Може ли Давид да пребори банковия Голиат
Още през 2014 година Европейската комисия стартира инспекция против България поради метода, по който банките и други кредитори съдят своите клиенти въз основа на техните изказвания, че са просрочили заплащания. Става дума за прословутите текстове на член 417 и 410 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), даващи " бърза писта " за наказание на граждани и компании. Това са процедури, по които съденото лице съвсем няма шансове да се отбрани. Битката против тази законодателна неправда върви от години, само че едвам в този момент се вижда светлина в тунела - и то поради наказателната процедура на Европейска комисия против страната ни и надвисналата заплаха
Европейският съд да наложи сурови санкции
за противоречие на нашето право с европейското.
С член 417 от ГПК банките са си извоювали привилегията - наред с страната и общините, да съдят кредитополучателите по бързия ред и на „ мрачно “. Те се оплакват в съда, че някой не си заплаща вноските, съдът напряко издава изпълнителен лист единствено въз основа на техните изказвания, а частният правосъден реализатор блокира имуществото и сметките на кредитополучателя. Едва по-късно потребителят може да направи опит да се отбрани - да оспори претенцията на банката в съда, който е издал изпълнителния лист. Но това не стопира дейностите на правосъдния реализатор, който може бързо да продаде парцела, ипотекиран в интерес на банката. Единствената опция за наказания да парира дейностите на правосъдния реализатор е да показа гаранция в цялостния размер на дълга или доказателства, че към този момент го е изплатил.
През годините българските банки, ползвайки се от удобството на член 417,
доведоха мнозина до неспособност да обслужват своите заеми
Знаем какъв брой хора пострадаха от „ надписване на сметките “ посредством случайно, „ на око " нарастване на лихвите или посредством остойностяване на заемите в швейцарски франкове - валута, за която банките са очаквали да нарастне спрямо българския лев. Банките постановат на клиентите си контракти с несправедливи клаузи, забранени от правото на Европейски Съюз, само че гарантиращи им свръхпечалби. А клиентът бива превръщан в дебитор, тъй като не може да погасява едностранно увеличените от банката вноски.
Банкерската „ тресчица за злато " създаде беднотия и отчаяние, докара до увеличение на сивата стопанска система и на демографската рецесия. Немалко българи отпътуваха да работят в чужбина, с цел да могат да плащат кредитите си или да припечелят за нов дом, тъй като банката им е взела ипотекираното жилище.
И не са единствено банките. По бързата писта съдят клиентите и други - мобилни оператори, ВиК доставчици, топлофикации, компании за бързи заеми, колектори и други Само че по реда на чл. 410 от ГПК. Макар че в тези случаи изпълнителен лист да се издава само ако съденото лице не оспори, че дължи, в това произвеждане потребителят също не е защитен. Отново съдът няма обвързване да изисква потребителските контракти и да прави инспекция дали не съдържат неравноправни клаузи.
Нарушенията на потребителските права
порастват рисково при компаниите за бързи заеми,
които от време на време работят на ръба на закона и използват мъртви хватки - неустойки за неосигуряване на поръчители, такси „ поръчител “, „ експресно разглеждане “, „ смяна на падежна дата “ и други, и ощетяват най-бедната и уязвима част от популацията.
Европейски Съюз е основал поредност наставления за отбрана на потребителите - за неравноправните клаузи, за потребителските заеми, за ипотечните заеми. Съдът на Европейски Съюз се е произнесъл с тълкувателни решения - на юридически език те се назовават преюдициални изводи. В тях се регистрира, че потребителите са в по-слаба позиция по отношение на търговците както в степента си на осведоменост, по този начин и в преддоговорните си благоприятни условия. Именно по тази причина са въведени правораздавателни правила за отбрана на потребителите. И директивите, транспонирани в националния закон и преюдициалните изводи на Съда на Европейски Съюз, имат господство над националните ни закони, в това число над конституцията.
Последното писмо на Европейската комисия до София съдържа тежки рецензии, че българското законодателство и практиката на съдилищата не подхождат на европейския правопорядък, тъй като:
1. В България съдът не следи служебно в рамките на заповедното произвеждане за съществуването на неравноправни клаузи и за други нарушения на разпоредбите за отбрана на потребителите.
2. Съдът има право на широка преценка има ли условия за прекъсване на изпълнителното дело. И в същото време заради неналичието на нужните познания по право на Европейски Съюз не прилага европейската процедура осъществяването да се стопира.
3. При изпълнително дело се блокират всички сметки, заплати и недвижимости, потребителят остава без средства и не може да се отбрани в съдебен процес.
4. Срокът за подаване на несъгласие против съществуването на дълга или неговия размер е едвам 2 седмици. Пропусне ли този период, потребителят не може да заведе дело и да се отбрани.
5. И да завоюва заведения против банката иск, човек не може да си върне парцела - той към този момент е бил продаден от съдебен реализатор.
Заради всички тези нарушавания България може да бъде наказана и осъдена с големи санкции от Съда на Европейски Съюз.
Какво би трябвало да се промени?
Работна група отпред с омбудсмана създаде оферти, които са отговор на европейските условия. Кредиторите трябва да показват в съда договорите и приложенията към тях, а съдилищата трябва да ревизират дали в тях няма неравноправни или други нарушаващи законите клаузи. Ако заповедният съд открие такива клаузи, би трябвало да откаже да издаде напълно или частично неоправдателна заповед.
Много хора са си изпатили от мобилен оператор, който в общите си условия е записал, че в случай че се откажат от контракта, дължат неустойки до края на периода на контракта. Ако подобен оператор изиска от съда да ни осъди да платим такава наказателна клауза, съдът служебно ще откаже. А в случай че заповедният съд допусне неточност и не види неравноправна уговорка, идната инстанция може да поправи това.
Много опозиция предизвиква предложението ни осъществяването на заповедта по член 417 да се стопира, в случай че длъжникът подаде несъгласие. Банките са изключително срещу. Но още през 2015 година, а и в последното си писмо в този момент Европейска комисия ясно изясни на България, че
не може да се лишава правото на длъжника да се отбрани:
" Спирането на насилственото осъществяване е ключов детайл от всяко дейно правно средство за отбрана, защото в противен случай насилственото осъществяване би приключило, преди да може да се извърши каквато и да била инспекция за сходство с потребителското право “. Съдът по правата на индивида в Страсбург също се е произнасял, че загубата на жилище в резултат на изпълнително дело при невлязъл в действие правосъден акт е едно от най-сериозните похищения против правото на цялост на жилището.
Ако София не вземе ограничения, наказателната процедура против България ще продължи. Следващият ход на ЕК е да образува дело пред Съда на Европейски Съюз. Ако и по-късно дело не оправим законите си, Европейска комисия ще заведе второ дело, по което страната ни ще бъде наказана да заплати санкция и имуществени санкции, които всекидневно са по 20-30 хиляди евро на ден.
Междувременно Министерството на правосъдието излезе с " различни " оферти - по-удобни за кредиторите. Едно от тях е, в случай че потребителят желае да спре издаването на изпълнителен лист, би трябвало да внесе гаранция в размер на 1/3 от дълга си - нищо че е жертва на неравноправни клаузи.
Дано да не се повтори познатият ни сюжет - законодателят да направи единствено козметични промени като фиктивен отговор на условията на комисията. Предстои да разберем дали депутатите са в действителност народни представители, или са лобисти на банките, телекомите и така нататък
* Адвокат Десислава Филипова е ръководител на фондация " Център за европейска интеграция на България и за отбрана правата на индивида ". От години работи за анулация на член 417 от Граждански процесуален кодекс и за промяна на частното правосъдно осъществяване. Инициатор е на промени в законите за отбрана на потребителите, за заемите за недвижими парцели на потребителите и Граждански процесуален кодекс. По нейна тъжба ЕК откри наказателната процедура против България за несъответствие на разпоредбите на заповедното произвеждане с правото на Европейски Съюз.
Европейският съд да наложи сурови санкции
за противоречие на нашето право с европейското.
С член 417 от ГПК банките са си извоювали привилегията - наред с страната и общините, да съдят кредитополучателите по бързия ред и на „ мрачно “. Те се оплакват в съда, че някой не си заплаща вноските, съдът напряко издава изпълнителен лист единствено въз основа на техните изказвания, а частният правосъден реализатор блокира имуществото и сметките на кредитополучателя. Едва по-късно потребителят може да направи опит да се отбрани - да оспори претенцията на банката в съда, който е издал изпълнителния лист. Но това не стопира дейностите на правосъдния реализатор, който може бързо да продаде парцела, ипотекиран в интерес на банката. Единствената опция за наказания да парира дейностите на правосъдния реализатор е да показа гаранция в цялостния размер на дълга или доказателства, че към този момент го е изплатил.
През годините българските банки, ползвайки се от удобството на член 417,
доведоха мнозина до неспособност да обслужват своите заеми
Знаем какъв брой хора пострадаха от „ надписване на сметките “ посредством случайно, „ на око " нарастване на лихвите или посредством остойностяване на заемите в швейцарски франкове - валута, за която банките са очаквали да нарастне спрямо българския лев. Банките постановат на клиентите си контракти с несправедливи клаузи, забранени от правото на Европейски Съюз, само че гарантиращи им свръхпечалби. А клиентът бива превръщан в дебитор, тъй като не може да погасява едностранно увеличените от банката вноски.
Банкерската „ тресчица за злато " създаде беднотия и отчаяние, докара до увеличение на сивата стопанска система и на демографската рецесия. Немалко българи отпътуваха да работят в чужбина, с цел да могат да плащат кредитите си или да припечелят за нов дом, тъй като банката им е взела ипотекираното жилище.
И не са единствено банките. По бързата писта съдят клиентите и други - мобилни оператори, ВиК доставчици, топлофикации, компании за бързи заеми, колектори и други Само че по реда на чл. 410 от ГПК. Макар че в тези случаи изпълнителен лист да се издава само ако съденото лице не оспори, че дължи, в това произвеждане потребителят също не е защитен. Отново съдът няма обвързване да изисква потребителските контракти и да прави инспекция дали не съдържат неравноправни клаузи.
Нарушенията на потребителските права
порастват рисково при компаниите за бързи заеми,
които от време на време работят на ръба на закона и използват мъртви хватки - неустойки за неосигуряване на поръчители, такси „ поръчител “, „ експресно разглеждане “, „ смяна на падежна дата “ и други, и ощетяват най-бедната и уязвима част от популацията.
Европейски Съюз е основал поредност наставления за отбрана на потребителите - за неравноправните клаузи, за потребителските заеми, за ипотечните заеми. Съдът на Европейски Съюз се е произнесъл с тълкувателни решения - на юридически език те се назовават преюдициални изводи. В тях се регистрира, че потребителите са в по-слаба позиция по отношение на търговците както в степента си на осведоменост, по този начин и в преддоговорните си благоприятни условия. Именно по тази причина са въведени правораздавателни правила за отбрана на потребителите. И директивите, транспонирани в националния закон и преюдициалните изводи на Съда на Европейски Съюз, имат господство над националните ни закони, в това число над конституцията.
Последното писмо на Европейската комисия до София съдържа тежки рецензии, че българското законодателство и практиката на съдилищата не подхождат на европейския правопорядък, тъй като:
1. В България съдът не следи служебно в рамките на заповедното произвеждане за съществуването на неравноправни клаузи и за други нарушения на разпоредбите за отбрана на потребителите.
2. Съдът има право на широка преценка има ли условия за прекъсване на изпълнителното дело. И в същото време заради неналичието на нужните познания по право на Европейски Съюз не прилага европейската процедура осъществяването да се стопира.
3. При изпълнително дело се блокират всички сметки, заплати и недвижимости, потребителят остава без средства и не може да се отбрани в съдебен процес.
4. Срокът за подаване на несъгласие против съществуването на дълга или неговия размер е едвам 2 седмици. Пропусне ли този период, потребителят не може да заведе дело и да се отбрани.
5. И да завоюва заведения против банката иск, човек не може да си върне парцела - той към този момент е бил продаден от съдебен реализатор.
Заради всички тези нарушавания България може да бъде наказана и осъдена с големи санкции от Съда на Европейски Съюз.
Какво би трябвало да се промени?
Работна група отпред с омбудсмана създаде оферти, които са отговор на европейските условия. Кредиторите трябва да показват в съда договорите и приложенията към тях, а съдилищата трябва да ревизират дали в тях няма неравноправни или други нарушаващи законите клаузи. Ако заповедният съд открие такива клаузи, би трябвало да откаже да издаде напълно или частично неоправдателна заповед.
Много хора са си изпатили от мобилен оператор, който в общите си условия е записал, че в случай че се откажат от контракта, дължат неустойки до края на периода на контракта. Ако подобен оператор изиска от съда да ни осъди да платим такава наказателна клауза, съдът служебно ще откаже. А в случай че заповедният съд допусне неточност и не види неравноправна уговорка, идната инстанция може да поправи това.
Много опозиция предизвиква предложението ни осъществяването на заповедта по член 417 да се стопира, в случай че длъжникът подаде несъгласие. Банките са изключително срещу. Но още през 2015 година, а и в последното си писмо в този момент Европейска комисия ясно изясни на България, че
не може да се лишава правото на длъжника да се отбрани:
" Спирането на насилственото осъществяване е ключов детайл от всяко дейно правно средство за отбрана, защото в противен случай насилственото осъществяване би приключило, преди да може да се извърши каквато и да била инспекция за сходство с потребителското право “. Съдът по правата на индивида в Страсбург също се е произнасял, че загубата на жилище в резултат на изпълнително дело при невлязъл в действие правосъден акт е едно от най-сериозните похищения против правото на цялост на жилището.
Ако София не вземе ограничения, наказателната процедура против България ще продължи. Следващият ход на ЕК е да образува дело пред Съда на Европейски Съюз. Ако и по-късно дело не оправим законите си, Европейска комисия ще заведе второ дело, по което страната ни ще бъде наказана да заплати санкция и имуществени санкции, които всекидневно са по 20-30 хиляди евро на ден.
Междувременно Министерството на правосъдието излезе с " различни " оферти - по-удобни за кредиторите. Едно от тях е, в случай че потребителят желае да спре издаването на изпълнителен лист, би трябвало да внесе гаранция в размер на 1/3 от дълга си - нищо че е жертва на неравноправни клаузи.
Дано да не се повтори познатият ни сюжет - законодателят да направи единствено козметични промени като фиктивен отговор на условията на комисията. Предстои да разберем дали депутатите са в действителност народни представители, или са лобисти на банките, телекомите и така нататък
* Адвокат Десислава Филипова е ръководител на фондация " Център за европейска интеграция на България и за отбрана правата на индивида ". От години работи за анулация на член 417 от Граждански процесуален кодекс и за промяна на частното правосъдно осъществяване. Инициатор е на промени в законите за отбрана на потребителите, за заемите за недвижими парцели на потребителите и Граждански процесуален кодекс. По нейна тъжба ЕК откри наказателната процедура против България за несъответствие на разпоредбите на заповедното произвеждане с правото на Европейски Съюз.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ