Азбучник на българския хаос: АВТОРИТАРИЗЪМ
Още се чудя. Авторитаризъм ли е по-подходящата дума или Автокрация? И двете еднообразно добре разказват това, което се стовари на главите ни и, са страдание, на главите на децата ни през последните години по този начин наречения Преход. Струва ми се, че всъщност сред двете думи в нашия роден подтекст няма основна разлика. А към тях можем да прибавим и няколко чуждици, които напълно не са непознати на българската реалност – Клептокрация, Плутокрация, Олигархия. И още една за похлупак – Мафия.
Но да се върнем на главната тематика.
Авторитаризмът е форма на държавно ръководство, налагаща послушание и принуждение над обществото посредством подтисничество или агитация (!). При него жителите са подвластни от властта в доста области на живота и потисничеството може да се показва както посредством институционален произвол, по този начин и посредством форми на икономическо принуждение. Авторитаризмът нормално се демонстрира при някои псевдодемократични ръководства, само че може в крайните си проявления да стигне и до фашизъм.
Автокрацията /от гръцки/ значи диктаторство, самодържавие. Форма на държавно ръководство, при която президентът има еднолично цялата власт – изпълнителна законодателна и правосъдна. При самодържавието носителят на висшата власт има всички права в изпълнителната, законодателната и правосъдната власт. При това той може да реализира тази власт както взаимно с аристокрацията, по този начин и еднолично.
На процедура Авторитаризмът и Автокрацията в България се препокриват. Само дето Самодържецът у нас има директно и официално единствено изпълнителната власт, а другите две – законодателната и правосъдната, ръководи косвено или посредством подставени фигури. Всички знаем, че Народното събрание е под диктата на най-голямата парламентарна група, а тя пък е на ръчно ръководство на Премиера – Самодържец. Що се отнася до правосъдната система, от дълго време никой няма илюзии по отношение на нейната самостоятелност, с известни изключения, несъмнено.
Поръчкови ментори умишлено се пробват да отклонят вниманието ни за съществуване на Автокрация у нас. За задачата сякаш признават, въпреки и с половин уста, че е допустимо съществуването на някои „ меки ” форми на Авторитаризъм. Ама видите ли, толкоз меки, че ние не ги усещаме дори, а в случай че ги усетим, възприятието даже е прелестно. /Смях!/ Целта на сходни ментори е да насочат вниманието ни точно към тези „ дребни ” недостатъци, с цел да забравим по-голямата опасност – у нас има тежка форма на неофициална Автокрация, съчетана с „ мек ” Авторитаризъм. Извинете ме за комплицираната дефиниция!
Иска ми се да обърна особено внимание на два детайла.
Когато се приказва за Авторитаризъм, с изключение на за другите форми на потисничество/институционални, икономически/ като главен пиедестал за битие на Авторитаризма стои Пропагандата. В директен текст това значи едно – медиите на Пеевски и Борисов. Излишно е да припомняме на кое място сме по независимост на словото /който го интересува, може да ревизира в Интернет/. За страдание, формулата за съществуването на Пропагандата като главен инструмент за налагане на Авторитаризма не е от през днешния ден. Което по никакъв начин не ни топли.
И нещо още забавно. Според формулировката, при Автокрацията Самодържецът може да ръководи еднолично или дружно с аристокрацията. Очевидно кой модел е определен за обстановката у нас. Управление дружно с аристокрацията. Под „ аристокрация ” би трябвало да разбираме правилните на Самодържеца хора, структури, кръгове, компании, всички тези, които получават цялостна институционална и правосъдна поддръжка. Тези, които получават своите порции от европейските фондове и държавната баница, тези, които богатеят на нашия тил. Това са деятелите от ГЕРБ и подкрепящите ги партии на национално и локално равнище, това са хилядите висши държавни служители, това са техните кметове с техните компании и голям брой още тути кванти „ аристокрации ”/!/
А в този момент е време да си спомним за Шарл Перо и „ Котаракът в Чизми ”. И за Маркис дьо Карабас.
Автор: Калин Илиев
…
Азбучник на българския безпорядък ” съставлява поредност от мнения, чиито наименования следват последователността на буквите в българската писменост. Подобен метод има упоритостта да очертае оптимално необятен кръг от тематики, като открие техните връзки сред буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.
Но да се върнем на главната тематика.
Авторитаризмът е форма на държавно ръководство, налагаща послушание и принуждение над обществото посредством подтисничество или агитация (!). При него жителите са подвластни от властта в доста области на живота и потисничеството може да се показва както посредством институционален произвол, по този начин и посредством форми на икономическо принуждение. Авторитаризмът нормално се демонстрира при някои псевдодемократични ръководства, само че може в крайните си проявления да стигне и до фашизъм.
Автокрацията /от гръцки/ значи диктаторство, самодържавие. Форма на държавно ръководство, при която президентът има еднолично цялата власт – изпълнителна законодателна и правосъдна. При самодържавието носителят на висшата власт има всички права в изпълнителната, законодателната и правосъдната власт. При това той може да реализира тази власт както взаимно с аристокрацията, по този начин и еднолично.
На процедура Авторитаризмът и Автокрацията в България се препокриват. Само дето Самодържецът у нас има директно и официално единствено изпълнителната власт, а другите две – законодателната и правосъдната, ръководи косвено или посредством подставени фигури. Всички знаем, че Народното събрание е под диктата на най-голямата парламентарна група, а тя пък е на ръчно ръководство на Премиера – Самодържец. Що се отнася до правосъдната система, от дълго време никой няма илюзии по отношение на нейната самостоятелност, с известни изключения, несъмнено.
Поръчкови ментори умишлено се пробват да отклонят вниманието ни за съществуване на Автокрация у нас. За задачата сякаш признават, въпреки и с половин уста, че е допустимо съществуването на някои „ меки ” форми на Авторитаризъм. Ама видите ли, толкоз меки, че ние не ги усещаме дори, а в случай че ги усетим, възприятието даже е прелестно. /Смях!/ Целта на сходни ментори е да насочат вниманието ни точно към тези „ дребни ” недостатъци, с цел да забравим по-голямата опасност – у нас има тежка форма на неофициална Автокрация, съчетана с „ мек ” Авторитаризъм. Извинете ме за комплицираната дефиниция!
Иска ми се да обърна особено внимание на два детайла.
Когато се приказва за Авторитаризъм, с изключение на за другите форми на потисничество/институционални, икономически/ като главен пиедестал за битие на Авторитаризма стои Пропагандата. В директен текст това значи едно – медиите на Пеевски и Борисов. Излишно е да припомняме на кое място сме по независимост на словото /който го интересува, може да ревизира в Интернет/. За страдание, формулата за съществуването на Пропагандата като главен инструмент за налагане на Авторитаризма не е от през днешния ден. Което по никакъв начин не ни топли.
И нещо още забавно. Според формулировката, при Автокрацията Самодържецът може да ръководи еднолично или дружно с аристокрацията. Очевидно кой модел е определен за обстановката у нас. Управление дружно с аристокрацията. Под „ аристокрация ” би трябвало да разбираме правилните на Самодържеца хора, структури, кръгове, компании, всички тези, които получават цялостна институционална и правосъдна поддръжка. Тези, които получават своите порции от европейските фондове и държавната баница, тези, които богатеят на нашия тил. Това са деятелите от ГЕРБ и подкрепящите ги партии на национално и локално равнище, това са хилядите висши държавни служители, това са техните кметове с техните компании и голям брой още тути кванти „ аристокрации ”/!/
А в този момент е време да си спомним за Шарл Перо и „ Котаракът в Чизми ”. И за Маркис дьо Карабас.
Автор: Калин Илиев
…
Азбучник на българския безпорядък ” съставлява поредност от мнения, чиито наименования следват последователността на буквите в българската писменост. Подобен метод има упоритостта да очертае оптимално необятен кръг от тематики, като открие техните връзки сред буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ