Приятел на истината ли е президентът Радев – държавният глава година по-късно
Още с първата си тирада пред Народното събрание, произнесена на 19 януари 2017 година, президентът Румен Радев сподели, че няма желание да се задоволява с ролята на парад занаятчия. В репликата му към депутатите " остават ви още две седмици " някои видяха дребно заяждане и изпускане на нервите, други заговориха за посягане над суверенитета на законодателя. Но сигурно е имало и такива, на които се е понравило скастрянето на тружениците в яловия, ползващ се с ниска социална поддръжка 43-ти парламент. Стана ясно едно – летецът, непривикнал да вижда таван над себе си, ще бъде деен президент, политик, който без терзание ще отстоява вижданията си.
Какво свърши и по какъв начин стои на трибуната
петият български президент през днешния ден, година по-късно?
Вместо да преглеждам като обособени аспекти външнополитическите и вътрешнополитическите ходове на господин Радев, стартирам с тематиката защита и национална сигурност, тъй като в нея те по нужда се преплитат. Още до момента в който течеше кандидат-президентската акция, съперниците на летеца целяха да хвърлят подозрение върху искреността на неговата рекламация да бъде " натовски военачалник ".
Тук линиите на офанзивата към Радев бяха и остават на първо място две: аферата " Решетников " и лобистки дейности на президента в интерес на изтребителите " Грипен ", които датират от времето когато е бил пълководец на Военновъздушни сили (но има и други рецензии, да вземем за пример: отношението на президента към окупацията на Крим от Русия; отказаният достъп до секретна информация на началника на кабинета на Радев – Иво Христов, и т.н.).
Първата ос на офанзивата твърди, че претендентът, подсилен от Българска социалистическа партия за президент е бил селектиран от Москва и препоръчан/наложен на ръководителя Корнелия Нинова. Втората, стартирана и развита от някогашния народен представител от ГЕРБ Антон Тодоров, съгласно който Радев " не е другар на истината ", се базира на документи, за които се счита, че осветяват опит за влияние на Радев върху процедурата за нов военен аероплан.
Разбира се, забележителна част от десномислещите гласоподаватели не се нуждаят от дълбокомислени уточнения или " доказателствен материал ", проблематизиращ лоялността на Радев. Те apriori се отнасят извънредно недоверчиво към една " глава в облаците " дохвърчала на " Дондуков " 2 благодарение на керосин от непокаялата се наследница на комунистическата партия.
От своя страна, предстоящо, апологетите на президента Радев отхвърлят посочените нагоре изказвания като клюки. В контраст те акцентират неговата дейна и " уравновесена " външнополитическа активност. Припомнят че, в случай че и да насочи покана към Владимир Путин да ни посети, през първата година на своя мандат Радев се срещна с Доналд Тръмп, Емануел Макрон, Йоахим Гаук, Петро Порошенко, Папа Франциск, както и с редица други държавни ръководители, а в Брюксел бе признат от Юнкер, Туск, Таяни и Столтенберг.
Одобрението към президента
приказва красноречиво за това дали ракетите на неговите съперници са съумели да го приземят, демонстрира степента на резултатност на техните акции. Към декември 2017 година, Радев се употребява с утвърждението на 57% от българите – доста повече от заема, с който разполагат останалите политически фигури (цитираните данни са на " Алфа Рисърч " ). Към момента наподобява, че изходът от двуострите конфликти, в които влязоха през годината президентът и адютантите на министър-председателя Борисов (Цветан Цветанов, Антон Тодоров и др.), е в интерес на президента.
Популярността на Радев не е накърнена. С 33% доверие, Бойко Борисов към този момент даже не е политикът с най-голям " електорален заем " в личната си партия ГЕРБ (но да не забравяме, че това е третият му мандат, а присъединяване във властта по предписание води до амортизиране и овсекидняване на харизмата, ерозия в политическата подкрепа). Посочените цифри би трябвало да бъдат изведени пред скобите на един разбор на работата на господин Радев. Те демонстрират по какъв начин обществото прави оценка президента на финала на първата година.
Същевременно би трябвало да имаме пред тип, че за разлика от картината описваща рейтинга на политиците, съотношението сред главните политически сили са резервира в продължение на доста месеци. ГЕРБ продължава да е първа политическа мощ. Скандалите и напъните на парламентарната и извънпарламентарната съпротива да дискредитира партията на Борисов се отразяват едва върху поддръжката за партийната машина на ГЕРБ. Вместо това те отслабват позициите на основните фигури в нея.
Но дано да увеличим оптиката на разбора и влезем в по-големи елементи.
Още при започване на мандата си
господин Радев бе изправен пред тестване
На неговите рамене тежеше отговорността за сформирането на служебно държавно управление и провеждането на предварителни парламентарни избори. Първите оценки за служебния кабинет, ръководен от проф. Герджиков, бяха че е относително добре уравновесен. С дребни изключения в него нямаше ярки партийни фигури. Изборите през април минаха умерено и като цяло в границите на закона. Нямаше особени нарушавания. Това бе триумф освен за кабинета " Герджиков ", а и за неговия конструктор Радев. От друга страна, в случай че върнем лентата малко обратно, още с чистката измежду регионалните шефове, множеството фрагменти на ГЕРБ, маските започнаха да падат. Кабинетът сподели същинското си лице.
Така стигаме и до аферата " Грипен ". Служебното държавно управление утвърди офертата на шведската компания СААБ. Но, през октомври 2017 година, специфична парламентарна комисия откри, че през юли 2016 година, по времето когато Румен Радев е бил ръководител на борда, управляващ плана за пазаруване на нов изтребител в Министерството на защитата, бордът е трансформирал изискванията на състезанието в нарушаване на решението на Народното събрание. По този метод е декласирана офертата за използвани Ф-16, предлагани от Съединени американски щати и Португалия. Според Антон Тодоров, още през 2014 година Радев е изготвил " опорни точки " в интерес на " Грипен ", които е показал на тогавашния министър председател Пламен Орешарски. Тодоров загатна и че Радев е получил 5 млн. евро, с цел да наложи офертата на СААБ.
Любопитно е, че макар разкритията на комисията и връщането на Ф-16 в надпреварата, ръководещите се ограничиха до нанасянето на удар върху имиджа на Радев (впрочем, не изключително сполучлив, както демонстрират цитираните нагоре данни). Причината – или ГЕРБ не разполага с задоволително документи, с които да потвърди недвусмислено лобистките дейности на Радев и, на тази основа, да предприеме последващи стъпки против президента, или е взето решение тази информация да се пази като асо в ръкава, за " черни дни ".
В качеството му на висш главнокомандващ, военачалник, авиатор и така нататък е обикновено Радев да насочва посланията си към, жестоко казано,
" патриотичната ниша "
с цел да усили своите политически запаси. Думите на президента през март 2017г., че " намесата на Турция в българската политика е реалност ", както и че дейностите на режима на Ердоган са неприемливи, резонираха добре в този сегмент от политическия пазар. Твърдостта на Радев по отношение на режима в Анкара се харесва, изключително на фона на опасенията, които буди в обществото двойствената роля на етническите партии (ДОСТ, Движение за права и свободи и т.н.). Да не забравяме, че самата изборна акция за държавен глава, сподели че Радев може да оползотвори силата на патриотичната вълнà и сърфира върху нейния гребен. От друга страна обаче, както разкри абсурдът, разразил се през април 2017 година към инициирания от Министерството на правораздаването, само че под натиска на Президентството, план за Закон за допълнение на Закона за българското поданство, с който се оферираше уседналост за всички избори, това сърфиране не е лишено от опасности. Тук непремерените дейности на " Дондуков " 2 сътвориха усещането, че президентът се пробва да си присвои, в нарушаване на Конституцията, правото на законодателна самодейност.
Важна част от работата на президента през миналата година беше обвързвана с упражняването на едно от главните му пълномощия –
налагането на несъгласие
Например, Радев отхвърли да утвърди кандидатурата на Георги Чолаков за началник на Върховния административен съд; той наложи несъгласие върху така наречен антикорупционен закон, както и върху част от Закона за бюджета на НЗОК (Параграф 6 от Преходните и заключителни разпоредби), и други Макар, като цяло, претекстовете за тези дейности на президента да бяха добре обосновани, болшинството в Народното събрание сподели мускули и не се съобрази с възраженията на президента. Дебатът сред институциите за бюджета на здравната каса, който включва мораториум за заплащането на нови медикаменти, обаче приключи с победа за Радев. И министър-председателят Борисов, и министърът на опазването на здравето Ананиев, след това демонстрираха, че са подготвени да се съобразят с претекстовете на президента, а в края на декември Народното събрание анулира мораториума.
На базата на тези обстоятелства, се обрисуват
няколко съществени недостатъци
които той би трябвало да адресира-
Първо, макар високия рейтинг, политическите запаси на Радев остават лимитирани. Въпросите тук са: дали президентът може да опредмети своята известност и да я употребява, в случай че това влиза в проектите му, за основаването на личен политически проект; дали и по какъв начин той може да се еманципира от ракетата притежател Българска социалистическа партия, с цел да води лична политическа игра.
Като дебютант в политиката, човек който " произлиза " от напълно друга институционална сфера и просвета (армията), Радев на моменти към момента мъчно се ориентира в хореографията и символиката на политическия театър. Въпреки това, през миналата година той позволи относително малко неточности. Той никога не е слаб оратор – показва бърза реакция, самочувствие и с войнишката си, въпреки и леко дървена откровеност по-скоро печели благосклонности, изключително на фона на кохортите от професионални празнодумци, които шестват в коридорите на българската политика.
Второ, профилът на съветническия щаб на господин Радев остава прекомерно стеснен. Нормално е, като се има пред тип професионалния му опит, Радев да се доверява повече на хората с пагон, на приятелите и познатите си от армията, а също, по нужда, да се вслушва и в гласа на " Позитано " 20. Както сподели цитираният образец със законопроекта за уседналостта, препоръките на този щаб надалеч не постоянно са съответни. Като приказваме за обкръжението на президента, въпреки по-скоро обичан обект на занятие на жълтата преса, една от линиите на офанзивите против Радев беше и непремереният на моменти език и метод на държание на неговата брачна половинка и първа дама – Десислава, както и ролята на летеца в нейното кариерно израстване.
Основното предизвикателство пред президента
има две страни – през идващите четири години той освен би трябвало да се опита да резервира своята известност, само че и (ако има упоритостта за това) да разшири електоралната си база. Какви са опциите в този проект? Например, във връзка с антикорупционния закон, позицията на Радев беше в благозвучие освен с линията защитавана от Българска социалистическа партия, само че и от извънпарламентарната съпротива. Особено в светлината на последните митинги против направените от кабинета " Борисов 3 " през декември противоречиви промени в проекта за ръководство на Национален парк " Пирин ", е очевидно, че екологията е значима тематика, по която има остра социална сензитивност. Президентът показва интерес към тематиката още през март 2016 година, когато дефинира като преждевременно решението на служебния екоминистър Ирина Костова проектът за ръководство на Пирин да се извършва без екооценка. След диалог с президента и митингите на природозащитниците, министър Костова въпреки всичко подписа решение за осъществяването на екологична оценка за интервала 2014–2023 година
Въпросът е в това дали екологията е сфера, която президентът може да трансформира в експлоатирана от него политическа златна жила. Почти на всички места по света зелените заемат лявата част на политическия набор. Но, по справедливи аргументи, в България доста от тях по-скоро намират общ език с членовете и симпатизантите на обичайна десница. А тези природозащитници, които се дефинират като леви, не желаят и да чуят за Българска социалистическа партия. Така още веднъж стигаме до това дали Радев може да се освободи от опеката на " Позитано " 20 без да загуби доверието на поддръжниците на Столетницата – сложна, само че не невъзможна задача. Следователно, главният капацитет за агресия на политическата поддръжка на Радев би могъл да пристигна, да вземем за пример, от разочарованите гласоподаватели на Българска социалистическа партия, на левите гласове отвън нея въобще, на патриотите, и не на последно място на ГЕРБ. Що се отнася до обичайна десница, каквато и еластичност да показва, президентът надали може я завоюва на своя страна.
В умозаключение, към този момент Радев съумява да
стои устойчиво на политическата сцена
Но директният резултат, резултатът от работата му мъчно може да бъде избран като огромен или забележителен. Разбира се, упоритото противопоставяне на болшинството в 44-ия парламент има значителен принос за това. Публичният облик, който Румен Радев гради и се пробва да наложи има няколко съществени черти: на почтен, непосредствен родолюбец, скромен човек със обществена сензитивност, търсещ баланс във вътрешнополитически проект, както и на интернационалния терен – тук, изключително, бранителите му се пробват задочно да го опълчват на, съгласно тях, " пристрастния " му предходник Росен Плевнелиев. Темите с които Радев би могъл да се ангажира по-активно са: битката с корупцията, отбраната на свободата на словото, опазването на природата и други Изобщо, президентът би могъл да се опита да завоюва известност, влизайки в ролята на критик и разобличител на свадите, които ръководещите непрестанно генерират. Липсата на задоволително пълномощия за дейна, действителна интервенция по посочените въпроси не значи, че президентът не може сполучливо да капитализира върху тях.
Основната заплаха за Радев идва от това дали ГЕРБ и съперниците му като цяло могат да се възползват и задълбочат, в случай че употребявам боксовата терминология, от аркадите, които към този момент отвориха в неговия имидж; дали могат да обхванат по-дълбоко през пукнатините и процепите в бронята на летеца. Въпросът дали президентът е другар на истината остава на дневен ред.
Какво свърши и по какъв начин стои на трибуната
петият български президент през днешния ден, година по-късно?
Вместо да преглеждам като обособени аспекти външнополитическите и вътрешнополитическите ходове на господин Радев, стартирам с тематиката защита и национална сигурност, тъй като в нея те по нужда се преплитат. Още до момента в който течеше кандидат-президентската акция, съперниците на летеца целяха да хвърлят подозрение върху искреността на неговата рекламация да бъде " натовски военачалник ".
Тук линиите на офанзивата към Радев бяха и остават на първо място две: аферата " Решетников " и лобистки дейности на президента в интерес на изтребителите " Грипен ", които датират от времето когато е бил пълководец на Военновъздушни сили (но има и други рецензии, да вземем за пример: отношението на президента към окупацията на Крим от Русия; отказаният достъп до секретна информация на началника на кабинета на Радев – Иво Христов, и т.н.).
Първата ос на офанзивата твърди, че претендентът, подсилен от Българска социалистическа партия за президент е бил селектиран от Москва и препоръчан/наложен на ръководителя Корнелия Нинова. Втората, стартирана и развита от някогашния народен представител от ГЕРБ Антон Тодоров, съгласно който Радев " не е другар на истината ", се базира на документи, за които се счита, че осветяват опит за влияние на Радев върху процедурата за нов военен аероплан.
Разбира се, забележителна част от десномислещите гласоподаватели не се нуждаят от дълбокомислени уточнения или " доказателствен материал ", проблематизиращ лоялността на Радев. Те apriori се отнасят извънредно недоверчиво към една " глава в облаците " дохвърчала на " Дондуков " 2 благодарение на керосин от непокаялата се наследница на комунистическата партия.
От своя страна, предстоящо, апологетите на президента Радев отхвърлят посочените нагоре изказвания като клюки. В контраст те акцентират неговата дейна и " уравновесена " външнополитическа активност. Припомнят че, в случай че и да насочи покана към Владимир Путин да ни посети, през първата година на своя мандат Радев се срещна с Доналд Тръмп, Емануел Макрон, Йоахим Гаук, Петро Порошенко, Папа Франциск, както и с редица други държавни ръководители, а в Брюксел бе признат от Юнкер, Туск, Таяни и Столтенберг.
Одобрението към президента
приказва красноречиво за това дали ракетите на неговите съперници са съумели да го приземят, демонстрира степента на резултатност на техните акции. Към декември 2017 година, Радев се употребява с утвърждението на 57% от българите – доста повече от заема, с който разполагат останалите политически фигури (цитираните данни са на " Алфа Рисърч " ). Към момента наподобява, че изходът от двуострите конфликти, в които влязоха през годината президентът и адютантите на министър-председателя Борисов (Цветан Цветанов, Антон Тодоров и др.), е в интерес на президента.
Популярността на Радев не е накърнена. С 33% доверие, Бойко Борисов към този момент даже не е политикът с най-голям " електорален заем " в личната си партия ГЕРБ (но да не забравяме, че това е третият му мандат, а присъединяване във властта по предписание води до амортизиране и овсекидняване на харизмата, ерозия в политическата подкрепа). Посочените цифри би трябвало да бъдат изведени пред скобите на един разбор на работата на господин Радев. Те демонстрират по какъв начин обществото прави оценка президента на финала на първата година.
Същевременно би трябвало да имаме пред тип, че за разлика от картината описваща рейтинга на политиците, съотношението сред главните политически сили са резервира в продължение на доста месеци. ГЕРБ продължава да е първа политическа мощ. Скандалите и напъните на парламентарната и извънпарламентарната съпротива да дискредитира партията на Борисов се отразяват едва върху поддръжката за партийната машина на ГЕРБ. Вместо това те отслабват позициите на основните фигури в нея.
Но дано да увеличим оптиката на разбора и влезем в по-големи елементи.
Още при започване на мандата си
господин Радев бе изправен пред тестване
На неговите рамене тежеше отговорността за сформирането на служебно държавно управление и провеждането на предварителни парламентарни избори. Първите оценки за служебния кабинет, ръководен от проф. Герджиков, бяха че е относително добре уравновесен. С дребни изключения в него нямаше ярки партийни фигури. Изборите през април минаха умерено и като цяло в границите на закона. Нямаше особени нарушавания. Това бе триумф освен за кабинета " Герджиков ", а и за неговия конструктор Радев. От друга страна, в случай че върнем лентата малко обратно, още с чистката измежду регионалните шефове, множеството фрагменти на ГЕРБ, маските започнаха да падат. Кабинетът сподели същинското си лице.
Така стигаме и до аферата " Грипен ". Служебното държавно управление утвърди офертата на шведската компания СААБ. Но, през октомври 2017 година, специфична парламентарна комисия откри, че през юли 2016 година, по времето когато Румен Радев е бил ръководител на борда, управляващ плана за пазаруване на нов изтребител в Министерството на защитата, бордът е трансформирал изискванията на състезанието в нарушаване на решението на Народното събрание. По този метод е декласирана офертата за използвани Ф-16, предлагани от Съединени американски щати и Португалия. Според Антон Тодоров, още през 2014 година Радев е изготвил " опорни точки " в интерес на " Грипен ", които е показал на тогавашния министър председател Пламен Орешарски. Тодоров загатна и че Радев е получил 5 млн. евро, с цел да наложи офертата на СААБ.
Любопитно е, че макар разкритията на комисията и връщането на Ф-16 в надпреварата, ръководещите се ограничиха до нанасянето на удар върху имиджа на Радев (впрочем, не изключително сполучлив, както демонстрират цитираните нагоре данни). Причината – или ГЕРБ не разполага с задоволително документи, с които да потвърди недвусмислено лобистките дейности на Радев и, на тази основа, да предприеме последващи стъпки против президента, или е взето решение тази информация да се пази като асо в ръкава, за " черни дни ".
В качеството му на висш главнокомандващ, военачалник, авиатор и така нататък е обикновено Радев да насочва посланията си към, жестоко казано,
" патриотичната ниша "
с цел да усили своите политически запаси. Думите на президента през март 2017г., че " намесата на Турция в българската политика е реалност ", както и че дейностите на режима на Ердоган са неприемливи, резонираха добре в този сегмент от политическия пазар. Твърдостта на Радев по отношение на режима в Анкара се харесва, изключително на фона на опасенията, които буди в обществото двойствената роля на етническите партии (ДОСТ, Движение за права и свободи и т.н.). Да не забравяме, че самата изборна акция за държавен глава, сподели че Радев може да оползотвори силата на патриотичната вълнà и сърфира върху нейния гребен. От друга страна обаче, както разкри абсурдът, разразил се през април 2017 година към инициирания от Министерството на правораздаването, само че под натиска на Президентството, план за Закон за допълнение на Закона за българското поданство, с който се оферираше уседналост за всички избори, това сърфиране не е лишено от опасности. Тук непремерените дейности на " Дондуков " 2 сътвориха усещането, че президентът се пробва да си присвои, в нарушаване на Конституцията, правото на законодателна самодейност.
Важна част от работата на президента през миналата година беше обвързвана с упражняването на едно от главните му пълномощия –
налагането на несъгласие
Например, Радев отхвърли да утвърди кандидатурата на Георги Чолаков за началник на Върховния административен съд; той наложи несъгласие върху така наречен антикорупционен закон, както и върху част от Закона за бюджета на НЗОК (Параграф 6 от Преходните и заключителни разпоредби), и други Макар, като цяло, претекстовете за тези дейности на президента да бяха добре обосновани, болшинството в Народното събрание сподели мускули и не се съобрази с възраженията на президента. Дебатът сред институциите за бюджета на здравната каса, който включва мораториум за заплащането на нови медикаменти, обаче приключи с победа за Радев. И министър-председателят Борисов, и министърът на опазването на здравето Ананиев, след това демонстрираха, че са подготвени да се съобразят с претекстовете на президента, а в края на декември Народното събрание анулира мораториума.
На базата на тези обстоятелства, се обрисуват
няколко съществени недостатъци
които той би трябвало да адресира-
Първо, макар високия рейтинг, политическите запаси на Радев остават лимитирани. Въпросите тук са: дали президентът може да опредмети своята известност и да я употребява, в случай че това влиза в проектите му, за основаването на личен политически проект; дали и по какъв начин той може да се еманципира от ракетата притежател Българска социалистическа партия, с цел да води лична политическа игра.
Като дебютант в политиката, човек който " произлиза " от напълно друга институционална сфера и просвета (армията), Радев на моменти към момента мъчно се ориентира в хореографията и символиката на политическия театър. Въпреки това, през миналата година той позволи относително малко неточности. Той никога не е слаб оратор – показва бърза реакция, самочувствие и с войнишката си, въпреки и леко дървена откровеност по-скоро печели благосклонности, изключително на фона на кохортите от професионални празнодумци, които шестват в коридорите на българската политика.
Второ, профилът на съветническия щаб на господин Радев остава прекомерно стеснен. Нормално е, като се има пред тип професионалния му опит, Радев да се доверява повече на хората с пагон, на приятелите и познатите си от армията, а също, по нужда, да се вслушва и в гласа на " Позитано " 20. Както сподели цитираният образец със законопроекта за уседналостта, препоръките на този щаб надалеч не постоянно са съответни. Като приказваме за обкръжението на президента, въпреки по-скоро обичан обект на занятие на жълтата преса, една от линиите на офанзивите против Радев беше и непремереният на моменти език и метод на държание на неговата брачна половинка и първа дама – Десислава, както и ролята на летеца в нейното кариерно израстване.
Основното предизвикателство пред президента
има две страни – през идващите четири години той освен би трябвало да се опита да резервира своята известност, само че и (ако има упоритостта за това) да разшири електоралната си база. Какви са опциите в този проект? Например, във връзка с антикорупционния закон, позицията на Радев беше в благозвучие освен с линията защитавана от Българска социалистическа партия, само че и от извънпарламентарната съпротива. Особено в светлината на последните митинги против направените от кабинета " Борисов 3 " през декември противоречиви промени в проекта за ръководство на Национален парк " Пирин ", е очевидно, че екологията е значима тематика, по която има остра социална сензитивност. Президентът показва интерес към тематиката още през март 2016 година, когато дефинира като преждевременно решението на служебния екоминистър Ирина Костова проектът за ръководство на Пирин да се извършва без екооценка. След диалог с президента и митингите на природозащитниците, министър Костова въпреки всичко подписа решение за осъществяването на екологична оценка за интервала 2014–2023 година
Въпросът е в това дали екологията е сфера, която президентът може да трансформира в експлоатирана от него политическа златна жила. Почти на всички места по света зелените заемат лявата част на политическия набор. Но, по справедливи аргументи, в България доста от тях по-скоро намират общ език с членовете и симпатизантите на обичайна десница. А тези природозащитници, които се дефинират като леви, не желаят и да чуят за Българска социалистическа партия. Така още веднъж стигаме до това дали Радев може да се освободи от опеката на " Позитано " 20 без да загуби доверието на поддръжниците на Столетницата – сложна, само че не невъзможна задача. Следователно, главният капацитет за агресия на политическата поддръжка на Радев би могъл да пристигна, да вземем за пример, от разочарованите гласоподаватели на Българска социалистическа партия, на левите гласове отвън нея въобще, на патриотите, и не на последно място на ГЕРБ. Що се отнася до обичайна десница, каквато и еластичност да показва, президентът надали може я завоюва на своя страна.
В умозаключение, към този момент Радев съумява да
стои устойчиво на политическата сцена
Но директният резултат, резултатът от работата му мъчно може да бъде избран като огромен или забележителен. Разбира се, упоритото противопоставяне на болшинството в 44-ия парламент има значителен принос за това. Публичният облик, който Румен Радев гради и се пробва да наложи има няколко съществени черти: на почтен, непосредствен родолюбец, скромен човек със обществена сензитивност, търсещ баланс във вътрешнополитически проект, както и на интернационалния терен – тук, изключително, бранителите му се пробват задочно да го опълчват на, съгласно тях, " пристрастния " му предходник Росен Плевнелиев. Темите с които Радев би могъл да се ангажира по-активно са: битката с корупцията, отбраната на свободата на словото, опазването на природата и други Изобщо, президентът би могъл да се опита да завоюва известност, влизайки в ролята на критик и разобличител на свадите, които ръководещите непрестанно генерират. Липсата на задоволително пълномощия за дейна, действителна интервенция по посочените въпроси не значи, че президентът не може сполучливо да капитализира върху тях.
Основната заплаха за Радев идва от това дали ГЕРБ и съперниците му като цяло могат да се възползват и задълбочат, в случай че употребявам боксовата терминология, от аркадите, които към този момент отвориха в неговия имидж; дали могат да обхванат по-дълбоко през пукнатините и процепите в бронята на летеца. Въпросът дали президентът е другар на истината остава на дневен ред.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ