Още помня последните думи на жена ми. Ще осъзнаеш грешката

Още помня последните думи на жена ми. „ Ще осъзнаеш грешката си и ще искаш да се върнеш, само че ще бъде прекомерно късно “.

Роди се четвъртото ни дете. Работех интензивно, а Елена се грижеше за децата. Честно казано, не ми се прибираше вкъщи след работа – деца, звук, рев, писъци, искания на жена ми. Започнахме да се отдалечаваме един от различен.

Една вечер с приятелите ми взехме решение да отидем в едно кафене да гледаме футболен мач. Там срещнах Вики – млада и красива. Разменихме си телефоните. Тя беше с една година по-голяма от щерка ми. Започнахме да се срещаме скрито.

Младата ми държанка, обаче, изискваше доста внимание и още повече дарове. Можеше и да не занеса храна вкъщи, само че с икономисаните пари купувах букет цветя или сладки за Вики. А, когато парите не стигаха залагах злато. Елена имаше доста бижута от баба си.

“Искам да живеем дружно. А жена ти и децата пречат на нашето благополучие ” – споделяше Вики.

Многократно съм мислил за бракоразвод. Надявах се, че ще надрасна тази рецесия. Но Вики е добре облечено момиче, със стройна фигура, а и имаме доста тематики за диалог. А с жена ми не приказваме за нищо друго с изключение на за децата и пари.

Един ден се прибрах и започнах да групирам движимостите си безмълвно.

“Знам, че имаш млада държанка. Не те арестувам тук принудително. Ще мога да отгледам децата почтено, нямат потребност от подобен презрян татко. Когато обаче осъзнаеш грешката си, ще бъде прекомерно късно ”.

С Вики започнахме да живеем дружно. Всичко вървеше доста добре през първия месец. Чувствах се с 10 години по-млад! Но тогава нашата щастлива приказка завърши.

“Искам да пребивавам нехайно, а не да ти сготвям борш за обяд и да заставам през целия ден около печката. Кога за финален път почивахме? И даже ме е позор да излизам с теб, приятелите ми иска ми се смеят ”?

Вики искаше прекалено много – ново палто, телефон, заведения за хранене, клубове. Парите бързо започнаха да свършват, затънах в заеми и задължения. Взех пари назаем от другари, с цел да отидем на отмора, купих й скъпо колие и поръчвах храна от заведения за хранене всеки ден. Плащах за спа центрове и шопинг.

Една вечер се прибрах късно от работа, само че никой не ми отвори. Пред вратата имаше огромна чанта, цялостна с движимостите ми. Така се озовах без покрив над главата си. От съседи разбрах, че момичето си има млад ухажор и се преместило при него. Е, тя си откри по-богат мъж.

Но къде да отида аз? За благополучие един прочут ми разреши да пребивавам в гаража му. Купувах си банички за ястие и носех облекла втора ръка. Тогава си спомних думите на Елена. Да, това в действителност беше най-голямата неточност в живота ми. Замених фамилията си за млада държанка.

Не знам по какъв начин, само че един ден, след работа краката ми по някаква причина ме водиха пред остарелия апартамент. Лампата светеше в кухнята, чувах по какъв начин децата ни играят. Почуках на вратата с трепереща ръка.

Елена се беше трансформирала доста. И не става въпрос единствено за фигурата и прическата. Сякаш беше станала по-добра версия на себе си, тя сияеше от вътрешната страна. Исках да я прегърна мощно, само че тя даже не ме погледна.

“Чай? кафе ”?

“Дойдох да приказвам с теб… ”

“За какво? Вече се научих да пребивавам без теб. Имам добра работа, неотдавна бях на отмора с децата ”.

“Мамо, кой е това ”? — попита ненадейно синът на Петър.

“Този чичо към този момент си потегля. Тичай в стаята си, скоро ще вечеряме ” – сподели Елена.

Децата ми не ме познаха.

Вижте още: Жена ми отпътува на отмора и не се върна повече

“Мястото ти не е тук ”.

Но от време на време пристигам скрито. Гледам по какъв начин играят синовете ми на детската площадка. От общи другари знам, че Елена към този момент има нов брачен партньор, огромната щерка учи в чужбина в частен университет. Но никой от фамилията не ми се обажда, даже не ме поздравиха за рождения ден. Иска ми се да мога да върна времето обратно. Но е прекомерно късно за смирение.

Бихте ли дали втори късмет на подобен мъж? Защо?