Оскъдни са познанията ни за случващото се извън нашата планета,

Тогава дори преливащата се с вълните, найлонова торбичка припомня за кърпата, останала от момичето на Фотев, което „ морето не изхвърли на брега ”.

И преди пластмасата индивидът е тълкувал, възпявал и разказвал за морето – и преди великите класици, и преди Христа. Изваждаме от моряшкия сандък тези 10 истории, плавали в миналото по Седемте морета.

Легенда #1

Някога един духовник помолил за дребна лепта жена на име майка Хиден. Тя жестоко го прогонила. Тогава монахът отишъл в прилежащата къща, където живеела майка Виден. Жената дала на манастирския брат храна и заслон през нощта. На сутринта монахът поискал на майка Виден първото нещо, което тя предприеме през днешния ден, да бъде богато благословено.

Жената почнала да мери лененото си платно, само че топчето не свършвало – чак до момента в който платът не извършил къщата. С толкоз доста ленено платно майка Виден станала богата жена.

Съседката, майка Хиден, разбрала каква е историята на благосъстоянието. Когато след време монахът я посетил още веднъж, тя го приела драговолно в дома си и отрупала трапезата. На сутринта монахът ѝ поискал да бъде богато благословено първото нещо, което тя предприеме през днешния ден.

Очаквано, дамата изтичала до кутията с парите, с цел да може да изпълни със сребро къщата си. Тъкмо щяла да отвори капака, само че кравата в обора замучала за вода. Майка Хиден не желала досадното блеене да смущава работата ѝ. Набързо отишла до чешмата, с цел да изпълни вода за кравата. Но когато съдът се извършил, дамата не могла по никакъв метод да спре водата. Потънал целият двор, сетне цялата къща, а водата стигнала чак до морето. И през днешния ден мястото се назовава Хидензее.

Легенда #2

В къщурката си до дигата на Северно море седи уединен дъртак. На млади години той бил горделив капитан на транспортен съд. По време на злощастно корабоплаване затънал дружно с екипажа си надалеч от родния бряг. Морякът самичък и единствен достигнал сушата. Оттогава, всяка вечер преди Задушница, смълчан в колибата, старецът чака да удари полунощ.

Тогава капаците на прозорците се раздрусват, нещо чука три пъти, проклина в комина, а пламъкът в огнището се извива три пъти нагоре. Това са душите на удавниците, починали надалеч от родината си. Те молят стареца да ги води до Острова на блажените. Никой не може да ги види, единствено остарелият моряк схваща техния шепот и вопъл. Той развързва лодката си и се запътва в тъмните далнини.

Лодкарят пристава на чудно ярък остров, а душите слизат в Страната на блажените. Старецът гребе назад в мрака на нощта. Кротко и умерено, както е пристигнала, лодката се завръща на родния бряг – още преди да зазори.

Легенда #3

Някога Черно море е било огромно сладководно езеро, само че то било залято от солените води на Средиземно море. Това се случило съгласно някои:

„ 11. В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнайсетия ден (27) от месеца, в тоя ден се раззинаха всички извори на огромната пропаст, и окната небесни се отвориха; 12. и валя дъжд на земята четирийсет дни и четирийсет нощи …19. И водата се усили прекалено много на земята, така че се покриха всички високи планини, каквито има под цялото небе: ”

Според вярванията след края на Всемирния потоп Ноевият ковчег излиза точно от водите на Черно море край скатовете на планина Арарат в днешна Турция.

Легенда #4

Под японските острови живеела гигантска риба с чудовищна глава, дълги мустаци, мощни перки и безпределно дълга опашка. Краят на главата ѝ бил в Севера, а опашката ѝ стигала чак до Ямато. Тази риба предизвиквала честите трусове в Япония.

За да избегне по-големи несгоди, могъщият господ Кашима възседнал гърба на рибата. Когато това не било задоволително и тя започнела да шава, Кашима хващал могъщия си меч, в чиято ръкохватка била голямата канара Канаме, опората на острова Нипон.

Никой не можел да вдигне този меч, с изключение на Кашима. А щом го хванел, още преди да го изтегли, огромната земетръсна риба замръзвала от смут и земетресението преставало.

Легенда #5

Три сестри, фамозни в Которския залив със своята хубост и честност, се влюбили в един млад капитан. Морякът отплавал, с цел да „ продуха ” мислите си и да реши коя от трите да избере. Щял да вземе за жена онази, която го дочака.

Жените останали в очакване – всяка на прозореца в стаята си. Когато минало време, те си дали обещание, в случай че една от тях почине, другите да зазидат прозореца ѝ. Така възлюбеният капитан отдалече щял да разбере, че тя не е съумяла да го дочака.

Минали доста години. Най-голямата сестра напуснала този свят, а другите две зазидали прозореца ѝ. След време, когато и междинната сестра се дала прошка с живота, дребната сама спазила обета. Когато и нейният прощален мирис настъпил, нямало кой да зазида прозореца ѝ, тъй че той останал отворен.

И през днешния ден, като архитектурен монумент от XV век, е непокътната къща с два зазидани прозореца.

Легенда #6

Свети Елм е настойник на средиземноморските моряци. Преди мъченическата си гибел той дал обет да изпраща знаци на моряците, когато се намират в неволя. Понякога, в мощна стихия, моряците виждали тайнствен светлосин огън да обгръща мачтата на кораба и чували тайнствени звуци. Това бил добър знак, Свети Елм давал сигнал, че ги закриля в стихията.

Но неприятна прокоба било, в случай че светлината се спусне на палубата, това предзнаменувало поражение. Ако пък огънят се появял над главата на човек, това било знак за скорошната му гибел.

Легенда #7

Някога в Исландия един човек минал около пещера в скалите на морския бряг. В нея царувало шумно забавление. Пред входа на пещерата били струпани голям брой тюленови кожи. Човекът взел една, прибрал я у дома и я заключил в раклата.

По-късно, когато мъжът се върнал пред пещерата, видял напълно гола хубава жена, която плачела. Човекът схванал, че това е тюленът, чиято кожа бил взел. Намерил човешки облекла за момичето и го отвел вкъщи. Когато излизал, мъжът постоянно взимал със себе си ключа от раклата, в която криел тюленовата кожа. Жената била вярна и предана, само че постоянно седяла и гледала на открито към морето.

Минали години. Един ден индивидът не запомнил ключа под възглавницата си и излязъл с лодка в морето.

Жената намерила ключа и извадила тюленовата кожа. Тя все се тревожела и мъчела – имала седем деца на сушата и седем в морето. Сбогувала се с децата си, вмъкнала се в тюленовата кожа и изчезнала в морето.

Оттогава мъжът имал огромен шанс с риболова, а морето донасяло на пристана му най-различни неща. Когато излизал за риба, към лодката идвал тюлен, от чиито очи се ронели сълзи.

Легенда #8

Британският капитан Нелсън получил извънредно скъп подарък за рождения си ден. Един от най-хубавите му другари поръчал за него специфичен ковчег, направен от фокмачтата на повалена френска фрегата. Капитанът носил със себе си този „ подарък ” години преди гибелта си.

Един ден Нелсън изгубил крайници си в стълкновение на кораба „ Виктори ” при Трафалгар. Последните думи към екипажа му били: „ Не ме хвърляйте в морето! ” Бил заровен с почести в катедралата Сейнт Пол.

Легенда #9

Единадесет хиляди девици последвали Света Урсула в поклонението A из Европа. Пътували до Рим по море, а оттова стигнали до Кьолн. Нашествието на хуните ги заварило в река Рейн, където дамите били грубо убити. За да им отдаде респект, Магелан назовава входа на Магелановия пролив „ Нос на единадесетте хиляди девици ”.

Легенда #10

Капитан Хендрик Ван дер Декен плавал с кораба си „ Летящият Холандец ” към източна Индия. Лошото време заварило него и екипажа му, до момента в който заобикаляли нос Добра Надежда. Цял ден капитанът водил борба с бурята при залива Тъбъл. Но на вятъра – мощта напразно ставала по-внушителна.

По залез слънце капитанът уверено излязъл на палубата и проклинал стихията. Тогава Ван дер Декен чул глас, който го попитал няма ли да се откаже и да приюти „ Летящият Холандец ” в пристанището. А отговорът бил, че корабът ще остане на море, в случай че би трябвало постоянно, до момента в който не пристигна денят на Страшния съд.

Гласът на собствен ред го проклел да остане постоянно на своя транспортен съд и да пътува безкрай и без отдих, самичък, без никакъв екипаж. Да има единствено един юнга, изпратен от пъкъла, с цел да го изтезава с огнените си рогове; да го храни с разпалени въглени и да угасява жаждата му с разтопено олово.

Според прокобата Ван дер Декен ще бъде дявол на моретата и за приятели ще има единствено бурите и кипящите талази. Ще бъде предвестител за гибелта на всички, които ще имат нещастието да го срещнат.

През XIX и XX век „ Летящият Холандец ” бил забелязван от други кораби – постоянно по време на стихия.

И последно – част от моряшка ария:

Няма на ковчега хризантема,
няма рохка, прясна пръст.
Вечните талази ще го поемат
в бездната без знак и кръст.

Глори, глори, глория,
Песни и виновност пенливи!
Глори, глори, във Батавия
чакат ни дами красиви.