По-ранното събиране ще доведе до по-ниско ниво на лоши кредити
Основните трендове на пазара на необслужвани заеми в България през 2019 година са в посока понижаване на предоставените за събиране и растеж на изкупените неприятни заеми и вземания. Това води до ненужно потребление на скъп финансов и времеви запас, предизвестяват от Frontex International, една от водещите компании за ръководство и събиране на вземания, в свое изследване.
През последната година се следи сериозен спад в отговорностите, които се разпореждат за външно събиране. "Причините са няколко - желанието, главно на банките, да обслужват огромна част от процесите си вътрешно, намаляващият дял на необслужваните заеми като цяло в страната, както и продажбата на тези заеми на доста по-ранен стадий ", споделя Лилия Димитрова, изпълнителен шеф на Frontex International и заместник-председател на Асоциацията на колекторските организации в България (АКАБГ).
По думите ѝ, ранното възлагане на профилирана компания доста ще усъвършенства събираемостта. "Вероятно в края на тази година ще отчетем двоен растеж в продадените заеми, същата картина чакам и следващата година. Считам, че процесът по събиране на необслужвани отговорности може да стане доста по-ефективен, в случай че кредиторите трансформират метода си ", добавя Димитрова. Вместо да продават съвсем невъзможните за събиране заеми, освен това късно, да стартират да разпореждат на външни компании, още на ранен стадий. По този метод ще се спести доста време, което сега се губи вследствие на неефективно събиране от вътрешни отдели на кредиторите, които нямат нужната специализация. Разбира се, своевременното събиране ще спести и доста средства. А това са пари, които всеки консуматор заплаща в лихвите по заемите си и изключително в месечните си такси.
Интересни трендове демонстрира и профилът на задлъжнелите лица, систематизиран от компанията. Хората на междинна възраст - сред 40 и 49 години, доминират измежду платците, изпаднали в просрочие, сочат данните на Frontex International. Те съставляват малко над 30% от всички и задлъжняват за междинна сума от 2 750 лв.. Размерът на отговорностите е по-голям при друга възрастова група – тази на потребителтие сред 50 и 59 години, които съставляват 22% от всички. Те изпадат в усложнение да платят приблизително просрочие от близо 3000 лв.. Дълговете на най-младите - до 29 години, и на най-възрастните консуматори - над 70 години, са и най-малки. Средният им размер е надлежно 940 и 1080 лв.. Младежите съставляват към 7% от всички неточни платци, а възрастните - близо 5 %.
"Преобладават хората от възрастови групи, които най-често вземат заеми, както и тези, чийто профил разрешава отпущането на заем. Тези клиенти най-често търсят финансиране от банкови институции, само че и нерядко прибягват към микрокредитиращи артикули ", разяснява Лилия Димитрова.
Приблизително 60:40 е разпределението на мъже и дами, сочат още данните на компанията. "Мъжете, като се изключи че съставляват по-голям потребителски дял, задлъжняват и за по-големи суми. Средният размер на техните отговорности е близо 2500 лв., до момента в който дамите изпитват усложнения със междинна сума от малко над 2000 лв. ", показва Димитрова.
Преобладаващата част от потребителите - 70%, изпадат в неспособност да погасят единствено едно обвързване. Малко над 21% имат по два заема, с чието погашение срещат усложнения, до момента в който три заема имат съвсем 7% от хората. Едва 2% от задлъжнелите лица имат четири или повече "лоши " заема.
Софиянци разумно съставляват максимален дял от нередовните платци като безспорен брой, следвани от останалите три огромни града - Пловдив, Варна и Бургас. Жителите на Морската столица обаче задлъжняват с максимален размер суми - 5 441 лв. на фона на междинния дълг в София, който е 4 467 лв.. Монтана и Враца, обичайно считани за градове с огромен брой нередовни платци на глава от популацията, за жалост, и този път заемат челните места.
"Въпреки релативно дребния си брой поданици, част от обитаемоте места в Северозападна България показват висок дял на изпаднали в просрочие жители, съпоставим с този в огромните градове. Считам, че в тези зони би трябвало да се работи интензивно за повишение на финансовата просвета и познания на популацията. Разбира се, ограниченията биха били безрезултатни, в случай че бизнесът и образованието не вървят дружно в посока разкриване на нови работни места в района ", изяснява Лилия Димитрова.
Според нея, подобряването на информираността в бранша е неотложно и по друга причина. „ В реалност невъзможността за заплащане е съображение за релативно дребен дял от потребителите. Нежеланието за покриване на дълга е по-честата причина за изпадане в просрочие. Повечето консуматори пробват да избегнат въобще връщането на изтеглената сума. На процедура те губят опцията всички разноски по събирането да останат за сметка на кредитора”, споделя още Лилия Димитрова.
"В доста от страните от Европейски Съюз съществува така наречен Кредитно бюро - частна институция, в която всички сдружения регистрират просрочията в отговорностите на своите клиенти - това са освен банки и финансови институции, само че и телекоми, ютилити компании и други Освен това, кредитното бюро дава контактна информация за всички задължени лица и тяхно цялостно кредитно досие. По този метод, в случай че едно физическо лице изпадне в съществени просрочия, освен ще бъде откриваемо, с цел да изплати дължимото, само че и ще има същински усложнения да получава още услуги, за които да задлъжнява в допълнение. От изключителна значимост е да се сътвори кредитно бюро и в България. Това освен ще улесни работата на финансовите институции, само че и ще даде сигурност на тези от нас, които са съзнателни платци и постоянно покриваме със своите средства дейностите и бездействията на неточните такива ", добавя Димитрова.
Според нея, трендовете от 2019 година ще са годни и за идната година, като пазарът на събиране на отговорности ще е изправен пред предизвикателство. Основна задача на участниците в него ще бъде да усъвършенстват процесите по разпределяне, ръководство и събиране на заеми.
През последната година се следи сериозен спад в отговорностите, които се разпореждат за външно събиране. "Причините са няколко - желанието, главно на банките, да обслужват огромна част от процесите си вътрешно, намаляващият дял на необслужваните заеми като цяло в страната, както и продажбата на тези заеми на доста по-ранен стадий ", споделя Лилия Димитрова, изпълнителен шеф на Frontex International и заместник-председател на Асоциацията на колекторските организации в България (АКАБГ).
По думите ѝ, ранното възлагане на профилирана компания доста ще усъвършенства събираемостта. "Вероятно в края на тази година ще отчетем двоен растеж в продадените заеми, същата картина чакам и следващата година. Считам, че процесът по събиране на необслужвани отговорности може да стане доста по-ефективен, в случай че кредиторите трансформират метода си ", добавя Димитрова. Вместо да продават съвсем невъзможните за събиране заеми, освен това късно, да стартират да разпореждат на външни компании, още на ранен стадий. По този метод ще се спести доста време, което сега се губи вследствие на неефективно събиране от вътрешни отдели на кредиторите, които нямат нужната специализация. Разбира се, своевременното събиране ще спести и доста средства. А това са пари, които всеки консуматор заплаща в лихвите по заемите си и изключително в месечните си такси.
Интересни трендове демонстрира и профилът на задлъжнелите лица, систематизиран от компанията. Хората на междинна възраст - сред 40 и 49 години, доминират измежду платците, изпаднали в просрочие, сочат данните на Frontex International. Те съставляват малко над 30% от всички и задлъжняват за междинна сума от 2 750 лв.. Размерът на отговорностите е по-голям при друга възрастова група – тази на потребителтие сред 50 и 59 години, които съставляват 22% от всички. Те изпадат в усложнение да платят приблизително просрочие от близо 3000 лв.. Дълговете на най-младите - до 29 години, и на най-възрастните консуматори - над 70 години, са и най-малки. Средният им размер е надлежно 940 и 1080 лв.. Младежите съставляват към 7% от всички неточни платци, а възрастните - близо 5 %.
"Преобладават хората от възрастови групи, които най-често вземат заеми, както и тези, чийто профил разрешава отпущането на заем. Тези клиенти най-често търсят финансиране от банкови институции, само че и нерядко прибягват към микрокредитиращи артикули ", разяснява Лилия Димитрова.
Приблизително 60:40 е разпределението на мъже и дами, сочат още данните на компанията. "Мъжете, като се изключи че съставляват по-голям потребителски дял, задлъжняват и за по-големи суми. Средният размер на техните отговорности е близо 2500 лв., до момента в който дамите изпитват усложнения със междинна сума от малко над 2000 лв. ", показва Димитрова.
Преобладаващата част от потребителите - 70%, изпадат в неспособност да погасят единствено едно обвързване. Малко над 21% имат по два заема, с чието погашение срещат усложнения, до момента в който три заема имат съвсем 7% от хората. Едва 2% от задлъжнелите лица имат четири или повече "лоши " заема.
Софиянци разумно съставляват максимален дял от нередовните платци като безспорен брой, следвани от останалите три огромни града - Пловдив, Варна и Бургас. Жителите на Морската столица обаче задлъжняват с максимален размер суми - 5 441 лв. на фона на междинния дълг в София, който е 4 467 лв.. Монтана и Враца, обичайно считани за градове с огромен брой нередовни платци на глава от популацията, за жалост, и този път заемат челните места.
"Въпреки релативно дребния си брой поданици, част от обитаемоте места в Северозападна България показват висок дял на изпаднали в просрочие жители, съпоставим с този в огромните градове. Считам, че в тези зони би трябвало да се работи интензивно за повишение на финансовата просвета и познания на популацията. Разбира се, ограниченията биха били безрезултатни, в случай че бизнесът и образованието не вървят дружно в посока разкриване на нови работни места в района ", изяснява Лилия Димитрова.
Според нея, подобряването на информираността в бранша е неотложно и по друга причина. „ В реалност невъзможността за заплащане е съображение за релативно дребен дял от потребителите. Нежеланието за покриване на дълга е по-честата причина за изпадане в просрочие. Повечето консуматори пробват да избегнат въобще връщането на изтеглената сума. На процедура те губят опцията всички разноски по събирането да останат за сметка на кредитора”, споделя още Лилия Димитрова.
"В доста от страните от Европейски Съюз съществува така наречен Кредитно бюро - частна институция, в която всички сдружения регистрират просрочията в отговорностите на своите клиенти - това са освен банки и финансови институции, само че и телекоми, ютилити компании и други Освен това, кредитното бюро дава контактна информация за всички задължени лица и тяхно цялостно кредитно досие. По този метод, в случай че едно физическо лице изпадне в съществени просрочия, освен ще бъде откриваемо, с цел да изплати дължимото, само че и ще има същински усложнения да получава още услуги, за които да задлъжнява в допълнение. От изключителна значимост е да се сътвори кредитно бюро и в България. Това освен ще улесни работата на финансовите институции, само че и ще даде сигурност на тези от нас, които са съзнателни платци и постоянно покриваме със своите средства дейностите и бездействията на неточните такива ", добавя Димитрова.
Според нея, трендовете от 2019 година ще са годни и за идната година, като пазарът на събиране на отговорности ще е изправен пред предизвикателство. Основна задача на участниците в него ще бъде да усъвършенстват процесите по разпределяне, ръководство и събиране на заеми.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ