Криза ли? Депутатите ни получават рекордни заплати
Още в четвъртия месец, откогато са в Народното събрание, новите депутати получават непредвиден подарък – заплатите от първите няколко месеца от мандата се усилват с 13,7 на 100 и от 1 март главното брутно месечно заплащане на депутат минава за първи път 5500 лева и става 5616 лева. Председателят на Народното събрание и министър председателят към този момент ще се разписват най-малко против 8704 лева, а президентът – против 11 232 лева, и то без да се считат никакви добавки за стаж, научна степен, участия в комисии и т.н. Увеличението се получава от забележителния растеж на тримесечна база на междинната заплата в публичния бранш. През септември м.г. тя е била 1646 лева, до момента в който през декември към този момент е 1872 лева
Основното депутатско заплащане се получава, когато тази заплата се умножи по три. Това е най-високият тримесечен растеж от години, нормално той е в пъти по-малък. За съпоставяне, година по-рано междинната заплата в публичния бранш е била 1628 лева, т.е. за последните 12 месеца растежът е 14,98%. Така нарастването за депутати, министри и президент
напълно компенсира инфлацията, която за същия интервал е 7,9%. Средната заплата в страната също нараства, само че растежът за последната година е 12,2%, като забележителна част от този растеж – 6,1%, още веднъж се е случила през последното тримесечие на 2021 година
5616 лв. обаче е единствено главното месечно заплащане на народните представители, които се разписват за надалеч по-големи суми. Например, всеки народен представител без изключение взе участие в постоянна комисия, за което получава по 15% върху заплатата, т.е. единствено дотук тя става 6458 лева. Заместник-председателите на непрекъснати комисии получават по 25%, а ръководителите на комисии и на парламентарни групи - по 35% от горната страна върху заплатата. Например ръководител на непрекъсната парламентарна комисия би трябвало да получава към този момент по 7581 лева месечно. Ако инцидентно има и научна степен “доктор ”, ще получава още 10%, а в случай че е лекар на науките - и 15% от горната страна върху тази заплата, т.е. във втория случай тя би станала 8718 лв.. Всеки депутат и всеки чиновник на Народното събрание получава и по 1% върху заплатата си за всяка прослужена година, а особено депутатите получават и още две трети от заплатите си за сътрудници, съвещания, експертизи и работни пространства.
В изпълнителната власт заплатите също се усилват. Премиерската е равна на тази на ръководителя на Народното събрание, а на министрите е 30% над главната депутатска заплата, т.е. от 1 март ще е към този момент 7300 лева. В страната съществуват ред държавни комисии, регулаторни и други органи и съдилища, в които заплатите са обвързани с тези на депутатите. Например ръководителят на Конституционния съд получава заплата, равна на средноаритметичната сред тази на президента и на парламентарния началник, или от 1 март ще взема към този момент
бруто 9968 лева. 11-те членове на Конституционния съд вземат заплати, равни на 90% от тази на ръководителя. Когато свърши мандатът им, и ръководителят на Конституционен съд, и членовете му имат право да се пенсионират, без значение дали са навършили пенсионна възраст, като получават 20 заплати обезщетение. Комисията за защита на конкуренцията е един от дребното регулаторни органи, в които заплатите зависят директно от депутатските. Председателят на Комисия за защита на конкуренцията да вземем за пример получава месечно 90% от заплатата на ръководителя на Народното събрание, т.е. към този момент по 7833 лева Зам.-председателят на Комисия за защита на конкуренцията взема 95%, а членовете на комисията - по 90% от заплатата на ръководителя. Заплатите в Комисията за контролиране на известията са равни на тези в Комисия за защита на конкуренцията. Повечето регулаторни органи в България обаче са си определили заплатите по този начин, че да зависят от междинното заплащане в бранша, който управляват, и това е залегнало в специфичните закони. Членовете на Комисията за енергийно и водно контролиране, които неотдавна бяха съвсем напълно сменени, да вземем за пример получават заплати, които са три пъти по междинната в енергетиката. Председателят на КЕВР получава 93% от три междинни заплати, а членовете - по 80%. По последни данни междинната заплата в енергетиката към този момент е 2695 лева, като се е нараснала с 15,7% спрямо предходното тримесечие, или новият ѝ началник ще получава с толкоз % повече от някогашния, т.е. към 7519 лева. В Закона за Българска народна банка написа, че заплатите на управителния орган на централната банка се дефинират според от междинните заплати на ръководителите на комерсиалните банки в страната. Които са загадка за необятната аудитория, само че не са загадка за Българска народна банка, защото тя има достъп до документите на всички банкови институции в страната.
През 2022 година заплатата на шефа на Българска народна банка ще е 20 313 лева месечно, на подуправителите - по 17 411 лева, а на членовете на управителния съвет - по 5804 лева, е маркирано в бюджета на централната банка за миналата година. В този за идната година, който бе оповестен неотдавна, написа, че тези заплати не се трансформират, без значение че били изостанали с 4,31% от междинните хонорари на изпълнителните шефове на комерсиалните банки. Причината е в Закона за Българска народна банка, който повелява заплатите на управлението на Българска народна банка да се трансформират единствено в случай че надвишат с повече от 5% междинните заплати на изпълнителните шефове и на членовете на бордовете на комерсиалните банки. Вместо това Българска народна банка е решила тази година да усили приблизително с 5% заплатите на всички чиновници на банката като се изключи управлението. Според Закона за Българска народна банка заплатите на чиновниците в централната банка не може да са по-ниски, в сравнение с тези на чиновници със сходни позиции в комерсиалните банки.
6 опита (без ентусиазъм) за 10 години в Народното събрание да ги замразят или понижат. Идеята да се понижат или най-малко да се замразят депутатските заплати се е разглеждала най-малко 6 пъти от Народното събрание в последните 10 година, само че като цяло в никакъв случай не е била посрещана с възторг от целокупното национално посланичество. Според правилника депутатите получават заплащане, равно на 3 междинни заплати в публичния бранш от последния месец на предходното тримесечие. Парите на премиера, министрите, шефовете на държавните организациите са обвързани с депутатските заплати през 1990 година с решение №240 на Министерски съвет. Спрямо заплатите на министрите се дефинират и тези на кметовете, регионалните шефове, членовете на политически кабинети и т.н. С възнаграждението на депутатите се обвързва и това на президента с решение на Велико народно събрание. Към него през 2003 година бяха “закачени ” и някогашните президенти - те получават пожизненото заплащане в размер на 60% от това на дейтващия. В момента това важи за Георги Първанов, Росен Плевнелиев и Петър Стоянов. Последното предложение заплатите да се понижат бе през август 2021 година в 46-ото Народно събрание. Тогава съпредседателката на ИБГНИ Мая Манолова настоя те да станат 1576 лева, а Българска социалистическа партия изиска да се замразят. Нито едно от тях не се одобри. Тогавашната парламентарна шефка Ива Митева предложи заплатите на висши служители, министри, президент и кметове да спрат да се “развържат ” от депутатските, като преди този момент се преразгледат.
Всъщност настояването на левицата за заледяване на заплатите е внасяно няколко пъти и в 44-ото Народно събрание. Те упорстваха основата да стане 2976 лева и да стартира да се дефинира по отношение на минималната за страната. В същото издание на Народното събрание избраниците останаха без заплати за малко над 2 месеца. Това стана с решение от март 2020 година, когато за първи път се вкара изключително състояние поради COVID-19. Депутатите одобриха, че ще се събират единствено на изключителни съвещания, а заплатите им ще се превеждат като дарения на Министерството на здравеопазването. Последно депутатските заплати бяха замразени в 41-ото Народно събрание по искане на ГЕРБ. И размразени през 2014 година в 42-ото по гледище на Българска социалистическа партия. Тогавашният водач на партията и парламентарен ръководител Михаил Миков го аргументира с това, че заплатите в цялата страна се усилват като се изключи техните. В първите години на прехода в страната нямаше нищо по-тайно и секретно от размера на депутатските заплати. Дори цената на кюфтетата в парламентарния стол беше разкрита по-бързо.
Основното депутатско заплащане се получава, когато тази заплата се умножи по три. Това е най-високият тримесечен растеж от години, нормално той е в пъти по-малък. За съпоставяне, година по-рано междинната заплата в публичния бранш е била 1628 лева, т.е. за последните 12 месеца растежът е 14,98%. Така нарастването за депутати, министри и президент
напълно компенсира инфлацията, която за същия интервал е 7,9%. Средната заплата в страната също нараства, само че растежът за последната година е 12,2%, като забележителна част от този растеж – 6,1%, още веднъж се е случила през последното тримесечие на 2021 година
5616 лв. обаче е единствено главното месечно заплащане на народните представители, които се разписват за надалеч по-големи суми. Например, всеки народен представител без изключение взе участие в постоянна комисия, за което получава по 15% върху заплатата, т.е. единствено дотук тя става 6458 лева. Заместник-председателите на непрекъснати комисии получават по 25%, а ръководителите на комисии и на парламентарни групи - по 35% от горната страна върху заплатата. Например ръководител на непрекъсната парламентарна комисия би трябвало да получава към този момент по 7581 лева месечно. Ако инцидентно има и научна степен “доктор ”, ще получава още 10%, а в случай че е лекар на науките - и 15% от горната страна върху тази заплата, т.е. във втория случай тя би станала 8718 лв.. Всеки депутат и всеки чиновник на Народното събрание получава и по 1% върху заплатата си за всяка прослужена година, а особено депутатите получават и още две трети от заплатите си за сътрудници, съвещания, експертизи и работни пространства.
В изпълнителната власт заплатите също се усилват. Премиерската е равна на тази на ръководителя на Народното събрание, а на министрите е 30% над главната депутатска заплата, т.е. от 1 март ще е към този момент 7300 лева. В страната съществуват ред държавни комисии, регулаторни и други органи и съдилища, в които заплатите са обвързани с тези на депутатите. Например ръководителят на Конституционния съд получава заплата, равна на средноаритметичната сред тази на президента и на парламентарния началник, или от 1 март ще взема към този момент
бруто 9968 лева. 11-те членове на Конституционния съд вземат заплати, равни на 90% от тази на ръководителя. Когато свърши мандатът им, и ръководителят на Конституционен съд, и членовете му имат право да се пенсионират, без значение дали са навършили пенсионна възраст, като получават 20 заплати обезщетение. Комисията за защита на конкуренцията е един от дребното регулаторни органи, в които заплатите зависят директно от депутатските. Председателят на Комисия за защита на конкуренцията да вземем за пример получава месечно 90% от заплатата на ръководителя на Народното събрание, т.е. към този момент по 7833 лева Зам.-председателят на Комисия за защита на конкуренцията взема 95%, а членовете на комисията - по 90% от заплатата на ръководителя. Заплатите в Комисията за контролиране на известията са равни на тези в Комисия за защита на конкуренцията. Повечето регулаторни органи в България обаче са си определили заплатите по този начин, че да зависят от междинното заплащане в бранша, който управляват, и това е залегнало в специфичните закони. Членовете на Комисията за енергийно и водно контролиране, които неотдавна бяха съвсем напълно сменени, да вземем за пример получават заплати, които са три пъти по междинната в енергетиката. Председателят на КЕВР получава 93% от три междинни заплати, а членовете - по 80%. По последни данни междинната заплата в енергетиката към този момент е 2695 лева, като се е нараснала с 15,7% спрямо предходното тримесечие, или новият ѝ началник ще получава с толкоз % повече от някогашния, т.е. към 7519 лева. В Закона за Българска народна банка написа, че заплатите на управителния орган на централната банка се дефинират според от междинните заплати на ръководителите на комерсиалните банки в страната. Които са загадка за необятната аудитория, само че не са загадка за Българска народна банка, защото тя има достъп до документите на всички банкови институции в страната.
През 2022 година заплатата на шефа на Българска народна банка ще е 20 313 лева месечно, на подуправителите - по 17 411 лева, а на членовете на управителния съвет - по 5804 лева, е маркирано в бюджета на централната банка за миналата година. В този за идната година, който бе оповестен неотдавна, написа, че тези заплати не се трансформират, без значение че били изостанали с 4,31% от междинните хонорари на изпълнителните шефове на комерсиалните банки. Причината е в Закона за Българска народна банка, който повелява заплатите на управлението на Българска народна банка да се трансформират единствено в случай че надвишат с повече от 5% междинните заплати на изпълнителните шефове и на членовете на бордовете на комерсиалните банки. Вместо това Българска народна банка е решила тази година да усили приблизително с 5% заплатите на всички чиновници на банката като се изключи управлението. Според Закона за Българска народна банка заплатите на чиновниците в централната банка не може да са по-ниски, в сравнение с тези на чиновници със сходни позиции в комерсиалните банки.
6 опита (без ентусиазъм) за 10 години в Народното събрание да ги замразят или понижат. Идеята да се понижат или най-малко да се замразят депутатските заплати се е разглеждала най-малко 6 пъти от Народното събрание в последните 10 година, само че като цяло в никакъв случай не е била посрещана с възторг от целокупното национално посланичество. Според правилника депутатите получават заплащане, равно на 3 междинни заплати в публичния бранш от последния месец на предходното тримесечие. Парите на премиера, министрите, шефовете на държавните организациите са обвързани с депутатските заплати през 1990 година с решение №240 на Министерски съвет. Спрямо заплатите на министрите се дефинират и тези на кметовете, регионалните шефове, членовете на политически кабинети и т.н. С възнаграждението на депутатите се обвързва и това на президента с решение на Велико народно събрание. Към него през 2003 година бяха “закачени ” и някогашните президенти - те получават пожизненото заплащане в размер на 60% от това на дейтващия. В момента това важи за Георги Първанов, Росен Плевнелиев и Петър Стоянов. Последното предложение заплатите да се понижат бе през август 2021 година в 46-ото Народно събрание. Тогава съпредседателката на ИБГНИ Мая Манолова настоя те да станат 1576 лева, а Българска социалистическа партия изиска да се замразят. Нито едно от тях не се одобри. Тогавашната парламентарна шефка Ива Митева предложи заплатите на висши служители, министри, президент и кметове да спрат да се “развържат ” от депутатските, като преди този момент се преразгледат.
Всъщност настояването на левицата за заледяване на заплатите е внасяно няколко пъти и в 44-ото Народно събрание. Те упорстваха основата да стане 2976 лева и да стартира да се дефинира по отношение на минималната за страната. В същото издание на Народното събрание избраниците останаха без заплати за малко над 2 месеца. Това стана с решение от март 2020 година, когато за първи път се вкара изключително състояние поради COVID-19. Депутатите одобриха, че ще се събират единствено на изключителни съвещания, а заплатите им ще се превеждат като дарения на Министерството на здравеопазването. Последно депутатските заплати бяха замразени в 41-ото Народно събрание по искане на ГЕРБ. И размразени през 2014 година в 42-ото по гледище на Българска социалистическа партия. Тогавашният водач на партията и парламентарен ръководител Михаил Миков го аргументира с това, че заплатите в цялата страна се усилват като се изключи техните. В първите години на прехода в страната нямаше нищо по-тайно и секретно от размера на депутатските заплати. Дори цената на кюфтетата в парламентарния стол беше разкрита по-бързо.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ