Експерт: Наводненията идват от неправилни проектни решения
Още по тематиката: Става ужасно! Порой се изсипва над Пловдив ВИДЕО Клони-убийци рухнаха на метри от учебно заведение СНИМКИ Дърво смля кола в центъра, трафикът е пъкъл СНИМКИ Хаос след пороя! Хора и коли плуват по улиците СНИМКИ Равносметка: Бурята отнесе покрив на кооперация, помля коли
Поройните дъждове, които ни заливат в последно време, безусловно потопиха Пловдив. Наводнени подлези, десетки улици останаха под водата, пострадаха също доста домове. Стихията не пожали и резервата Стария град. Калдъръмът по уличките му, ремонтиран неотдавна, също поддаде под действието на дъждовете. След пороя се оказа, че десетки водачи са изгубили регистрационните табели на колите си.
Падането на такива огромни количества дъждовни води на квадратен метър не може да не провокира сходни обстановки, разясняват специалисти в строителния отрасъл. Тяхното пояснение е, че водопреносната мрежа не може да ги поеме.
Как да се оправи градът при бъдещи бедствия?
Потърсихме мнението на геолога специалист инж. Огнян Кованджийски. Той е посветил живота си на добива на потребни за индивида естествени запаси. От елементарен електротехник до началник на големи по мащаб за България обекти, той е обвързван с нефтените залежи Долен и Горен Дъбник, газовото находище Деветаки, златното находище Челопеч, медно-пиритното находище Асарел, Панагюрски мини и други.
Подлезите - най-уязвимите сектори при наводнения
Подлезът от северната страна на Тунела се оказа най-уязвим при поройните дъждове. Той се цялостни с вода, която мъчно се оттича, и това дефинитивно отхвърли търговците да го употребяват. Веднага след демокрацията подлезите се изпълниха с търговски обекти. Днес на множеството места те към този момент изчезнаха, тъй като сходна активност не е позволена от Гражданска защита - на всички места по света тази процедура сама по себе си съставлява едно архитектурно-строително нарушаване, твърди инж. Кованджийски и изяснява от кое място идва този проблем.
Този подлез се наводнява най-често - за какво? Когато се прави реконструкцията на канала за противоположни води, той се заменя с нов, с по-голям диаметър. Каналът доближава директно до подлеза и равнището му е по-ниско от равнището на пода на подлеза. Сега е комфортен моментът спешно подлезът да се свърже с канала на противоположните води - това е едно от решенията, с цел да не се позволяват бъдещи наводнения, предлага инженерът. С какви планови решения може да стане това?
Заустването на водите в подлеза може да стане непосредствено с канала за противоположните води на ул. „ Георги Бенковски ”. Второто решение е отводнителни шахти в двата или единствено в единия край, които да филтрират водата до пясъчния небосвод. Тези оферти ги направих документално до кмета на Голямата община. Дойде отговор, само че не от него, а от основния проектант на регион " Централен ", че това не може да стане, тъй като главният колектор е на ВиК. Решението с отводнителните шахти може да се извърши за всички подлези в града.
Другият проблем е, че в подлеза има теч в източната част. Той идва от улицата, над него - бул. “Цар Борис III Обединител ”, заради неуплътнената асфалтова настилка подлезът тече непрестанно при дъжд. Също по този начин прави ли ви усещане, че по света всички подлези са покрити с елегантни козирки - по този начин е по спирките на градския всеобщ превоз, има ги и на метростанциите в София.
За калдъръма решението е филц от барит с няколко фракции едрина, а не пясък
През 2012 година компания „ Драгиев и Ко ” завоюва публичната поръчка за пренареждане на калдъръмeната настилка по улиците в Стария град и Капана. Работата по двата обекта продължава. Какво се случва с калдъръма на резервата след последните проливни дъждове?
Видях по какъв начин планът стартира да се извършва от източната страна на Стария град до църквата „ Света Неделя ”. Отидох при тях и попитах бригадира: за какво слагате пясък, а не някаква друга поставка, примерно тежък филц? Проблемът е, че пясъкът е с доста ниско релативно тегло и елементарно се носи и измива от водата. Така има заплаха той да се изрови и поройните дъждове да го отнесат в шахтите. След всеки дъжд общинските компании извозват с камиони торби с пясък. Вместо пясъка по-добре е да се употребява барит - относителното тегло на барита е 5 кг/куб. м, а на ситния пясък е към 1.2 кг/куб. м. Само година след скъпоструващия ремонт калдъръмът е отвеян, тъкмо по средата на улиците са се образували дупки и разместени камъни от калдъръма. Искам да уточня, че това се случва не толкоз в хоризонталната част на улицата, а там, където има надолнище - при огромен дебит, основата е от пясък и дупките ще се уголемяват. Така че изводът е: решението на плана е неправилно, виновността не е в изпълнителя. Улиците се наводняват и повода е в пясъка и шумата, която влиза в шахтите и ги запушва при един проливен дъжд.
Само че с днешна дата желая да попитам: има ли в контракта с изпълнителя уговорка за гаранции и кой ще поеме разхода по ремонта на към този момент компрометираните сектори, пита инж. Кованджийски. При започването на ремонта написах писмо, адресирано до областния шеф и кмета на Пловдив. Бърз отговор получих персонално от регионалния шеф, който ме осведоми, че общината е Възложителят и дава отговор за осъществяването. От кмета на гр. Пловдив не получих отговор, а със забавяне от основния проектант на регион " Централен ", че планът се извършва и не са вероятни промени.
Неправилни планови решения
Третият световен проблем, когато става дума за наводненията, се дължи на неправилни планови решения. Пловдив е планиран по този начин, че всички дъждовни води се смесват с противоположните и отиват в пречиствателната станция. Принципът може да е и този, само че когато не очакваш да има такива дъждовни води. Не съм сигурен, че пречиствателната станция на Пловдив има потенциала да ги поеме. Затова желая да попитам: за какво дъждовните и противоположните води не се отделят там, където е допустимо - това е доста сериозен проблем. Поставям го на вниманието на проектантите и експертите в градската инфраструктура.
Кои са вероятните решения?
Траки и римляни са го измислили съвършено - те не са правили дълбоки отводнителни канали. Напротив, разделяли са водите на две, а при огромен размер дъждовни води са ги вкарвали в една обикновена канализация, успоредна на пътищата и покрита с плочи.
При нас обаче световният въпрос е, че канализацията е доста остаряла. Тя не може да бъде сменена главно тъй като това е скъпо начинание. Все отново има решения, които могат да се приложат. Едното е да се създадат генерални гравитационни канали, които да водят уличните води в река Марица. По същия прийом, по който римляните са правили улеи - един облицован канал, само че по-повърхностен, тъй че единствено да се употребява наклонът. Другото решение е там, където улиците са по-стръмни, да се понижи скоростта на потока от дъждовни води. Това може да стане с гумени прагове, които „ убиват ” скоростта на потока -така водата няма да рови в главните на улицата и да се оттича. За да се понижи в огромна степен вливането на чистите дъждовни води в канализацията и колекторите, е належащо улиците, перпендикулярно на р. Марица, посредством канал да водят водите непосредствено в реката. Т.е. повърхностните води да се отведат посредством повърхностни канали. Както са го правили римляните - предлага инженерът.
Там, където има застрояване пък, може да се употребява пластът от подпочвените пясъци - под равнището на улицата да се създадат събирателни шахти, които да водят отпадъчната вода до пясъчния небосвод.
Снимки от Атанас Кънев
Поройните дъждове, които ни заливат в последно време, безусловно потопиха Пловдив. Наводнени подлези, десетки улици останаха под водата, пострадаха също доста домове. Стихията не пожали и резервата Стария град. Калдъръмът по уличките му, ремонтиран неотдавна, също поддаде под действието на дъждовете. След пороя се оказа, че десетки водачи са изгубили регистрационните табели на колите си.
Падането на такива огромни количества дъждовни води на квадратен метър не може да не провокира сходни обстановки, разясняват специалисти в строителния отрасъл. Тяхното пояснение е, че водопреносната мрежа не може да ги поеме.
Как да се оправи градът при бъдещи бедствия?
Потърсихме мнението на геолога специалист инж. Огнян Кованджийски. Той е посветил живота си на добива на потребни за индивида естествени запаси. От елементарен електротехник до началник на големи по мащаб за България обекти, той е обвързван с нефтените залежи Долен и Горен Дъбник, газовото находище Деветаки, златното находище Челопеч, медно-пиритното находище Асарел, Панагюрски мини и други.
Подлезите - най-уязвимите сектори при наводнения
Подлезът от северната страна на Тунела се оказа най-уязвим при поройните дъждове. Той се цялостни с вода, която мъчно се оттича, и това дефинитивно отхвърли търговците да го употребяват. Веднага след демокрацията подлезите се изпълниха с търговски обекти. Днес на множеството места те към този момент изчезнаха, тъй като сходна активност не е позволена от Гражданска защита - на всички места по света тази процедура сама по себе си съставлява едно архитектурно-строително нарушаване, твърди инж. Кованджийски и изяснява от кое място идва този проблем.
Този подлез се наводнява най-често - за какво? Когато се прави реконструкцията на канала за противоположни води, той се заменя с нов, с по-голям диаметър. Каналът доближава директно до подлеза и равнището му е по-ниско от равнището на пода на подлеза. Сега е комфортен моментът спешно подлезът да се свърже с канала на противоположните води - това е едно от решенията, с цел да не се позволяват бъдещи наводнения, предлага инженерът. С какви планови решения може да стане това?
Заустването на водите в подлеза може да стане непосредствено с канала за противоположните води на ул. „ Георги Бенковски ”. Второто решение е отводнителни шахти в двата или единствено в единия край, които да филтрират водата до пясъчния небосвод. Тези оферти ги направих документално до кмета на Голямата община. Дойде отговор, само че не от него, а от основния проектант на регион " Централен ", че това не може да стане, тъй като главният колектор е на ВиК. Решението с отводнителните шахти може да се извърши за всички подлези в града.
Другият проблем е, че в подлеза има теч в източната част. Той идва от улицата, над него - бул. “Цар Борис III Обединител ”, заради неуплътнената асфалтова настилка подлезът тече непрестанно при дъжд. Също по този начин прави ли ви усещане, че по света всички подлези са покрити с елегантни козирки - по този начин е по спирките на градския всеобщ превоз, има ги и на метростанциите в София.
За калдъръма решението е филц от барит с няколко фракции едрина, а не пясък
През 2012 година компания „ Драгиев и Ко ” завоюва публичната поръчка за пренареждане на калдъръмeната настилка по улиците в Стария град и Капана. Работата по двата обекта продължава. Какво се случва с калдъръма на резервата след последните проливни дъждове?
Видях по какъв начин планът стартира да се извършва от източната страна на Стария град до църквата „ Света Неделя ”. Отидох при тях и попитах бригадира: за какво слагате пясък, а не някаква друга поставка, примерно тежък филц? Проблемът е, че пясъкът е с доста ниско релативно тегло и елементарно се носи и измива от водата. Така има заплаха той да се изрови и поройните дъждове да го отнесат в шахтите. След всеки дъжд общинските компании извозват с камиони торби с пясък. Вместо пясъка по-добре е да се употребява барит - относителното тегло на барита е 5 кг/куб. м, а на ситния пясък е към 1.2 кг/куб. м. Само година след скъпоструващия ремонт калдъръмът е отвеян, тъкмо по средата на улиците са се образували дупки и разместени камъни от калдъръма. Искам да уточня, че това се случва не толкоз в хоризонталната част на улицата, а там, където има надолнище - при огромен дебит, основата е от пясък и дупките ще се уголемяват. Така че изводът е: решението на плана е неправилно, виновността не е в изпълнителя. Улиците се наводняват и повода е в пясъка и шумата, която влиза в шахтите и ги запушва при един проливен дъжд.
Само че с днешна дата желая да попитам: има ли в контракта с изпълнителя уговорка за гаранции и кой ще поеме разхода по ремонта на към този момент компрометираните сектори, пита инж. Кованджийски. При започването на ремонта написах писмо, адресирано до областния шеф и кмета на Пловдив. Бърз отговор получих персонално от регионалния шеф, който ме осведоми, че общината е Възложителят и дава отговор за осъществяването. От кмета на гр. Пловдив не получих отговор, а със забавяне от основния проектант на регион " Централен ", че планът се извършва и не са вероятни промени.
Неправилни планови решения
Третият световен проблем, когато става дума за наводненията, се дължи на неправилни планови решения. Пловдив е планиран по този начин, че всички дъждовни води се смесват с противоположните и отиват в пречиствателната станция. Принципът може да е и този, само че когато не очакваш да има такива дъждовни води. Не съм сигурен, че пречиствателната станция на Пловдив има потенциала да ги поеме. Затова желая да попитам: за какво дъждовните и противоположните води не се отделят там, където е допустимо - това е доста сериозен проблем. Поставям го на вниманието на проектантите и експертите в градската инфраструктура.
Кои са вероятните решения?
Траки и римляни са го измислили съвършено - те не са правили дълбоки отводнителни канали. Напротив, разделяли са водите на две, а при огромен размер дъждовни води са ги вкарвали в една обикновена канализация, успоредна на пътищата и покрита с плочи.
При нас обаче световният въпрос е, че канализацията е доста остаряла. Тя не може да бъде сменена главно тъй като това е скъпо начинание. Все отново има решения, които могат да се приложат. Едното е да се създадат генерални гравитационни канали, които да водят уличните води в река Марица. По същия прийом, по който римляните са правили улеи - един облицован канал, само че по-повърхностен, тъй че единствено да се употребява наклонът. Другото решение е там, където улиците са по-стръмни, да се понижи скоростта на потока от дъждовни води. Това може да стане с гумени прагове, които „ убиват ” скоростта на потока -така водата няма да рови в главните на улицата и да се оттича. За да се понижи в огромна степен вливането на чистите дъждовни води в канализацията и колекторите, е належащо улиците, перпендикулярно на р. Марица, посредством канал да водят водите непосредствено в реката. Т.е. повърхностните води да се отведат посредством повърхностни канали. Както са го правили римляните - предлага инженерът.
Там, където има застрояване пък, може да се употребява пластът от подпочвените пясъци - под равнището на улицата да се създадат събирателни шахти, които да водят отпадъчната вода до пясъчния небосвод.
Снимки от Атанас Кънев
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ