Споделеното падение на WeWork
Основателят и основен изпълнителен шеф Адам Нойман е построил комплицирана корпоративна конструкция, която тормози вложителите
Компанията за споделени работни пространства отсрочи дълго чаканото си първично обществено предложение поради напън от страна на вложителите.В документите за IPO проличават евентуални спорове на ползи и съмнителни финансови интервенции.Бъдещето на стартъпа е нестабилно, защото с изключение на на реакциите на вложителите, той е подложен и на напън от увеличаващите се загуби. В началото на годината, както анализаторите, по този начин и вложителите гледаха на идното първично обществено предложение на компанията за отдаване чартърен на споделени офис площи WeWork като на един от най-горещите борсови дебюти на 2019 година Девет месеца по-късно обаче действителността е много по-различна – за този интервал учреденото в Ню Йорк сдружение се трансформира от един от най-високооценените стартъпи в Съединени американски щати в компания със подозрително бъдеще в капиталовите кръгове.
Когато компанията подаде документи за първично обществено предложение в Комисията по скъпи бумаги и фондови тържища (SEC) на Съединени американски щати преди месец, вложителите останаха неприятно сюрпризирани. Освен че демонстрираха редица значими данни - огромния напредък, който е нехарактерен за фирмите за недвижими парцели и увеличаващите се загуби, в тях проличаха и евентуални спорове на ползи и съмнителни финансови интервенции. Разходите също порастват с големи темпове значително поради желанието на сдружението да се разрасне на допустимо най-вече пазари за допустимо най-кратко време.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Документите за IPO обаче разкриват и друга основна информация – комплицираната корпоративна конструкция на компанията, отпред на която е създателят и основен изпълнителен шеф Адам Нойман. Оказва се, че той е имал забележителна част от офис постройките, които WeWork наема, както и че е взел стотици милиони долари заеми, обезпечени посредством акциите му в компанията. Същевременно Нойман е построил комплицирана конструкция, която му изплаща облаги по метод, който понижава размера на налозите, които той заплаща.В допълнение най-малко още двама членове на фамилията на Нойман, както и брачната половинка му, са работили за компанията, в това число по акция, за която най-големият външен акционер на WeWork е платил десетки милиони долари.
Освен съмнителния метод на ръководство, вложителите се отдръпват и поради увеличаващите се загуби на компанията, бързия напредък, който обаче не донася облаги и неналичието на нововъведения в бизнес модела, който допуска единствено повече опасности. Въпреки че WeWork пораства бързо, услугата, която предлага, не е нова. Най-големият й съперник - листната в Лондон IWG, която оперира под марките Regus и Spaces, работи на същия принцип. Тя наема офис площи чартърен, ремонтира ги и ги отдава на компании, освен това при по-кратки периоди. Площта на офис пространствата на IWG e доста по-голяма от тези на WeWork, приходите също са по-големи и компанията в действителност е на облага – за сметка на това обаче пазарната й оценка е едвам 3.7 милиарда $. Основната разлика сред съперниците е методът, по който се показват – WeWork твърди за себе си, че е софтуерна компания.
По създание бизнесът на WeWork има за цел да печели от разликата сред дълготрайните и краткосрочните разноски за наем. Наемодателите желаят непоклатимост и обезпечени парични потоци, тъй че те са подготвени да отдадат офис пространство си на по-ниски цени, в случай че наемателят е подготвен да поеме дълготраен ангажимент, както прави WeWork. От друга страна, фирмите желаят гъвкавостта на краткосрочните лизингови контракти, които им разрешават бързо да порастват, свиват или реалокират офис пространството си в отговор на потребностите на личния състав. В резултат на това те са подготвени да заплащат по-високи наеми за тази еластичност.
WeWork прибавя стойност към офис пространствата си по други способи - посредством реновиране, софтуерна поддръжка и усъвършенствани улеснения, само че договорите за дълготрайни и краткосрочни наеми са в основата на бизнес модела й. Този модел обаче работи единствено по време на икономическа агресия. Когато стопанската система навлиза в криза, фирмите редуцират чиновници и понижават офис площите си. В тази обстановка краткосрочните наеми от клиенти могат да се свият до степен, в която към този момент не покриват дълготрайните разноски за наем на офис площи. IWG съумява да преодолее този риск от криза, като не подписва прекомерно дълги контракти, диверсифицира бизнеса си географски и вмъква разнообразни варианти в доста от лизинговите си контракти, които разрешават предварително преустановяване, по-ниски ставки или други благоприятни условия за понижаване на загубите при положение на спад. WeWork, въпреки това, не е подхванала нито една от тези защитни ограничения.
Само за първите шест месеца на 2019 година компанията е изгубила 690 млн. $, като по този начин е нараснала общите си загуби за последните три години до близо 3 милиарда $. Някога обещаващият стартъп се разраства бързо, само че и търпи огромни загуби. За 2018 година е отчела доходи в размер на 1.8 милиарда $, което е два пъти повече спрямо миналата година.
Разходите обаче също са огромни заради устрема на компанията за бърза агресия. Те са се нараснали три пъти през 2018 година - до 477 млн. $. Разходите за реклама пък са се повишили със 164% до 379 млн. $. Към момента WeWork оперира в 111 града в 29 страни и разполага с общо 528 пространства за споделени работни места.
Разкритата от документите за IPO финансова информация мощно припомня на представянето на Uber, Lyft и други компании, които оферират някакъв тип споделени услуги. В този миг от виталния цикъл на WeWork е мъчно да се реши дали компанията може да излезе на облага в дълготраен проект. Растежът й, сходно на други млади компании от сходен вид, се дължи най-вече на вярата на вложителите – която обаче наподобява стартира да се губи. В началото на тази година Goldman Sachs разказа WeWork като бизнес на стойност 65 милиарда $. Сега анализаторите правят оценка компанията на близо една трета от тази сума.
Да се поддадеш на натиска
След като предходната седмица най-големият вложител на WeWork Softbank, предложи на компанията за споделени работни пространства да отсрочи излизането си на борсата, в понеделник това публично се случи. Компанията се сблъска с отрицателна реакция от страна на институционалните вложители, откакто опасенията за непозволено огромната власт на създателя и основен изпълнителен шеф Адам Нойман се ускориха наред с увеличаващите се оперативни загуби.
SoftBank Group и нейни филиали имат към 29% от акциите на WeWork. Този дял е даже по-голям от този на Нойман, който обаче поддържа ефикасен надзор над правата на глас посредством трикласна конструкция на акциите. SoftBank е вложила общо 10.65 милиарда $ в основаната в Ню Йорк компания. Фондът Vision на японския конгломерат влага еднократно в WeWork при започване на 2017 година, когато оценката на стартъпа беше към 20 милиарда $. SoftBank Group продължи да влага средства в компанията за споделени работни места, като последната инвестиция е от януари тази година, когато оценката е била към 47 милиарда $, и е в размер на близо 2 милиарда $.
Какво следва
WeWork е под напън да приключи листването макар по-ограничения интерес на вложителите. Забавянето на IPO-то евентуално може да блокира приемането на заем в размер на 6 милиарда $, възложен от консорциум от банки и подчинен от сполучливото първично обществено предложение на компанията. Ако WeWork не успее да завърши листването си през 2019 година, може да бъде принудена да изготви и нови финансови проекти.
Въпреки че е планувано компанията да получи финансова инвестиция в размер на 1.5 милиарда $ от SoftBank през 2020 година като част от по-рано контрактувана договорка, паричните разноски от световната й агресия изчерпват запасите й и се оказват основен проблем за вложителите.
Компанията за споделени работни пространства отсрочи дълго чаканото си първично обществено предложение поради напън от страна на вложителите.В документите за IPO проличават евентуални спорове на ползи и съмнителни финансови интервенции.Бъдещето на стартъпа е нестабилно, защото с изключение на на реакциите на вложителите, той е подложен и на напън от увеличаващите се загуби. В началото на годината, както анализаторите, по този начин и вложителите гледаха на идното първично обществено предложение на компанията за отдаване чартърен на споделени офис площи WeWork като на един от най-горещите борсови дебюти на 2019 година Девет месеца по-късно обаче действителността е много по-различна – за този интервал учреденото в Ню Йорк сдружение се трансформира от един от най-високооценените стартъпи в Съединени американски щати в компания със подозрително бъдеще в капиталовите кръгове.
Когато компанията подаде документи за първично обществено предложение в Комисията по скъпи бумаги и фондови тържища (SEC) на Съединени американски щати преди месец, вложителите останаха неприятно сюрпризирани. Освен че демонстрираха редица значими данни - огромния напредък, който е нехарактерен за фирмите за недвижими парцели и увеличаващите се загуби, в тях проличаха и евентуални спорове на ползи и съмнителни финансови интервенции. Разходите също порастват с големи темпове значително поради желанието на сдружението да се разрасне на допустимо най-вече пазари за допустимо най-кратко време.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Документите за IPO обаче разкриват и друга основна информация – комплицираната корпоративна конструкция на компанията, отпред на която е създателят и основен изпълнителен шеф Адам Нойман. Оказва се, че той е имал забележителна част от офис постройките, които WeWork наема, както и че е взел стотици милиони долари заеми, обезпечени посредством акциите му в компанията. Същевременно Нойман е построил комплицирана конструкция, която му изплаща облаги по метод, който понижава размера на налозите, които той заплаща.В допълнение най-малко още двама членове на фамилията на Нойман, както и брачната половинка му, са работили за компанията, в това число по акция, за която най-големият външен акционер на WeWork е платил десетки милиони долари.
Освен съмнителния метод на ръководство, вложителите се отдръпват и поради увеличаващите се загуби на компанията, бързия напредък, който обаче не донася облаги и неналичието на нововъведения в бизнес модела, който допуска единствено повече опасности. Въпреки че WeWork пораства бързо, услугата, която предлага, не е нова. Най-големият й съперник - листната в Лондон IWG, която оперира под марките Regus и Spaces, работи на същия принцип. Тя наема офис площи чартърен, ремонтира ги и ги отдава на компании, освен това при по-кратки периоди. Площта на офис пространствата на IWG e доста по-голяма от тези на WeWork, приходите също са по-големи и компанията в действителност е на облага – за сметка на това обаче пазарната й оценка е едвам 3.7 милиарда $. Основната разлика сред съперниците е методът, по който се показват – WeWork твърди за себе си, че е софтуерна компания.
По създание бизнесът на WeWork има за цел да печели от разликата сред дълготрайните и краткосрочните разноски за наем. Наемодателите желаят непоклатимост и обезпечени парични потоци, тъй че те са подготвени да отдадат офис пространство си на по-ниски цени, в случай че наемателят е подготвен да поеме дълготраен ангажимент, както прави WeWork. От друга страна, фирмите желаят гъвкавостта на краткосрочните лизингови контракти, които им разрешават бързо да порастват, свиват или реалокират офис пространството си в отговор на потребностите на личния състав. В резултат на това те са подготвени да заплащат по-високи наеми за тази еластичност.
WeWork прибавя стойност към офис пространствата си по други способи - посредством реновиране, софтуерна поддръжка и усъвършенствани улеснения, само че договорите за дълготрайни и краткосрочни наеми са в основата на бизнес модела й. Този модел обаче работи единствено по време на икономическа агресия. Когато стопанската система навлиза в криза, фирмите редуцират чиновници и понижават офис площите си. В тази обстановка краткосрочните наеми от клиенти могат да се свият до степен, в която към този момент не покриват дълготрайните разноски за наем на офис площи. IWG съумява да преодолее този риск от криза, като не подписва прекомерно дълги контракти, диверсифицира бизнеса си географски и вмъква разнообразни варианти в доста от лизинговите си контракти, които разрешават предварително преустановяване, по-ниски ставки или други благоприятни условия за понижаване на загубите при положение на спад. WeWork, въпреки това, не е подхванала нито една от тези защитни ограничения.
Само за първите шест месеца на 2019 година компанията е изгубила 690 млн. $, като по този начин е нараснала общите си загуби за последните три години до близо 3 милиарда $. Някога обещаващият стартъп се разраства бързо, само че и търпи огромни загуби. За 2018 година е отчела доходи в размер на 1.8 милиарда $, което е два пъти повече спрямо миналата година.
Разходите обаче също са огромни заради устрема на компанията за бърза агресия. Те са се нараснали три пъти през 2018 година - до 477 млн. $. Разходите за реклама пък са се повишили със 164% до 379 млн. $. Към момента WeWork оперира в 111 града в 29 страни и разполага с общо 528 пространства за споделени работни места.
Разкритата от документите за IPO финансова информация мощно припомня на представянето на Uber, Lyft и други компании, които оферират някакъв тип споделени услуги. В този миг от виталния цикъл на WeWork е мъчно да се реши дали компанията може да излезе на облага в дълготраен проект. Растежът й, сходно на други млади компании от сходен вид, се дължи най-вече на вярата на вложителите – която обаче наподобява стартира да се губи. В началото на тази година Goldman Sachs разказа WeWork като бизнес на стойност 65 милиарда $. Сега анализаторите правят оценка компанията на близо една трета от тази сума.
Да се поддадеш на натиска
След като предходната седмица най-големият вложител на WeWork Softbank, предложи на компанията за споделени работни пространства да отсрочи излизането си на борсата, в понеделник това публично се случи. Компанията се сблъска с отрицателна реакция от страна на институционалните вложители, откакто опасенията за непозволено огромната власт на създателя и основен изпълнителен шеф Адам Нойман се ускориха наред с увеличаващите се оперативни загуби.
SoftBank Group и нейни филиали имат към 29% от акциите на WeWork. Този дял е даже по-голям от този на Нойман, който обаче поддържа ефикасен надзор над правата на глас посредством трикласна конструкция на акциите. SoftBank е вложила общо 10.65 милиарда $ в основаната в Ню Йорк компания. Фондът Vision на японския конгломерат влага еднократно в WeWork при започване на 2017 година, когато оценката на стартъпа беше към 20 милиарда $. SoftBank Group продължи да влага средства в компанията за споделени работни места, като последната инвестиция е от януари тази година, когато оценката е била към 47 милиарда $, и е в размер на близо 2 милиарда $.
Какво следва
WeWork е под напън да приключи листването макар по-ограничения интерес на вложителите. Забавянето на IPO-то евентуално може да блокира приемането на заем в размер на 6 милиарда $, възложен от консорциум от банки и подчинен от сполучливото първично обществено предложение на компанията. Ако WeWork не успее да завърши листването си през 2019 година, може да бъде принудена да изготви и нови финансови проекти.
Въпреки че е планувано компанията да получи финансова инвестиция в размер на 1.5 милиарда $ от SoftBank през 2020 година като част от по-рано контрактувана договорка, паричните разноски от световната й агресия изчерпват запасите й и се оказват основен проблем за вложителите.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ