Основният въпрос за България е дали ще я има, казва

...
Основният въпрос за България е дали ще я има, казва
Коментари Харесай

Проф. Иво Христов: Най-важният въпрос днес е дали ще я има България

Основният въпрос за България е дали ще я има, споделя в изявление за в. „ Борба “ проф. Иво Христов, народен представител от „ Българска социалистическа партия за България “.

В него той проучва обстановката в България, положението на обществото ни и прави тъжното умозаключение, че „ България от ден на ден замязва на неприятните мостри на страна от третия свят “.

„ Вижте запустелите села. Вижте така наречен туристически градове, в които няма нито един надпис на български език, всичките са на неприятен необразован британски. Какво бъдеще можем да имаме по този начин? “, споделя още проф. Христов.

Коментира и срещата на върха на НАТО в Брюксел и срещата Тръмп – Путин.

Съединени американски щати се готвят за борбата с Китай и отстраняват съперника в лицето на Европейски Съюз, е неговият разбор.

„ Поради тази причина Тръмп има интерес от това да отстрани всички тези източни европейски елити, които са функционалност на госпожа Хилъри Клинтън и на демократическата партия. Включително и нашите такива – за елитите приказвам. Има интерес да ги смени, което ще докара до забавни завършения в нашия забутан от Бога край “, споделя проф. Христов.

Ето и цялото изявление на проф. Иво Христов пред Сашка АЛЕКСАНДРОВА, вестник „ Борба “:

Проф. Иво Христов показа във Велико Търново книгата си „ Пред пепелището на нестаналото българско общество “. Той гостува в остарялата столица по покана на Общинския съвет на Българска социалистическа партия.
Иво Христов е правист и социолог, преподава „ Социология на правото “, „ Теория на модернизациите “, „ Историческа социология на модерните институции “ в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “ и в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Специализирал е в Международния институт по право във Вашингтон, Съединени американски щати, Московската школа за политически проучвания, в университета „ Карло Бо “ в Урбино, Италия, и в Нойвалдег институт във Виена. Експертен помощник е на комисията по правни въпроси в четири национални събрания. Народен представител е от гражданската квота на Българска социалистическа партия.

– Проф. Христов, кой съгласно вас е най-важният въпрос за България през днешния ден?
– Дали ще я има България. И това не е някаква неуместна фантастика, а действителен и злокобен въпрос. За други страни от някогашната Източна Европа, от някогашния социалистически лагер проблемите може да са стопански, обществени, политически или проблеми с цивилизационната еднаквост, както е в една Унгария да вземем за пример, България е единствената страна, другата е Латвия, в която въпросът за това дали ще я има страната и още по-точно дали ще го има животворния жанр български, стои в практическа повърхност.

– Да изберем отговор „ Б “ – ще я има България, какви са първите три стъпки, които би трябвало да създадем?
– Това дали ще я има, или няма да я има, не зависи от България. Преди да имаме първа, втора, трета стъпка, би трябвало да имаме индивид на стратегическо деяние и той да осъзнава драматизма на казуса, който ви обрисувах доскоро. А аз не виждам подобен индивид. Второ – дефинирането на казуса е две трети от решаването му. В този смисъл дефинирането на проблематичната обстановка на България сега е най-важният политически проблем, тъй като това статукво, което убива страната, облагодетелства една клика, която се е вкопчила във властта и е подготвена да си отиде в името на тази власт дружно със страната. На пръв взор звучи малко умозрително, само че това е практическият политически проблем на в този момент ръководещата клика, а и освен на сегашната. Но това мъртвешко управническо статукво, което се е наложило в страната през последните 20-30 година, ще я завлече на дъното.

Така че първо, второ или трето е по-късно. А пък нали помните и другата истина – „ Едно е да искаш, второ да можеш, а трето и четвърто да го направиш “.

– Подозирам, че, в случай че попитам дали статуквото желае да направи изпитание да се промени, отговорът ще е „ не “.
– Защо да желаят „ да “! Техният интерес не включва да желаят такава смяна. Техният интерес бива интерпретиран в примитивна агитация, която се лее на всички места, че ние живеем в най-хубавия от всички вероятни светове, а най-хубавото следва.
И като прибавим и мрънкащото население… Да уточня първо, че като приказвам за население, приказвам за разнообразни обществени групи с друга визия за света и за личния си интерес. Ние постоянно използваме клишета от рода на – българите, българският народ, общността… Няма такова нещо, има разнообразни обществени групи с ползи, които не всеки път съответстват. Та всяка една от тези групи някак си си е намерила хралупка, жестоко казано, като дървояда в дървото и макар че мрънка, живее, вегетира по някакъв метод. Така сме оживели 500 години. Българите са усвоили до съвършенство изкуството да оцеляват, единствено дето са не запомнили, че оцеляват.

– До каква степен в действителност България ръководи личната си историческа орис?
– С изключение на един доста дребен прозорец от време, сред 1900 до 16 юни 1913 година, това е единственият интервал от време, когато България е била индивид на личната си историческа орис. И интервалът приключва злополучно – с Междусъюзническата война. Съдбата на България в никакъв случай не е зависела от т.нар български елити, които и да са те, или от българското население, каквото и да е то.
Нашите триумфи или пък нашите падения в една или друга степен са били предопределяни от външния геополитически фактор.
Разбира се, и ние доста сме съдействали за това. Веднъж изработен този избор, ние копаем надолу или градим нагоре. Правили сме и двете в границите на предишния ХХ век.

– Предстоят срещи, които сякаш вещаят смяна в геополитическата обстановка. Къде сме ние в тази картинка?
– Говорите за срещата в Хелзинки и за тази на НАТО, на която Тръмп ще заяви на европейците, че на Америка й е писнало от тях и те ще би трябвало да стартират да си заплащат за пазенето, както той го назовава. Това си е тип рекет, тъй като, в случай че Америка не желае да ни пази, прав й път през океана, но тя в никакъв случай няма да го направи. Очевидно става въпрос за напън, тъй като зад Тръмп стоят едни доста, но доста мощни сили, да ги назовем патриотични, империалистически, американски среди. Които споделят, че Америка е над всичко, Америка на първо място. Вижте, аз ги разбирам, в случай че съм американец, бих заел същата позиция. Проблемът е, че ние не сме за нас си. Тръмп общо взето гледа на Европейски Съюз като на рисков съперник и той желае да го няма и мисля, че ще успее да го направи. Тъй като европейският път е фиктивен, това го знае всяко дете, си измисляш и несъгласие – сред Севера и Юга, сред Изтока и Запада на Европейски Съюз, сред балтийския пояс от Прибалтика до Англия и останалата континентална Европа, сред това, което мърляво се назовава Западни Балкани – това жалко факсимиле, и останалата част, сред Европейски Съюз и Русия, сред Европейски Съюз и Турция – новата изгряваща суперсила на терена. Колкото щете проблеми. И умният геополитически манипулатор може да се възползва от това. Какво прави Тръмп сега? Две неща – докарва Европа там, където й е мястото, т.е. тя да не бъде мощна стопански, с цел да не бъде мощен съперник на Америка, тъй като той няма потребност от подобен съперник сега, тъй като се готви стратегически за голямо генерално стълкновение и то се назовава борбата с Китай. Поради тази причина Тръмп има интерес от това да отстрани всички тези източни европейски елити, които са функционалност на госпожа Хилъри Клинтън и на демократическата партия. Включително и нашите такива – за елитите приказвам. Има интерес да ги смени, което ще докара до забавни завършения в нашия забутан от Бога край. Второ, по всяка възможност Тръмп и силите, стоящи зад него, са стигнали до извода, че те имат потребност от стратегическа сделка с Русия. Русия е доста значима, тъй като в случай че Тръмп я завоюва в борбата против Китай, Китай става мигновено обкръжен и в този смисъл обезглавен.

– А за срещата в Хелзинки, ще кажа, че някои гледат на нея като на една втора Малта.
– Ако си спомняте в Малта Горбачов продаде Източна Европа и нас заедно с парцалите, от което се пръкнаха цяла кохорта комунисти евроатлантици, които ни ръководят и сега.
Ако на следващия ден се обърне геополитическата палачинка, което няма да стане, тъй като има прекалено много фактори, които няма да го позволен, само че, в случай че се обърне, това ще бъде занимателна панорама. Ще гледаме тогава по какъв начин се омешват всички полезности и източните ще бъдат преоткрити. Но неналичието на гръбнак е съществена характерност на българските елити, по този начин че…, къде да сме ние в тази картинка!

– Да се върнем на българското общество, нали за това е книгата ви.
– Няма такова нещо като общество. В България има разпад на обществените връзки, което е доста плашещо и обезпокоително, разпад на веригите на взаимност. В най-хубавия случай, когато приказваме за българите, те схващат под това най-близкото си обграждане. В положителния случай включват и децата си и до такава степен. Макар че даже и това не е допустимо, като виждам в последно време по какъв начин си оставят децата и отиват в Испания да берат маслини, тъй като по този начин се грижели най-добре за тях, а децата им през това време стават нарушители тук. Това е тотална атомизация на обществените връзки. Имаме фрагментаризация на общественото пространство. И тъй като съм във В. Търново, между другото страната стартира да се разпада по шевовете. И защото ние се намираме на доста значимо стратегическо място – в центъра на Балканите, към нас има доста и мощни хищници, които се пробват към този момент да засмукват прилежащите територии и това към този момент се случи. Русенци да вземем за пример работят в Румъния. Хората в Пиринска Македония, в Сандански и Петрич, в Гоце Делчев, работят в Серес, тъй като там няма рекет, за една и съща работа се заплаща двойно и тройно.

– И въпреки всичко по какъв начин наподобява обществото, което се е случило?
– Ще ви отговоря с един виц. Питали радио „ Ереван “ по кое време ще пристигна положителното време в България. Радиото дало отговор: „ То беше “.

– Кога бяхме общество?
– Бяхме общество. Бяхме 25-а икономическа мощ в света, бяхме страна, която имаше ред, стопанска система, на която в този момент споделят клъстър от индустриални браншове, за които нашите комшии не можеха дори да мечтаят. Имахме развити роботика, металургия, химия, машиностроене, нуклеарна физика също. Сега турските атомни централи се зареждат от български фрагменти. Така че българското общество беше, а дали ще го има… Ние сме народ, както споделя уважавания от мен проф. Валентин Вацев, който епохи наред живее без страна и не изпитва особена драма от това. Друг е въпросът, че аз не виждам обществена взаимност, с цел да разберем всички простичкия факт, че не можеш да оцелееш, а още повече да се развиеш, като се затвориш в черупката си. Т.нар. субект тактика за отбягване на проблемите, концепцията, че решаването на персоналния ти проблем, минава през решаването на общия – това е безусловно недостижимо за междинното българско общество хора. Каква е нашата тактика – да лъснем тук, от тук нататък не ме касае, то е обществено, то е общо, т.е. ничие. Пак ще изтъквам дядо ми, който споделяше, че народ, който, като си измете двора, си изхвърля боклука на улицата, не може да има страна.

– За какво нямаме кураж?
– За истината. Ние имаме потребност от хубави неистини за света, за себе си, за всичко в близост. Първото изискване за достижение на каквото и да било, е да имаш мъжеството да погледнеш истината в очите. Колкото и тя да не е лицеприятна. Имат го германците, евреите и доста други нации, само че не и ние. Ние се опасяваме от истината и желаеме да бъдем лъгани. Истината не постоянно е постижима, само че пък е извънредно сладко да я търсиш.

– Понеже сте академични учител, да ви попитам какъв брой време ни би трябвало да разберем, че това така наречен необятно разтваряне на вратите на университета, е следващият капан, който сами си направихме и ще паднем в него?
– Когато и котката във вашата махала приключи и стане бакалавър. Когато успеем и това да създадем, допускам, че ще минем към нова форма на напредничава евроинтеграция.
А в този момент съществено – работата е доста зле. От време на време на фона на това доста зле, да го кажа на махленски език, има блестящи изключения, чак бисери, само че те единствено удостоверяват правилото. Даже на моменти се чудя по какъв начин е допустимо да има такива бисери измежду студентите. Отишло си е положителното приблизително равнище.
Нашите млади поколения са това, което ние сме като общество. Нито би трябвало да ги упрекваме, нито да ги оправдаваме. Това е все едно да се ядосваш на огледалото, че те демонстрира подобен, какъвто си. Ами, подобен си. Изпуснахме си страната, историческата орис, обществото и в този момент се питаме за какво са ни такива децата.

– Какви да са?
– Много пътувам в страната и да ви кажа почтено България от ден на ден замязва на неприятните мостри на страна от третия свят. Вижте запустелите села. Вижте така наречен туристически градове, в които няма нито един надпис на български език, всичките са на неприятен необразован британски. Какво бъдеще можем да имаме по този начин?

Източник: epicenter.bg

Източник: cross.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР