Момчетата, които върнаха портфейл: Имаме морални принципи
Още преди да кандидатства в полицейската академия в Симеоново, дванайсетокласникът Денислав Аксиев покри критерия за морал. Това го уверили служителите на реда, на който зрелостникът от СУ „ Св. Пасий Хилендарски ” и връстникът му от същото школо Кристиан Мендизов върнали открит портфейл в нощта на Св. Валентин. Както „ Марица ” писа, в портмонето, с изключение на пари в брой, е имало дебитни карти дружно с пинкодовете. От всяка момчетата са можели да изтеглят по неколкостотин лв..
Имаме морални правила, подвигат плещи двамата младежи, които ден по късно напредват по образователната стратегия в клас. Вечерта на 14 февруари, таман считали да се прибират, когато Денислав видял портфейла до гумата на колата си. Бил шокиран, тъй като малко преди този момент с Кристиан обсъждали какъв бизнес биха могли да завъртят един ден. После сами си охладили пристрастеностите, че за това ще трябват пари.
Двамата таман се чудели в полицията ли да отидат, или да звънят на 112, когато наоколо спрели патрулки за профилирана акция за подпийнили празнуващи. Момчетата отишли право при тях да върнат портфейла и поели към къщи, че на другата утрин трябвало да са първа промяна на учебно заведение. Така и не се похвалили в школото, а управлението схванало за случката от медиите. Ще наградим момчетата, тъй като това е доблестна постъпка, безапелационен е шефът на СУ „ Св. Паисий Хилендарски ” Илия Къртев. И тук са почтени - не преписват, хвалят ги учителите. А младежите отвръщат, че е въпрос на чест.
Заради тези свои убеждения Денислав е решил и откакто се дипломира, да избере специалност, която е почтена и е в работа на хората. Само се колебае дали да кандидатства в полицейската академия, във военния университет във Велико Търново, или пък да стане преподавател по география.
Като някогашен футболист и сегашен футболен арбитър, ще покрие норматива за 50 лицеви опори, набирания спринт и безпрепятствено тичане. А върви и на фитнес. Хуманитарните дисциплини обаче също го влекат и сега учи в паралелка, в която се натъртва на български, британски и история. Историята ми е забавна, само че не тъкмо както я учим в учебно заведение, споделя Денислав. Според него в учебниците информацията е манипулирана.
Колкото до предизвикването самият той да застане пред дъската и да преподава география, момчето изяснява: „ Във всеки човек виждам скритите благоприятни условия. Те могат да се извадят и развият, в случай че се подходи вярно. Не може всички възпитаници в един клас да са гении, само че учителят може да извади от всекиго от тях максимума. Аз мога да бъда този преподавател ”.
В професионалното си насочване обаче Денислав няма да заложи единствено на идеалистичната страна, поставя на кантар и прагматичното. Тогава учителството накланя везната в своя изгода против рисковете в специалността на служителя на реда. Заплатата е допустима, с цел да се гледа семейство, а и остава време за занимания.
Макар че е дете на разведени родители, Денислав е академик и от двамата да бъде независим и да реализира всичко, разчитайки на себе си. Не се блазни от разкош и маркови облекла. С работата като футболен арбитър изкарва задоволително, с цел да може да си разреши и такива неща. На абитуриентския бал обаче ще иде със своето пежо. Няма смисъл да се пръскат луди пари, с цел да се вършим на каквито не сме, е простата философия на Денислав. ”Светът не се развива вярно. Хората изгубиха полезностите ”, споделя той. В евроатлантическата ориентировка и приемливост вижда доза двуличие, изрично е срещу легализиране на трети пол и горещо „ за ” възпитаване на децата в фамилните полезности.
По тези въпроси и Кристиан е на същата позиция. Даже стига по-далеч - не утвърждава България да влиза в Еврозоната и да вкарва еврото, тъй като отводът от българския лев ще е загуба на еднаквост. Тийнейджърът се нервира, че връстниците му хулят родното и хвалят като по-добри други страни, които даже не са виждали.
„ Нашите родители са обременени от прехода, в тях се таи отчаяние, то евентуално се предава на децата и по този начин става всеобща отрицателната настройка ”, има свое пояснение за това Кристиан. Самият той не би отишъл да учи или да работи в чужбина. Мога да съм същински благополучен тук, има вяра зрелостникът. И него го тегли към учителската специалност, само че се вижда по-скоро да преподава история. „ Винаги ме е привличала, само че ме интересуват непоказаните неща, в учебниците е единствено половината истина ”, изяснява момчето.
Алтернативата е да кандидатства във Висшето учебно заведение по сигурност и стопанска система, за което се е убедил, че има добра база, единствено дето таксите са височки за стандарта му. Минавало му е през мозъка и за реализация в армията, само че очилата може да се окажат проблем.
От дребен Кристиан е доста разпален по електронните игри, дори от тях много понаучил британски. Харесва ги не поради зрелището на екрана, а тъй като се учи да гради тактики. Колкото по-сложно е, толкоз по-добре. Сюжетите на виртуалните борби го въодушевили да рисува и да прави макети. Случвало се е по 3 дни да седи на бюрото, сглобявайки военна машина. Във всички случаи в персонален проект и на професионалното си занятие Кристиан желае да бъде човек, който обича, търси, намира, оказва помощ.
Стъпвайки на своята история, с положително ръководство и по-малко персонални ползи, Пловдив може да се развие в неповторим град, споделя Кристиан. Според него обаче не стигат креативният квартал „ Капана ” и подземният град от Римския стадион, а би трябвало да се развиват покрайнините. Нужно е градът да стане по-зелен и да бъдат чути хората с нови и хрумвания. Дванайсетокласникът сочи като доста необходимо да се реши казусът с малцинствата, които да се научат да съблюдават общи правила. Но най-много Пловдив има потребност от повече хора с гражданска позиция, счита Кристиан.
Денислав пък признава икономическия напредък, от който съгласно него най-голямата изгода е, че към този момент се търсят способни и готови хора. „ Инфраструктурата се усъвършенства, улици се ремонтират. Бавно, само че върви ”, споделя още той. Най-голямото предизвикателство пред града вижда в това по какъв начин да поеме прииждащите хора от по-малките селища.
Момчетата приканват локалната власт да направи по този начин, че Пловдив да има най-малко един добър стадион. Може да се употребява за концерти, фестивали, мачове. А хората би трябвало да се опитат да са по-позитивни, дребните неприятности да не им пречат. Няма да трансформират света, само че в случай че подредят себе си, своето семейство, своята фантазия, ще стане - всеки има потребност от наслада и деликатност, споделят младежите.
С тайфата Денислав и Кристиан обичат да обикалят забележителности. В пещерата Магурата попаднали на човек, който ги изумил с описа си за тайното обръщение в скалните рисунки вътре. Затова се върнали повторно. Момчетата на драго сърце описват за хубостта на Чудните мостове, а на Бузлуджа отишли да търсят подземия, само че не случили. Търсим по-екстремни неща, не утъпканата пътека, споделят приятелите. Често могат да бъдат видени с връстници на дискотека и на мачовете на обичания Ботев.
Имаме морални правила, подвигат плещи двамата младежи, които ден по късно напредват по образователната стратегия в клас. Вечерта на 14 февруари, таман считали да се прибират, когато Денислав видял портфейла до гумата на колата си. Бил шокиран, тъй като малко преди този момент с Кристиан обсъждали какъв бизнес биха могли да завъртят един ден. После сами си охладили пристрастеностите, че за това ще трябват пари.
Двамата таман се чудели в полицията ли да отидат, или да звънят на 112, когато наоколо спрели патрулки за профилирана акция за подпийнили празнуващи. Момчетата отишли право при тях да върнат портфейла и поели към къщи, че на другата утрин трябвало да са първа промяна на учебно заведение. Така и не се похвалили в школото, а управлението схванало за случката от медиите. Ще наградим момчетата, тъй като това е доблестна постъпка, безапелационен е шефът на СУ „ Св. Паисий Хилендарски ” Илия Къртев. И тук са почтени - не преписват, хвалят ги учителите. А младежите отвръщат, че е въпрос на чест.
Заради тези свои убеждения Денислав е решил и откакто се дипломира, да избере специалност, която е почтена и е в работа на хората. Само се колебае дали да кандидатства в полицейската академия, във военния университет във Велико Търново, или пък да стане преподавател по география.
Като някогашен футболист и сегашен футболен арбитър, ще покрие норматива за 50 лицеви опори, набирания спринт и безпрепятствено тичане. А върви и на фитнес. Хуманитарните дисциплини обаче също го влекат и сега учи в паралелка, в която се натъртва на български, британски и история. Историята ми е забавна, само че не тъкмо както я учим в учебно заведение, споделя Денислав. Според него в учебниците информацията е манипулирана.
Колкото до предизвикването самият той да застане пред дъската и да преподава география, момчето изяснява: „ Във всеки човек виждам скритите благоприятни условия. Те могат да се извадят и развият, в случай че се подходи вярно. Не може всички възпитаници в един клас да са гении, само че учителят може да извади от всекиго от тях максимума. Аз мога да бъда този преподавател ”.
В професионалното си насочване обаче Денислав няма да заложи единствено на идеалистичната страна, поставя на кантар и прагматичното. Тогава учителството накланя везната в своя изгода против рисковете в специалността на служителя на реда. Заплатата е допустима, с цел да се гледа семейство, а и остава време за занимания.
Макар че е дете на разведени родители, Денислав е академик и от двамата да бъде независим и да реализира всичко, разчитайки на себе си. Не се блазни от разкош и маркови облекла. С работата като футболен арбитър изкарва задоволително, с цел да може да си разреши и такива неща. На абитуриентския бал обаче ще иде със своето пежо. Няма смисъл да се пръскат луди пари, с цел да се вършим на каквито не сме, е простата философия на Денислав. ”Светът не се развива вярно. Хората изгубиха полезностите ”, споделя той. В евроатлантическата ориентировка и приемливост вижда доза двуличие, изрично е срещу легализиране на трети пол и горещо „ за ” възпитаване на децата в фамилните полезности.
По тези въпроси и Кристиан е на същата позиция. Даже стига по-далеч - не утвърждава България да влиза в Еврозоната и да вкарва еврото, тъй като отводът от българския лев ще е загуба на еднаквост. Тийнейджърът се нервира, че връстниците му хулят родното и хвалят като по-добри други страни, които даже не са виждали.
„ Нашите родители са обременени от прехода, в тях се таи отчаяние, то евентуално се предава на децата и по този начин става всеобща отрицателната настройка ”, има свое пояснение за това Кристиан. Самият той не би отишъл да учи или да работи в чужбина. Мога да съм същински благополучен тук, има вяра зрелостникът. И него го тегли към учителската специалност, само че се вижда по-скоро да преподава история. „ Винаги ме е привличала, само че ме интересуват непоказаните неща, в учебниците е единствено половината истина ”, изяснява момчето.
Алтернативата е да кандидатства във Висшето учебно заведение по сигурност и стопанска система, за което се е убедил, че има добра база, единствено дето таксите са височки за стандарта му. Минавало му е през мозъка и за реализация в армията, само че очилата може да се окажат проблем.
От дребен Кристиан е доста разпален по електронните игри, дори от тях много понаучил британски. Харесва ги не поради зрелището на екрана, а тъй като се учи да гради тактики. Колкото по-сложно е, толкоз по-добре. Сюжетите на виртуалните борби го въодушевили да рисува и да прави макети. Случвало се е по 3 дни да седи на бюрото, сглобявайки военна машина. Във всички случаи в персонален проект и на професионалното си занятие Кристиан желае да бъде човек, който обича, търси, намира, оказва помощ.
Стъпвайки на своята история, с положително ръководство и по-малко персонални ползи, Пловдив може да се развие в неповторим град, споделя Кристиан. Според него обаче не стигат креативният квартал „ Капана ” и подземният град от Римския стадион, а би трябвало да се развиват покрайнините. Нужно е градът да стане по-зелен и да бъдат чути хората с нови и хрумвания. Дванайсетокласникът сочи като доста необходимо да се реши казусът с малцинствата, които да се научат да съблюдават общи правила. Но най-много Пловдив има потребност от повече хора с гражданска позиция, счита Кристиан.
Денислав пък признава икономическия напредък, от който съгласно него най-голямата изгода е, че към този момент се търсят способни и готови хора. „ Инфраструктурата се усъвършенства, улици се ремонтират. Бавно, само че върви ”, споделя още той. Най-голямото предизвикателство пред града вижда в това по какъв начин да поеме прииждащите хора от по-малките селища.
Момчетата приканват локалната власт да направи по този начин, че Пловдив да има най-малко един добър стадион. Може да се употребява за концерти, фестивали, мачове. А хората би трябвало да се опитат да са по-позитивни, дребните неприятности да не им пречат. Няма да трансформират света, само че в случай че подредят себе си, своето семейство, своята фантазия, ще стане - всеки има потребност от наслада и деликатност, споделят младежите.
С тайфата Денислав и Кристиан обичат да обикалят забележителности. В пещерата Магурата попаднали на човек, който ги изумил с описа си за тайното обръщение в скалните рисунки вътре. Затова се върнали повторно. Момчетата на драго сърце описват за хубостта на Чудните мостове, а на Бузлуджа отишли да търсят подземия, само че не случили. Търсим по-екстремни неща, не утъпканата пътека, споделят приятелите. Често могат да бъдат видени с връстници на дискотека и на мачовете на обичания Ботев.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ