КОЛЕДА: БалканСКИ прелести
Още по тематиката
Селекция: За авантюристичния вид
Селекция от коледни дарове за авантюристичния вид. Кой е той? Онзи, които обича на открито, а не вътре. Тя е и за мъжете, тъй като (почти) всички обичат джаджи.
11 дек 2017 Време е да избършем прахта от ските и сноубордовете и да се огледаме за забавни места за каране. И в случай че родните курорти са ни омръзнали, а Алпите ни наподобяват надалеч, се оказва, че има забавни и разнородни места наоколо. За някои от тях е задоволително да преминем единствено една граница и да си отделим няколко часа за път с кола. Резултатът може да се окаже доста прелестен за множеството скиори и бордисти, а като добавка към него да има балкански сексапил, че даже и локална екзотика.
[Shutterstock]
Капаоник, Сърбия
" Скијачки центар Копаоник е еден од поголемите планински венци во Србија " - факт, с който сърбите хвалят своя максимален и съвременен зимен курорт. Той се намира в централната част на страната, в подножието на един от по-високите върхове на Сърбия – Панчичев връх (2017 м). Макар и курортът да не е ситуиран в изключително висока планина, мащабите, с които се е разпрострял, напълно не са за занемаряване. Има към 55 км добре маркирани писти, както и общо 24 лифтове и влекове, измежду които съвременни уреди за по шест души с затопляне на седалките. Системите за неестествен сняг компенсират ниското надморско ниво и сезонът е относително дълъг при по-студени зими. Заради разнообразието от писти, положителните условия, а евентуално и поради плескавиците в Копаоник могат да се срещнат от ден на ден българи през последните години.
Три-четири пъти на тренировки и надпревари е бил там и един от по-популярните български скиори – Никола Чонгаров-Чонги. Той е най-добре представилият се роден играч в алпийските дисциплини за интервала 2012 - 2014 година, който тренира интензивно, в това число в Копаоник, с цел да стане първият българин, представял страната ни на олимпиада в дисциплината ски крос. Чонги пътува доста, само че Копаоник несъмнено го печели. Интересно е, че това се случва не толкоз поради пистите и оборудванията, а по-скоро поради балканския сексапил. Според скиора курортът основава доста по-различно чувство от сходни места в Алпите да вземем за пример и е умерено, безгрижно място с приятни хора. Повечето писти в региона са относително полегати и по тази причина е подобаващ и за безусловно начинаещи скиори и бордисти. Препоръчва се и за фамилии, които избират по-спокойно и безвредно каране. Всички писти са маркирани и изгубването, даже при мъгла, съгласно Чонги е съвсем невероятно. Освен пистите има маркирани и към 12 км за крос-кънтри ски, както и сноуборд парк и детски център. Един от препоръките на състезателя за всички, които потеглят към Копаоник, е да го създадат с автомобил или да наемат подобен в региона. Причината е, че доста от хотелите се намират на 2 до 10 км разстояние от пистите. Другият съвет, несъмнено, е да се опитат плескавиците – без тях " скијачите " не могат в Сърбия.
Разстояние от София: 290 км (~6 часа)
Надморска височина: от 1 057 до 2 017 м
Писти: общо 55 км 30 км са " зелени " и " сини " за начинаещи " ; 20 км " червени " за приблизително напреднали; 5-6 км " черни " за напреднали
Съоръжения: общо 24 (24.2 км), от които 13 са седалкови лифта и 11 влека
Капацитет на оборудванията: 32 000 души на час
Нощно каране: по осветените писти на Malo Jezero
Цени: до 53 – 58 лева за възрастни и 39 – 45 лева за деца – целодневна въжен превоз карта
[Shutterstock]
Маврово, Македония
" Мистично и сантиментално, во прегратката на високите врвови на планината Кораб " - по този начин в прилежаща Македония разказват малко, само че пък лирично, Мавроро и ски център " Заре Лазаревски ". Мястото се намира на 346 километра от София и до него може да се стигне с кола за към 5 часа и половина. Ски центърът, както множеството зимни курорти в някогашна Югославия, е построен в средата на 80-те години на XX век. Базата е овехтяла, само че за сметка на това – добре планувана. Районът не е измежду най-популярните за българите, само че се оказва една от обичаните зимни дестинации за множеството хора, които са го посетили най-малко един път. Сред тях е и Косьо Иванов, който, когато не се занимава с екокампании, кръстосва със ските снежни била или пък написа за претърпяното в блога си marshruti.com.
Косьо прекарва няколко дни в Маврово през предходната зима, когато включва курорта в балканската си ски обиколка. Едно от нещата, които най-вече му харесват там, са двата двуседалкови лифта, които, колкото и антични да наподобяват, извеждат до красиво плато с няколко близки връхчета и по този начин се откриват доста и приятни благоприятни условия за каране. Освен пистите, които са с обща дължина към 25 км, има и доста варианти за туринг ски (т.нар. пантене), както и за извънпистово (фрийрайд) каране. Пистите и изобщо скатовете за втурване са къси, само че са напълно открити. Според Косьо те са подобаващи за хора, които нямат огромни искания и опит, само че биха пробвали нещо ново. Едно от преимуществата на региона е, че е относително безвреден, в това число за извънпистови завършения. Това се дължи на обстоятелството, че скатовете не са стръмни и по тях мъчно може да тръгне лавина. Недостатък е, че при мъгла има по-голяма заплаха от загубване. Друг минус е, че планината Бистра не е изключително висока и не може да се чака доста сняг при мека зима, както и дълъг сезон. Макар и да е един от най-популярните зимни курорти в Македония, Маврово е бюджетно място. В него има хотели с 4-5 звезди, само че и прилични къщи за посетители с нощувки по 10 евро. Храната също е на цени по-ниски от българските, само че качеството й не отстъпва. Според Косьо с изключение на карането в региона наложително програмата би трябвало да включва ядене на " тавче-гравче " (боб в глинен съд) както и при опция отблъскване до другия македонски зимен бисер – Попова шапка, и Охридското езеро.
Разстояние от София: 346 км (~5,5 часа)
Надморска височина: от 1255 до 1860 м
Писти: общо 25 км 17 км " зелени " и " сини " ; 3 км " червени; 5 км " черни "
Съоръжения: общо 14 (5.7 км), от които 3 седалкови лифта (два двуседалкови и един ретро въжен превоз с една седалка), както и 11 влека
Капацитет на оборудванията: 11 000 души на час
Нощно каране: след 19 ч. по осветени писти с 3 уреди, като най-високата точка за нощно каране стартира от 1600 м
Цени: до 36 лева за възрастни и 30 лева за деца за целодневна карта
[Shutterstock]
Фалакро, Гърция
" Най-северният ски център в Гърция с най-дълъг ски сезон " – по този начин в резюме в южната ни съседка разказват северния си курорт. Макар и да свързваме Гърция повече с лято, в сравнение с със зима, случва се тя да изненадва с по-добри условия за ски даже от България. Тайната е във високата мокрота и огромното количество превалявания покрай морето. Другата е, че снежното наслаждение не трае дълго и би трябвало да се дебне деликатно. Фалакро не е място, където някой може да подсигурява, че ще имате цяла седмица съвършени условия за ски, само че пък е толкоз покрай България и зимните ни курорти в Пирин и Родопите, че е доста добра опция за прибавяне на малко многообразие в програмата. Намира се на 4-5 часа път от София и на не повече от 2 от Банско. Близо е до град Драма в Гърция и Гоце Делчев в България. Планината, в която е ски центърът, е забавна като релеф, висока 2232 м и елементарно налична, тъй като по нея се вие двулентов асфалтов път.
Един от скиорите, решили да я посетят през предходната зима, е Димитър Беров. Той е морски еколог, доброволец в Планинската избавителна работа, както и част от хората, преследващи снеговете дружно с Българска асоциация ски рисков и свободен жанр. Митко не попада на най-хубавите условия за ски във Фалакро – кара основно в мъгла, само че пък остава с доста приятни усещания от мястото, неговото успокоение и неналичието на блъсканица по лифтовете. Според него в тази планина времето е спряло някъде през 90-те, а карането на ски е като в детството му на Витоша. Склоновете са необятни и разлети, а изискванията – подобаващи както за напълно начинаещи (на долните влекове), по този начин и за по-напреднали на няколкото червени писти. При добър снеговалеж по скатовете от горна станция на лифта има доста благоприятни условия и за фрийрайд. Пистите са общо 21, като 5 от тях са предложени и за сноуборд. Има 2 седалкови лифта и няколко влека. Според еколога може да се каже, че планината е безвредна за каране. Най-рисковото място – голямата бездна до горната станция на лифта, е обезопасено с дървена ограда. Като една от главните рискове в региона на Фалакро той показва мъглите – когато те паднат и има снеговалеж, релефът и пистите просто " изчезват " и курортът внезапно става неспособен за ски приложимост. Друг проблем с Фалакро е, че не предлага доста благоприятни условия за настаняване. Има единствено две хижи до долната станция на лифтовете и още една при горната. Малки хотели и къщи за посетители има в близкото село Волак (Volakis). Въпреки че не изобилства от места за настаняване, Фалакро е прелестно място при уместно време съгласно Митко. Друго предимство съгласно него е, че е със " скандално ниски цени " - дневната въжен превоз карта коства към 10 евро през част от сезона. Трябва да се има поради обаче, че курортът работи от четвъртък до неделя, тъй че преди да тръгнете натам, е добре да проверете каква е обстановката.
Разстояние от София: 268 км (~4,5 часа)
Надморска височина: от 1620 до 2232 м
Писти: общо 20 км 6 км " зелени " и " сини ", 9 км " червени; 5 км " черни "
Съоръжения: общо 9 (6.9 км), от които един 4-седалков експресен, един двуседалков, 4 влека и 3 детски влека
Капацитет на оборудванията: близо 9 000 души на час
Нощно каране: през последните години е имало такава опция един път седмично (в събота) със свободен достъп
Цени: към 20 - 30 лева за възрастни (все още не са оповестени настоящи цени за сезона)
[Shutterstock]
Синая, Румъния
" Перлата на Карпатите " – по този начин румънците назовават един от обичаните си зимни курорти. Градчето в полите на Карпатите е на 10 км южно от Трансилвания и на 120 км северно от Букурещ. То дружно с прилежащите села Бущен и Азуга има забавна, характерна архитектура и е заобиколено от красиви отвесни скали. Самата ски зона на Синая не е огромна, няма интернационално значение, само че има огромен сексапил. В последното изцяло убеден е Александър Серафимов, който е един от българите, посещаващи региона всяка зима през последните четири години. Той работи интензивно като туринг ски лидер и споделя, че е непоправимо запленен от балканските и кавказките страни. Основател е на " Клуб на пътешественика ", а напълно скоро ще бъде подобен и на първия ски туринг клуб у нас – името му е " Следи ".
Всяка година Александър се връща в Синая, тъй като мястото е умерено и предлага положителни условия за зимни ски преходи. Зоната по думите му е доста разнообразна и всички лифтове в нея са нови като се изключи една остаряла кабина. Има разнообразни по компликация писти, като множеството са стръмни и се предлагат за приблизително напреднали. От едната страна на Синая се открива равно плато, което пък става все по-популярно за сноу-кайт. Има и дребна, само че доста налична и приятна фрийрайд зона, в която, несъмнено, би трябвало да се навлиза единствено с подобаващата екипировка и при познаване на терена и изискванията. За обичаното зимно занятие на Сашо – туринг ските, Синая е извънредно уместно място, в това число за начинаещи. В непосредственост до зоната са и няколко ниски върха с елементарен достъп със ски с " панти " и колани, а във вътрешността в планината – доста по-дълги ски туринг направления, някои от които с забавни, технични спускания. Тези места са за напредналите в туринг ските и оферират прелестни карпатски панорами.
Района на Синая с изключение на гледките разполага и с огромно многообразие от благоприятни условия за пребиваване. Те варират от остарели соц хотели, през дребни бутикови хотелчета, до вили и хостели. Любими на Александър обаче са къщите за посетители, множеството от които строени от писатели, създатели и интелектуалци и имат забавна атмосфера. Цените за настаняване на множеството места са с към 10-15% по-високи от тези в България, само че качеството на услугата си коства, а тези в заведенията са сходни на тукашните, като не се вижда присъщото за други курорти изкуствено " надуване " на сумите. Освен със зимните спортове Синая е прочут и с едноименната царската резиденция (замъкът Пелеш). Построена е в края на XIX век и несъмнено си коства да бъде посетена даже от най-върлите съперници на културния туризъм.
Разстояние от София: 533 км (~8 часа)
Надморска височина: от 880 до 2103 м
Писти: общо 20 км писти и 5 км ски пътища. 3,5 км " зелени " и " сини ", 12 км " червени; 5 км " черни " писти
Съоръжения: общо 9 (13 км), от които 2 огромни " гондоли " за по 38 и 30 души, 2 кабинкови лифта за по 8 души, 3 седалкови лифта и 2 влека
Капацитет на оборудванията: 9864 души на час
Цени: 64 лева за възрасти и 44 лева за деца - целодневна карта Skiing the Balkans
Полезна информация за опциите за извънпистово каране на територията на България е събрана в пътеводителя Skiing the Balkans. В него са включени 50 маршрута, таблици с параметри, доста фотоси и карти. Целта му е да запознае от близко скиорите с практическите въпроси, касаещи достигането до красивите родни планини, върховете и маршрутите към тях. Засега изданието може да бъде открито единствено на британски език. Автор на книгата е Димитър Димитров, а издател " Екс ко пъблишинг ".
Селекция: За авантюристичния вид
Селекция от коледни дарове за авантюристичния вид. Кой е той? Онзи, които обича на открито, а не вътре. Тя е и за мъжете, тъй като (почти) всички обичат джаджи.
11 дек 2017 Време е да избършем прахта от ските и сноубордовете и да се огледаме за забавни места за каране. И в случай че родните курорти са ни омръзнали, а Алпите ни наподобяват надалеч, се оказва, че има забавни и разнородни места наоколо. За някои от тях е задоволително да преминем единствено една граница и да си отделим няколко часа за път с кола. Резултатът може да се окаже доста прелестен за множеството скиори и бордисти, а като добавка към него да има балкански сексапил, че даже и локална екзотика.
[Shutterstock]
Капаоник, Сърбия
" Скијачки центар Копаоник е еден од поголемите планински венци во Србија " - факт, с който сърбите хвалят своя максимален и съвременен зимен курорт. Той се намира в централната част на страната, в подножието на един от по-високите върхове на Сърбия – Панчичев връх (2017 м). Макар и курортът да не е ситуиран в изключително висока планина, мащабите, с които се е разпрострял, напълно не са за занемаряване. Има към 55 км добре маркирани писти, както и общо 24 лифтове и влекове, измежду които съвременни уреди за по шест души с затопляне на седалките. Системите за неестествен сняг компенсират ниското надморско ниво и сезонът е относително дълъг при по-студени зими. Заради разнообразието от писти, положителните условия, а евентуално и поради плескавиците в Копаоник могат да се срещнат от ден на ден българи през последните години.
Три-четири пъти на тренировки и надпревари е бил там и един от по-популярните български скиори – Никола Чонгаров-Чонги. Той е най-добре представилият се роден играч в алпийските дисциплини за интервала 2012 - 2014 година, който тренира интензивно, в това число в Копаоник, с цел да стане първият българин, представял страната ни на олимпиада в дисциплината ски крос. Чонги пътува доста, само че Копаоник несъмнено го печели. Интересно е, че това се случва не толкоз поради пистите и оборудванията, а по-скоро поради балканския сексапил. Според скиора курортът основава доста по-различно чувство от сходни места в Алпите да вземем за пример и е умерено, безгрижно място с приятни хора. Повечето писти в региона са относително полегати и по тази причина е подобаващ и за безусловно начинаещи скиори и бордисти. Препоръчва се и за фамилии, които избират по-спокойно и безвредно каране. Всички писти са маркирани и изгубването, даже при мъгла, съгласно Чонги е съвсем невероятно. Освен пистите има маркирани и към 12 км за крос-кънтри ски, както и сноуборд парк и детски център. Един от препоръките на състезателя за всички, които потеглят към Копаоник, е да го създадат с автомобил или да наемат подобен в региона. Причината е, че доста от хотелите се намират на 2 до 10 км разстояние от пистите. Другият съвет, несъмнено, е да се опитат плескавиците – без тях " скијачите " не могат в Сърбия.
Разстояние от София: 290 км (~6 часа)
Надморска височина: от 1 057 до 2 017 м
Писти: общо 55 км 30 км са " зелени " и " сини " за начинаещи " ; 20 км " червени " за приблизително напреднали; 5-6 км " черни " за напреднали
Съоръжения: общо 24 (24.2 км), от които 13 са седалкови лифта и 11 влека
Капацитет на оборудванията: 32 000 души на час
Нощно каране: по осветените писти на Malo Jezero
Цени: до 53 – 58 лева за възрастни и 39 – 45 лева за деца – целодневна въжен превоз карта
[Shutterstock]
Маврово, Македония
" Мистично и сантиментално, во прегратката на високите врвови на планината Кораб " - по този начин в прилежаща Македония разказват малко, само че пък лирично, Мавроро и ски център " Заре Лазаревски ". Мястото се намира на 346 километра от София и до него може да се стигне с кола за към 5 часа и половина. Ски центърът, както множеството зимни курорти в някогашна Югославия, е построен в средата на 80-те години на XX век. Базата е овехтяла, само че за сметка на това – добре планувана. Районът не е измежду най-популярните за българите, само че се оказва една от обичаните зимни дестинации за множеството хора, които са го посетили най-малко един път. Сред тях е и Косьо Иванов, който, когато не се занимава с екокампании, кръстосва със ските снежни била или пък написа за претърпяното в блога си marshruti.com.
Косьо прекарва няколко дни в Маврово през предходната зима, когато включва курорта в балканската си ски обиколка. Едно от нещата, които най-вече му харесват там, са двата двуседалкови лифта, които, колкото и антични да наподобяват, извеждат до красиво плато с няколко близки връхчета и по този начин се откриват доста и приятни благоприятни условия за каране. Освен пистите, които са с обща дължина към 25 км, има и доста варианти за туринг ски (т.нар. пантене), както и за извънпистово (фрийрайд) каране. Пистите и изобщо скатовете за втурване са къси, само че са напълно открити. Според Косьо те са подобаващи за хора, които нямат огромни искания и опит, само че биха пробвали нещо ново. Едно от преимуществата на региона е, че е относително безвреден, в това число за извънпистови завършения. Това се дължи на обстоятелството, че скатовете не са стръмни и по тях мъчно може да тръгне лавина. Недостатък е, че при мъгла има по-голяма заплаха от загубване. Друг минус е, че планината Бистра не е изключително висока и не може да се чака доста сняг при мека зима, както и дълъг сезон. Макар и да е един от най-популярните зимни курорти в Македония, Маврово е бюджетно място. В него има хотели с 4-5 звезди, само че и прилични къщи за посетители с нощувки по 10 евро. Храната също е на цени по-ниски от българските, само че качеството й не отстъпва. Според Косьо с изключение на карането в региона наложително програмата би трябвало да включва ядене на " тавче-гравче " (боб в глинен съд) както и при опция отблъскване до другия македонски зимен бисер – Попова шапка, и Охридското езеро.
Разстояние от София: 346 км (~5,5 часа)
Надморска височина: от 1255 до 1860 м
Писти: общо 25 км 17 км " зелени " и " сини " ; 3 км " червени; 5 км " черни "
Съоръжения: общо 14 (5.7 км), от които 3 седалкови лифта (два двуседалкови и един ретро въжен превоз с една седалка), както и 11 влека
Капацитет на оборудванията: 11 000 души на час
Нощно каране: след 19 ч. по осветени писти с 3 уреди, като най-високата точка за нощно каране стартира от 1600 м
Цени: до 36 лева за възрастни и 30 лева за деца за целодневна карта
[Shutterstock]
Фалакро, Гърция
" Най-северният ски център в Гърция с най-дълъг ски сезон " – по този начин в резюме в южната ни съседка разказват северния си курорт. Макар и да свързваме Гърция повече с лято, в сравнение с със зима, случва се тя да изненадва с по-добри условия за ски даже от България. Тайната е във високата мокрота и огромното количество превалявания покрай морето. Другата е, че снежното наслаждение не трае дълго и би трябвало да се дебне деликатно. Фалакро не е място, където някой може да подсигурява, че ще имате цяла седмица съвършени условия за ски, само че пък е толкоз покрай България и зимните ни курорти в Пирин и Родопите, че е доста добра опция за прибавяне на малко многообразие в програмата. Намира се на 4-5 часа път от София и на не повече от 2 от Банско. Близо е до град Драма в Гърция и Гоце Делчев в България. Планината, в която е ски центърът, е забавна като релеф, висока 2232 м и елементарно налична, тъй като по нея се вие двулентов асфалтов път.
Един от скиорите, решили да я посетят през предходната зима, е Димитър Беров. Той е морски еколог, доброволец в Планинската избавителна работа, както и част от хората, преследващи снеговете дружно с Българска асоциация ски рисков и свободен жанр. Митко не попада на най-хубавите условия за ски във Фалакро – кара основно в мъгла, само че пък остава с доста приятни усещания от мястото, неговото успокоение и неналичието на блъсканица по лифтовете. Според него в тази планина времето е спряло някъде през 90-те, а карането на ски е като в детството му на Витоша. Склоновете са необятни и разлети, а изискванията – подобаващи както за напълно начинаещи (на долните влекове), по този начин и за по-напреднали на няколкото червени писти. При добър снеговалеж по скатовете от горна станция на лифта има доста благоприятни условия и за фрийрайд. Пистите са общо 21, като 5 от тях са предложени и за сноуборд. Има 2 седалкови лифта и няколко влека. Според еколога може да се каже, че планината е безвредна за каране. Най-рисковото място – голямата бездна до горната станция на лифта, е обезопасено с дървена ограда. Като една от главните рискове в региона на Фалакро той показва мъглите – когато те паднат и има снеговалеж, релефът и пистите просто " изчезват " и курортът внезапно става неспособен за ски приложимост. Друг проблем с Фалакро е, че не предлага доста благоприятни условия за настаняване. Има единствено две хижи до долната станция на лифтовете и още една при горната. Малки хотели и къщи за посетители има в близкото село Волак (Volakis). Въпреки че не изобилства от места за настаняване, Фалакро е прелестно място при уместно време съгласно Митко. Друго предимство съгласно него е, че е със " скандално ниски цени " - дневната въжен превоз карта коства към 10 евро през част от сезона. Трябва да се има поради обаче, че курортът работи от четвъртък до неделя, тъй че преди да тръгнете натам, е добре да проверете каква е обстановката.
Разстояние от София: 268 км (~4,5 часа)
Надморска височина: от 1620 до 2232 м
Писти: общо 20 км 6 км " зелени " и " сини ", 9 км " червени; 5 км " черни "
Съоръжения: общо 9 (6.9 км), от които един 4-седалков експресен, един двуседалков, 4 влека и 3 детски влека
Капацитет на оборудванията: близо 9 000 души на час
Нощно каране: през последните години е имало такава опция един път седмично (в събота) със свободен достъп
Цени: към 20 - 30 лева за възрастни (все още не са оповестени настоящи цени за сезона)
[Shutterstock]
Синая, Румъния
" Перлата на Карпатите " – по този начин румънците назовават един от обичаните си зимни курорти. Градчето в полите на Карпатите е на 10 км южно от Трансилвания и на 120 км северно от Букурещ. То дружно с прилежащите села Бущен и Азуга има забавна, характерна архитектура и е заобиколено от красиви отвесни скали. Самата ски зона на Синая не е огромна, няма интернационално значение, само че има огромен сексапил. В последното изцяло убеден е Александър Серафимов, който е един от българите, посещаващи региона всяка зима през последните четири години. Той работи интензивно като туринг ски лидер и споделя, че е непоправимо запленен от балканските и кавказките страни. Основател е на " Клуб на пътешественика ", а напълно скоро ще бъде подобен и на първия ски туринг клуб у нас – името му е " Следи ".
Всяка година Александър се връща в Синая, тъй като мястото е умерено и предлага положителни условия за зимни ски преходи. Зоната по думите му е доста разнообразна и всички лифтове в нея са нови като се изключи една остаряла кабина. Има разнообразни по компликация писти, като множеството са стръмни и се предлагат за приблизително напреднали. От едната страна на Синая се открива равно плато, което пък става все по-популярно за сноу-кайт. Има и дребна, само че доста налична и приятна фрийрайд зона, в която, несъмнено, би трябвало да се навлиза единствено с подобаващата екипировка и при познаване на терена и изискванията. За обичаното зимно занятие на Сашо – туринг ските, Синая е извънредно уместно място, в това число за начинаещи. В непосредственост до зоната са и няколко ниски върха с елементарен достъп със ски с " панти " и колани, а във вътрешността в планината – доста по-дълги ски туринг направления, някои от които с забавни, технични спускания. Тези места са за напредналите в туринг ските и оферират прелестни карпатски панорами.
Района на Синая с изключение на гледките разполага и с огромно многообразие от благоприятни условия за пребиваване. Те варират от остарели соц хотели, през дребни бутикови хотелчета, до вили и хостели. Любими на Александър обаче са къщите за посетители, множеството от които строени от писатели, създатели и интелектуалци и имат забавна атмосфера. Цените за настаняване на множеството места са с към 10-15% по-високи от тези в България, само че качеството на услугата си коства, а тези в заведенията са сходни на тукашните, като не се вижда присъщото за други курорти изкуствено " надуване " на сумите. Освен със зимните спортове Синая е прочут и с едноименната царската резиденция (замъкът Пелеш). Построена е в края на XIX век и несъмнено си коства да бъде посетена даже от най-върлите съперници на културния туризъм.
Разстояние от София: 533 км (~8 часа)
Надморска височина: от 880 до 2103 м
Писти: общо 20 км писти и 5 км ски пътища. 3,5 км " зелени " и " сини ", 12 км " червени; 5 км " черни " писти
Съоръжения: общо 9 (13 км), от които 2 огромни " гондоли " за по 38 и 30 души, 2 кабинкови лифта за по 8 души, 3 седалкови лифта и 2 влека
Капацитет на оборудванията: 9864 души на час
Цени: 64 лева за възрасти и 44 лева за деца - целодневна карта Skiing the Balkans
Полезна информация за опциите за извънпистово каране на територията на България е събрана в пътеводителя Skiing the Balkans. В него са включени 50 маршрута, таблици с параметри, доста фотоси и карти. Целта му е да запознае от близко скиорите с практическите въпроси, касаещи достигането до красивите родни планини, върховете и маршрутите към тях. Засега изданието може да бъде открито единствено на британски език. Автор на книгата е Димитър Димитров, а издател " Екс ко пъблишинг ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ