Премахват опасни изсъхнали дървета и клони в Лаута
Още през януари екипи на „ Градини и паркове “ влизат в парк „ Лаута “, задапремахват рисково надвиснали над пешеходните алеи и площадки изсъхнали дървета и клони в лесопарка. Това съобщи шефът Веселин Козарев.
Спешните ограничения се подхващат, откакто в общинското дружество тези дни бяха получени окончателните резултати от направеното фитосанитарно проучване на „ Лаута “. От началото на месец май до края на септември външни специалисти направиха периодически мониторинг на растителността, събрани са пробни материали. Изготвените от Лесозащитна станция – Пловдив разбори удостоверяват паниката за влошеното положение на дърветата.
Около 30 % от едрата дървесна растителност е изсъхнала, част от нея едвам се държи на корен. Най-силно засегнатите екземпляри са от типовете бяла акация, софора, ясенолистен явор, бряст и в по-малка степен – елементарен дъб и полски явен.
Според показаните от Лесозащитната станция разбори аргументите са сложни. Повечето типове дървета, от които е основан паркът, са по над пределната им възраст от 80 години. Установени са също гъбични болести, най-вече брашнеста мана и трахиомикоза по бряста. Сред насекомните вредители преобладават листни въшки, брястов листояд, дъбова коритуха, лещовидна и още два типа други орехотворки.
Настъпилите през последните десетилетия промени в микроклимата и хидрологичния режим – покачване на температурите, намаление на атмосферната мокрота и равнището на подпочвените води, също оказват отрицателно въздействие върху растителността в лесопарка.
От „ Градини и паркове “ към този момент са изпратили до общината констатациите от направеното проучване. Дали са и съответни оферти за спасяването на „ Лаута “. Освен краткосрочните ограничения за унищожаване на евентуално рисковата растителност край алеите, още през 2023 година би трябвало да стартира подготовката на огромен план.
„ Със сигурност ще е належащо мнението на пловдивчани – по какъв начин този парк с над 450 декара повърхност да се развива и стопанисва, по какъв начин да наподобява и какви потребности на жителите да удовлетворява “, разяснява Козарев.
Според него обаче, с цел да е акуратен планът, са нужни доста съществени предпроектни изследвания, в това число геодезично снимане, устройствено техническо и инфраструктурно проучване на територията и инвентаризация на растителността. Има ли подготвен план с ясна количествено-стойностна сметка, може да се търси финансиране за осъществяването му, в това число и от европейските фондове.
Спешните ограничения се подхващат, откакто в общинското дружество тези дни бяха получени окончателните резултати от направеното фитосанитарно проучване на „ Лаута “. От началото на месец май до края на септември външни специалисти направиха периодически мониторинг на растителността, събрани са пробни материали. Изготвените от Лесозащитна станция – Пловдив разбори удостоверяват паниката за влошеното положение на дърветата.
Около 30 % от едрата дървесна растителност е изсъхнала, част от нея едвам се държи на корен. Най-силно засегнатите екземпляри са от типовете бяла акация, софора, ясенолистен явор, бряст и в по-малка степен – елементарен дъб и полски явен.
Според показаните от Лесозащитната станция разбори аргументите са сложни. Повечето типове дървета, от които е основан паркът, са по над пределната им възраст от 80 години. Установени са също гъбични болести, най-вече брашнеста мана и трахиомикоза по бряста. Сред насекомните вредители преобладават листни въшки, брястов листояд, дъбова коритуха, лещовидна и още два типа други орехотворки.
Настъпилите през последните десетилетия промени в микроклимата и хидрологичния режим – покачване на температурите, намаление на атмосферната мокрота и равнището на подпочвените води, също оказват отрицателно въздействие върху растителността в лесопарка.
От „ Градини и паркове “ към този момент са изпратили до общината констатациите от направеното проучване. Дали са и съответни оферти за спасяването на „ Лаута “. Освен краткосрочните ограничения за унищожаване на евентуално рисковата растителност край алеите, още през 2023 година би трябвало да стартира подготовката на огромен план.
„ Със сигурност ще е належащо мнението на пловдивчани – по какъв начин този парк с над 450 декара повърхност да се развива и стопанисва, по какъв начин да наподобява и какви потребности на жителите да удовлетворява “, разяснява Козарев.
Според него обаче, с цел да е акуратен планът, са нужни доста съществени предпроектни изследвания, в това число геодезично снимане, устройствено техническо и инфраструктурно проучване на територията и инвентаризация на растителността. Има ли подготвен план с ясна количествено-стойностна сметка, може да се търси финансиране за осъществяването му, в това число и от европейските фондове.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ