ГЕРБ и ПП още днес обсъждат проектобюджета с Министерството на финансите (СНИМКИ/ВИДЕО)
Още в границите на днешния ден първата и втората политическа мощ ГЕРБ/СДС и ПП/ДБ ще проведат среща в Министерството на финансите, с цел да обсъдят параметрите на оферти от служебния кабинет бюджет и вероятностите за понижаване на прогнозния недостиг от 6,4%.
Това се схванаха представители на първата и втората групировка, които организираха следващ диалог на експертно равнище по тематика бюджет. От страна на партията на Борисов участваха Томислав Дончев, Кирил Ананиев, Красимир Вълчев, Теменужка Петкова и Жечо Станков, а от другата страна на масата седнаха Кирил Петков, Асен Василев, Николай Денков, Мартин Димитров, Георги Ганев и други
Основната цел на извършения диалог, за който се разбра в последния миг, само че който въпреки всичко се случи пред обективите на камерите, бе разискването на опциите да се орежат разноски, с цел да се впишем в критерия за оптимален недостиг от 3%, главният от Маастрихтските критерии, които следва да се изпълнят по пътя към еврото.
„ Съгласен съм с това, което се разбрахте на лидерската среща – че обстановката е изключителна, ексцентрична. Как това се отразява на бюджетния развой – сега имаме едно предложение на Министерството на финансите, което е направено въз основа на настоящите политики и доклада за предходната година. В същото време двете политически сили се схванаха да разработят своята управническа стратегия, като тя би трябвало да бъде остойностена, като двата процеса би трябвало да вървят редом „, акцентира финансовото острие на ГЕРБ и някогашен министър на финансите Кирил Ананиев.
Снимка: Българска телеграфна агенция 12,5 милиарда лв. вложения на годишна база са заложени в програмата на Промяната, което било „ леко нереалистично„, уточни на собствен ред вторият човек в ГЕРБ Томислав Дончев.
Двете партии би трябвало да зададат „ серия от въпроси “ на Министерството на финансите, с цел да получат „ серия от сценарии„, съобщи на собствен ред последният постоянен финансов министър и съпредседател на „ Продължаваме промяната “ Асен Василев.
„ Единият сюжет, който съгласно мен е рационален – какво се случва, в случай че ние получим едно от двете заплащания по Плана за възобновяване и резистентност тази година, което наподобява може би най-реалистично. Да осъществим всички законопроекти и ограничения. Да кажем, че доникъде на годината могат да бъдат изпълнени и да се получи заплащане на база на това. Мерките за третото заплащане може би не е доста реалистично да считаме, че ще бъдат изпълнени. Това следва да е едното искане – от министерството да създадат съответния план. Да се направи и план, който са дали като линия при тях, само че да потвърдят резултата и да го заложат в бюджета, е при 100% дял от държавните предприятия, в случай че има потребност от изключения. Миналата година имаше 3-4 предприятия с изключения. Това да се изговори и да се изясни за какво има потребност от изключения „, добави той.
Снимка: Българска телеграфна агенция Преекспонирани са, счита Василев, и разноските за прехрана на администрацията, заложени в бюджета – с цели 43% без никаква обосновка. Според него тези разноски следва да бъдат увеличени само толкоз, колкото е растежът на инфлацията.
Потенциал по търсене на запаси по линия на европарите няма, уточни в умозаключение Томислав Дончев, въпреки и отпушване на траншовете по ПВУ и европрограмите ще доведат по позитивен макроикономически резултат за страната.
„ Пред нас стои въпросът може ли да бъде сгънат дефицитът с над 3% (от 6,4% до 3% – бел.ред.) и какъв брой болежка би донесло това. И какъв брой време ще отнеме – дали година, дали две години . “
Снимка: Българска телеграфна агенция Василев пък акцентира, че няма подозрения що се касае до макрорамката, показана от Министерството на финансите, само че счита, че заради обстоятелството, че България остава една от страните в Европа с най-евтини енергоресурси, то има сериозен капацитет за растеж на индустриалното произвеждане и стопанската система като цяло.
Основен приоритет остава Еврозоната, уточни и другият съпредседател на Политическа партия и някогашен министър председател Кирил Петков. И заяви – от Европа имало сигнали, че заради войната в Украйна и близостта на България до спора, може да се направи компромис с условието от недостиг на равнище от 3%.
„ Това отваря една опция за спор с Европейската централна банка и на политическо равнище в Европейски Съюз. Просто споделям, че това ни бе подадено като евентуална посока, в която можем да вървим „, сподели Петков.
