Концепцията „свинско със зеле“, подкрепена с манипулативни твърдения и неистини от Централен Депозитар АД
Още по тематиката Централен депозитар ще отстрани таксите за...
В последните няколко дни медиите тиражираха специфични изявленията с господин Васил Големански, Изпълнителен шеф на Централен депозитар АД по отношение на изразената от депозитарната институция поддръжка на концепцията за „ спящите “ акции.
Определено, сходна мощно позитивна настройка от страна на Централен депозитар не е изненада, поради обстоятелството, че точно тази институция е създателят на концепцията. И това е резонна реакция и право, които никой не оспорва. Въпросът е обаче, че с сходни изказвания продължава манипулиране на публичното мнение, като се изричат лъжи, които вкарват в подвеждане „ спящите “ акционери.
Ето няколко групи погрешни изказвания, с които се манипулират жителите и обществеността:
Недопустимото подстрекателство " спящи " акции могат да не бъдат мъртва благосъстоятелност, а да носят приход на притежателите си
В медийното пространство се вършат неприемливи внушения, че разпознатите като „ спящи “ акции могат „ да не бъдат мъртва благосъстоятелност, а да носят приход на притежателите си “, като се основава заблудата, че всички взели участие в процеса на приватизация ще извлекат единствено изгоди, в случай че трансферират притежаваните акции по сметка на капиталов медиатор или оставят акциите да бъдат конфискувани от Инвестиционен фонд, който ще им предложи дялове на неразбираема стойност.
Ако това в действителност е по този начин, за какво не бъде предоставена на акционерите и техните наследници опция сами да решат дали да съхраняват акциите си гратис в указател А или да ги трансферират към капиталов медиатор, където ще заплащат такси съразмерни със цената им, респективно да ги внесат непринудено в „ прехваления “ Инвестиционен фонд, по този начин, както по лична воля и избор са ги придобили?
Манипулативна опасност за измамите с " неработещи " акции
Четейки тези изявленията, средностатистическият жител остава с усещане, че указател А на Централен депозитар е „ свърталище “ на измами и той неотложно би трябвало да избяга от там, като си трансферира акциите при капиталов медиатор. Такова изказване е безусловно лишено от смисъл, неподкрепено с обстоятелства и всеки експерт знае, че е погрешно. Процедурите за осъществяване на всевъзможни дейности с скъпи бумаги са извънредно комплицирани, минават през многостранни инспекции и в случай че измамникът премине сполучливо през едно звено по веригата, няма по какъв начин да не бъде засечен от друго.
Така да вземем за пример, при заместничество на акции на умрял акционер подписите се удостоверяват пред нотариус, а капиталовите медиатори строго наблюдават за идентификация на наследниците и техните пълномощници. За да се прави търговия с акции на обществено сдружение следва да се показа депозитарна квитанция, а когато такава липсва да се издаде и получи препис. Всеки експерт, в това число и представители на Централен депозитар чудесно са осведомени, че приемането на депозитарната квитанция става персонално от акционера.
Тогава, по какъв начин стават измамите при толкоз рестриктивната нормативна уредба? Ако подобен проблем фактически съществува, то изваждането на акциите от указател А, няма да го реши.
" Спящи " и " неработещи " акции - погрешно дефинирани понятия
Създава се неправилно усещане, че в кръга на така наречен „ спящи “ акции се включват единствено акциите, добити по реда на всеобщата приватизация. В указател А се съхраняват освен акциите, добити по време на всеобщата приватизация, само че и тези на служащи и чиновници, които са акционери в съответните сдружения. В последните няколко години доста акционери – физически и юридически лица, избраха да реалокират акциите си от капиталов медиатор към безплатния за тях указател А при Централен депозитар, с цел да не заплащат такси към капиталовите медиатори и към Гаранционния фонд. В този указател се намират и доста акции, притежавани от жители на други страни. Често там попадат и акции на клиенти на капиталови медиатори, които са преместени след банкрут или преустановяване на активността на медиатора.
Дали въобще създателите на концепцията и нейните бранители са обсъждали позволената неточност при дефиниране на понятието „ спящи “ акции? Акционери всеобщо се обаждат с обикновен въпрос: „ Редовно проследявам цената на акциите и постоянно си вземам дивидента от банковия клон. Моите акции „ спящи “ ли са? “.
Насаждана илюзия за неспособност на акционерите да вземат участие в общи събрания
В медийната акция е използван и един нов термин „ неработещи “ акции, който е лишен от всевъзможен юридически и стопански смисъл.
Публичните компании и техните управления се компрометират в допълнение, като се показва като негативен образец, че общите събрания се провеждат и организира в работни дни и по този метод, акционерите не могат да вземат присъединяване. Същевременно, се премълчава и законовата опция, че акционерът може да взе участие в събранието посредством прокурист.
„ Загриженият “ за правата на акционерите Централен депозитар, присвоил си незнайно по какъв начин правото да приказва от името на акционерите, доста добре знае, че провеждането на Общо заседание в неработен ден е порочна корпоративна процедура, неведнъж коментирана като такава на национално и интернационално равнище. Много от фирмите оповестяват решенията на Общото заседание в деня на осъществяване на същото и в тази връзка сходно обявяване в неработен ден, когато финансовите пазари почиват е извънредно порочна процедура и се отхвърля от всички радетели на прозрачността и положителните взаимоотношения с акционерите.
Освен това от 2009 година със законодателни промени е отстранено задължението за нотариалната легализация на подписа на упълномощителя при присъединяване в Общо заседание на акционерите и на практика огромна част от фирмите вкараха това облекчение за своите акционери. Всеки, работещ на финансовия пазар в България знае, че в поканата за Общото заседание е наложително сдружението да уточни тази опция, както и да изясни на акционерите метода на гласоподаване посредством прокурист. Това събитие е прецизно следено от Комисията за финансов контрол, а всяко сдружение разгласява към писмените материали и ползва пример на пълномощие.
Заблудата, че акционерите в регистъра не получават дивидента си
Друга илюзия в медийната среда е, че действително полученият дял от акционерите е под 10 %. Подобни калкулации с изключение на, че не почиват на справедливи критерии, са погрешни, доколкото липсва информация, какъв брой от акционерите, чиито акции се съхраняват в указател А, фактически са потърсили и получили полагащия им се дял. Няма институция, която може да даде отговор на този въпрос или статистика по него. Още по-малко Централен депозитар не разполага с такава информация, доколкото дивидентите на акционерите от указател А се изплащат посредством клоновата мрежа на определени от сдруженията банки, и Централен депозитар няма по какъв начин да получи такава информация, в случай че не води персонална преписка с всички жители, които си съхраняват акции в този указател.
Освен това, настойчиво се премълчава обстоятелството, по какъв метод акционерът ще получи дивидента си, в случай че неговите акции са при капиталов медиатор? Когато на жителите се изяснява, че би трябвало да си трансферират акциите при медиатор, е належащо пояснението, че те няма да могат да получават дивидента си от най-близкия клон на банката в тяхното обитаемо място, а ще би трябвало да ненужно наложително да изхарчат средства, с цел да доближат най-близкия капиталов медиатор.
Във връзка с разпределянето на дял по така наречен „ спящи “ акции се прави неприемливо подстрекателство, вследствие на което необятната общност остава с неправилното усещане, че с реализирането на предлаганите ограничения се цели попречване на недобри практики при разпределение на дивиденти, доколкото сдруженията афишират разпределение на дивиденти, които не биват потърсени и след приключване на петгодишна отминалост се връщат в сдружението.
Правото на дял произтича от собствеността върху притежавани акции, при съществуване на облага за съответната финансова година и при взето решение на общо заседание. То се погасява с приключване на петгодишен давностен период. След приключването на петгодишния давностен период, сдружението, прилагайки условията на Закона и Международните счетоводни стандарти, може да вземе решение, начисления, само че непотърсен в продължение на пет години и неразпределен дял, да се върне назад в патримониума на сдружението. В този случай, при връщане на неразпределените парични средства от дял в патримониума на сдружението, те способстват за повишение на неговите активи, посредством повишение на Фонд „ Резервен “. Голяма част от фирмите, които са набедени, че ползват „ порочни “ корпоративни практики при разпределянето на дял, в действителност употребяват насъбраните средства от неразпределения дял за увеличение на капитала със лични средства, вследствие на което нараства и общият брой притежавани акции от акционери /включително „ спящи “/ в капитала на обществени сдружения. Освен, че неразпределената облага под формата на дял играе ролята на самобитен „ буфер “, в интерес на сдружението, заради обстоятелството, че се основава задоволителен запас за реакция от негова страна при възможни неподходящи събития върху бизнеса в България, следва да се има поради, че тази част от облагата на сдружението, която не е била разпределена сред акционерите, въздейства позитивно върху предприятието, като покачва пазарната стойност на притежаваните акции от всички акционери.
Дори създателите на концепцията не си дават сметка, че тази операция е саморазобличена в самата идея, потвърждавайки че е „ порочна процедура “ непотърсеният дял след 5 години да се отнася във фонд авариен на сдружението. Ако оставим на страна сходно манипулативно и заблуждаващо изказване, не можем да се съгласим, че радетелите на сходна теза нямат визия, че това е законодателно решение според Закона за счетоводството, Търговския закон и Международните счетоводни стандарти, и че това е естествена и одобрена интернационална процедура. И защото се приказва за заслужено отнасяне на акционерите, този метод в последна сметка е единствения обективен – средствата да остават в сдружението, където са направени, където усилват цената на акциите, в това число на тези с непотърсен дял.
„ Защитниците “ на „ спящите “ и „ неактивни “ акционери, криейки се зад популистични тези, оферират този открит със законодателството механизъм за връщане на средствата от непотърсен дял в сдруженията да бъде „ преодолян “ с лишаване на акциите от техните притежатели. Т.е. с цел да не губят дивидента си за една година, той следва да им бъде лишен вечно, да им се отнеме правото на глас, да им се отнеме правото да получат обективна цена при продажба, да им се отнеме правото на ликвидационна квота, при взимане на решение за разпродажба на сдружението.
Лесна ли е опцията за инспекция на " спящи " акции или в противен случай и кой я попречва
В медийната акция, подкрепяща концепцията се премълчават редица обстоятелства по отношение на невъзможността за инспекция на наличия по сметка за избрани категории акционери, които ги слагат в дискриминационна обстановка.
Така да вземем за пример, справката при капиталов медиатор коства на притежателите на „ спящи “ акции към 20 лева
Шумно се популяризира безплатната опция за инспекция посредством ПИК, публикуван от Национална агенция за приходите, само че доста „ шумно “ се премълчава, че въпросната процедура е годна единствено за живи акционери, само че не и за умряли и техните наследници. Няма отговор на въпроса: Защо до момента Централен депозитар не е подхванал никакви ограничения за сходен безвъзмезден достъп до своите масиви от данни за наследниците на такива акции. Ако наследниците изискат да създадат информация за притежаваните скъпи бумаги на техен наследодател, те се сблъскват с голяма администрация, разказана в правилника на Централен депозитар, при което следва да изгубят време и средства, да потърсят капиталов медиатор, да заплатят солидни такси. Една сходна процедура може да доближи до 80 лв., като не подсигурява, че по партидата на наследодателя ще има някакви финансови принадлежности или в случай че има такива, то те биха коствали изгубеното време и вложените средства.
Сметки за обществено слаби с минимални или нулеви такси не са въведени от нито един капиталов медиатор.
Наистина ли акционерите от регистъра не могат да бъдат индентифицирани
В публикациите и интервютата се твърди, че в указател А има „ единствено три имена и ЕГН на притежателите на бонове. Няма персонални карти, няма негов автограф, няма по какъв начин наподобява това лице. Никой не може да знае това лице ли е притежател, или не е. “
Съществуващите адреси в регистъра на Централен депозитар са подавани от Центъра за всеобща приватизация и евентуално някои от тях към този момент не са настоящи. Централен депозитар обаче разполага с опция да актуализира адресите на акционерите, само че не го прави. Именно в Правилника на депозитарната институция е планувано, че Централен депозитар може да желае и събира информация от единната система ГРАО. Защо това не е направено през всичките тези години?
Актуализация не се прави или доста рядко се прави и в указател Б, защото в случай че някой акционер желае да направи смяна в адреса си следва да употребява услугите на капиталов медиатор и да заплати такса към 25 лева
" Крепостта " наречена Централен депозитар и " грижата " към жителите
Изпълнителният шеф на Централен депозитар твърди: „ Масово и непрестанно при нас е имало позвънявания с еднакъв въпрос – по какъв начин да си вземем дивидента “. Централен депозитар няма процедура да прави информации на акционери за техните дивиденти. Акционерите най-често се обръщат към капиталовите медиатори и самите компании.
Невярно е и изказванието, че всекидневно Депозитарната институция се посещава от над 100 индивида. Практически това е невероятно, защото „ крепостта “ наречена Централен депозитар е недостъпна за жители и институцията не работи с физически лица, а достъпът им до постройката се лимитира от пазач.
Компрометиращо и погрешно изказване: Асоциациите, които възразяват против концепцията се крият зад тезата за национализация и не желаят осведомителна акция
Много национално представителни организации се оповестиха обществено против концепцията, като показаха стимулирани позиции. Същевременно те подсетиха, че са взели участие интензивно в разискването и приемането на Стратегията за развиване на българския финансов пазар, като единомислещо са подкрепили осведомителната акция по отношение на активизирането на акциите, добити в следствие от всеобщата приватизация.
Независимо от това, в медиите се изливат компрометиращи изказвания като обществеността искрено бива заблуждавана, че точно те са тези, които, криейки се зад тезата за национализация, се пробват да преследват частен интерес. Подобно изказване уронва престижа и положителното име на организации, които работят дългогодишно на финансовия пазар и способстват за неговия напредък и развиване. Не прави чест на управлението на Централен депозитар да изрича сходни изказвания.
Асоциациите, които възразяват против концепцията, регистрират главните права на акционерите и тяхното равно отнасяне.
Тази концепцията не предлага равнопоставеност на всички вложители, притежаващи безналични акции от търговски сдружения. Концепцията предлага друго отнасяне на вложителите - вложители от всеобща приватизация, вложители в обществени сдружения, вложители в непублични сдружения, вложители в спящи акции и така нататък
Безпочвени обещания за напредък на цените на " спящите акции "
В медийната акция на Централен депозитар се дава обещание „ ярко бъдеще “ на акционерите със „ спящи “ акции, ката се твърди, че сходни дейности ще доведат до тяхното повишаване.
Освен, че това е откровена операция, сходни изказвания опонират и на икономическата логичност. Изкуственото сливане на акции от високоликвидни компании с акции от компании, които не се търгуват, ще докара до понижаване на пазарната стойност на акциите на акционерите в качествените компании. В този случай притежателите на качествени акции ще бъдат ощетени, тъй като им дават обещание те да бъдат включени в някаква обща маса, дружно с неликвидните акции.
Следващият резултат от въвеждането на концепцията е и срив на цените на акциите на огромна част от фирмите.
Всеки експерт на финансовия пазар в България е наясно, че при среднодневен оборот от 700 хиляди лв. на Българската фондова борса, покупко-продажбите с акции, чиято номинална стойност е над 2 милиарда лв., както се твърди, ще се реализират по пазарни цени, което ще докара до цялостен срив на пазара. И тук следва възклицанието: „ Но, господа задгранични вложители, за какво по този начин внезапно решихте да си тръгнете, стойте тук, светлото бъдеще следва! “
Така е, тъй като сходни величави обещания, хвърлени в медийното пространство на гърба на така и така нисколиквидния български финансов пазар, няма по какъв начин да върне и притегли предстоящите задгранични вложители. Дали задачата на акцията „ спящи “ акции не е да доубие този пазар?
Защо съзнателно не се показва пазарната стойност на " спящите " акции, а манипулативно се подчертава върху тяхната номинална стойност
Освен изложеното до тук, в медийното пространство неведнъж се натъртва, че номиналната стойност на „ спящите “ акции, а не тяхната пазарна стойност е към 2 милиарда лв.. Защо се размахва цифрата с милиардите, а не се уточни приблизителната пазарна стойност на тези бумаги? Защо се крие фактът, че цената на боновите книжки на 80 % от всички приватизационни фондове е под номинала, а на половината от тях е нула? Защото с операцията, наречена „ 2 милиарда лв. “ е доста по-лесно да се впечатли жителя със „ спящите “ акции. Ето за какво, при положение, че предлаганият в концепцията капиталов фонд „ консолидира “ голям брой акции на компании, които са ниско ликвидни, със „ спящи акции “ на компании, чиято борсова цена е над номиналната и доста по-висока, резултатът от сходно деяние ще бъде, че в последна сметка всички притежатели на дялове на фонда ще получат дялове на идентична стойност. Така притежателите на акции на високоликвидни компании ще бъдат ощетени, като техните акции ще бъдат включени в общата маса с неликвидни бумаги в съответствие, което даже няма по какъв начин да бъде планувано. Получава се по този начин наречения резултат на разбъркване на свинско със зеле, като създателите на „ рецептата “ методично приготвя манджата, която за едни ще бъде „ свинско “, а за други единствено „ зеле “.
Възниква и различен въпрос: Защо се планува къс период за избавяне от Фонда и последващата национализация на „ спящи акции “ в Сребърния фонд, трансформирали се без изразено единодушие от притежателите им в „ спящи дялове “? Дали зад тезата на отбрана на публичния интерес не се крие отбрана на частен подобен. Защото за всички е ясно, че няколкостотин хиляди емигранти няма да се върнат особено, с цел да трансферират акциите си от един указател в различен, респективно няколко стотин хиляди наследници няма да съумеят да дочакат облекчаването и поевтиняването на процедурите по заместничество, по този начин обещавани от Централен депозитар към този момент трета година.
Бележка: Изказаното мнение не ангажира организациите и фирмите, с които създателят е в цивилен и трудови правно отношение. То не съставлява отбрана на частен интерес или предизборна пропаганда, защото създателят не симпатизира и не е последовател на нито една политическа мощ. Изказаното мнение е гражданска позиция по отношение на проблемите в региона на българския финансов пазар, където създателят прави своята активност и където би желал да продължи да работи.
Даниела Пеева
Авторът е правист и специалист с над 20 години професионален стаж в региона на финансовите пазари, тяхната регулация и взаимоотношенията с акционерите. Като шеф за връзки с вложителите на голям брой обществени компании в последните 15 години всекидневно реализира контакт с акционерите на тези сдружения и работи за отбрана на техните законни права и ползи, както и за повишение на прозрачността на обществените компании в България. През последните 10 години е преподавател и обучител в над 20 семинара и конференции в България, Европа и Съединени американски щати на тематика връзки с вложители, откриване на информация и положителни практики на листваните компании.
В последните няколко дни медиите тиражираха специфични изявленията с господин Васил Големански, Изпълнителен шеф на Централен депозитар АД по отношение на изразената от депозитарната институция поддръжка на концепцията за „ спящите “ акции.
Определено, сходна мощно позитивна настройка от страна на Централен депозитар не е изненада, поради обстоятелството, че точно тази институция е създателят на концепцията. И това е резонна реакция и право, които никой не оспорва. Въпросът е обаче, че с сходни изказвания продължава манипулиране на публичното мнение, като се изричат лъжи, които вкарват в подвеждане „ спящите “ акционери.
Ето няколко групи погрешни изказвания, с които се манипулират жителите и обществеността:
Недопустимото подстрекателство " спящи " акции могат да не бъдат мъртва благосъстоятелност, а да носят приход на притежателите си
В медийното пространство се вършат неприемливи внушения, че разпознатите като „ спящи “ акции могат „ да не бъдат мъртва благосъстоятелност, а да носят приход на притежателите си “, като се основава заблудата, че всички взели участие в процеса на приватизация ще извлекат единствено изгоди, в случай че трансферират притежаваните акции по сметка на капиталов медиатор или оставят акциите да бъдат конфискувани от Инвестиционен фонд, който ще им предложи дялове на неразбираема стойност.
Ако това в действителност е по този начин, за какво не бъде предоставена на акционерите и техните наследници опция сами да решат дали да съхраняват акциите си гратис в указател А или да ги трансферират към капиталов медиатор, където ще заплащат такси съразмерни със цената им, респективно да ги внесат непринудено в „ прехваления “ Инвестиционен фонд, по този начин, както по лична воля и избор са ги придобили?
Манипулативна опасност за измамите с " неработещи " акции
Четейки тези изявленията, средностатистическият жител остава с усещане, че указател А на Централен депозитар е „ свърталище “ на измами и той неотложно би трябвало да избяга от там, като си трансферира акциите при капиталов медиатор. Такова изказване е безусловно лишено от смисъл, неподкрепено с обстоятелства и всеки експерт знае, че е погрешно. Процедурите за осъществяване на всевъзможни дейности с скъпи бумаги са извънредно комплицирани, минават през многостранни инспекции и в случай че измамникът премине сполучливо през едно звено по веригата, няма по какъв начин да не бъде засечен от друго.
Така да вземем за пример, при заместничество на акции на умрял акционер подписите се удостоверяват пред нотариус, а капиталовите медиатори строго наблюдават за идентификация на наследниците и техните пълномощници. За да се прави търговия с акции на обществено сдружение следва да се показа депозитарна квитанция, а когато такава липсва да се издаде и получи препис. Всеки експерт, в това число и представители на Централен депозитар чудесно са осведомени, че приемането на депозитарната квитанция става персонално от акционера.
Тогава, по какъв начин стават измамите при толкоз рестриктивната нормативна уредба? Ако подобен проблем фактически съществува, то изваждането на акциите от указател А, няма да го реши.
" Спящи " и " неработещи " акции - погрешно дефинирани понятия
Създава се неправилно усещане, че в кръга на така наречен „ спящи “ акции се включват единствено акциите, добити по реда на всеобщата приватизация. В указател А се съхраняват освен акциите, добити по време на всеобщата приватизация, само че и тези на служащи и чиновници, които са акционери в съответните сдружения. В последните няколко години доста акционери – физически и юридически лица, избраха да реалокират акциите си от капиталов медиатор към безплатния за тях указател А при Централен депозитар, с цел да не заплащат такси към капиталовите медиатори и към Гаранционния фонд. В този указател се намират и доста акции, притежавани от жители на други страни. Често там попадат и акции на клиенти на капиталови медиатори, които са преместени след банкрут или преустановяване на активността на медиатора.
Дали въобще създателите на концепцията и нейните бранители са обсъждали позволената неточност при дефиниране на понятието „ спящи “ акции? Акционери всеобщо се обаждат с обикновен въпрос: „ Редовно проследявам цената на акциите и постоянно си вземам дивидента от банковия клон. Моите акции „ спящи “ ли са? “.
Насаждана илюзия за неспособност на акционерите да вземат участие в общи събрания
В медийната акция е използван и един нов термин „ неработещи “ акции, който е лишен от всевъзможен юридически и стопански смисъл.
Публичните компании и техните управления се компрометират в допълнение, като се показва като негативен образец, че общите събрания се провеждат и организира в работни дни и по този метод, акционерите не могат да вземат присъединяване. Същевременно, се премълчава и законовата опция, че акционерът може да взе участие в събранието посредством прокурист.
„ Загриженият “ за правата на акционерите Централен депозитар, присвоил си незнайно по какъв начин правото да приказва от името на акционерите, доста добре знае, че провеждането на Общо заседание в неработен ден е порочна корпоративна процедура, неведнъж коментирана като такава на национално и интернационално равнище. Много от фирмите оповестяват решенията на Общото заседание в деня на осъществяване на същото и в тази връзка сходно обявяване в неработен ден, когато финансовите пазари почиват е извънредно порочна процедура и се отхвърля от всички радетели на прозрачността и положителните взаимоотношения с акционерите.
Освен това от 2009 година със законодателни промени е отстранено задължението за нотариалната легализация на подписа на упълномощителя при присъединяване в Общо заседание на акционерите и на практика огромна част от фирмите вкараха това облекчение за своите акционери. Всеки, работещ на финансовия пазар в България знае, че в поканата за Общото заседание е наложително сдружението да уточни тази опция, както и да изясни на акционерите метода на гласоподаване посредством прокурист. Това събитие е прецизно следено от Комисията за финансов контрол, а всяко сдружение разгласява към писмените материали и ползва пример на пълномощие.
Заблудата, че акционерите в регистъра не получават дивидента си
Друга илюзия в медийната среда е, че действително полученият дял от акционерите е под 10 %. Подобни калкулации с изключение на, че не почиват на справедливи критерии, са погрешни, доколкото липсва информация, какъв брой от акционерите, чиито акции се съхраняват в указател А, фактически са потърсили и получили полагащия им се дял. Няма институция, която може да даде отговор на този въпрос или статистика по него. Още по-малко Централен депозитар не разполага с такава информация, доколкото дивидентите на акционерите от указател А се изплащат посредством клоновата мрежа на определени от сдруженията банки, и Централен депозитар няма по какъв начин да получи такава информация, в случай че не води персонална преписка с всички жители, които си съхраняват акции в този указател.
Освен това, настойчиво се премълчава обстоятелството, по какъв метод акционерът ще получи дивидента си, в случай че неговите акции са при капиталов медиатор? Когато на жителите се изяснява, че би трябвало да си трансферират акциите при медиатор, е належащо пояснението, че те няма да могат да получават дивидента си от най-близкия клон на банката в тяхното обитаемо място, а ще би трябвало да ненужно наложително да изхарчат средства, с цел да доближат най-близкия капиталов медиатор.
Във връзка с разпределянето на дял по така наречен „ спящи “ акции се прави неприемливо подстрекателство, вследствие на което необятната общност остава с неправилното усещане, че с реализирането на предлаганите ограничения се цели попречване на недобри практики при разпределение на дивиденти, доколкото сдруженията афишират разпределение на дивиденти, които не биват потърсени и след приключване на петгодишна отминалост се връщат в сдружението.
Правото на дял произтича от собствеността върху притежавани акции, при съществуване на облага за съответната финансова година и при взето решение на общо заседание. То се погасява с приключване на петгодишен давностен период. След приключването на петгодишния давностен период, сдружението, прилагайки условията на Закона и Международните счетоводни стандарти, може да вземе решение, начисления, само че непотърсен в продължение на пет години и неразпределен дял, да се върне назад в патримониума на сдружението. В този случай, при връщане на неразпределените парични средства от дял в патримониума на сдружението, те способстват за повишение на неговите активи, посредством повишение на Фонд „ Резервен “. Голяма част от фирмите, които са набедени, че ползват „ порочни “ корпоративни практики при разпределянето на дял, в действителност употребяват насъбраните средства от неразпределения дял за увеличение на капитала със лични средства, вследствие на което нараства и общият брой притежавани акции от акционери /включително „ спящи “/ в капитала на обществени сдружения. Освен, че неразпределената облага под формата на дял играе ролята на самобитен „ буфер “, в интерес на сдружението, заради обстоятелството, че се основава задоволителен запас за реакция от негова страна при възможни неподходящи събития върху бизнеса в България, следва да се има поради, че тази част от облагата на сдружението, която не е била разпределена сред акционерите, въздейства позитивно върху предприятието, като покачва пазарната стойност на притежаваните акции от всички акционери.
Дори създателите на концепцията не си дават сметка, че тази операция е саморазобличена в самата идея, потвърждавайки че е „ порочна процедура “ непотърсеният дял след 5 години да се отнася във фонд авариен на сдружението. Ако оставим на страна сходно манипулативно и заблуждаващо изказване, не можем да се съгласим, че радетелите на сходна теза нямат визия, че това е законодателно решение според Закона за счетоводството, Търговския закон и Международните счетоводни стандарти, и че това е естествена и одобрена интернационална процедура. И защото се приказва за заслужено отнасяне на акционерите, този метод в последна сметка е единствения обективен – средствата да остават в сдружението, където са направени, където усилват цената на акциите, в това число на тези с непотърсен дял.
„ Защитниците “ на „ спящите “ и „ неактивни “ акционери, криейки се зад популистични тези, оферират този открит със законодателството механизъм за връщане на средствата от непотърсен дял в сдруженията да бъде „ преодолян “ с лишаване на акциите от техните притежатели. Т.е. с цел да не губят дивидента си за една година, той следва да им бъде лишен вечно, да им се отнеме правото на глас, да им се отнеме правото да получат обективна цена при продажба, да им се отнеме правото на ликвидационна квота, при взимане на решение за разпродажба на сдружението.
Лесна ли е опцията за инспекция на " спящи " акции или в противен случай и кой я попречва
В медийната акция, подкрепяща концепцията се премълчават редица обстоятелства по отношение на невъзможността за инспекция на наличия по сметка за избрани категории акционери, които ги слагат в дискриминационна обстановка.
Така да вземем за пример, справката при капиталов медиатор коства на притежателите на „ спящи “ акции към 20 лева
Шумно се популяризира безплатната опция за инспекция посредством ПИК, публикуван от Национална агенция за приходите, само че доста „ шумно “ се премълчава, че въпросната процедура е годна единствено за живи акционери, само че не и за умряли и техните наследници. Няма отговор на въпроса: Защо до момента Централен депозитар не е подхванал никакви ограничения за сходен безвъзмезден достъп до своите масиви от данни за наследниците на такива акции. Ако наследниците изискат да създадат информация за притежаваните скъпи бумаги на техен наследодател, те се сблъскват с голяма администрация, разказана в правилника на Централен депозитар, при което следва да изгубят време и средства, да потърсят капиталов медиатор, да заплатят солидни такси. Една сходна процедура може да доближи до 80 лв., като не подсигурява, че по партидата на наследодателя ще има някакви финансови принадлежности или в случай че има такива, то те биха коствали изгубеното време и вложените средства.
Сметки за обществено слаби с минимални или нулеви такси не са въведени от нито един капиталов медиатор.
Наистина ли акционерите от регистъра не могат да бъдат индентифицирани
В публикациите и интервютата се твърди, че в указател А има „ единствено три имена и ЕГН на притежателите на бонове. Няма персонални карти, няма негов автограф, няма по какъв начин наподобява това лице. Никой не може да знае това лице ли е притежател, или не е. “
Съществуващите адреси в регистъра на Централен депозитар са подавани от Центъра за всеобща приватизация и евентуално някои от тях към този момент не са настоящи. Централен депозитар обаче разполага с опция да актуализира адресите на акционерите, само че не го прави. Именно в Правилника на депозитарната институция е планувано, че Централен депозитар може да желае и събира информация от единната система ГРАО. Защо това не е направено през всичките тези години?
Актуализация не се прави или доста рядко се прави и в указател Б, защото в случай че някой акционер желае да направи смяна в адреса си следва да употребява услугите на капиталов медиатор и да заплати такса към 25 лева
" Крепостта " наречена Централен депозитар и " грижата " към жителите
Изпълнителният шеф на Централен депозитар твърди: „ Масово и непрестанно при нас е имало позвънявания с еднакъв въпрос – по какъв начин да си вземем дивидента “. Централен депозитар няма процедура да прави информации на акционери за техните дивиденти. Акционерите най-често се обръщат към капиталовите медиатори и самите компании.
Невярно е и изказванието, че всекидневно Депозитарната институция се посещава от над 100 индивида. Практически това е невероятно, защото „ крепостта “ наречена Централен депозитар е недостъпна за жители и институцията не работи с физически лица, а достъпът им до постройката се лимитира от пазач.
Компрометиращо и погрешно изказване: Асоциациите, които възразяват против концепцията се крият зад тезата за национализация и не желаят осведомителна акция
Много национално представителни организации се оповестиха обществено против концепцията, като показаха стимулирани позиции. Същевременно те подсетиха, че са взели участие интензивно в разискването и приемането на Стратегията за развиване на българския финансов пазар, като единомислещо са подкрепили осведомителната акция по отношение на активизирането на акциите, добити в следствие от всеобщата приватизация.
Независимо от това, в медиите се изливат компрометиращи изказвания като обществеността искрено бива заблуждавана, че точно те са тези, които, криейки се зад тезата за национализация, се пробват да преследват частен интерес. Подобно изказване уронва престижа и положителното име на организации, които работят дългогодишно на финансовия пазар и способстват за неговия напредък и развиване. Не прави чест на управлението на Централен депозитар да изрича сходни изказвания.
Асоциациите, които възразяват против концепцията, регистрират главните права на акционерите и тяхното равно отнасяне.
Тази концепцията не предлага равнопоставеност на всички вложители, притежаващи безналични акции от търговски сдружения. Концепцията предлага друго отнасяне на вложителите - вложители от всеобща приватизация, вложители в обществени сдружения, вложители в непублични сдружения, вложители в спящи акции и така нататък
Безпочвени обещания за напредък на цените на " спящите акции "
В медийната акция на Централен депозитар се дава обещание „ ярко бъдеще “ на акционерите със „ спящи “ акции, ката се твърди, че сходни дейности ще доведат до тяхното повишаване.
Освен, че това е откровена операция, сходни изказвания опонират и на икономическата логичност. Изкуственото сливане на акции от високоликвидни компании с акции от компании, които не се търгуват, ще докара до понижаване на пазарната стойност на акциите на акционерите в качествените компании. В този случай притежателите на качествени акции ще бъдат ощетени, тъй като им дават обещание те да бъдат включени в някаква обща маса, дружно с неликвидните акции.
Следващият резултат от въвеждането на концепцията е и срив на цените на акциите на огромна част от фирмите.
Всеки експерт на финансовия пазар в България е наясно, че при среднодневен оборот от 700 хиляди лв. на Българската фондова борса, покупко-продажбите с акции, чиято номинална стойност е над 2 милиарда лв., както се твърди, ще се реализират по пазарни цени, което ще докара до цялостен срив на пазара. И тук следва възклицанието: „ Но, господа задгранични вложители, за какво по този начин внезапно решихте да си тръгнете, стойте тук, светлото бъдеще следва! “
Така е, тъй като сходни величави обещания, хвърлени в медийното пространство на гърба на така и така нисколиквидния български финансов пазар, няма по какъв начин да върне и притегли предстоящите задгранични вложители. Дали задачата на акцията „ спящи “ акции не е да доубие този пазар?
Защо съзнателно не се показва пазарната стойност на " спящите " акции, а манипулативно се подчертава върху тяхната номинална стойност
Освен изложеното до тук, в медийното пространство неведнъж се натъртва, че номиналната стойност на „ спящите “ акции, а не тяхната пазарна стойност е към 2 милиарда лв.. Защо се размахва цифрата с милиардите, а не се уточни приблизителната пазарна стойност на тези бумаги? Защо се крие фактът, че цената на боновите книжки на 80 % от всички приватизационни фондове е под номинала, а на половината от тях е нула? Защото с операцията, наречена „ 2 милиарда лв. “ е доста по-лесно да се впечатли жителя със „ спящите “ акции. Ето за какво, при положение, че предлаганият в концепцията капиталов фонд „ консолидира “ голям брой акции на компании, които са ниско ликвидни, със „ спящи акции “ на компании, чиято борсова цена е над номиналната и доста по-висока, резултатът от сходно деяние ще бъде, че в последна сметка всички притежатели на дялове на фонда ще получат дялове на идентична стойност. Така притежателите на акции на високоликвидни компании ще бъдат ощетени, като техните акции ще бъдат включени в общата маса с неликвидни бумаги в съответствие, което даже няма по какъв начин да бъде планувано. Получава се по този начин наречения резултат на разбъркване на свинско със зеле, като създателите на „ рецептата “ методично приготвя манджата, която за едни ще бъде „ свинско “, а за други единствено „ зеле “.
Възниква и различен въпрос: Защо се планува къс период за избавяне от Фонда и последващата национализация на „ спящи акции “ в Сребърния фонд, трансформирали се без изразено единодушие от притежателите им в „ спящи дялове “? Дали зад тезата на отбрана на публичния интерес не се крие отбрана на частен подобен. Защото за всички е ясно, че няколкостотин хиляди емигранти няма да се върнат особено, с цел да трансферират акциите си от един указател в различен, респективно няколко стотин хиляди наследници няма да съумеят да дочакат облекчаването и поевтиняването на процедурите по заместничество, по този начин обещавани от Централен депозитар към този момент трета година.
Бележка: Изказаното мнение не ангажира организациите и фирмите, с които създателят е в цивилен и трудови правно отношение. То не съставлява отбрана на частен интерес или предизборна пропаганда, защото създателят не симпатизира и не е последовател на нито една политическа мощ. Изказаното мнение е гражданска позиция по отношение на проблемите в региона на българския финансов пазар, където създателят прави своята активност и където би желал да продължи да работи.
Даниела Пеева
Авторът е правист и специалист с над 20 години професионален стаж в региона на финансовите пазари, тяхната регулация и взаимоотношенията с акционерите. Като шеф за връзки с вложителите на голям брой обществени компании в последните 15 години всекидневно реализира контакт с акционерите на тези сдружения и работи за отбрана на техните законни права и ползи, както и за повишение на прозрачността на обществените компании в България. През последните 10 години е преподавател и обучител в над 20 семинара и конференции в България, Европа и Съединени американски щати на тематика връзки с вложители, откриване на информация и положителни практики на листваните компании.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ