Светослав Иванов: Убийството на поредната българка е време за размисъл в цялото ни общество
Още по темата13.10.2018 / 09:50 " Флагман ": Насилието и убийството на Виктория - цялостна последователност какво тъкмо се е случило
Коментар на водещия Светослав Иванов, Бтв
Можех да направя този коментар още предходната неделя, само че от съпричастност с тъгата на едно българско семейство не си разреших да кажа нищо, което би се приело като нечиста сделка. Седмица по-късно също не бих си разрешил да направя общоприет извод за свободата на словото у нас, макар че приказвам и пиша по тази тематика през седмица, с риск да стана прост.
Убийството на следващата българка е време за размисъл в цялото ни общество. Общество на крайности, съмнение и гражданска ленивост. Крайности на мненията и заключенията. Недоверие в институциите, което е обяснимо, само че и съмнение сред самите нас, което е пагубно. Гражданска ленивост, която наподобява като виртуална интензивност на статуси и етикети, само че нормална тишина на улицата и пред урните. Общество, което повтаря едни и същи неточности, само че чака разнообразни резултати.
Никой не има вяра на никого и на нищо. Всеки съди всички и всичко. Ето това е огромното ни общо ликвидиране – убийството на разсъдъка.
Границите бяха прекрачени. Толкова нападателно и целеустремено, че се роди цинична нервност. Имаше такива, които се пробваха да втълпят на хората какво да мислят, поставяйки себе си в центъра на голяма човешка покруса. Така не може да се натрупа нито имидж, нито политически дивиденти. Не е почтено – в последна сметка обстоятелствата постоянно са били свещени. И нашата колегия не става по-свободна, наслагвайки с години трупаната във всички ни гняв от безсилието на институциите, и разединението на медиите върху нещастието с Виктория Маринова.
Тя беше убита от един болен мозък, сaдист, който даже не желая да разясня. Но с нея беше погубен и груповия разсъдък в нашето общество.
Но би трябвало да разберем нещо. Свободата е положение на духа. Журналистиката е специалност за свободни по дух хора, които изпитват непоносимост към несправедливостите в света към тях. За тях става все по-трудно, тъй като работа им няма съответен институционален отговор и все по-често минава безшумно, като „ през пустиня ”.
Не единствено поради намаляващите доходи, освен поради притежателите на някои медии, които продават труда на генерации публицисти, трансформирайки медиите си в инструмент за операция. Не единствено поради обществените мрежи, които получиха медийни характерности. Не единствено поради поляризираните до прекаленост общества, които тънат в съмнение. Да, мъчно е. Но единствено когато следваме разпоредбите, можем да запазим концепцията на публицистиката и да се надяваме да подтикнем обществото да ни помогне да почистим средата. Защото без него не можем.
Премиерът Борисов се разсърдил на международните медии и посланици у нас. Но е по-добре той да свери часовника си с облика, с който е натоварена медийната среда тук и да намерения върху персоналната си отговорност, с цел да се стигне до точката на шупване. Не може да посееш разделяне и да жънеш обективност. И това не важи единствено за него, а и за тези, които през днешния ден назовават себе си – съпротива. След като години наред сте затваряли очите си пред деградацията на цялата обществена среда.
Огледалото е погрешно, облиците от дълго време се изродиха и няма нищо по-логично от това.
Коментар на водещия Светослав Иванов, Бтв
Можех да направя този коментар още предходната неделя, само че от съпричастност с тъгата на едно българско семейство не си разреших да кажа нищо, което би се приело като нечиста сделка. Седмица по-късно също не бих си разрешил да направя общоприет извод за свободата на словото у нас, макар че приказвам и пиша по тази тематика през седмица, с риск да стана прост.
Убийството на следващата българка е време за размисъл в цялото ни общество. Общество на крайности, съмнение и гражданска ленивост. Крайности на мненията и заключенията. Недоверие в институциите, което е обяснимо, само че и съмнение сред самите нас, което е пагубно. Гражданска ленивост, която наподобява като виртуална интензивност на статуси и етикети, само че нормална тишина на улицата и пред урните. Общество, което повтаря едни и същи неточности, само че чака разнообразни резултати.
Никой не има вяра на никого и на нищо. Всеки съди всички и всичко. Ето това е огромното ни общо ликвидиране – убийството на разсъдъка.
Границите бяха прекрачени. Толкова нападателно и целеустремено, че се роди цинична нервност. Имаше такива, които се пробваха да втълпят на хората какво да мислят, поставяйки себе си в центъра на голяма човешка покруса. Така не може да се натрупа нито имидж, нито политически дивиденти. Не е почтено – в последна сметка обстоятелствата постоянно са били свещени. И нашата колегия не става по-свободна, наслагвайки с години трупаната във всички ни гняв от безсилието на институциите, и разединението на медиите върху нещастието с Виктория Маринова.
Тя беше убита от един болен мозък, сaдист, който даже не желая да разясня. Но с нея беше погубен и груповия разсъдък в нашето общество.
Но би трябвало да разберем нещо. Свободата е положение на духа. Журналистиката е специалност за свободни по дух хора, които изпитват непоносимост към несправедливостите в света към тях. За тях става все по-трудно, тъй като работа им няма съответен институционален отговор и все по-често минава безшумно, като „ през пустиня ”.
Не единствено поради намаляващите доходи, освен поради притежателите на някои медии, които продават труда на генерации публицисти, трансформирайки медиите си в инструмент за операция. Не единствено поради обществените мрежи, които получиха медийни характерности. Не единствено поради поляризираните до прекаленост общества, които тънат в съмнение. Да, мъчно е. Но единствено когато следваме разпоредбите, можем да запазим концепцията на публицистиката и да се надяваме да подтикнем обществото да ни помогне да почистим средата. Защото без него не можем.
Премиерът Борисов се разсърдил на международните медии и посланици у нас. Но е по-добре той да свери часовника си с облика, с който е натоварена медийната среда тук и да намерения върху персоналната си отговорност, с цел да се стигне до точката на шупване. Не може да посееш разделяне и да жънеш обективност. И това не важи единствено за него, а и за тези, които през днешния ден назовават себе си – съпротива. След като години наред сте затваряли очите си пред деградацията на цялата обществена среда.
Огледалото е погрешно, облиците от дълго време се изродиха и няма нищо по-логично от това.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ