Още в края на 2020 г. може да има недостиг

Още в края на 2020 година може да има дефицит на електрическа енергия в Европа. За това предизвестява ENTSO-E в последното издание на прогнозата си за средносрочната надеждност на електроенергийната система в Европейски Съюз (т.е. вероятността от спиране на тока), която беше предстaвена обществено преди към седмица.

Според европейската организация на систематичните оператори в страните от Европейския съюз, към 2020 година „ риск от дефицит на запаси може да се появи единствено в няколко страни, в това число България и някои острови като Кипър, Малта, Корсика и Крит “.

Конкретно за България в прогнозата е посочено малко, само че ясно, че има съображение за паника. " Резултатите от главния случай на проучването са повече или по-малко в сходство с актуалните (2017-2018) равнища (ако не и по-малко). Това може да се дължи на обстоятелството, че плануваният сдържан напредък на търсенето е мощно подвластен от времето. Причината е, че делът на газификацията при семействата в България е незабележим и наклонността се чака да остане същата през идващото десетилетие ", е посочено в документа.

В България и управляващите, и елементарните хора от дълго време сме наясно с този проблем - електричеството е главен източник на сила както за промишлеността, по този начин и за битовите консуматори. А в това време има големи неравномерности в потреблението на сила - всекидневно през зимата, в така наречен отоплителен сезон, потреблението на ток доближава пикови стойности, които системата се затруднява да покрие.

Това се случи през зимата на 2017 година, когато България беше изправена пред изцяло действителен риск от режим на тока. При опитите да внесе електрическа енергия от прилежащите страни по линия на обмена, страната ни получи безапелационен отвод. За да бъде обезпечено вътрешното търсене, бяха приложени ограничаващи ограничения - беше спрян износът на ток.

Заключението на ENTSO-E е, че единствено след две години има риск България да се окаже в обстановка, в която за интервал от четири часа тя няма по какъв начин да покрие търсенето на електрическа енергия нито с локално произвеждане, нито с импорт. Казано по различен метод, има риск от режим на тока, въпреки и за малко.

Това, че заради рисковете за надеждността на електроенергийна система, България е сложена в една група с рискови островни страни, които заради изолацията си постоянно са имали проблеми с енергийната си сигурност, би трябвало да бъде признато от ръководещите като обезпокоителен сигнал и демонстрира нужда от съответни и незабавни ограничения. Още повече, че ENSTO-E не е от организациите, които не демонстрират податливост към пресиления и ненужно драматизиране при прогнозите си.

Според специалистите решение има и то е във въвеждането на транспарантната политика на Европейски Съюз за така наречен хонорари за потенциали.

Изследването на ENSTO-E онагледява трансформирането на световния електропроизводствен микс, в който делът на възобновимите енергийни източници в електропроизводството нараства до над 40% до 2040 година от сегашните 25%. Ядрената сила се усилва умерено, само че със забележителна географска смяна.

Въглищата обаче остават най-големият източник на произвеждане на електрическа енергия, макар че делът им понижава с течение на времето, като разликата се покрива от потреблението на природен газ, сочи организацията на европейските мрежови оператори. Ако въглищните централи не запазят капацитета си, няма по какъв начин в обозримо бъдеще да се подсигурява надеждността на енергийната система особено в България, само че и в редица страни от Източна Европа.

В същото време точно въглищните Топлоелектрическа централа са подложени на най-тежък напън, принудени да се преценяват с все по-високите екологични и климатични условия на Европейски Съюз. В момента, с цел да произведат един мегаватчас електрическа енергия, те би трябвало да купуват права за изпускане на въглероден двуокис (1,3 пъти за всеки създаден МВч електроенергия). Правото към този момент коства към и над 20 евро за звук СО2, т.е. толкоз, колкото костват всички други директни разноски за произвеждане на електрическа енергия.

Нагледен образец за резултата върху въглищните Топлоелектрическа централа у нас е обстановката с държавната Топлоелектрическа централа „ Марица изток 2 “. В момента поради изискванията, в които е оставена да работи, най-голямата Топлоелектрическа централа в България на практика се намира в механически банкрут. Без непрекъснатата финансова поддръжка от страна на директния й притежател Българския енергиен холдинг /БЕХ/, който към този момент втора година дава стотици милиони лв. за закупуването на нужното количество въглеродни квоти, централата ще спре да работи. Така обаче тя натрупа все по-големи отговорности към БЕХ - проблем, който един път беше решен с повишението на капитала от страна на холдинга, само че това е краткосрочно решение и не може да подсигурява устойчива работа на държавния Топлоелектрическа централа. В същото време специалистите сигнализират, че в случай че нейните блокове с обща мощ 1620 мегавата спрат да работят, има действителен риск от срив на енергийната ни система и повишаване на електрическата енергия в страната.

Единствените огромни Топлоелектрическа централа, които работят, без да натрупат огромни загуби, застрашаващи действието им, са „ Ей И Ес Гълъбово “ и „ КонтурГлобал Марица Изток 3 “. И повода за това са толкоз подложените на критика им контракти. Двете централи получават непрекъснати заплащания за потенциал (т.е. да поддържат мощностите си в готовност), без значение от това какъв брой електрическа енергия създават. По този метод се подсигурява, че те са подготвени постоянно да създават нужното количество електрическа енергия. Ако Топлоелектрическа централа „ Марица изток 2 “ скоро не премине към сходен механизъм, тя няма по какъв начин да работи.

За да избегнат рисковете за сигурността на снабдяването с електрическа сила – най-много опасности от дефицит на сила в пиковите интервали на ползване или тогава, когато внезапно намалее неподлежащото на диспечиране произвеждане на възобновима сила, доста държави-членки вкараха национални схеми за възнаграждение на потенциали. Най-просто казано, механизмите за потенциал подсигуряват реализиране на несъмнено равнище на сигурност на снабдяването посредством възнаграждение на производителите за разполагаемост на индустриалната мощ. За разлика от чистия пазар за сила, където централите получават заплащане единствено когато създават сила, само че не и за поддържаната разполагаемост.

Важно е да се знае, че множеството от половината страни в Европа ползват 33 разнообразни механизми за възнаграждение на потенциал, които са утвърдени от Европейската комисия в сходство с Насоките за държавна помощ за запазване на околната среда и енергетиката за 2014-2020 година Например, единствено през февруари 2018 година Европейска комисия утвърди нови шест механизма за възнаграждение на потенциали - в Германия, Франция, Италия, Гърция, Белгия и Полша.

Ако в България се вкара сходна транспарантна процедура, тя може да докара и до смяна на някои от изкривяванията в прилаганата сега система за „ студения запас “. Например, на доктрина той би трябвало да играе същата роля като заплащането за поддръжка на потенциал, само че на процедура поддържа производители, които даже не съумяват да включат генераторите си, с цел да произведат електрическа енергия, когато това е належащо, както се случи през зимата на 2017 година.