на инвазия чрез всевъзможни "политтехнологии" и инженерингови проекти от центрове на Кремъл – спор няма. По времето на президента Плевнелиев имаше дори специално заседание на КСНС по темата: изтече информация за обширен доклад, подготвен от нашите служби, който нито един политик така и не обговори в публичното пространство. Публикациите в медиите – български, а и в големи световни издания – са също безчет. Редица руски политици, бивши и настоящи "анализатори" с деликатността на слон в стъкларски магазин открито споделят своите геополитически и конкретно-политически планове за страната ни: да я купят цялата, след като вече са купили части от нея и Черноморието (депутатът Пьотър Толстой); да сменят геополитическата ѝ ориентация (Александър Дугин), насочвайки я в евразийска посока; да ѝ намерят нужния президент (РИСИ чрез о.з. генерала от разузнаването Леонид Решетников) и т.н. Британските служби сигнализираха (след отравянето на Скрипал във Великобритания и на оръжейния търговец Емилиян Гебрев в България) за това, че агенти за "специални операции" на руските служби свободно се разхождат из страната ни, вършейки каквото си искат.

И всеки път тези, а и други факти биваха замитани под килима. България никога не отзова нито един руски дипломат. Никога. Нито при "случая Скрипал" (както почти всички държави от ЕС), нито при българското му продължение.

Все едно че стърчащите бивни на слона в тези шпионски истории оставаха незабележими за българските власти.

О.з. генерал Решетников и подобни нему лица от десетилетия си действат в България, сякаш им е бащиния. И никога досега не е имало каквато и да е официална реакция в тази посока.
Вярно е, че СЕМ не даде медиен лиценз за проект на руския олигарх Константин Малофеев и той не можа да изгради медийна империя от "политематични канали" с пропагандна цел в България. Арестът на неговия медиен партньор и съмишленик Николай Малинов напомни за този провалил се проект, в който тутакси изникна отново фигурата на Цветан Василев, а на заден план – сянката на Делян Пеевски. Но тази история е също от години. Нима едва сега прокуратурата узна за нея, за да наложи забрани на Решетников и на Малофеев да влизат в страната? И не е ли в дъното на историята изборът на нов главен прокурор – чрез набирането на вътрешен и международен престиж?

И тук пак стигаме до "ухото на слона" от индийската притча. Защото всички тези руски "резиденти" имат и съответните си български "респонденти". И нито българските служби, нито прокуратурата, нито политическите партии, нито медиите узнават това ненадейно – на този "9 септември".

И ако дотук описвахме "как" са нещата, редно е да минем и към това "защо" се случва всичко това, което се разиграва пред очите ни. Тъй като то се представя от заподозрените като случайна "комедия от грешки".

А едва ли е така. Заподозреният за шпионаж в полза на Русия Николай Малинов в медийните си изяви недоумява "защо" е бил задържан: не е вършил нищо скрито, тъй като от десетилетие открито прокарва интересите на Русия в България (в сътрудничество с Малофеев, Дугин и Решетников). Никога не е крил, че именно с негово посредничество е уредена срещата между Корнелия Нинова и генерал Решетников. Среща, дала старта на политическата кариера на генерал Румен Радев към поста президент на републиката.

Днес обаче всички се спомнят за тази среща със смесени чувства. Николай Малинов е видимо недоволен от това си посредничество и неговия медиен отзвук, защото е трябвало да напусне БСП и се е скарал с Корнелия Нинова. Самата Нинова не иска и да чуе за тази среща, нито за генерал Решетников. Тя брани "русофилите", близки до БСП, но оставя на службите да се разправят с Решетников и е видимо доволна от забраната той десет години да не стъпва в България.

Президентът Радев въобще мълчи за срещата, сякаш тя изобщо не го засяга. Цялата тази история с направеното от Русия социологическо проучване, предопределило избора на бъдещия български президент, сякаш е "опашката на слона" от индийската притча.

И тук стигаме до въпроса "защо точно сега", където липсват най-много елементи от отговора. Защо точно на 9 септември 2019 г. службите и прокуратурата в България събраха в едно отдавна известните елементи на пъзела? Има ли и други обстоятелства, които не знаем? И какви биха могли да са те, щом още от месец юли т.г. има специално решение по случая, взето на спецсъда? Имат ли връзка с декларацията на Външно министерство по повод на руската изложба за 9 септември?

От доста хаотичните обяснения на пресконференцията на Цацаров и Гешев все пак се отчлениха още няколко елемента. Единият е свързан с опита за придобиване на "Виваком" от руска страна, другият – с политическия "проект България", замислян от Малинов.

Интересното е, че в доста гневните руски реакции по случая нищо не се говори за придобиването на "Виваком". В същото време руският сенатор Андрей Климов и олигархът Малофеев в интервютата си твърдят, че Малинов щял да организира акция в средата на септември, в която да вземат участие десетки хиляди души и която едва ли не щяла да промени ситуацията в България. От интервюто на самия Малинов стана ясно, че това е традиционната русофилска сбирка на язовир "Копринка". Сенаторът Климов настоява пред телевизията "Царьград", че "официална София се бои да не излети от правителствените си кабинети и други хора да не дойдат на власт". Затова се действало срещу русофилите "с груби административни методи". В България обаче имало "добър президент и вицепрезидент" и "лошо правителство".

А най-важното, разбира се, било "откъде ще мине тръбата по Балканите".

Ето как зад шпионския скандал замириса на всевъзможни избори, на руски енергийни проекти и на пари.

"Дневник" препечатва текста от портала "Култура"

Източник: dnevnik.bg