Роден е Оскар Уайлд
Оскар Уайлд е ирландски и английски драматург, публицист и стихотворец. Един от най-успешните драматурзи на късновикторианска Англия, както и една от най-големите звезди на своето време, Уайлд претърпява пагубен неуспех и е отритнат от лондонското висше общество, поради непочтено държание.
Оскар Уайлд е роден на 16 октомври 1854 година в Дъблин като второто от трите деца на сър Уилям Уайлд и Джейн Франческа Уайлд. Джейн Уайлд под псевдонима Сперанца (на италиански: speranza – надежда) написа лирика за революционното придвижване „ Млада Ирландия “ и през целия си живот е ирландски националист. Тя също има интерес към нео-класицизма, който си проличава от картините и бюстовете в нейния дом. Уилям Уайлд е един от водещите ирландски очни и ушни хирурзи и през 1864 почетен с рицарско звание. Той също написа книги за археологията в Ирландия и селския фолклор. Оскар Уайлд е кръстен в локалната англиканска черква, Свети Марк.
Преди да тръгне на учебно заведение на деветгодишна възраст, дребният Оскар получава домашно обучение от преподавател французин и възпитателка германка, които го учат на родните си езици. След това учи в колежа „ Тринити “ от 1871 до 1874, където е признат със стипендия. През тези години се заражда ползата му към гръцката литература. В „ Тринити “ Уайлд печели голям брой оценки, а след което продължава образованието си в Оксфорд, където също получава стипендия, с цел да продължи проучването на класическа литература и философия.
След завършването си Уайлд се връща в Дъблин. Там той още веднъж среща своята другарка от детството, Флоренс Балкомб, която е сгодена за писателя Брам Стокър и се омъжва през 1878. Уайлд е отчаян, написа ѝ, че си спомня „ двете години – най-сладките години от моята младост “, които са прекарали дружно. Също загатва желанието си да „ се завърне в Англия, несъмнено за дълго “. Така и прави – отпътува през 1878 и по-късно посещава Ирландия единствено два пъти за малко.
Несигурен какво да прави, той написа на свои познати, търсейки свободна позиция в Оксфорд и Кембридж, само че несполучливо, и се открива в Лондон. Следващите години прекарва там, в Париж и в Съединени американски щати, където пътува и изнася лекции. Пишейки стихотворения още от времето, когато е учил в „ Тринити “, през 1881 Уайлд издава първия си алманах „ Стихотворения “. Книгата като цяло е добре призната, още на идната година стартира да се популяризира от разнообразни издатели, само че въпреки всичко сборникът не се харесва от всички. От Оксфорд упрекват Уайлд в плагиатство, а сатиричния вестник „ Пънч “ осмива младия публицист.
Във викторианска Англия от всички мъже се очаквало да се оженят и да основат семейство. Оскар бил заставен да скрие хомосексуалността си и през 1884 година се оженил за Констанс Лойд. Не след дълго на двойката им се родили двама синове – Сирил и Вивиън. Въпреки това Уайлд продържава с екстравагантното си за времето държание. През 1891 година Уайлд се среща с лорд Алфред Дъглас и сред тях стартира интимна връзка. На 15 май 1895 година писателят е наказан на 2 години каторжен труд за непочтено държание и хомосексуализъм.
След излизането си от пандиза се открива в Париж, където живее под името Себастиан Мелмот с оскъдната помощ, изпращана му от неговото семейство. Последните две творби на „ разкаялия се виновник “ са неговата изповед „ De Profundis “ (1897) и поемата „ Балада за Редингската тюрма “ (1898).
Оскар Уайлд (46-годишен) умира от менингит на 30 ноември 1900 година, пропуснат от всички и безпаричен като бедняк. Останките му са положени в гробището “Пер Лашез “ в Париж.
Творчество
През 1881 година излиза първият му алманах „ Стихотворения “, отличаващ се с блестяща форма и с опита поезията да бъде построена чрез правилата на импресионизма в живописта, само че поемите са избрани от консервативната рецензия като „ изкуствени и неискрени “.
След 1882 година в творчеството му господства прозаическото начало. Чете лекции в Съединени американски щати и Англия (1882 – 1891 г.) върху актуалното изкуство, модата и новия дизайн, пътува във Франция и работи като редактор в сп. „ Женски свят “. Прави първите си драматически опити, издава три сборника с разкази, литературно-критическите есета „ Идеи “, романи и други
Отпечатването на романа „ Портретът на Дориан Грей “ (1890) му печели славата на съвременен публицист с автентичен гений, затвърдена и от триумфа на неговите пиеси. Автор е на девет комедийни пиеси, най-известните измежду които са:
Колко е значимо да бъдеш сериозен (1895)
Ветрилото на лейди Уиндърмиър (1892)
Идеалният мъж (1895)
Жена без значение (1893)
Пише и издава 2 сборника с приказки – „ Щастливият принц и други истории “ (1888) и „ Къщата на наровете “ (1892), които се преиздават и до през днешния ден.
Изключително известен става със своите афоризми и анекдоти, както и с остроумния разговор, присъщ за доста от творбите му, измежду които и Кентървилския фантом.
Оскар Уайлд е роден на 16 октомври 1854 година в Дъблин като второто от трите деца на сър Уилям Уайлд и Джейн Франческа Уайлд. Джейн Уайлд под псевдонима Сперанца (на италиански: speranza – надежда) написа лирика за революционното придвижване „ Млада Ирландия “ и през целия си живот е ирландски националист. Тя също има интерес към нео-класицизма, който си проличава от картините и бюстовете в нейния дом. Уилям Уайлд е един от водещите ирландски очни и ушни хирурзи и през 1864 почетен с рицарско звание. Той също написа книги за археологията в Ирландия и селския фолклор. Оскар Уайлд е кръстен в локалната англиканска черква, Свети Марк.
Преди да тръгне на учебно заведение на деветгодишна възраст, дребният Оскар получава домашно обучение от преподавател французин и възпитателка германка, които го учат на родните си езици. След това учи в колежа „ Тринити “ от 1871 до 1874, където е признат със стипендия. През тези години се заражда ползата му към гръцката литература. В „ Тринити “ Уайлд печели голям брой оценки, а след което продължава образованието си в Оксфорд, където също получава стипендия, с цел да продължи проучването на класическа литература и философия.
След завършването си Уайлд се връща в Дъблин. Там той още веднъж среща своята другарка от детството, Флоренс Балкомб, която е сгодена за писателя Брам Стокър и се омъжва през 1878. Уайлд е отчаян, написа ѝ, че си спомня „ двете години – най-сладките години от моята младост “, които са прекарали дружно. Също загатва желанието си да „ се завърне в Англия, несъмнено за дълго “. Така и прави – отпътува през 1878 и по-късно посещава Ирландия единствено два пъти за малко.
Несигурен какво да прави, той написа на свои познати, търсейки свободна позиция в Оксфорд и Кембридж, само че несполучливо, и се открива в Лондон. Следващите години прекарва там, в Париж и в Съединени американски щати, където пътува и изнася лекции. Пишейки стихотворения още от времето, когато е учил в „ Тринити “, през 1881 Уайлд издава първия си алманах „ Стихотворения “. Книгата като цяло е добре призната, още на идната година стартира да се популяризира от разнообразни издатели, само че въпреки всичко сборникът не се харесва от всички. От Оксфорд упрекват Уайлд в плагиатство, а сатиричния вестник „ Пънч “ осмива младия публицист.
Във викторианска Англия от всички мъже се очаквало да се оженят и да основат семейство. Оскар бил заставен да скрие хомосексуалността си и през 1884 година се оженил за Констанс Лойд. Не след дълго на двойката им се родили двама синове – Сирил и Вивиън. Въпреки това Уайлд продържава с екстравагантното си за времето държание. През 1891 година Уайлд се среща с лорд Алфред Дъглас и сред тях стартира интимна връзка. На 15 май 1895 година писателят е наказан на 2 години каторжен труд за непочтено държание и хомосексуализъм.
След излизането си от пандиза се открива в Париж, където живее под името Себастиан Мелмот с оскъдната помощ, изпращана му от неговото семейство. Последните две творби на „ разкаялия се виновник “ са неговата изповед „ De Profundis “ (1897) и поемата „ Балада за Редингската тюрма “ (1898).
Оскар Уайлд (46-годишен) умира от менингит на 30 ноември 1900 година, пропуснат от всички и безпаричен като бедняк. Останките му са положени в гробището “Пер Лашез “ в Париж.
Творчество
През 1881 година излиза първият му алманах „ Стихотворения “, отличаващ се с блестяща форма и с опита поезията да бъде построена чрез правилата на импресионизма в живописта, само че поемите са избрани от консервативната рецензия като „ изкуствени и неискрени “.
След 1882 година в творчеството му господства прозаическото начало. Чете лекции в Съединени американски щати и Англия (1882 – 1891 г.) върху актуалното изкуство, модата и новия дизайн, пътува във Франция и работи като редактор в сп. „ Женски свят “. Прави първите си драматически опити, издава три сборника с разкази, литературно-критическите есета „ Идеи “, романи и други
Отпечатването на романа „ Портретът на Дориан Грей “ (1890) му печели славата на съвременен публицист с автентичен гений, затвърдена и от триумфа на неговите пиеси. Автор е на девет комедийни пиеси, най-известните измежду които са:
Колко е значимо да бъдеш сериозен (1895)
Ветрилото на лейди Уиндърмиър (1892)
Идеалният мъж (1895)
Жена без значение (1893)
Пише и издава 2 сборника с приказки – „ Щастливият принц и други истории “ (1888) и „ Къщата на наровете “ (1892), които се преиздават и до през днешния ден.
Изключително известен става със своите афоризми и анекдоти, както и с остроумния разговор, присъщ за доста от творбите му, измежду които и Кентървилския фантом.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ