Кюрдите трябваше да имат държава преди век
Още през 1920 година е било планувано основаването на самостоятелна страна, преди да бъде ревизиран Севърският контракт
Още от 1920 година насам на близо 30-те милиона кюрди в света им дават обещание лична страна. Първо им го даде обещание американският президент Удроу Уилсън, а след това обещанието бе включено в Севърския контракт от 1920 година. Този контракт обаче е ревизиран заради несъгласието на създателя на модерната турска страна Мустафа Кемал – Ататюрк, се споделя в репортаж на телевизия NTV.
Турция може би е на път да премисли позицията си по кюрдския проблем. Симптоматичен е един неочакван съюз сред Анкара и кюрдите в Северен Ирак. А събитията в Сирия са късмет да се извърши една остаряла кюрдска фантазия.
Швейцарският историк проф. Ханс-Лукас Кизер написа в „ Нойе Цюрхер цайтунг “, че кюрдите са създали неточност, когато след Първата международна война са застанали на страната на Ататюрк, който им е обещавал правото на самоопределяне, с цел да ги откъсне от удобния за тях Севърски контракт. Но след войната в Мала Азия (1919 – 1922) кемалистите основават единна страна, която слага другите идентичности под похлупака на турския шовинизъм.
Проф. Кизер отбелязва още, че съвсем непрекъснатото изключително състояние в младата турска република е предиздвикало цели генерации кюрди да гледат на новата страна като на враждебна мощ.
Има историческо съображение и логичност
Ревизионисткият контракт от Лозана (1923 г.), който анулира Севърския контракт, към този момент въобще не загатва кюрдите. Тъкмо този контракт обаче и до през днешния ден значително дефинира постосманската география. Швейцарският историк твърди обаче, че този контракт стои на глинени крайници и че последното развиване в Близкия Изток ясно демонстрира, че разсъдъкът би трябвало да наложи една грижлива, частична проверка на Договора от Лозана. Нещо повече, той твърди, че плануваният референдум за самостоятелност на кюрдите от Северен Ирак има своята историческа логичност и съображение. Още при сключването на въпросния контракт, ръководителят на английската делегация в Лозана лорд Кързън декларира, че решението за малцинствата е „ извънредно неприятно и злобно, за което светът ще бъде тежко осъден през идните 100 години “.
И в действителност, договорът от Лозана оставя малцинствата в района в ръцете на враждебни по отношение на тях страни и се базира на съдбовното политическо разделяне на мюсюлмани, християни и евреи, написа проф. Кизер.
Германската телевизия NTV напомня в собствен репортаж, че ориста на кюрдите остава забравена от света чак до 1992 година, когато те се възползват от удобния исторически миг и вземат решение сами да поемат самодейността. По време на иракската война, когато е основана зона, неразрешена за полети, кюрдите окупират северните елементи на страната и си основават личен парламент, президент, както и полиция и въоръжени сили. „ Дошло е време за нашата самостоятелност, дори и целият свят да е против нас “, споделя в репортажа един кюрд в Ербил.
Многото съперници на референдума
Все още интернационалната общественост обаче се пробва да отсрочи следствията от референдума за кюрдската самостоятелност. Американците се притесняват от спорове с Ирак, както и от това, че възможна самостоятелност за кюрдите би могла да отвлече вниманието на кюрдските бойци пешмерга от войната против „ Ислямска страна “. Организация на обединените нации също желае да избегне спорове към възможното пробутване на нови граници. Най-силни са обаче митингите на прилежащите страни Турция и Иран, където също има кюрдски малцинства. Анкара и Техеран се притесняват, че един самостоятелен Кюрдистан би могъл да възпламени сепаратистките трендове.
„ Ердоганова Турция води война най-остро против кюрдския референдум “, отбелязва швейцарският историк проф. Хан-Лукас Кизер.
„ Ако референдумът покаже голямо утвърждение за кюрдската самостоятелност в Северен Ирак, това неизбежно ще ускори претенциите за районно самоопределяне и в останалите смесени кюрдски области, написа историкът в умозаключение.
Стотици публицисти наблюдават историческия избор
По данни на Висшия съвет за референдума в Кюрдистан ходът на вота се следи от над 400 интернационалните наблюдаващи и повече от 600 публицисти, една трета от които съставляват задгранични медии, оповестяват международните организации.
Според “Франс прес ” 5,375 млн. души са се записали за най-важният избор на Кюрдистан. Резултатът е явен авансово. Може би близо 90 на 100 от гласуващите ще кажат “Да ”. Освен в Иракски Кюрдистан – неофициалното название на кюрдския самостоятелен регион, включващ провинциите Ербил, Сулеймания и Дахук, референдумът обгръща и противоречиви територии сред Ербил и Багдад, по-специално богатата на нефт провинция Киркук, следена от кюрдските военни формирования – “Пешмерга ”.
Още от 1920 година насам на близо 30-те милиона кюрди в света им дават обещание лична страна. Първо им го даде обещание американският президент Удроу Уилсън, а след това обещанието бе включено в Севърския контракт от 1920 година. Този контракт обаче е ревизиран заради несъгласието на създателя на модерната турска страна Мустафа Кемал – Ататюрк, се споделя в репортаж на телевизия NTV.
Турция може би е на път да премисли позицията си по кюрдския проблем. Симптоматичен е един неочакван съюз сред Анкара и кюрдите в Северен Ирак. А събитията в Сирия са късмет да се извърши една остаряла кюрдска фантазия.
Швейцарският историк проф. Ханс-Лукас Кизер написа в „ Нойе Цюрхер цайтунг “, че кюрдите са създали неточност, когато след Първата международна война са застанали на страната на Ататюрк, който им е обещавал правото на самоопределяне, с цел да ги откъсне от удобния за тях Севърски контракт. Но след войната в Мала Азия (1919 – 1922) кемалистите основават единна страна, която слага другите идентичности под похлупака на турския шовинизъм.
Проф. Кизер отбелязва още, че съвсем непрекъснатото изключително състояние в младата турска република е предиздвикало цели генерации кюрди да гледат на новата страна като на враждебна мощ.
Има историческо съображение и логичност
Ревизионисткият контракт от Лозана (1923 г.), който анулира Севърския контракт, към този момент въобще не загатва кюрдите. Тъкмо този контракт обаче и до през днешния ден значително дефинира постосманската география. Швейцарският историк твърди обаче, че този контракт стои на глинени крайници и че последното развиване в Близкия Изток ясно демонстрира, че разсъдъкът би трябвало да наложи една грижлива, частична проверка на Договора от Лозана. Нещо повече, той твърди, че плануваният референдум за самостоятелност на кюрдите от Северен Ирак има своята историческа логичност и съображение. Още при сключването на въпросния контракт, ръководителят на английската делегация в Лозана лорд Кързън декларира, че решението за малцинствата е „ извънредно неприятно и злобно, за което светът ще бъде тежко осъден през идните 100 години “.
И в действителност, договорът от Лозана оставя малцинствата в района в ръцете на враждебни по отношение на тях страни и се базира на съдбовното политическо разделяне на мюсюлмани, християни и евреи, написа проф. Кизер.
Германската телевизия NTV напомня в собствен репортаж, че ориста на кюрдите остава забравена от света чак до 1992 година, когато те се възползват от удобния исторически миг и вземат решение сами да поемат самодейността. По време на иракската война, когато е основана зона, неразрешена за полети, кюрдите окупират северните елементи на страната и си основават личен парламент, президент, както и полиция и въоръжени сили. „ Дошло е време за нашата самостоятелност, дори и целият свят да е против нас “, споделя в репортажа един кюрд в Ербил.
Многото съперници на референдума
Все още интернационалната общественост обаче се пробва да отсрочи следствията от референдума за кюрдската самостоятелност. Американците се притесняват от спорове с Ирак, както и от това, че възможна самостоятелност за кюрдите би могла да отвлече вниманието на кюрдските бойци пешмерга от войната против „ Ислямска страна “. Организация на обединените нации също желае да избегне спорове към възможното пробутване на нови граници. Най-силни са обаче митингите на прилежащите страни Турция и Иран, където също има кюрдски малцинства. Анкара и Техеран се притесняват, че един самостоятелен Кюрдистан би могъл да възпламени сепаратистките трендове.
„ Ердоганова Турция води война най-остро против кюрдския референдум “, отбелязва швейцарският историк проф. Хан-Лукас Кизер.
„ Ако референдумът покаже голямо утвърждение за кюрдската самостоятелност в Северен Ирак, това неизбежно ще ускори претенциите за районно самоопределяне и в останалите смесени кюрдски области, написа историкът в умозаключение.
Стотици публицисти наблюдават историческия избор
По данни на Висшия съвет за референдума в Кюрдистан ходът на вота се следи от над 400 интернационалните наблюдаващи и повече от 600 публицисти, една трета от които съставляват задгранични медии, оповестяват международните организации.
Според “Франс прес ” 5,375 млн. души са се записали за най-важният избор на Кюрдистан. Резултатът е явен авансово. Може би близо 90 на 100 от гласуващите ще кажат “Да ”. Освен в Иракски Кюрдистан – неофициалното название на кюрдския самостоятелен регион, включващ провинциите Ербил, Сулеймания и Дахук, референдумът обгръща и противоречиви територии сред Ербил и Багдад, по-специално богатата на нефт провинция Киркук, следена от кюрдските военни формирования – “Пешмерга ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ