В парламента на Швеция: Депутатите без пожизнени пенсии и гратис шведски маси, сами си плащат кафето
Основа на шведската кухня е husmanskost, т.е. домашно приготвената храна, нещо като бабини гозби. Кюфтетата липсват в нея, а камо ли да са „ депутатски ” в смисъла, който влагаме в нашите географски ширини. Понятие, напълно несъвместимо с шведската ценностна система и нрав.
Въпреки, че и шведите са подложени на всекидневна информационно-психологическа трапанация на самостоятелното схващане и публичното мнение в духа на отвъдокеанската Догма с дъщерна компания със седалище в Брюксел.
Според чешките уеб-страници britskélisty.cz (04.09.2019 г.), pinterest.com tapito.cz krása.cool, с позоваване на изявленията от BBC News Brazil, в Швеция депутатите в Риксдагена (парламента) нямат персонални съветници, нито искания на пожизнени пенсии и сами си заплащат кафето. Явно най-малко в част от света има интерес измежду обществеността към тематиката в Швеция.
А по този начин ли стоят нещата с нашите народни представители? Нима в Източна и Централна Европа от 3 десетилетия нямахме общи очаквания и същите наставници по пътя към Брюксел и Вашингтонския „ коминтерн”, в това число за продажба на прескъпо непроизведено още въоръжение?
Ежедневният живот на шведските депутати наподобява да е непоколебим: в кабинети с повърхност до 7 кв.м., дребни квартири от контингента за държавните чиновници и лимитирано прилагане на парите на данъкоплатците за парламентарна активност.
Шведските депутати нямат привилегии като свои хомолози от други държави-членки на Европейски Съюз (хартиен бюджет: за чартърни самолети, дотации за наемане на жилище, за ангажиране на частни съветници, суми за приспадане на медицинските разходи и др.).
Освен това съвкупността от права, обхващащи понятието „ парламентарен имунитет”, в Швеция просто не съществува! „ Обикновени жители сме”, е декларирал заместник-председателят на Социалдемократическата партия Пер-Арне Хаканссон в диалог за шведския парламент за ББС Нюз Бразилия. „ Няма мотив да предоставяме на народните представители специфични привилегии, тъй като нашата цел е те да показват жителите и да познават действителността в която живеят. Да представяш жителите е единствено по себе си привилегия, тъй като имаме опция да влияем върху посоката на развиване на страната”.
349-те шведски депутати получават – също като ръководителят на Народното събрание – годишна карта за прилагане на публичния превоз. Служебните коли са малко и тяхното прилагане е лимитирано. Риксдагенът има единствено 3 коли, модел „ Волво S80”. Този тип превоз е разполагаем единствено на ръководителя на Парламента и на неговите 3-ма заместници при публични акции. „ Това не ви е такси”, обяснява Рене Пьодтке от административния бранш на Народното събрание. „ Служебните коли не са подобаващи за транспортиране до в къщи или на работното място”. Единственият политик в Швеция, който има право на служебна кола, е министър председателят. Автомобилът е благосъстоятелност на службата за сигурност на Швеция. Според държавния консултант министрите могат да помолят за прилагане на служебно МПС единствено, в случай че имат доста положителни и безапелационни претекстове за такава молба”.
Брутната заплата на член на шведския парламент възлиза на 66 900 шведски крони месечно (приблизително = 6 350 €). След като заплати високите налози, му остават чиста заплата от към 40 000 шведски крони (= 3 800 €). Сума, два пъти по-ниска от междинната заплата на преподавател в шведско главно учебно заведение.
Ако депутатът има изборен регион отвън Стокхолм, може да помоли за така наречен „ трактамент”(=сцепление), т.е. финансова помощ за дните в седмицата, когато работи в столицата. Тази дотация предопределена за депутати, които не живеят непрекъснато в столицата, възлиза на 110 шведски крони (приблизително = 10 €).
До 1957 година депутатите от шведския парламент не са получавали заплати, а единствено добавки посредством вноски от членовете на своите партии. Решението за въвеждане на заплати за депутатите било взето, съгласно архива на Народното събрание, откакто бил изработен консесуален извод, че никой жител не трябва «да бъде лишаван от опцията да стане депутат заради стопански причини». Но заплатата не би следвало да бъде «толкова висока с цел да се трансформира в стопански привлекателна».
И никой народен представител няма право да увеличи заплатата си: в Швеция заплатите на депутатите се дефинират от самостоятелен комитет наименуван Riksdagens Arvodesnämd (=Комитет за възнагражденията в Риксдаг-а). Комитетът се състои от трима души: ръководител, нормално пенсиониран арбитър, и двама заместници, всекидневно някогашни служители или публицисти.
„ Между нас няма народен представител. Независима комисия сме, Съветът на Парламента не може да ни дава никакви разпореждания”, споделя ръководителят Йохан Хиршфелдт. Бившият президент на Стокхолмския апелативен съд Хиршфелдт коментира, че Комитетът се среща един път годишно, след европейските летни ваканции. Това обаче не значи, че заплатите на депутатите би трябвало да се покачват всяка година, прецизира той. При разискването дали да бъдат нараснали Комитетът проучва икономическите условия на обществото като цяло, в това число инфлацията и съмненията на заплатите в обществения и в частния бранш. „ Щом се срещнем идващия път ще оценим всеобщите условия и може да решим да повишим заплатите с 1 или 1,5%, само че може и да не ги повишим”, споделя Хиршфелдт. Решението на Комитета е суверенно: то не може да бъде оспорено нито изисква гласоподаване в Парламента. „ Депутатите нямат опция да вземат решение в този развой. Аз не знам дали те са удовлетворени от заплатите или не, тъй като никой народен представител до момента не е изискал покачване нито се е оплакал”, споделя президентът Хиршфелдт.
Само политици с изборни региони отвън столицата, не притежаващи недвижима благосъстоятелност в Стокхолм, имат право да живеят в квартири за държавни чиновници. Квартирите имали междинна повърхност от 45,6 кв. м. Едностайните единствено по 16 кв.м. От целия брой на 197-те жилища, построени за шведския парламент, единствено 8 имали повърхност сред 70 и 90 кв.м.Най-маломерните квартири в действителност напомняли за кафези на доста модерния затвор близо до Стокхолм, където пандизчиите са с независима баня, както в болшинството шведски затвори. В тези здания нямало перални и миялни машини, нито брачен (двойни) кревати. Мнозинството от тези жилища нямали спални: една стая, оборудвана с разтегаемо легло, служи като хол (всекидневна стая) и спалня. „ В случай на нужда можете да поискате в допълнение легло на колелца, например при посещение на родственици,” споделя един от членовете на Народното събрание. Освен това депутатите сами приготвят, поддържат и чистят жилището си. Според административния бранш на Риксдагена гратис разчистване се организира единствено един път годишно, по време на летните парламентарни ваканции.
А и това не е всичко: квартирите са предопределени само за депутатите. Съпрузи, родственици и деца нямат право да живеят или просто да нощуват в държавната квартира гратис. Ако родственик пренощува, депутатът има разполагаем един месец да заплати за това в държавната каса.
В залата на всяка парламентарна постройка има пулт с вестници и изявления, абонамент от партиите. За групово прилагане, може и в кабинета, само че подлежат на връщане в пулта.
Членовете на Народното събрание си заплащат сами кафето, нямат сервитьори и си заплащат употребяваната храна. След хранене всеки народен представител самичък си измива чиниите и приборите в помещение до кухнята.
Депутатите нямат право на обезщетения за осъществени разноски в първокласни заведения за хранене, нямат секретариат, персонални асистенти, нито право да ангажират консултанти, обяснява Матс Линд на ББС. В шведската система всяка парламентарно показана политическа партия получава лимитирани финансови средства да наеме група асистенти и съветници, формиращи така наречен секретариат на партията. И той обслужва всички депутати от съответната партия. Всеки народен представител самичък си приготвя изявленията, оранизира срещите си и резервира трен или билети. След избирането всеки депутат получава брошурка с 35 страници „ Правила за пътуване”.
По закон шведските депутати не могат да претендират за пожизнена пенсия. Те могат да получат краткотрайна помощ до ново трудоустройване след привършване на активността в Народното събрание. Размерът на краткотрайната дотация може да доближи до 85% от този на заплатата, в случай че депутатът е работил най-малко 8 години в Народното събрание. Тя може да бъде изплащана оптимално до 2 години, като втората година той е задължен редовно да потвърждава интензивност при търсенето на работа. В случай, че встъпи в акция за нов мандат, или за друга политическа позиция, губи право на дотацията.
94% от районните политици не получават възнаграждение oт страната за присъединяване в районни политически конгреси и активност, и се самоиздържат с регулярна професионална работа.
Д-р Огнян Гърков, с л.д.р. дипломат, член на БДД
Въпреки, че и шведите са подложени на всекидневна информационно-психологическа трапанация на самостоятелното схващане и публичното мнение в духа на отвъдокеанската Догма с дъщерна компания със седалище в Брюксел.
Според чешките уеб-страници britskélisty.cz (04.09.2019 г.), pinterest.com tapito.cz krása.cool, с позоваване на изявленията от BBC News Brazil, в Швеция депутатите в Риксдагена (парламента) нямат персонални съветници, нито искания на пожизнени пенсии и сами си заплащат кафето. Явно най-малко в част от света има интерес измежду обществеността към тематиката в Швеция.
А по този начин ли стоят нещата с нашите народни представители? Нима в Източна и Централна Европа от 3 десетилетия нямахме общи очаквания и същите наставници по пътя към Брюксел и Вашингтонския „ коминтерн”, в това число за продажба на прескъпо непроизведено още въоръжение?
Ежедневният живот на шведските депутати наподобява да е непоколебим: в кабинети с повърхност до 7 кв.м., дребни квартири от контингента за държавните чиновници и лимитирано прилагане на парите на данъкоплатците за парламентарна активност.
Шведските депутати нямат привилегии като свои хомолози от други държави-членки на Европейски Съюз (хартиен бюджет: за чартърни самолети, дотации за наемане на жилище, за ангажиране на частни съветници, суми за приспадане на медицинските разходи и др.).
Освен това съвкупността от права, обхващащи понятието „ парламентарен имунитет”, в Швеция просто не съществува! „ Обикновени жители сме”, е декларирал заместник-председателят на Социалдемократическата партия Пер-Арне Хаканссон в диалог за шведския парламент за ББС Нюз Бразилия. „ Няма мотив да предоставяме на народните представители специфични привилегии, тъй като нашата цел е те да показват жителите и да познават действителността в която живеят. Да представяш жителите е единствено по себе си привилегия, тъй като имаме опция да влияем върху посоката на развиване на страната”.
349-те шведски депутати получават – също като ръководителят на Народното събрание – годишна карта за прилагане на публичния превоз. Служебните коли са малко и тяхното прилагане е лимитирано. Риксдагенът има единствено 3 коли, модел „ Волво S80”. Този тип превоз е разполагаем единствено на ръководителя на Парламента и на неговите 3-ма заместници при публични акции. „ Това не ви е такси”, обяснява Рене Пьодтке от административния бранш на Народното събрание. „ Служебните коли не са подобаващи за транспортиране до в къщи или на работното място”. Единственият политик в Швеция, който има право на служебна кола, е министър председателят. Автомобилът е благосъстоятелност на службата за сигурност на Швеция. Според държавния консултант министрите могат да помолят за прилагане на служебно МПС единствено, в случай че имат доста положителни и безапелационни претекстове за такава молба”.
Брутната заплата на член на шведския парламент възлиза на 66 900 шведски крони месечно (приблизително = 6 350 €). След като заплати високите налози, му остават чиста заплата от към 40 000 шведски крони (= 3 800 €). Сума, два пъти по-ниска от междинната заплата на преподавател в шведско главно учебно заведение.
Ако депутатът има изборен регион отвън Стокхолм, може да помоли за така наречен „ трактамент”(=сцепление), т.е. финансова помощ за дните в седмицата, когато работи в столицата. Тази дотация предопределена за депутати, които не живеят непрекъснато в столицата, възлиза на 110 шведски крони (приблизително = 10 €).
До 1957 година депутатите от шведския парламент не са получавали заплати, а единствено добавки посредством вноски от членовете на своите партии. Решението за въвеждане на заплати за депутатите било взето, съгласно архива на Народното събрание, откакто бил изработен консесуален извод, че никой жител не трябва «да бъде лишаван от опцията да стане депутат заради стопански причини». Но заплатата не би следвало да бъде «толкова висока с цел да се трансформира в стопански привлекателна».
И никой народен представител няма право да увеличи заплатата си: в Швеция заплатите на депутатите се дефинират от самостоятелен комитет наименуван Riksdagens Arvodesnämd (=Комитет за възнагражденията в Риксдаг-а). Комитетът се състои от трима души: ръководител, нормално пенсиониран арбитър, и двама заместници, всекидневно някогашни служители или публицисти.
„ Между нас няма народен представител. Независима комисия сме, Съветът на Парламента не може да ни дава никакви разпореждания”, споделя ръководителят Йохан Хиршфелдт. Бившият президент на Стокхолмския апелативен съд Хиршфелдт коментира, че Комитетът се среща един път годишно, след европейските летни ваканции. Това обаче не значи, че заплатите на депутатите би трябвало да се покачват всяка година, прецизира той. При разискването дали да бъдат нараснали Комитетът проучва икономическите условия на обществото като цяло, в това число инфлацията и съмненията на заплатите в обществения и в частния бранш. „ Щом се срещнем идващия път ще оценим всеобщите условия и може да решим да повишим заплатите с 1 или 1,5%, само че може и да не ги повишим”, споделя Хиршфелдт. Решението на Комитета е суверенно: то не може да бъде оспорено нито изисква гласоподаване в Парламента. „ Депутатите нямат опция да вземат решение в този развой. Аз не знам дали те са удовлетворени от заплатите или не, тъй като никой народен представител до момента не е изискал покачване нито се е оплакал”, споделя президентът Хиршфелдт.
Само политици с изборни региони отвън столицата, не притежаващи недвижима благосъстоятелност в Стокхолм, имат право да живеят в квартири за държавни чиновници. Квартирите имали междинна повърхност от 45,6 кв. м. Едностайните единствено по 16 кв.м. От целия брой на 197-те жилища, построени за шведския парламент, единствено 8 имали повърхност сред 70 и 90 кв.м.Най-маломерните квартири в действителност напомняли за кафези на доста модерния затвор близо до Стокхолм, където пандизчиите са с независима баня, както в болшинството шведски затвори. В тези здания нямало перални и миялни машини, нито брачен (двойни) кревати. Мнозинството от тези жилища нямали спални: една стая, оборудвана с разтегаемо легло, служи като хол (всекидневна стая) и спалня. „ В случай на нужда можете да поискате в допълнение легло на колелца, например при посещение на родственици,” споделя един от членовете на Народното събрание. Освен това депутатите сами приготвят, поддържат и чистят жилището си. Според административния бранш на Риксдагена гратис разчистване се организира единствено един път годишно, по време на летните парламентарни ваканции.
А и това не е всичко: квартирите са предопределени само за депутатите. Съпрузи, родственици и деца нямат право да живеят или просто да нощуват в държавната квартира гратис. Ако родственик пренощува, депутатът има разполагаем един месец да заплати за това в държавната каса.
В залата на всяка парламентарна постройка има пулт с вестници и изявления, абонамент от партиите. За групово прилагане, може и в кабинета, само че подлежат на връщане в пулта.
Членовете на Народното събрание си заплащат сами кафето, нямат сервитьори и си заплащат употребяваната храна. След хранене всеки народен представител самичък си измива чиниите и приборите в помещение до кухнята.
Депутатите нямат право на обезщетения за осъществени разноски в първокласни заведения за хранене, нямат секретариат, персонални асистенти, нито право да ангажират консултанти, обяснява Матс Линд на ББС. В шведската система всяка парламентарно показана политическа партия получава лимитирани финансови средства да наеме група асистенти и съветници, формиращи така наречен секретариат на партията. И той обслужва всички депутати от съответната партия. Всеки народен представител самичък си приготвя изявленията, оранизира срещите си и резервира трен или билети. След избирането всеки депутат получава брошурка с 35 страници „ Правила за пътуване”.
По закон шведските депутати не могат да претендират за пожизнена пенсия. Те могат да получат краткотрайна помощ до ново трудоустройване след привършване на активността в Народното събрание. Размерът на краткотрайната дотация може да доближи до 85% от този на заплатата, в случай че депутатът е работил най-малко 8 години в Народното събрание. Тя може да бъде изплащана оптимално до 2 години, като втората година той е задължен редовно да потвърждава интензивност при търсенето на работа. В случай, че встъпи в акция за нов мандат, или за друга политическа позиция, губи право на дотацията.
94% от районните политици не получават възнаграждение oт страната за присъединяване в районни политически конгреси и активност, и се самоиздържат с регулярна професионална работа.
Д-р Огнян Гърков, с л.д.р. дипломат, член на БДД
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ