В борбата за свобода - историята на чернокожото робство
Още с откриването на Северна и Южна Америка заселилите се европейци стартират да образуват колонни. Колониите се разраснали в плантации за рандеман на памук, захарна тръстика и други присъщи култури за Новия свят.
Европейските заселници обаче нямали никакво желание сами са се грижат за големите си площи с насаждения, от което потегля и концепцията за най-нечовешката търговия в историята – търговията с плебеи.
Още от края на XV век жителите на Африка са улавяни в клопки като животни и се транспортирани на кораби към новооткритите континенти, с цел да работят изцяло гратис и при тежки, унижаващи ги условия за европейските плантатори.
Постепенно чернокожите плебеи стартират да търсят естественото си право на независимост. Към края на XVIII век се учредява ново придвижване, наречено аболиционизъм, с което хората се опълчват на робството и упорстват за неговото анулиране.
Още тогава редица английски колонии осъждат търговията с плебеи, като споделят, че тя опонира на християнските закони. Протестите обаче не срещат всеобща поддръжка и множеството хора отхвърлят да гледат на робите като на естествени човешки същества, а плантаторите даже не желали да чуят, че те не са тяхна благосъстоятелност.
Англия е първата страна, която намерено се опълчва на робството и през 1807 година публично издава декларация, която не разрешава търговията с плебеи. Франция последва образеца и няколко години по-късно освобождава всички чернокожи във френските колонни.
Повечето страни в Южна Америка също одобряват сходен закон до 1811 година.
В Съединени американски щати обаче освобождението на чернокожите среща много спорен отзив. Северните щати, от една страна, са подготвени да защитят човешките права на робите, само че южните щати, които разчитат главно на безплатната работна ръка, обработваща плантациите им, нямали никакво желание да се съгласят с концепциите на аболиционизъма.
До средата на 1804 година всички щати на север от Мериленд забранили робството. Това прави Северът притегателна точка за робите от Юга и защото техните господари не считали да им дават свободата, се налагало да бягат, рискувайки живота си.
През тези години се основава скрита мрежа от направления, която да улесни прекосяването на плебеи от юг към безвредния север. Линията е наречена Подземната железница, а нейн главен уредник става Хариет Тъбман. Само тя е провела 13 задачи, при които са избягали 70 плебеи.
За да се опълчват на бягствата, плантаторите наемат ловци на плебеи, които трябвало да ги откриват и връщат назад на господарите им.
Жестокостта и мъченията, с която бегълците са посрещани, са разказани в книгата на Хариет Бичер Стоу Чичо Томовата барака, която става една от най-популярните книги.
Политиката против робовладелците става по-агресивна през 1860 година, когато новият президент на Съединени американски щати - Ейбрахам Линкълн, намерено им се опълчва.
Югът се сплотява в желанието си да ресурси робите и единствено за няколко месеца се отделят от северните щати, създавайки Конфедерацията. Това довежда до Гражданската война в Съединени американски щати (1861-1865). Северът печели войната и Линкълн издава разгласа за освобождение на всички плебеи.
