Бела Чолакова: Всяка от страните при осиновяване има своя болка, щастие и права
Осиновените не трябва да губят своите корени и имат право да знаят биологичния си генезис. Така счита журналистката Бела Чолакова, която показа книгата си " Осиновени истории " в предаването " Хоризонт до обед ". Тя съдържа 21 описа за осиновяване.
" Това е игра на думи. Освен че става дума за осиновени и осиновители, аз по някакъв метод осинових тези истории, направих ги свои, претърпях ги и желаех по този метод да ги предам на читателите ", сподели Бела Чолакова. Тя не е осиновител, нито пък е осиновено дете, само че стартира да написа за осиновяването преди 13 години. През 2005 година, до момента в който работи във вестник, графа за осиновявания я сграбчва: " Сякаш ме завъртя. Първо ми беше мъчно да ги намирам, след това се оказа, че ми е мъчно да смогна на хората, които сами ми се обаждаха и желаеха да опиша историята им. "
" Осиновяването е триъгълник и постоянно забравяме единия ъгъл, който е биологичната майка. Не може да има осиновени деца без да има биологични майки и осиновителите не биха станали родители, в случай че тях ги нямаше. Исках да покажа и трите страни, тъй като всяка една от страните има свои болки, компликации, благополучие и права ", уверена е бела Чолакова.
Емоциите при срещите с хора от всички страни на този триъгълник Бела Чолакова разказва като извънредно мощни - " като се тръгне от горест, загуба, яд, болежка и тези страсти прерастват в благополучие, обич, наслада - всичко, което един родител и едно дете имат право да изпитват ", акцентира тя.
Днес, спрямо 2005 година, е по-добро отношението към осиновителите и от ден на ден осиновители не крият това и споделят на децата от напълно дребни, регистрира Чолакова. По думите й, обществото върви доста напред, а законодателството би трябвало да го последва. Българската асоциация " Осиновени и осиновители " доста от дълго време се бори за два текста от Семейния кодекс, напомни журналистката.
" 105 и 106 - 105 е членът, който не дава право на достъп до биологичен генезис, т.е. един осиновен човек няма право да знае нищо за предишното си ", посочи тя. В множеството случаи по думите й осиновените желаят да имат достъп до досие с данни къде си роден, за какво си оставен, какви заболявания може да носиш, какво може да предадеш на децата си, " а това не може никой да ти го отнеме като права ".
Чл. 106 е още по-скандален, тъй като дава право да вземеш едно дете, то да живее при теб няколко години и просто да го върнеш, акцентира Бела Чолакова. Има по няколко такива случая годишно, добави тя. Чолакова е безапелационна, че не трябва да има такава малка врата:
" Защото доста хора, несериозни, ще решат да осиновяват и ще си кажат " дано да пробваме, след това ще го върнем ". Това е толкоз грубо. Не може години наред детето да живее с мисъл, че може да бъде върнато. "
Запитана дали пораства броят на осиновените деца с увреждания у нас, Бела Чолакова разяснява, че семейство, което подхваща сходна стъпка, би трябвало доста действително да реши с какво може да се оправи:
" За да поемеш дете с увреждане, би трябвало да имаш психическата подготовка и финансовата въпреки всичко, в България изключително, няма какво да се лъжем, би трябвало да имаш. Според мен, най-благородното нещо е да вземеш дете с увреждане, само че в случай че в действителност ти си в положение да му дадеш топлота, любов и няма по някакъв метод след това да съжаляваш. Ако не си подготвен, по-добре да не вземеш такова дете. "
Книгата " Осиновени истории " ще бъде показана на 15 декември в 10 часа в клуб " Перото " в НДК.
" Това е игра на думи. Освен че става дума за осиновени и осиновители, аз по някакъв метод осинових тези истории, направих ги свои, претърпях ги и желаех по този метод да ги предам на читателите ", сподели Бела Чолакова. Тя не е осиновител, нито пък е осиновено дете, само че стартира да написа за осиновяването преди 13 години. През 2005 година, до момента в който работи във вестник, графа за осиновявания я сграбчва: " Сякаш ме завъртя. Първо ми беше мъчно да ги намирам, след това се оказа, че ми е мъчно да смогна на хората, които сами ми се обаждаха и желаеха да опиша историята им. "
" Осиновяването е триъгълник и постоянно забравяме единия ъгъл, който е биологичната майка. Не може да има осиновени деца без да има биологични майки и осиновителите не биха станали родители, в случай че тях ги нямаше. Исках да покажа и трите страни, тъй като всяка една от страните има свои болки, компликации, благополучие и права ", уверена е бела Чолакова.
Емоциите при срещите с хора от всички страни на този триъгълник Бела Чолакова разказва като извънредно мощни - " като се тръгне от горест, загуба, яд, болежка и тези страсти прерастват в благополучие, обич, наслада - всичко, което един родител и едно дете имат право да изпитват ", акцентира тя.
Днес, спрямо 2005 година, е по-добро отношението към осиновителите и от ден на ден осиновители не крият това и споделят на децата от напълно дребни, регистрира Чолакова. По думите й, обществото върви доста напред, а законодателството би трябвало да го последва. Българската асоциация " Осиновени и осиновители " доста от дълго време се бори за два текста от Семейния кодекс, напомни журналистката.
" 105 и 106 - 105 е членът, който не дава право на достъп до биологичен генезис, т.е. един осиновен човек няма право да знае нищо за предишното си ", посочи тя. В множеството случаи по думите й осиновените желаят да имат достъп до досие с данни къде си роден, за какво си оставен, какви заболявания може да носиш, какво може да предадеш на децата си, " а това не може никой да ти го отнеме като права ".
Чл. 106 е още по-скандален, тъй като дава право да вземеш едно дете, то да живее при теб няколко години и просто да го върнеш, акцентира Бела Чолакова. Има по няколко такива случая годишно, добави тя. Чолакова е безапелационна, че не трябва да има такава малка врата:
" Защото доста хора, несериозни, ще решат да осиновяват и ще си кажат " дано да пробваме, след това ще го върнем ". Това е толкоз грубо. Не може години наред детето да живее с мисъл, че може да бъде върнато. "
Запитана дали пораства броят на осиновените деца с увреждания у нас, Бела Чолакова разяснява, че семейство, което подхваща сходна стъпка, би трябвало доста действително да реши с какво може да се оправи:
" За да поемеш дете с увреждане, би трябвало да имаш психическата подготовка и финансовата въпреки всичко, в България изключително, няма какво да се лъжем, би трябвало да имаш. Според мен, най-благородното нещо е да вземеш дете с увреждане, само че в случай че в действителност ти си в положение да му дадеш топлота, любов и няма по някакъв метод след това да съжаляваш. Ако не си подготвен, по-добре да не вземеш такова дете. "
Книгата " Осиновени истории " ще бъде показана на 15 декември в 10 часа в клуб " Перото " в НДК.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ