Кюрдската независимост – между основанията и опасенията
Още през 1920 година е било планувано основаването на самостоятелна кюрдска страна. Но Севърският контракт е ревизиран и кюрдите остават с празни ръце. В понеделник кюрдите в Сев. Ирак ще гласоподават на референдум за самостоятелност, припомня Дойче веле.
Още от 1920 година насам на близо 30-те милиона кюрди в света им дават обещание лична страна. Обеща им го американският президент Удроу Уилсън и след това обещанието бе включено в Севърския контракт от 1920 година.
Този контракт обаче е ревизиран заради несъгласието на създателя на модерната турска страна Ататюрк, се споделя в репортаж на телевизия NTV.
Швейцарският историк проф. Ханс-Лукас Кизер написа в " Нойе Цюрхер цайтунг ", че кюрдите са създали неточност, когато след Първата международна война са застанали на страната на Ататюрк, който им е обещавал правото на самоопределяне, с цел да ги откъсне от удобния за тях Севърски контракт. Но след войната в Мала Азия (1919 - 1922) кемалистите основават единна страна, която слага другите идентичности под похлупака на турския шовинизъм.
Проф. Кизер отбелязва още, че съвсем непрекъснатото изключително състояние в младата турска република е предиздвикало цели генерации кюрди да гледат на новата страна като на враждебна мощ.
Има историческо съображение и логичност
Ревизионисткият контракт от Лозана (1923 г.), който анулира Севърския контракт, към този момент въобще не загатва кюрдите. Тъкмо този контракт обаче и до през днешния ден значително дефинира постосманската география.
Швейцарският историк твърди, че този контракт стои на глинени крайници и че последното развиване в Близкия Изток ясно демонстрира, че разсъдъкът би трябвало да наложи една грижлива, частична проверка на Договора от Лозана. Нещо повече, той твърди, че плануваният референдум за самостоятелност на кюрдите от Северен Ирак има своята историческа логичност и съображение. Още при сключването на въпросния контракт, ръководителят на английската делегация в Лозана лорд Кързън декларира, че решението за малцинствата е " извънредно неприятно и злобно, за което светът ще бъде тежко осъден през идните 100 години ".
Наистина договорът от Лозана оставя малцинствата в района в ръцете на враждебни по отношение на тях страни и се базира на съдбовното политическо разделяне на мюсюлмани, християни и евреи, написа проф. Кизер.
" Дошло е време за нашата самостоятелност "
Германската телевизия NTV напомня в собствен репортаж, че ориста на кюрдите остава забравена от света чак до 1992 година, когато те се възползват от удобния исторически миг и вземат решение сами да поемат самодейността.
По време на иракската война, когато е основана зона, неразрешена за полети, кюрдите окупират северните елементи на страната и си основават личен парламент, президент, както и полиция и въоръжени сили.
" Дошло е време за нашата самостоятелност, дори и целият свят да е против нас ", споделя в репортажа един кюрд в Ербил.
Много съперници на референдума
Все още интернационалната общественост обаче се пробва да отсрочи референдума за кюрдската самостоятелност. Американците се притесняват от спорове с Ирак, както и от това, че възможна самостоятелност за кюрдите би могла да отвлече вниманието на кюрдските бойци пешмерга от войната против ИДИЛ.
Обединените народи също желаят да избегнат спорове към възможното пробутване на нови граници.
Най-силни са обаче митингите на прилежащите страни Турция и Иран, където също има кюрдски малцинства. Анкара и Техеран се притесняват, че един самостоятелен Кюрдистан би могъл да възпламени сепаратистките трендове.
" Ердоганова Турция води война най-остро против кюрдския референдум ", отбелязва швейцарският историк проф. Хан-Лукас Кизер. " Ако референдумът покаже голямо утвърждение за кюрдската самостоятелност в Северен Ирак, това неизбежно ще ускори претенциите за районно самоопределяне и в останалите смесени кюрдски области, написа историкът в умозаключение. /dw.com
Още от 1920 година насам на близо 30-те милиона кюрди в света им дават обещание лична страна. Обеща им го американският президент Удроу Уилсън и след това обещанието бе включено в Севърския контракт от 1920 година.
Този контракт обаче е ревизиран заради несъгласието на създателя на модерната турска страна Ататюрк, се споделя в репортаж на телевизия NTV.
Швейцарският историк проф. Ханс-Лукас Кизер написа в " Нойе Цюрхер цайтунг ", че кюрдите са създали неточност, когато след Първата международна война са застанали на страната на Ататюрк, който им е обещавал правото на самоопределяне, с цел да ги откъсне от удобния за тях Севърски контракт. Но след войната в Мала Азия (1919 - 1922) кемалистите основават единна страна, която слага другите идентичности под похлупака на турския шовинизъм.
Проф. Кизер отбелязва още, че съвсем непрекъснатото изключително състояние в младата турска република е предиздвикало цели генерации кюрди да гледат на новата страна като на враждебна мощ.
Има историческо съображение и логичност
Ревизионисткият контракт от Лозана (1923 г.), който анулира Севърския контракт, към този момент въобще не загатва кюрдите. Тъкмо този контракт обаче и до през днешния ден значително дефинира постосманската география.
Швейцарският историк твърди, че този контракт стои на глинени крайници и че последното развиване в Близкия Изток ясно демонстрира, че разсъдъкът би трябвало да наложи една грижлива, частична проверка на Договора от Лозана. Нещо повече, той твърди, че плануваният референдум за самостоятелност на кюрдите от Северен Ирак има своята историческа логичност и съображение. Още при сключването на въпросния контракт, ръководителят на английската делегация в Лозана лорд Кързън декларира, че решението за малцинствата е " извънредно неприятно и злобно, за което светът ще бъде тежко осъден през идните 100 години ".
Наистина договорът от Лозана оставя малцинствата в района в ръцете на враждебни по отношение на тях страни и се базира на съдбовното политическо разделяне на мюсюлмани, християни и евреи, написа проф. Кизер.
" Дошло е време за нашата самостоятелност "
Германската телевизия NTV напомня в собствен репортаж, че ориста на кюрдите остава забравена от света чак до 1992 година, когато те се възползват от удобния исторически миг и вземат решение сами да поемат самодейността.
По време на иракската война, когато е основана зона, неразрешена за полети, кюрдите окупират северните елементи на страната и си основават личен парламент, президент, както и полиция и въоръжени сили.
" Дошло е време за нашата самостоятелност, дори и целият свят да е против нас ", споделя в репортажа един кюрд в Ербил.
Много съперници на референдума
Все още интернационалната общественост обаче се пробва да отсрочи референдума за кюрдската самостоятелност. Американците се притесняват от спорове с Ирак, както и от това, че възможна самостоятелност за кюрдите би могла да отвлече вниманието на кюрдските бойци пешмерга от войната против ИДИЛ.
Обединените народи също желаят да избегнат спорове към възможното пробутване на нови граници.
Най-силни са обаче митингите на прилежащите страни Турция и Иран, където също има кюрдски малцинства. Анкара и Техеран се притесняват, че един самостоятелен Кюрдистан би могъл да възпламени сепаратистките трендове.
" Ердоганова Турция води война най-остро против кюрдския референдум ", отбелязва швейцарският историк проф. Хан-Лукас Кизер. " Ако референдумът покаже голямо утвърждение за кюрдската самостоятелност в Северен Ирак, това неизбежно ще ускори претенциите за районно самоопределяне и в останалите смесени кюрдски области, написа историкът в умозаключение. /dw.com
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ