Настъпва моментът да се радваме на най-ценното си качество – да творим
Още щом се появим на нашата земя, започваме да играем. Невръстни влизаме в функционалностите на родители, строим сгради, пътища, мостове, сътворяваме имагинерни общности и пространства. Така чрез методите на детството с изключение на опознаваме света, единствено че с приложението им в основни дейности вършим първокачествен скок като обособени персони, а и в развиването ни в общочовешки мащаб.
Приложението на игрови начини в управлението на човешките връзки от ден дневно навлиза в стопанската система, бизнеса, маркетинга, държавния и неправителствения отрасъл. Т.нар. геймификация в реалност не е нещо ново, твърди Алексей Потебня, маркетинг шеф в интерактивния център за култура и технологии “ТехноМеджикЛенд ” и преподвател в катедрата “Стопанско управление ” на Софийския университет. “
Геймификацията е добре познатият модел на хомо луденс (играещия човек) – обяснява той. – Това е моделът на индивида откривател, който се води от любознанието и се стреми да бъде първи. Това е и моделът, при който ние играем, състезаваме се и най-сетне получаваме награда. ” Игровите такъми оказват помощ да разгърнем мисленето си отвъд границите на нашите специалности, трансформирайки ги в нови, които все още дори нямат имена. Например с помощта на новаторските подходи числата оживяват – “ в позитивния смисъл ”, подчертава Алексей Потебня.
“Живеем в свят, в който всяко наше напредване основава данни – не престава специалистът. – Дори самото пресичане в метрото генерира стотици редове. Оказва се, че разполагаме със извънредно много информация, която не знаем по какъв метод да обработваме, затова и там ще бъде необходимо да се появят нови хора. Мнозина през днешния ден се тормозят от навлизането на изкуствения разум и споделят – роботите ще вземат работата ни. Всъщност роботите имат изключително скъпото свойство да не се уморяват, да не се отегчават да правят повтаряеми неща. Така че идва моментът хората да започват да се радват на съзиданието и на може би най-ценното качество на индивида, а тъкмо да твори. ”
Наличието на прекалено много информация непрекъснато води до възникването на подправени новини, споделя още Алексей Потебня и дава пример с по този начин наименуван инфодемия към пандемията от Covid-19. Затова и според него е необходимо появяването на специалисти, които да разсейват страха на хората от напредъка на технологиите. “
Тези страхове са неоснователни, още повече че една промяна в регламента за защита на персоналните данни в Европейски съюз ни накара да се замислим каква информация оставяме и дали този акт е неналожителен – прибави Алексей Потебня. – В нашата епоха едно от най-хубавите неща е, че всичко, което вършим, носи превозване. А за да се случи то по най-хубавия и увлекателен способ, би трябвало да има синхронизация с управлението на огромен брой данни, за да попаднем на вярното място в вярното време и да преживеем нещата по метода, по който си ги представяме. ”
Дигиталните канали са един от методите и за реализиране до сънародниците ни в чужбина. “Българските общности зад граница имат невероятната алтернатива да бъдат където си изискат – споделя още Алексей Потебня. – Не утвърждавам, че тези хора са далеко от нас, тъй като благодарение на цифровото пространство те могат интензивно да вземат присъединяване в нашия живот.
Много наши общности зад граница успешно поддържат връзка с България, както и изключително високо ниво на познание за обществения, публичния и политическия живот. Дигиталната среда ни дава алтернатива да се свържем с хора, които се намират в избрана точка на света, а към този миг и извън него - през това лято осъществихме връзка с космоса. И всичко това се случва, тъй като самонадеяно се работи за усвояването на нови хоризонти, на знания за информационните системи, основаващи се на цифровия свят. ” А за да се ориентираме в него, учението не би трябвало никога да стопира. “
Светът е безкрайно голям източник на изненади, на красиви неща и ако не отидем да ги намерим, ако не ги изучим, няма по какъв метод да ги преживеем. Т.е. няма по какъв метод да се случи онази магия, наречена живот ”, убеден е Алексей Потебня.
Приложението на игрови начини в управлението на човешките връзки от ден дневно навлиза в стопанската система, бизнеса, маркетинга, държавния и неправителствения отрасъл. Т.нар. геймификация в реалност не е нещо ново, твърди Алексей Потебня, маркетинг шеф в интерактивния център за култура и технологии “ТехноМеджикЛенд ” и преподвател в катедрата “Стопанско управление ” на Софийския университет. “
Геймификацията е добре познатият модел на хомо луденс (играещия човек) – обяснява той. – Това е моделът на индивида откривател, който се води от любознанието и се стреми да бъде първи. Това е и моделът, при който ние играем, състезаваме се и най-сетне получаваме награда. ” Игровите такъми оказват помощ да разгърнем мисленето си отвъд границите на нашите специалности, трансформирайки ги в нови, които все още дори нямат имена. Например с помощта на новаторските подходи числата оживяват – “ в позитивния смисъл ”, подчертава Алексей Потебня.
“Живеем в свят, в който всяко наше напредване основава данни – не престава специалистът. – Дори самото пресичане в метрото генерира стотици редове. Оказва се, че разполагаме със извънредно много информация, която не знаем по какъв метод да обработваме, затова и там ще бъде необходимо да се появят нови хора. Мнозина през днешния ден се тормозят от навлизането на изкуствения разум и споделят – роботите ще вземат работата ни. Всъщност роботите имат изключително скъпото свойство да не се уморяват, да не се отегчават да правят повтаряеми неща. Така че идва моментът хората да започват да се радват на съзиданието и на може би най-ценното качество на индивида, а тъкмо да твори. ”
Наличието на прекалено много информация непрекъснато води до възникването на подправени новини, споделя още Алексей Потебня и дава пример с по този начин наименуван инфодемия към пандемията от Covid-19. Затова и според него е необходимо появяването на специалисти, които да разсейват страха на хората от напредъка на технологиите. “
Тези страхове са неоснователни, още повече че една промяна в регламента за защита на персоналните данни в Европейски съюз ни накара да се замислим каква информация оставяме и дали този акт е неналожителен – прибави Алексей Потебня. – В нашата епоха едно от най-хубавите неща е, че всичко, което вършим, носи превозване. А за да се случи то по най-хубавия и увлекателен способ, би трябвало да има синхронизация с управлението на огромен брой данни, за да попаднем на вярното място в вярното време и да преживеем нещата по метода, по който си ги представяме. ”
Дигиталните канали са един от методите и за реализиране до сънародниците ни в чужбина. “Българските общности зад граница имат невероятната алтернатива да бъдат където си изискат – споделя още Алексей Потебня. – Не утвърждавам, че тези хора са далеко от нас, тъй като благодарение на цифровото пространство те могат интензивно да вземат присъединяване в нашия живот.
Много наши общности зад граница успешно поддържат връзка с България, както и изключително високо ниво на познание за обществения, публичния и политическия живот. Дигиталната среда ни дава алтернатива да се свържем с хора, които се намират в избрана точка на света, а към този миг и извън него - през това лято осъществихме връзка с космоса. И всичко това се случва, тъй като самонадеяно се работи за усвояването на нови хоризонти, на знания за информационните системи, основаващи се на цифровия свят. ” А за да се ориентираме в него, учението не би трябвало никога да стопира. “
Светът е безкрайно голям източник на изненади, на красиви неща и ако не отидем да ги намерим, ако не ги изучим, няма по какъв метод да ги преживеем. Т.е. няма по какъв метод да се случи онази магия, наречена живот ”, убеден е Алексей Потебня.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ