Антон Чехов и семплият живот в чаша шампанско
Оскар Уайлд има добре образувано мнение за егоизма. Да обичаш себе си не е грях, а изискване, споделя той, належащо, с цел да обикнеш другите. Като доста други негови сътрудници, той също търси някои от главните въпроси за живота, Бог, спасението, любовта, дълбочината на човешката душа и даже охолоството. Интелектуалците с перо постоянно се разказват като порочни и тежко алкохолизирани персони, чиято единствена пристрастеност е да изпълнят листа си с усеща, а по-късно да поливат вътрешните си рани с вино.
Човекът с перо е като тези птици, които не могат да летят, само че в мислите си са обиколили света няколко пъти. Някои се радват на благородническата си купа, която идва с първата глътка въздух, а други се борят за нея. Техният танц с думите върху празните листи е и изкуство, което остава в библиотеката през идващите епохи. Какво се случва, когато литературата завещае труда на човек, който в никакъв случай не е желал да преследва изброеното? За този отговор би трябвало да погледнем към Антон Павлович Чехов.
Роден е на 29 януари 1860 година в Таганрог. Баща му Павел работи като търговец на зеленчуци, само че за жал постоянно изпитва финансовите земетресения. Майка му Евгения пък гледа децата и не стопира да споделя историите за света. 15 години по-късно Павел е заставен да реалокира цялото си семейство (с изключение на Антон) в Москва. Младежът трябвало да довърши своето обучение и идва в съветската столица единствено 4 години по-късно. Успява да се запише в здравното учебно заведение, само че за неволя финансовите проблеми не завършват.
Снимка: By невядомая – The Great Soviet Encyclopedia, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1427427
Бъдещият лекар-писател взема решение да оказва помощ и бързо хваща перото. Работи на свободна процедура за разнообразни списания и вестници. Резултатът е стотици къси комедии, които по-късно се трансформират в пиеси. И това е единствено началото на един къс, само че доста трогателен живот. Антон Павлович Чехов живее единствено 44 години, само че скоростта, с която ги живее го прави доста по-зрял, в сравнение с е. Успява да стигне до остров Сахалин, с цел да опише каторжния живот и да откри, че това е ръбът на човешката деградация. Писателят по-късно ще споделя, че през целият си живот сънува този пъкъл.
Дори това странствуване не идва с някакви особени почести или авторитет. Чехов пътува независимо с влакове, освен това до момента в който прикрива своята туберколоза, с цел да не тормози фамилията и приятелите си. Здравето му е последното, което може да го вълнува, само че точно подлата болест го кара да излива още душата си, завещавайки на своите читатели повече от духа на XIX и XX век.
По време на това странствуване написа на другар, че един ден ще споделя на децата си, освен това с особена горделивост, че е съумял да прави обич с тъмноока индийка в кокосова горичка на лунна светлина. За страдание, тази история не съумява да се чуе от наследниците на писателя, такива просто няма. Не инцидентно го назовават най-неуловимия съветски книжовник ерген. По-голямата му обич остава литературата.
В началото на креативния път се подсигурява възнаграждение, в случай че успее да напише нещо занимателно и синтезирано единствено в 100 реда. В тази игра няма провокации, само че основава още по-голяма тайнственост към облика на Антон Павлович Чехов. За разлика от своите сътрудници, той не крие селските си корени и не се отдалечава от тях. Писателят признава, че познава този живот и не се срами.
Снимка: By Леонид Валентинович Средин (1860-1909) – Original publication: 1939 Soviet postal cardImmediate source: http://www.taglib.ru/Chehov_friends.htmlThis file has been extracted from another file: 1900. Cechov Gorkij.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=93325
Твърдението се потвърждава, когато читателят се изгуби в страниците и забележи по какъв начин неговите герои в никакъв случай не са светци или грешници, само че точно от тях излизат най-чистите житейски философии. За себе си споделя, че кръвта му е селска и тъкмо тя не разрешава крайности към селските грехове. И до момента в който огромните писатели честват и се радват на всяка последваща купа, Чехов продължава да се дистанцира и смирено да твори, водейки безкрайното съревнование с времето. Неговите способности, както той самият ще напише до другар, са незначими.
Един къс взор ни демонстрира, че това е човек, който няма време за своето здраве, не прави оценка себе си високо и в същото време има една единствена задача – да направи света малко по-добър. През 1891-1892 година обикаля страната, до момента в който огромният апетит стартира да се усеща в селата. Неговата съществена задача е да спре хората да убиват конете си, тъй като точно те ще оказват помощ за идната година, когато реколтата още веднъж би трябвало да се прибира. Когато най-сетне съумява да си закупи къща, в региона избухва зараза от холера.
Писателят прекарва идващите два сезона в помощ на своите съседи, лекувайки стотици потърсили го за помощ. За тази жертва не е изискал нищо и трудът му бил изцяло безвъзмезден. Всяко място, което в миналото е съумяло да приюти Чехов, постоянно се радва на облагородяване. Почеркът на Антон Павлович може да се разчете на всички места. Библиотека в родния му град получава дарения от книги, освен това на най-различни езици. Те идват до края на живота му и най-вероятно са помогнали на мнозина да влязат в почтена и директна борба с бедността.
Снимка: By P. I. Seryogin (П.И. Серёгин) http://www.dlptheatre.net/Francais/Francais_ – http://www.dlptheatre.net/info/Tchekhov/anton_tchekhov.htm, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1394116
Към това число можем да прибавим зареждане на библиотеките в Сибир, основаването на учебни заведения, помощ при основаването на пътища, финансиране на една клиника за алкохолици, коне за селяните в потребност, фонд за основаване на списание по хирургия, както и финансиране на лаборатория за морска биология. Често припомня, че избира да се грижи за селяните, в сравнение с да си бъбри за литература в Москва. Максим Горки написа следното:
„ В наличието на Антон Павлович всички изпитваха нечуваното предпочитание да бъдат семпли, същински и повече себе си. Имах редица благоприятни условия да следя по какъв начин хората изстрелват огромните книжни изречения, стилните изрази – евтини трюфели, с които руснаците, копнеещи да наподобяват на европейци, осиновяваха. “
Когато Толстой го посещава в болничното заведение, споделя, че е взел участие в един от най-красивите диалози, които в миналото е водил с човешко създание. Красотата се изявявала в това, че той най-вече слушал. Антон Павлович е специфичен подарък за Русия. Победата над немотията и свирепата беднотия, която още първоначално го оставя да разпродаде цялото фамилно имущество, до момента в който семейството се пробва да оцелее в Москва, не разрешава по-късната популярност да го замъгли.
Снимка: By unknown photographer; file author wasTidsskrift for den norske laeggeforening – http://www.tidsskriftet.no/pls/lts/PA_LTS.Vis_Seksjon?vp_SEKS_ID=2840, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1394224
Неговото предопределение идва на смешка, само че до края на дните си Чехов ще се пробва да се дистанцира от лъжата, пошлостта и всички останали черни влечения, които омайват човешкото създание. Писателят, лекарят, филантропът даже, това са все облици на един човек, който малко на брой имат достойнството да познават. Всеки негов другар е съумял да види единствено дребна част от същинската му същина. Приказката за него завършва през 1904 година Заминава за Шварцвалд, където лекарите се пробват да го спасят и да възстановят вредите от туберколозата.
На 2 юли се разсънва със страшни страдания и горчивия усет на наближаващата гибел. По думите на Олга – неговата брачна половинка, писателят изискал единствено шампанско. За добрините си и своята покорност, животът му дава време да изпие последното си чаша и по-късно да издъхне в леглото. Всичко останало е история, която се завещава в литературата и положителните му каузи. Да не забравяме, че Микеланджело в миналото чакал гибелта в своята обичана риза. Всеки завършек на създателя е чудноват, само че малко на брой са тези, съумели да посрещат края си с горделивост.
Чехов е изпреварил времето си и даже не е подобаващ от личната си страна, само че той постоянно ще припомня за единственото си предопределение – да написа колкото се може повече, до момента в който пръстите му се счупят. Постепенно библиотеките се пълнят с негови заглавия и истории, където човешката природа и темперамент са основата на един по-различен и в същото време толкоз осезателен и прочут свят.
Снимка: By Грибов – Иллюстрированный вестник "Искры ", №28, 1904. С. 1http://history-foto.livejournal.com/468361.html#cutid1, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=34797710
Заглавна фотография: By Исак Левитан – Literaturkalender 2010. Aufbauverlag, Berlin 2009, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9353076
