За личните финанси и хората
Основният принцип в ръководството на персоналните финанси е елементарен: „ Харчи по-малко, в сравнение с изкарваш и инвестирай мъдро остатъка “. Въпреки че няма човек, който да не го знае, към момента болшинството от българите живеят от заплата до заплата, не икономисват, не влагат и не престават да теглят от ден на ден и по-големи заеми. В тази публикация ще разгледаме дали решението е в повишението на финансовата просветеност или има нещо по-добро, което ще ни помогне да реализираме по-бързо финансов триумф.
Финансовата просветеност в България е…
От направено социологическо изследване в България преди няколко години измежду възпитаници от 9 до 12 клас се оказа, че над 1/3 от тях не могат да обмислен % от сума, а най-популярната финансова институция за тях е заложната къща. На друго направено проучване над 62% от участниците в него са получили оценка „ слаб “ или „ междинен “ на изработен тест за финансова просветеност. Статистиката демонстрира и, че делът на хората у нас, които имат някакъв капиталов артикул е под 3%. Както виждате, нещата не са розови, само че мога да кажа, че се усъвършенстват. Аз и още шепа други хора от години работим в тази посока – да оказваме помощ на хората в България да покачват финансовата си просветеност, да влагат и да живеят по-добре, като взимат по-добри решения за своите пари. Резултатите не закъсняват и знанията за персоналните финанси на хората у нас трайно се усъвършенстват, но…
Поведенчески финанси (Behavioral Finance)
Наскоро с моите сътрудници от университета празнувахме 15 години от довеждане докрай на висшето ни обучение в компетентност „ Счетоводство и надзор “. Както може да се досетите, болшинството от сътрудниците ми имат висока финансова просветеност „ на книга “, само че не по този начин стоят нещата на процедура. Повечето от тях живеят от заплата до заплата, изплащат големи жилищни заеми, харчат всичко до стотинка и не влагат. Защо се получава по този начин? Те имат знанията и получават относително високи приходи, само че финансовото им състояние не е положително и в случай че останат даже единствено няколко месеца без работа, ще банкрутират и ще изгубят жилищата и колите си.
Какво се получава?
Хора с висока финансова просветеност и положителни приходи, които знаят главните правила за ръководството на парите, не се оправят с персоналните си финанси, а какво остава за останалите българи? Оказва се, че казусът не е в нашите познания и умения, а в нашето държание, т.е. в нас самите. Финансовата просветеност е сходна на езиковата – не е задоволително да може да пишеш, с цел да създадеш разказ, нали?
Управлението на парите е обвързвано повече с разсъдъка, не с математиката
Финансовият ни триумф се дефинира не от това какъв брой сме положителни с цифрите, а дали може да взимаме рационални решения, без да се поддаваме на страстите си. Има специфичен дял във финансите, който изследва държанието на хората при разнообразни обстановки, свързани с пари. Въпреки че тази част е отричана от доста учени, поведенческите финанси са връзката сред теорията и практиката. Не инцидентно, има доста хора, които не схващат доста от числа и нямат богата езикова просвета, само че са сполучливи, тъй като вършат нещата, а не просто мислят за тях. От друга страна, голям брой хора с отлична теоретична подготовка не подхващат нещо от боязън да не сгрешат, или се сковават от прекомерно анализиране.
Един от основателите на поведенческите финанси и поведенческата стопанска система като цяло е Даниъл Канеман, който е лауреат на Нобелова премия за стопанска система. Неговата книга „ Мисленето “ е странствуване в дебрите на мозъка и разкрива методите, по които ние вземаме решения в разнообразни обстановки. Препоръчвам я на всеки, който желае да ръководи по-добре персоналните си финанси и да разбере по какъв начин работи нашия мозък.
Поведенческа просветеност
Видяхме, че финансовата просветеност няма да реши огромните проблеми с парите, пред които е изправен всеки от нас. Трябва ни смяна в държанието, само че никой не се разсънва една заран и не си споделя, че би трябвало да прави по-малко импулсивни покупки, че не би трябвало да взима бърз заем за всяка нова движимост или би трябвало да си купи по-икономична кола, тъй като сегашната харчи доста. Просто нещата не работят по този начин.
Трябва да минат доста месеци и даже години, с цел да „ узреем “ даже за елементарни решения като това да спестяваме част от заплатата си и да я влагаме. За да се случи това, би трябвало да вършим дребни крачки, да получаваме положителни резултати, да рискуваме малко повече, да реализираме задачите си и по този начин последователно да променим навиците и държанието си. В това пътешестване над 90% от хората се отхвърлят още в самото начало, тъй като са разочаровани от неналичието на бързи резултати и не виждат смисъл.
Има и по-бърз метод за смяна, само че той е обвързван с рецесии и разтърсвания. Фалитът на КТБ, финансовата рецесия от 2008 година и рухването на доста лъжливи схеми през последните години в България спомогнаха повече за повишението на финансовата просветеност на хората у нас, в сравнение с аз и всички останали специалисти в региона на персоналните финанси, взети дружно. Така сме устроени като хора.
Навиците и държанието ни са образувани в продължение на десетки години и ни би трябвало в действителност доста мощна причина, с цел да ги променим. Също по този начин, доста научни проучвания демонстрират, че огромна част от хората се „ стимулират “ от отбягване на болката, а не от желанието за триумф. По тази причина и рецесиите са най-мощния катализатор за смяна в метода на ръководство на парите ни.
Разбира се, не е нужно да хвърлим спестяванията през терасата (образно казано) и да останем без пари, с цел да променим държанието си. Най-лесният метод да го създадем е благодарение на финансови игри като „ Монополи “ и „ Потоци пари 101 “ (има и такава, която се назовава „ Прахосница “, само че не я препоръчвам), в които претърпяваме разнообразни финансови разтърсвания и те могат да „ отключат “ някои механизми в нашия мозък и по този начин да създадем напълно нови привички. С развиването на виртуалната действителност, игрите ще стават все по-истински и скоро ще може да влезем в ролята на мултимилионери, които ръководят голямото си благосъстояние или са на ръба на банкрута след несполучливи вложения.
Игрите са потребни, само че това, което може бързо да промени навиците и държанието ни е действителния ни опит, изключително когато е обвързван с печеленето и губенето на същински пари. Преди няколко години поучавах хората да се приготвят оптимално, преди да влагат и един лев на финансовите пазари, само че това нямаше доста резултат. Теорията основава единствено една тънка основа във връзка с умното ръководство на нашите пари, а с практиката идва същинското създаване на нашия финансов триумф. Сега предизвиквам хората да влагат дребна сума, която могат да си разрешат да изгубят, с цел да преживеят събития и страсти, които ще са основа на техните нови и по-полезни привички.
За край ще кажа, че финансовата просветеност е значима част от постигането на нашите цели, само че основно значение има действителното ни държание, когато би трябвало да вземаме решения, свързани с ръководството на парите ни. Нашите дейности са плод на комплицирани процеси, които протичат в мозъка ни, и не всеки път се подчиняват на логиката, която сме учили в книгите и учебниците. За да имаме най-малко някаква власт над мозъкът ни, е добре да практикуваме наученото и да следим по какъв начин реагираме в разнообразни обстановки. И не забравяйте, че загубите са тези, които ни оказват помощ да растем и да се развиваме, а не успехите. Успех!
Финансовата просветеност в България е…
От направено социологическо изследване в България преди няколко години измежду възпитаници от 9 до 12 клас се оказа, че над 1/3 от тях не могат да обмислен % от сума, а най-популярната финансова институция за тях е заложната къща. На друго направено проучване над 62% от участниците в него са получили оценка „ слаб “ или „ междинен “ на изработен тест за финансова просветеност. Статистиката демонстрира и, че делът на хората у нас, които имат някакъв капиталов артикул е под 3%. Както виждате, нещата не са розови, само че мога да кажа, че се усъвършенстват. Аз и още шепа други хора от години работим в тази посока – да оказваме помощ на хората в България да покачват финансовата си просветеност, да влагат и да живеят по-добре, като взимат по-добри решения за своите пари. Резултатите не закъсняват и знанията за персоналните финанси на хората у нас трайно се усъвършенстват, но…
Поведенчески финанси (Behavioral Finance)
Наскоро с моите сътрудници от университета празнувахме 15 години от довеждане докрай на висшето ни обучение в компетентност „ Счетоводство и надзор “. Както може да се досетите, болшинството от сътрудниците ми имат висока финансова просветеност „ на книга “, само че не по този начин стоят нещата на процедура. Повечето от тях живеят от заплата до заплата, изплащат големи жилищни заеми, харчат всичко до стотинка и не влагат. Защо се получава по този начин? Те имат знанията и получават относително високи приходи, само че финансовото им състояние не е положително и в случай че останат даже единствено няколко месеца без работа, ще банкрутират и ще изгубят жилищата и колите си.
Какво се получава?
Хора с висока финансова просветеност и положителни приходи, които знаят главните правила за ръководството на парите, не се оправят с персоналните си финанси, а какво остава за останалите българи? Оказва се, че казусът не е в нашите познания и умения, а в нашето държание, т.е. в нас самите. Финансовата просветеност е сходна на езиковата – не е задоволително да може да пишеш, с цел да създадеш разказ, нали?
Управлението на парите е обвързвано повече с разсъдъка, не с математиката
Финансовият ни триумф се дефинира не от това какъв брой сме положителни с цифрите, а дали може да взимаме рационални решения, без да се поддаваме на страстите си. Има специфичен дял във финансите, който изследва държанието на хората при разнообразни обстановки, свързани с пари. Въпреки че тази част е отричана от доста учени, поведенческите финанси са връзката сред теорията и практиката. Не инцидентно, има доста хора, които не схващат доста от числа и нямат богата езикова просвета, само че са сполучливи, тъй като вършат нещата, а не просто мислят за тях. От друга страна, голям брой хора с отлична теоретична подготовка не подхващат нещо от боязън да не сгрешат, или се сковават от прекомерно анализиране.
Един от основателите на поведенческите финанси и поведенческата стопанска система като цяло е Даниъл Канеман, който е лауреат на Нобелова премия за стопанска система. Неговата книга „ Мисленето “ е странствуване в дебрите на мозъка и разкрива методите, по които ние вземаме решения в разнообразни обстановки. Препоръчвам я на всеки, който желае да ръководи по-добре персоналните си финанси и да разбере по какъв начин работи нашия мозък.
Поведенческа просветеност
Видяхме, че финансовата просветеност няма да реши огромните проблеми с парите, пред които е изправен всеки от нас. Трябва ни смяна в държанието, само че никой не се разсънва една заран и не си споделя, че би трябвало да прави по-малко импулсивни покупки, че не би трябвало да взима бърз заем за всяка нова движимост или би трябвало да си купи по-икономична кола, тъй като сегашната харчи доста. Просто нещата не работят по този начин.
Трябва да минат доста месеци и даже години, с цел да „ узреем “ даже за елементарни решения като това да спестяваме част от заплатата си и да я влагаме. За да се случи това, би трябвало да вършим дребни крачки, да получаваме положителни резултати, да рискуваме малко повече, да реализираме задачите си и по този начин последователно да променим навиците и държанието си. В това пътешестване над 90% от хората се отхвърлят още в самото начало, тъй като са разочаровани от неналичието на бързи резултати и не виждат смисъл.
Има и по-бърз метод за смяна, само че той е обвързван с рецесии и разтърсвания. Фалитът на КТБ, финансовата рецесия от 2008 година и рухването на доста лъжливи схеми през последните години в България спомогнаха повече за повишението на финансовата просветеност на хората у нас, в сравнение с аз и всички останали специалисти в региона на персоналните финанси, взети дружно. Така сме устроени като хора.
Навиците и държанието ни са образувани в продължение на десетки години и ни би трябвало в действителност доста мощна причина, с цел да ги променим. Също по този начин, доста научни проучвания демонстрират, че огромна част от хората се „ стимулират “ от отбягване на болката, а не от желанието за триумф. По тази причина и рецесиите са най-мощния катализатор за смяна в метода на ръководство на парите ни.
Разбира се, не е нужно да хвърлим спестяванията през терасата (образно казано) и да останем без пари, с цел да променим държанието си. Най-лесният метод да го създадем е благодарение на финансови игри като „ Монополи “ и „ Потоци пари 101 “ (има и такава, която се назовава „ Прахосница “, само че не я препоръчвам), в които претърпяваме разнообразни финансови разтърсвания и те могат да „ отключат “ някои механизми в нашия мозък и по този начин да създадем напълно нови привички. С развиването на виртуалната действителност, игрите ще стават все по-истински и скоро ще може да влезем в ролята на мултимилионери, които ръководят голямото си благосъстояние или са на ръба на банкрута след несполучливи вложения.
Игрите са потребни, само че това, което може бързо да промени навиците и държанието ни е действителния ни опит, изключително когато е обвързван с печеленето и губенето на същински пари. Преди няколко години поучавах хората да се приготвят оптимално, преди да влагат и един лев на финансовите пазари, само че това нямаше доста резултат. Теорията основава единствено една тънка основа във връзка с умното ръководство на нашите пари, а с практиката идва същинското създаване на нашия финансов триумф. Сега предизвиквам хората да влагат дребна сума, която могат да си разрешат да изгубят, с цел да преживеят събития и страсти, които ще са основа на техните нови и по-полезни привички.
За край ще кажа, че финансовата просветеност е значима част от постигането на нашите цели, само че основно значение има действителното ни държание, когато би трябвало да вземаме решения, свързани с ръководството на парите ни. Нашите дейности са плод на комплицирани процеси, които протичат в мозъка ни, и не всеки път се подчиняват на логиката, която сме учили в книгите и учебниците. За да имаме най-малко някаква власт над мозъкът ни, е добре да практикуваме наученото и да следим по какъв начин реагираме в разнообразни обстановки. И не забравяйте, че загубите са тези, които ни оказват помощ да растем и да се развиваме, а не успехите. Успех!
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ