Защо има 29 февруари?
Още в древността Александрийските астрономи забелязали, че Земята обикаля към Слънцето не тъкмо 365, а 365,2422 дни . По този метод за четири години се навърта още едно денонощие.
Подобно струпване с годините обаче би довело до изместване на сезоните . Ако всяка календарна година имаше тъкмо 365 дни, последователно лятото ще се случва да вземем за пример през декември, а зимата - през август. За да се компенсира сходно комплициране, на всеки четири години в календара се появява още един ден - Ден като днешния.
/ iStock/Getty Images
Още римският император Гай Юлий Цезар заповядал календарът да отразява новото денонощие и от този миг годината, съдържаща ден повече била наречена bix sexus, в превод от латински - " вторият шести ". Тъй като февруари е най-къс месец това в допълнение изравнително денонощие било прикрепено към него.
Любопитно е, че на Стария Континент доникъде на 17 в. смятали 29-я ден на февруари за фиктивен. Така в този ден не се работело и не се подписвали покупко-продажби , с цел да се предотвратят документни неточности.
Разбира се, Ден като днешния дава мотив за появяването на десетки суеверия и поличби . Например, че през високосната година не би трябвало да сменяте работата си; не би трябвало да се дамите, нито развеждате; никой не предлага и нови инициативи.
И въпреки всичко! На 29 февруари всеки може да гледа друго и визиите за този ден не са единствено отрицателни. За песимистите съществуването му в календара значи, че ще работят един ден повече, за оптимистите - че имат ден повече да осъществят проектите си. Но пък се има вяра, че на 29 февруари се появяват съдбоносни за живота ни хора.
Но 29 февруари не е най-куриозният ден в календара. Има и 30-ти февруари . През 1712 година преди Швеция да възвърне Юлианския календар хората там претърпяват... 30 февруари.
/ iStock/Getty Images
През 1929 година Съветският съюз приема революционен календар. Според него годината има 360 дни. Така през 1930 и 1931 година месеците били наложително с по 30 дни. Останалите пет-шест дни са просто... изгубени някъде.
Подобно струпване с годините обаче би довело до изместване на сезоните . Ако всяка календарна година имаше тъкмо 365 дни, последователно лятото ще се случва да вземем за пример през декември, а зимата - през август. За да се компенсира сходно комплициране, на всеки четири години в календара се появява още един ден - Ден като днешния.
/ iStock/Getty Images Още римският император Гай Юлий Цезар заповядал календарът да отразява новото денонощие и от този миг годината, съдържаща ден повече била наречена bix sexus, в превод от латински - " вторият шести ". Тъй като февруари е най-къс месец това в допълнение изравнително денонощие било прикрепено към него.
Любопитно е, че на Стария Континент доникъде на 17 в. смятали 29-я ден на февруари за фиктивен. Така в този ден не се работело и не се подписвали покупко-продажби , с цел да се предотвратят документни неточности.
Разбира се, Ден като днешния дава мотив за появяването на десетки суеверия и поличби . Например, че през високосната година не би трябвало да сменяте работата си; не би трябвало да се дамите, нито развеждате; никой не предлага и нови инициативи.
И въпреки всичко! На 29 февруари всеки може да гледа друго и визиите за този ден не са единствено отрицателни. За песимистите съществуването му в календара значи, че ще работят един ден повече, за оптимистите - че имат ден повече да осъществят проектите си. Но пък се има вяра, че на 29 февруари се появяват съдбоносни за живота ни хора.
Но 29 февруари не е най-куриозният ден в календара. Има и 30-ти февруари . През 1712 година преди Швеция да възвърне Юлианския календар хората там претърпяват... 30 февруари.
/ iStock/Getty Images През 1929 година Съветският съюз приема революционен календар. Според него годината има 360 дни. Така през 1930 и 1931 година месеците били наложително с по 30 дни. Останалите пет-шест дни са просто... изгубени някъде.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ