Стремежите на Турция в Близкия Изток, освен Африн
Основният въпрос към нахлуването на Турция в Африн се състои в това, дали интервенцията ще бъде лимитирана и ще спре до северозападна Сирия, или ще се трансформира в първи стадий от по-дълбоко обвързване на Турция с Близкия Изток. Като се регистрира обстоятелството, че желанията на Турция са да в профил опасността от границата си и че кюрдските сили се разгръщат надалеч оттатък рамките на северозападния анклав в Африн, малко са основанията да се допуска, че Турция ще се спре единствено до вземането под надзор на Африн.
Но съществува и друга опасност, която принуждава Турция да предприеме военни дейности на територията на непознати страни - Иран. Иран, един от огромните исторически съперници на Турция, излезе от сирийския спор с релативно укрепнали позиции. Един от аспектите на неговия триумф е способността на Башар Асад с поддръжката на Иран да утвърди властта си и да отвоюва огромна част от териториите, които загуби в хода на гражданската война. Турция преглежда проиранска Сирия, отпред с Асад, като директна опасност на границите си, по тази причина и при започване на войната се държеше по различен метод – допускаше отряди с последователи на Ислямска страна да пресичат границата ѝ и да се бият против Асад.
В отговор на дейното наличие на Иран в Сирия, Турция желае да оказва напън върху Иран допустимо по-близо до границите му – в Ирак. Въпреки че там се намират кюрдски опълченци, Турция употребява наличието на кюрдската партия РПК като опрощение за намеса в Ирак. Иран, в последна сметка, съумя доста да усили въздействието си в Ирак през последните четири години, което е тревожна наклонност за Турция. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган заплашва да стартира ненадейно навлизане в провинция Синджар, освен това Турция към този момент стартира да събира огромна военна мощ в Ирак – оповестява се за турски военни, спуснати с десант край село Соран и усилване на наличието на турски сили в Сидакан.
Турското наличие в Ирак води до следното. Първо, заплашва Иран от близко, тъкмо както проиранска Сирия заплашва Турция, без да рискува замесване в директна борба. Второ, то цели прибавяне на огнева мощност, като противопоставяне на опасността от проирански бойци в Ирак. И най-после, разполага турски войски от двете страни на следената от кюрди Сирия, което може да подтикне Турция да стартира нахлуване от две страни към останалата част от териториите под контрола на сирийското кюрдско опълчение YPG по продължение на южните граници на Турция.
Намаляване на опциите
В Сирия с финансовата и военна помощ от Иран и поддръжката на Русия от въздух, Асад съумя да обърне обстановката и все още, по всичко проличава, че е на страната на спечелилите във войната. Ако Турция желае да предотврати развиването на мощна, проиранска Сирия, тя би трябвало да работи. Но с продължаващото взимане под надзор на територии от страна на Асад, опциите на Турция понижават.
Това понижаване на опциите е и повода, заради която Ердоган, макар непрекъснатите му, само че главно празнословни обществени изказвания за идни военни дейности, би трябвало съществено да бъде одобряван, когато заплашва да нападна Манбидж, ситуиран източно от следената от Турция територия Сирия, и Синджар в Ирак. Въпреки ненапълно символичната опозиция от страна на избавилите се с бягство сили на YPG, Африн падна и се намира под контрола на турците. (Турция употребява както личната си войска, по този начин и турски проксита при нахлуването в Африн). По-голяма част от популацията избяга, като с това се отвори опцията да се реализира турската тактика по заселването в крайграничните региони на Сирия на другарски настроени по отношение на Турция сунитски съседи.
Завоюваният от Турция Африн, дружно с териториите, получени при нахлуването през 2016 година в северна Сирия, и териториите под контрола на турски проксита в Идлиб, дава на Турция съвсем непрестанен надзор над северозападна Сирия, без каквито и да е врагове в тила. Асад може да разгърне сили на север, с цел да блокира напредването на Турция, само че за такава маневра ще би трябвало да раздели силите си, защото към момента продължава битката му с въстаниците в основни градове в Централна и Южна Сирия, като Дамаск и Хомс.
След завладяването на Африн, за Турция става на практика наличен пътят към Манбидж и още по-големия надзор над границата си със Сирия. С изключение, несъмнено, на едно огромно затруднение: наличието на Съединени американски щати в северна Сирия и съюза им с кюрдските опълчения.
Задънена улица в връзките Вашингтон – Анкара
Макар Съединени американски щати в действителност да даде зелена светлина за нахлуването на Турция в Африн, те ясно дадоха да се разбере, че няма да спрат да поддържат кюрдите, основани в Манбидж. А това е нещото, което Турция желае от САЩ; Турция не вижда разлика сред кюрдските сили в Африн и в Манбидж. От своя страна Съединени американски щати все по този начин остават обезпокоени от възраждането на Ислямска страна, което отчасти съумяха да спрат, с помощта на военното съдействие с YPG. Това е действителна опасност – когато кюрдските сили бяха пренасочени от местата, където се организират интервенции против Ислямска страна в Африн, за битка против Турция, Ислямска държа още веднъж се възражда и получава надзор над територии.
Това е главното несъгласие в връзките сред американци и турци. Съединени американски щати имат потребност от наземни сили за битка против Ислямска страна и до момента групите, формирани главно от сирийски кюрдски опълченци са единствените, които бяха подготвени да се подчиняват на заповедите на Съединени американски щати. И все пак, тези са същите сирийски кюрдски опълчения, които Турция желае да отстрани, с цел да ликвидира заканите по продължение на южната си граница.
Ще се случи едно от двете: или Турция и Съединени американски щати ще реализиран съглашение по отношение на Манбидж и кюрдите, или не. Ако го реализиран, Съединени американски щати по някакъв метод ще изведат войските от териториите на сирийските кюрди. Турция с позволението на Съединени американски щати ще влезе в провинциите, окупирани преди този момент от Съединени американски щати и съдружниците им, в подмяна на единодушието да сътрудничи на Съединени американски щати във войната против Ислямска страна. С други думи, идната група кюрди ще бъде продадена от някогашния съдружник.
Такъв механизъм би основал лични проблеми в Съединени американски щати. За разлика от кюрдите, Турция ще бъде подготвена да сътрудничи със Съединени американски щати единствено тогава, когато Съединени американски щати няма да изискват послушание на личните им ползи. И както демонстрира комплицираната обстановка в северна Сирия, Съединени американски щати и Турция към този момент не постоянно ще се оказват от една и съща страна на масата за договаряния. Турция също нееднократно е проявявала подготвеност да работи с джихадисти, които очевидно биха били противен за Съединени американски щати съдружник. Освен това, съществува риск, че Турция ще употребява наследството от османското си минало, за да се разпознава като легален правоприемник на халифата и може да откри способи за съдействие с Ислямска страна или други групировки, в опит да сплоти обезправеното сунитското болшинство в Сирия, с цел да оспори още един път позициите на Иран и Сирия в Ирак.
Другият евентуален излаз се състои в това, че Турция и Съединени американски щати няма да доближат до съглашение, което да докара до извеждане на американските войски от северна Сирия, което доста ще ограничи Турция във военните дейности там. Макар турските военни да са задоволително мощни, с цел да победят кюрдските опълченци в Африн, те нямат желание да рискуват война със Съединените щати. В този случай Турция ще е принудена да одобри краткосрочно съглашение с Русия и Иран, което да ѝ разреши да отдели кюрдския кулоар, обхващащ северна Сирия и Ирак, дори това да бъде направено посредством мощ. Тогава войната посредством проксита ще продължи, само че задачата на Турция ще остане същата: да отдели Съединени американски щати от сирийските кюрди и да откри турски или най-малко протурски надзор над региона.
Турция би била извънредно афектирана от това събитие, изключително в случай че Иран продължи да усъвършенства позициите си в Сирия, само че евентуално, не би скъсала незабавно връзките си със Съединени американски щати. В последна сметка, макар способността си да реализира прагматични решения с Русия, турската власт исторически е заплашвала Русия и ще продължи да го прави съотносно това, че когато Турция става по-силна, Русия се трансформира в неин дълготраен съперник. Това е стратегическата причина, която подтиква американо-турското съдействие по време на студената война, и към този момент не наподобява Турция да е задоволително мощна, с цел да се опълчи сама на съветската военна мощност. С други думи, в случай че Турция не може да зависи от Съединени американски щати, то тя също по този начин не може да зависи от Русия, което ще я принуди да балансира сред Съединени американски щати и Русия, а не да къса връзките си със Съединени американски щати. Дори и при тези условия, Турция не би не запомнила унижението. Тя ще продължи да форсира развиването на своята оръжейна индустрия, с цел да не е повече подвластна от Запада, който обезпечава отбраната ѝ против Русия.
Нахлуването на Турция в Африн е преломен миг в сирийската война и промени значимостта на спора за Близкия Изток. Сега, когато Турция завоюва Африн, американо-турските връзки са достигнали сериозен миг. Фактът, дали Съединени американски щати и Турция ще намерят метод да си сътрудничат в северна Сирия или не, значително ще промени районния баланс на силите, което от своя страна ще дефинира по какъв начин главните страни, въвлечени в спора – Русия, Иран, Турция и Съединени американски щати – ще развиват близкоизточните си тактики, както и тактиките си една по отношение на друга. По този метод, връзките Съединени американски щати – Турция и ролята, която играе в тях северна Сирия, имат световни последствия, надхвърлящи границите на района.
Ксандер Снайдер, Geopolitical Futures
Но съществува и друга опасност, която принуждава Турция да предприеме военни дейности на територията на непознати страни - Иран. Иран, един от огромните исторически съперници на Турция, излезе от сирийския спор с релативно укрепнали позиции. Един от аспектите на неговия триумф е способността на Башар Асад с поддръжката на Иран да утвърди властта си и да отвоюва огромна част от териториите, които загуби в хода на гражданската война. Турция преглежда проиранска Сирия, отпред с Асад, като директна опасност на границите си, по тази причина и при започване на войната се държеше по различен метод – допускаше отряди с последователи на Ислямска страна да пресичат границата ѝ и да се бият против Асад.
В отговор на дейното наличие на Иран в Сирия, Турция желае да оказва напън върху Иран допустимо по-близо до границите му – в Ирак. Въпреки че там се намират кюрдски опълченци, Турция употребява наличието на кюрдската партия РПК като опрощение за намеса в Ирак. Иран, в последна сметка, съумя доста да усили въздействието си в Ирак през последните четири години, което е тревожна наклонност за Турция. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган заплашва да стартира ненадейно навлизане в провинция Синджар, освен това Турция към този момент стартира да събира огромна военна мощ в Ирак – оповестява се за турски военни, спуснати с десант край село Соран и усилване на наличието на турски сили в Сидакан.
Турското наличие в Ирак води до следното. Първо, заплашва Иран от близко, тъкмо както проиранска Сирия заплашва Турция, без да рискува замесване в директна борба. Второ, то цели прибавяне на огнева мощност, като противопоставяне на опасността от проирански бойци в Ирак. И най-после, разполага турски войски от двете страни на следената от кюрди Сирия, което може да подтикне Турция да стартира нахлуване от две страни към останалата част от териториите под контрола на сирийското кюрдско опълчение YPG по продължение на южните граници на Турция.
Намаляване на опциите
В Сирия с финансовата и военна помощ от Иран и поддръжката на Русия от въздух, Асад съумя да обърне обстановката и все още, по всичко проличава, че е на страната на спечелилите във войната. Ако Турция желае да предотврати развиването на мощна, проиранска Сирия, тя би трябвало да работи. Но с продължаващото взимане под надзор на територии от страна на Асад, опциите на Турция понижават.
Това понижаване на опциите е и повода, заради която Ердоган, макар непрекъснатите му, само че главно празнословни обществени изказвания за идни военни дейности, би трябвало съществено да бъде одобряван, когато заплашва да нападна Манбидж, ситуиран източно от следената от Турция територия Сирия, и Синджар в Ирак. Въпреки ненапълно символичната опозиция от страна на избавилите се с бягство сили на YPG, Африн падна и се намира под контрола на турците. (Турция употребява както личната си войска, по този начин и турски проксита при нахлуването в Африн). По-голяма част от популацията избяга, като с това се отвори опцията да се реализира турската тактика по заселването в крайграничните региони на Сирия на другарски настроени по отношение на Турция сунитски съседи.
Завоюваният от Турция Африн, дружно с териториите, получени при нахлуването през 2016 година в северна Сирия, и териториите под контрола на турски проксита в Идлиб, дава на Турция съвсем непрестанен надзор над северозападна Сирия, без каквито и да е врагове в тила. Асад може да разгърне сили на север, с цел да блокира напредването на Турция, само че за такава маневра ще би трябвало да раздели силите си, защото към момента продължава битката му с въстаниците в основни градове в Централна и Южна Сирия, като Дамаск и Хомс.
След завладяването на Африн, за Турция става на практика наличен пътят към Манбидж и още по-големия надзор над границата си със Сирия. С изключение, несъмнено, на едно огромно затруднение: наличието на Съединени американски щати в северна Сирия и съюза им с кюрдските опълчения.
Задънена улица в връзките Вашингтон – Анкара
Макар Съединени американски щати в действителност да даде зелена светлина за нахлуването на Турция в Африн, те ясно дадоха да се разбере, че няма да спрат да поддържат кюрдите, основани в Манбидж. А това е нещото, което Турция желае от САЩ; Турция не вижда разлика сред кюрдските сили в Африн и в Манбидж. От своя страна Съединени американски щати все по този начин остават обезпокоени от възраждането на Ислямска страна, което отчасти съумяха да спрат, с помощта на военното съдействие с YPG. Това е действителна опасност – когато кюрдските сили бяха пренасочени от местата, където се организират интервенции против Ислямска страна в Африн, за битка против Турция, Ислямска държа още веднъж се възражда и получава надзор над територии.
Това е главното несъгласие в връзките сред американци и турци. Съединени американски щати имат потребност от наземни сили за битка против Ислямска страна и до момента групите, формирани главно от сирийски кюрдски опълченци са единствените, които бяха подготвени да се подчиняват на заповедите на Съединени американски щати. И все пак, тези са същите сирийски кюрдски опълчения, които Турция желае да отстрани, с цел да ликвидира заканите по продължение на южната си граница.
Ще се случи едно от двете: или Турция и Съединени американски щати ще реализиран съглашение по отношение на Манбидж и кюрдите, или не. Ако го реализиран, Съединени американски щати по някакъв метод ще изведат войските от териториите на сирийските кюрди. Турция с позволението на Съединени американски щати ще влезе в провинциите, окупирани преди този момент от Съединени американски щати и съдружниците им, в подмяна на единодушието да сътрудничи на Съединени американски щати във войната против Ислямска страна. С други думи, идната група кюрди ще бъде продадена от някогашния съдружник.
Такъв механизъм би основал лични проблеми в Съединени американски щати. За разлика от кюрдите, Турция ще бъде подготвена да сътрудничи със Съединени американски щати единствено тогава, когато Съединени американски щати няма да изискват послушание на личните им ползи. И както демонстрира комплицираната обстановка в северна Сирия, Съединени американски щати и Турция към този момент не постоянно ще се оказват от една и съща страна на масата за договаряния. Турция също нееднократно е проявявала подготвеност да работи с джихадисти, които очевидно биха били противен за Съединени американски щати съдружник. Освен това, съществува риск, че Турция ще употребява наследството от османското си минало, за да се разпознава като легален правоприемник на халифата и може да откри способи за съдействие с Ислямска страна или други групировки, в опит да сплоти обезправеното сунитското болшинство в Сирия, с цел да оспори още един път позициите на Иран и Сирия в Ирак.
Другият евентуален излаз се състои в това, че Турция и Съединени американски щати няма да доближат до съглашение, което да докара до извеждане на американските войски от северна Сирия, което доста ще ограничи Турция във военните дейности там. Макар турските военни да са задоволително мощни, с цел да победят кюрдските опълченци в Африн, те нямат желание да рискуват война със Съединените щати. В този случай Турция ще е принудена да одобри краткосрочно съглашение с Русия и Иран, което да ѝ разреши да отдели кюрдския кулоар, обхващащ северна Сирия и Ирак, дори това да бъде направено посредством мощ. Тогава войната посредством проксита ще продължи, само че задачата на Турция ще остане същата: да отдели Съединени американски щати от сирийските кюрди и да откри турски или най-малко протурски надзор над региона.
Турция би била извънредно афектирана от това събитие, изключително в случай че Иран продължи да усъвършенства позициите си в Сирия, само че евентуално, не би скъсала незабавно връзките си със Съединени американски щати. В последна сметка, макар способността си да реализира прагматични решения с Русия, турската власт исторически е заплашвала Русия и ще продължи да го прави съотносно това, че когато Турция става по-силна, Русия се трансформира в неин дълготраен съперник. Това е стратегическата причина, която подтиква американо-турското съдействие по време на студената война, и към този момент не наподобява Турция да е задоволително мощна, с цел да се опълчи сама на съветската военна мощност. С други думи, в случай че Турция не може да зависи от Съединени американски щати, то тя също по този начин не може да зависи от Русия, което ще я принуди да балансира сред Съединени американски щати и Русия, а не да къса връзките си със Съединени американски щати. Дори и при тези условия, Турция не би не запомнила унижението. Тя ще продължи да форсира развиването на своята оръжейна индустрия, с цел да не е повече подвластна от Запада, който обезпечава отбраната ѝ против Русия.
Нахлуването на Турция в Африн е преломен миг в сирийската война и промени значимостта на спора за Близкия Изток. Сега, когато Турция завоюва Африн, американо-турските връзки са достигнали сериозен миг. Фактът, дали Съединени американски щати и Турция ще намерят метод да си сътрудничат в северна Сирия или не, значително ще промени районния баланс на силите, което от своя страна ще дефинира по какъв начин главните страни, въвлечени в спора – Русия, Иран, Турция и Съединени американски щати – ще развиват близкоизточните си тактики, както и тактиките си една по отношение на друга. По този метод, връзките Съединени американски щати – Турция и ролята, която играе в тях северна Сирия, имат световни последствия, надхвърлящи границите на района.
Ксандер Снайдер, Geopolitical Futures
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ