Осми март днес е различен. Нито шумът, нито песните, танците

Осми март през днешния ден е друг. Нито шумът, нито песните, танците и поздравите ще заглушат сирените и гърмежите в Украйна. Синовете на съветските майки отпътуваха в Украйна да водят война със синовете на украинските майки. Няма по-зловещо нещо от тази картина на войната. Смърт по политически съображения, упоритости, самовлюбеност и психологичен срив…

Поетите още веднъж са на мода, тъй като единствено те усещат сърдечните удари на майките, техните рани и копнежи.

Фрог нюз ви предлага две стихотворения на двама поети, които познават човешката болежка и обич.

ПЕСЕН ЗА МАЙКАТА

Борис Олийник

Засяла полето огромно
с годините свои,
ожънала,
споделила довиждане на голия рът,
децата научила
по какъв начин да живеят почтено,
въздъхна тя леко
и потегли за свойто оттатък.
- Къде? -
тича, бледнала, цялата челяд след нея.
- Къде? - плачат внуците, сбрани
на тумбичка отново...
- Аз, споделя, след слънцето...
единствено нека да съумея
да стигна...
преди да е паднал огромният мрак...
- Но по какъв начин ще живеем без теб?
Що за приказки, мамо!
- А кой ще ни плаши нас, бабо,
със сурия вълк?
- Оставям ви всичко:
върбата, полето огромно
с дъгата, мъглите, синигера,
златния филиз...
- Не щем му дъгата,
не щем му златата-сребрата,
ти единствено все така
да ни срещаш на остарелия предел.
Ний всичко ще вършим -
и в къщата, и по полята.
Не тръгвай.
И слънцето дано изчака въпреки всичко.
...Усмихна се,
станала тъмна от болките, тиха,
повдигна ръка,
само че ръкавът я дръпна обратно.
- Живейте... щастливо... тя сподели
и нейде се скриха
нивята, мъглите, синигерът,
целият свят.

Превод от украински: Найден Вълчев

АЗ НЕ ОБИЧАМ

Владимир Висоцки

Аз не обичам изхода съдбовен
и няма да ми писне да съм жив.
И ненавиждам се, когато съм скръбен,
когато пея, а не съм благополучен.

Аз хладния цинизъм не обичам
/Не имам вяра във възторга изобщо!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми различен да ги чете.

Аз ненавиждам диалози полусмели,
полунеща да шушукат с полуглас.
Аз мразя в тил когато стрелят,
когато в упор стрелят - ненавиждам аз.

Аз не обичам с злословия да се калям,
а също и подозрението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз ненавиждам ситите душички, свити,
аз избирам същинския риск.
Да бъдеш почтен към този момент е събитие
и чест е през днешния ден да бъдеш ти интригант.

Аз ненавиждам счупени крила да виждам,
изпитвам жалост, само че единствено към Христа.
Насилието както мразя,
по този начин и мразя слабостта.

И ненавиждам се, когато се опасявам.
Когато бият някой без виновност.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята несгода.

Аз ненавиждам - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам отново.

Превод от съветски: Румен Леонидов