Да вземем Обертан в националния
Основната фаза на шампионата Лига на нациите завърши. България не съумя да завоюва групата си в дивизия " C ", най-много поради изпуснатите точки в гостуването на Кипър. Факт е, че усъвършенстване в играта на тима има, както и в резултатите. Същото важеше и за последните международни квалификации, само че крайният излаз от тях беше същият като преди - без България на огромен футболен конгрес . Причините за това са много, само че бих предпочел да подчертавам на една от главните, която се видя. На националния тим по футбол липсва класа . При нас класата значително се оформя от играчите, които са в странство. Те към този момент са ъгъл.
Снимка: bTV
БЪЛГАРИЯ
Към момента извиканите в националния тим на България футболисти, които играят отвън родината, са представители на " Йенисей " (Русия), " Касъмпаша " (Турция), " Слован " Братислава (Словакия), " Карабах " (Азербайджан), " Арсенал " Тула (Русия), " Мидтиланд " (Дания), " Спартак " Москва (Русия), " Погон " (Полша), " Урал " (Русия), " Астра " (Румъния). Това са тимове от Централна и Източна Европа, които като се изключи „ Спартак” Москва, не са от високо европейско равнище. Логично, футболистите ни мъчно биха вдигнали толкоз доста равнището, че това да се отрази и на националния тим. Липсват имена на тимове от Запад. Няма български играчи, които играят в мощните шампионати . Такива, каквито имахме допреди десетилетие.
Именно това кара и селекционера Петър Хубчев да прибегне до повече повиквателни на представители на Първа Лига - 15 от 25 играят у нас.
Снимка: Lap.bg
Тогава опираме до материала, с който разполагаме от Първа Лига. Той явно не е задоволителен за безапелационни победи над Кипър и Словения, с цел да спечелим групата си. Какъвто и тактически талант да е Петър Хубчев, няма по какъв начин да чакаме от него да направи от тиквата колесница, която да ни води към обетованата земя, а точно финалите на огромните шампионати.
Затова си заслужава да си зададем въпроса какво се случва с българските футболисти във водещите тимове у нас? Оказва се, че те са ъгъл.
В „ Лудогорец” 69% от състава е построен от чужденци, в ЦСКА и „ Левски” чужденците са 58%! Цифри, които са смущаващо високи .
Снимка: Lap.bg
Как тогава Хубчев да избере национали от трите водещи отбора, като българите са малцинство? В мачовете с Кипър и Словения си пролича доста ясно, че ни трябват най-малко един класен изобретателен халф и най-малко един добър нападател. Какъв е изборът на Хубчев на тези позиции от „ Лудогорец”, ЦСКА и „ Левски”? Кешерю, Лукоки, Вандерсон, Мауридес, Жоржиньо, Джеси, Тиаго, Кабрал, Паулиньо, Буш, Обертан… Единствено Десподов и Костов от офанзивните футболисти са избор за националния. Това е „ богатството” за Хубчев – двама от три клуба.
Понеже сме експерти по това да гледаме непознатата сурдинка, дано го създадем и в този момент с тимовете от нашата рогозка. Тимове, които завоюваха групите си в дивизия " C " на Лигата на нациите. Как действат там и каква е клубната политика, която оказва помощ и на националния тим.
Снимка: Getty Images
НОРВЕГИЯ
В националния тим на Норвегия, който завоюва групата ни, има едвам трима души, които съставляват локалното състезание и още по-конкретно - " Розенборг ". Всички останали се състезават в чужбина и играят за " Херта " Берлин (Германия), " Астън Вила " (Англия), " Палермо " (Италия), " Гент " (Белгия), " Олимпиакос " (Гърция), " Фулъм " (Англия), " Саутхемптън " (Англия), " Галатасарай " (Турция), " Хъл Сити " (Англия), " Витес " (Холандия), " Хановер " (Германия), " Кристъл Палас " (Англия) и други. Общо 22 от 25 играят в чужбина, освен това за тимове, които са добре познати в европейски мащаб, за разлика от нашите „ легионери”.
Поглед и към водещите тимове на страната, които и сега се намират в горната половина на класирането на локалното състезание. В „ Розенборг” чужденците са 40% от състава, в „ Бран” също са 40%, а в „ Мьолде” са 47%. Разликата с нашите топ клубове е осезаема . Разлика от над 10%!
Снимка: Getty Images
ФИНЛАНДИЯ
Поглед към различен победител в своята група в нашата дивизия - Финландия. Страната, която асоциираме със мощен хокей и качествена водка , направи на пух и прахуляк отбори като Унгария и Гърция... И тук са малко на брой играчите, останали в родината, с цел да развиват кариерата си - единствено Юха Пиринен (ХИК Хелзинки) е изключението от правилото да играеш в чужбина, с цел да се развиеш. Във финландския тим се открояват имена, които сега играят за " Байер " Леверкузен (Германия), " Копенхаген " (Дания), " Брьондби " (Дания), " Кротоне " (Италия), " Спарта " Ротердам (Холандия), " Спортинг " Хихон (Испания), " Цволе " (Холандия), " Дънди " (Шотландия), " Норич " (Англия) и други. Кой е чувал за Йоона Тойвио, Маркус Халсти, Йере Уронен, Йони Кауко, Ееро Марканен. Малцина! Но тези финландски национали помогнаха на страната си да доближи до плейофите в Лигата на нациите.
Каква е тук клубната политика по отношение на налагане на локални футболисти и закупуването на чужденци: първенецът в 8 от последните 10 години ХИК Хелзинки има състав, в който 36% от играчите не са локални, „ Рованиемен”, който е втори този сезон, е с 24% чужденци и „ Куопио” – 26%. Разликата тук с нашите водещи клубове е от над 20%!
Снимка: Getty Images
ПРОМЯНАТА
Истината е, че в националните тимове на Норвегия и Финландия няма огромни имена, няма звезди от ранга на Торе Андре Фло, Йон Арне Риизе, Джон Карю или Яри Литманен. Именно с тях тези две страни се популяризираха в Европа. Клубовете им към този момент са се заели с образуването на новите Фло, Рийзе и Литманен. Как? Работа с подрастващите, налагането им в първите тимове, бързото им пласиране на отбори от шампионатите в топ 5 до топ 10. По-малко чужденци и повече залагане на родното. Формула, която наподобява лесна за използване, само че у нас в търсенето на бърз триумф, забравяме огромната картинка. А при нас картинката за Петър Хубчев не наподобява обещаваща , в случай че клубовете в Първа лига, още по-конкретно водещите такива, не стартират да дават повече път на български футболисти и не спекулират с броя на чужденците.
Снимка: Lap.bg
Едно на ръка, че за клубовете би било надалеч по-печелившо да се „ произвеждат” юноши в школите , които след налагането им в първия тим, бързо да бъдат продавани в чужбина, с цел да се развиват. Но по-важното е, че от това ще завоюва националния селекционер и тим. Често в българския футбол чуваме думата „ кауза”. Ако за клубните шефове най-малко мъничко тази дума има значение, дано последваме образеца на Норвегия и Финландия и броя чужденци. Поне да стартираме от някъде да градим бъдещето на националния отбор.
Ако клубните шефове преценяват, че по-изгодна продължава да е формулата 60%-70% от състава да е от чужденци, то тогава за Петър Хубчев ще остане единствено един избор – да повика да вземем за пример Габриел Обертан. Впрочем, французинът няма мачове за „ петлите”, тъй че може най-после да се стигне до това да го забележим с националната фланелка.
Снимка: Lap.bg
Снимка: bTV
БЪЛГАРИЯ
Към момента извиканите в националния тим на България футболисти, които играят отвън родината, са представители на " Йенисей " (Русия), " Касъмпаша " (Турция), " Слован " Братислава (Словакия), " Карабах " (Азербайджан), " Арсенал " Тула (Русия), " Мидтиланд " (Дания), " Спартак " Москва (Русия), " Погон " (Полша), " Урал " (Русия), " Астра " (Румъния). Това са тимове от Централна и Източна Европа, които като се изключи „ Спартак” Москва, не са от високо европейско равнище. Логично, футболистите ни мъчно биха вдигнали толкоз доста равнището, че това да се отрази и на националния тим. Липсват имена на тимове от Запад. Няма български играчи, които играят в мощните шампионати . Такива, каквито имахме допреди десетилетие.
Именно това кара и селекционера Петър Хубчев да прибегне до повече повиквателни на представители на Първа Лига - 15 от 25 играят у нас.
Снимка: Lap.bg
Тогава опираме до материала, с който разполагаме от Първа Лига. Той явно не е задоволителен за безапелационни победи над Кипър и Словения, с цел да спечелим групата си. Какъвто и тактически талант да е Петър Хубчев, няма по какъв начин да чакаме от него да направи от тиквата колесница, която да ни води към обетованата земя, а точно финалите на огромните шампионати.
Затова си заслужава да си зададем въпроса какво се случва с българските футболисти във водещите тимове у нас? Оказва се, че те са ъгъл.
В „ Лудогорец” 69% от състава е построен от чужденци, в ЦСКА и „ Левски” чужденците са 58%! Цифри, които са смущаващо високи .
Снимка: Lap.bg
Как тогава Хубчев да избере национали от трите водещи отбора, като българите са малцинство? В мачовете с Кипър и Словения си пролича доста ясно, че ни трябват най-малко един класен изобретателен халф и най-малко един добър нападател. Какъв е изборът на Хубчев на тези позиции от „ Лудогорец”, ЦСКА и „ Левски”? Кешерю, Лукоки, Вандерсон, Мауридес, Жоржиньо, Джеси, Тиаго, Кабрал, Паулиньо, Буш, Обертан… Единствено Десподов и Костов от офанзивните футболисти са избор за националния. Това е „ богатството” за Хубчев – двама от три клуба.
Понеже сме експерти по това да гледаме непознатата сурдинка, дано го създадем и в този момент с тимовете от нашата рогозка. Тимове, които завоюваха групите си в дивизия " C " на Лигата на нациите. Как действат там и каква е клубната политика, която оказва помощ и на националния тим.
Снимка: Getty Images
НОРВЕГИЯ
В националния тим на Норвегия, който завоюва групата ни, има едвам трима души, които съставляват локалното състезание и още по-конкретно - " Розенборг ". Всички останали се състезават в чужбина и играят за " Херта " Берлин (Германия), " Астън Вила " (Англия), " Палермо " (Италия), " Гент " (Белгия), " Олимпиакос " (Гърция), " Фулъм " (Англия), " Саутхемптън " (Англия), " Галатасарай " (Турция), " Хъл Сити " (Англия), " Витес " (Холандия), " Хановер " (Германия), " Кристъл Палас " (Англия) и други. Общо 22 от 25 играят в чужбина, освен това за тимове, които са добре познати в европейски мащаб, за разлика от нашите „ легионери”.
Поглед и към водещите тимове на страната, които и сега се намират в горната половина на класирането на локалното състезание. В „ Розенборг” чужденците са 40% от състава, в „ Бран” също са 40%, а в „ Мьолде” са 47%. Разликата с нашите топ клубове е осезаема . Разлика от над 10%!
Снимка: Getty Images
ФИНЛАНДИЯ
Поглед към различен победител в своята група в нашата дивизия - Финландия. Страната, която асоциираме със мощен хокей и качествена водка , направи на пух и прахуляк отбори като Унгария и Гърция... И тук са малко на брой играчите, останали в родината, с цел да развиват кариерата си - единствено Юха Пиринен (ХИК Хелзинки) е изключението от правилото да играеш в чужбина, с цел да се развиеш. Във финландския тим се открояват имена, които сега играят за " Байер " Леверкузен (Германия), " Копенхаген " (Дания), " Брьондби " (Дания), " Кротоне " (Италия), " Спарта " Ротердам (Холандия), " Спортинг " Хихон (Испания), " Цволе " (Холандия), " Дънди " (Шотландия), " Норич " (Англия) и други. Кой е чувал за Йоона Тойвио, Маркус Халсти, Йере Уронен, Йони Кауко, Ееро Марканен. Малцина! Но тези финландски национали помогнаха на страната си да доближи до плейофите в Лигата на нациите.
Каква е тук клубната политика по отношение на налагане на локални футболисти и закупуването на чужденци: първенецът в 8 от последните 10 години ХИК Хелзинки има състав, в който 36% от играчите не са локални, „ Рованиемен”, който е втори този сезон, е с 24% чужденци и „ Куопио” – 26%. Разликата тук с нашите водещи клубове е от над 20%!
Снимка: Getty Images
ПРОМЯНАТА
Истината е, че в националните тимове на Норвегия и Финландия няма огромни имена, няма звезди от ранга на Торе Андре Фло, Йон Арне Риизе, Джон Карю или Яри Литманен. Именно с тях тези две страни се популяризираха в Европа. Клубовете им към този момент са се заели с образуването на новите Фло, Рийзе и Литманен. Как? Работа с подрастващите, налагането им в първите тимове, бързото им пласиране на отбори от шампионатите в топ 5 до топ 10. По-малко чужденци и повече залагане на родното. Формула, която наподобява лесна за използване, само че у нас в търсенето на бърз триумф, забравяме огромната картинка. А при нас картинката за Петър Хубчев не наподобява обещаваща , в случай че клубовете в Първа лига, още по-конкретно водещите такива, не стартират да дават повече път на български футболисти и не спекулират с броя на чужденците.
Снимка: Lap.bg
Едно на ръка, че за клубовете би било надалеч по-печелившо да се „ произвеждат” юноши в школите , които след налагането им в първия тим, бързо да бъдат продавани в чужбина, с цел да се развиват. Но по-важното е, че от това ще завоюва националния селекционер и тим. Често в българския футбол чуваме думата „ кауза”. Ако за клубните шефове най-малко мъничко тази дума има значение, дано последваме образеца на Норвегия и Финландия и броя чужденци. Поне да стартираме от някъде да градим бъдещето на националния отбор.
Ако клубните шефове преценяват, че по-изгодна продължава да е формулата 60%-70% от състава да е от чужденци, то тогава за Петър Хубчев ще остане единствено един избор – да повика да вземем за пример Габриел Обертан. Впрочем, французинът няма мачове за „ петлите”, тъй че може най-после да се стигне до това да го забележим с националната фланелка.
Снимка: Lap.bg
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ