Потомка на Левски: Основният му завет е да бъдем обединени
Основният завет, който остави Васил Левски, е точно значимостта на това да бъдем обединени. Да бъдем дружно макар разликите си. Това сподели пред " Фокус " потомката на Васил Левски - Христина Богданова във връзка 151 години от гибелта на Апостола.
" От това имаме потребност и през днешния ден. Смелост, кураж и да оставаме обединени в напъните си да създадем живота си по-достоен ", добави Богданова.
Тя описа, че историята, която първо е чула от нейния дядо Андрей за Апостола, той я знаел от баба му Яна. " Той е бил още малко дете, а тя е обичала да го поставя на скута си и да му споделя тази история ", сподели родственичката на Апостола:
" Историята е по какъв начин, когато Левски е бил на 4-5 години. Един ден, до момента в който тя метяла двора на бащината си къща. Той тичал към нея, само че се спрял и я попитал: " Како, знаеш ли какъв ще стана като порасна ". Тя не му обърнала внимание и траяла да си прави домакинската работа, а той траял да си играе. Но като минало малко време, той отново се спрял при нея и ѝ задал същия въпрос. И по този начин няколко пъти, до момента в който тя го попитала: " Какъв ще станеш, Василе, даскал ли, майстор ли, поп ли, а той отговарял все с не. Той най-после я поглежда победоносно с огромните си сини очи и споделя: " Един Бог знае и аз ".
" Баба Яна е вярвала, че Васил още от дребен е носил съдба и е предусещал пътя, който го чака. Той е възпитаван на храброст, на достолепие и почтителност. Той от дребен се е научил освен да слуша, само че и да чува, това, което се приказва. Да има куража и увереността да изрази мнението си и то постоянно по позитивния метод макар да е влизал в несъгласия ", добави Богданова.
Под думите ѝ сме благословени като народ да имаме Левски в историята си, а и освен него.
" От това имаме потребност и през днешния ден. Смелост, кураж и да оставаме обединени в напъните си да създадем живота си по-достоен ", добави Богданова.
Тя описа, че историята, която първо е чула от нейния дядо Андрей за Апостола, той я знаел от баба му Яна. " Той е бил още малко дете, а тя е обичала да го поставя на скута си и да му споделя тази история ", сподели родственичката на Апостола:
" Историята е по какъв начин, когато Левски е бил на 4-5 години. Един ден, до момента в който тя метяла двора на бащината си къща. Той тичал към нея, само че се спрял и я попитал: " Како, знаеш ли какъв ще стана като порасна ". Тя не му обърнала внимание и траяла да си прави домакинската работа, а той траял да си играе. Но като минало малко време, той отново се спрял при нея и ѝ задал същия въпрос. И по този начин няколко пъти, до момента в който тя го попитала: " Какъв ще станеш, Василе, даскал ли, майстор ли, поп ли, а той отговарял все с не. Той най-после я поглежда победоносно с огромните си сини очи и споделя: " Един Бог знае и аз ".
" Баба Яна е вярвала, че Васил още от дребен е носил съдба и е предусещал пътя, който го чака. Той е възпитаван на храброст, на достолепие и почтителност. Той от дребен се е научил освен да слуша, само че и да чува, това, което се приказва. Да има куража и увереността да изрази мнението си и то постоянно по позитивния метод макар да е влизал в несъгласия ", добави Богданова.
Под думите ѝ сме благословени като народ да имаме Левски в историята си, а и освен него.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ