Даниел Дьодерлайн: В Норвегия мобилните плащания достигнаха 70% от пазара само за 2 години
Още по тематиката
Плащанията с карти за пръв път надвишиха 10 милиарда лева
Потребителите към този момент ги употребяват по-често за заплащане, в сравнение с за изтегляне на пари в брой
3 апр 2018
Три четвърти от българите пазарят без мотив в интернет
Една пета от потребителите биха отказали покупка, в случай че не могат да платят безкешово, демонстрира изследване на " Visa България "
12 дек 2017 Даниел Дьодерлайн е бизнесмен с близо 20 години опит в бранша на софтуерните компании. През 2010 година основава mCASH, първата платформа за мобилни заплащания в Норвегия, а през 2014 година печели премията " Предприемач на годината " на Norwegian Venture Capital Association, асоциация на над 40 венчър компании, осигуряващи над 2 милиарда евро годишно. Днес mCASH e прераснала в Auka, чиято съществена активност е да дава софтуерни решения за мобилни заплащания на банки в светлината на новата платежна инструкция на Европейски Съюз PSD2.
Даниел Дьодерлайн е преподавател на първата конференция Fintech Summit, която се провежда от " Капитал " и се организира през днешния ден в Sofia Event Centre.
Колко бързо ще се промени банкирането, като се има поради, че през тази година влязоха в действие няколко нови регулации като допълнената Платежна инструкция на Европейския съюз и регламента за персоналните данни?
- Само една от аргументите за измененията в бранша са регулациите. Те ще се усетят на пазара през втората половина на 2019 година, тъй като въпреки и Платежната инструкция PDS2 да влезе в действие, следствията и използването на API (програмно-приложен интерфейс) няма да бъдат наложителни до септември 2019 година Втората и по-важна причина за измененията в бранша, която към този момент оказва въздействие, са новите технологии и новите видове услуги, които банките, а и телекомите могат да предложат и да трансформират метода, посредством който взаимодействаме с пари. Това го виждаме на другите пазари отвън европейския, където измененията стават стремително – в Индия, където ограничиха предлагането на кеш, в Китай, където Alipay и We Chat извършват все по-голяма част от паричните транзакции, освен това само поради улеснение, а не поради наложени регулации, а и в Северна Европа – където банките изпревариха с доста поставените регулаторни крайни периоди, с цел да запазят своя пазарен дял. Тези промени се случват доста бързо – в границите на 2 години мобилните заплащания в Северна Европа да вземем за пример от съвсем несъществуващи доближиха 70% от пазара и всекидневно ги употребяват хора от всяка обществена група – от баба ми, до децата ми. Същото чакам да се случи и в България.
Нека разясняваме спецификите на пазарите. Индия, Китай, а и Кения – те прескачат етапи на развиване, защото не са имали огромно навлизане на банкови карти и непосредствено придвижват развиването в мобилните заплащания. Какво може да се каже за българския пазар?
- Българският пазар, сходно на останалите от Източна и Централна Европа, има непрекъснат растеж на платежната инфраструктура и съвременно население, което доста бързо възприема новите технологии – от ден на ден хора имат смарт телефони, употребяват обществени мрежи и интернет и тези процеси се усилват доста бързо. При безкешовите заплащания ускорението обаче не е толкоз бързо. И тук идва въпросът – когато PSD2 стартира действително да се ползва, за какво потребителите биха били удовлетворени с картовите заплащания. Защо биха желали търговците да влагат средства за ПОС-терминали, когато те ще могат – с това, което към този момент имат – да одобряват заплащания. Например всички таксиметрови водачи, които не одобряват картови заплащания, имат смарт телефон. Използват го за навигация и за извършване на поръчки, и куп други приложения. Защо не биха приемали заплащания през него. Очаквам това да се случи и си мисля, че динамичността тук е доста сходна до африканския образец, макар че сте по-модерна страна. Така че всички предпоставки за развиването на подобен пазар е към този момент тук, въпросът е кой го прави и какъв брой бързо ще го вкара. Виждаме, че Mastercard надлежно се пробват да предпазят бизнеса си и да развият оптимално картовия модел – пропагандират банките да продават повече терминали, държавното управление да лимитира кешовите заплащания, с цел да изсветли стопанската система. Но този модел е учреден на хардуерни устройства, които костват пари, а в това време всички търговци към този момент разполагат със смарт телефони. Въпросът тук е кой ще донесе новата услуга на пазара и ще бъде българският Alipay.
Но до каква степен значими са културните особености – в случай че в Норвегия има места, в които не може да се заплати с кеш, то в България има доста места, в които не може да се заплати с карта.
- Работя по платежни системи от 12 години и виждам, че в действителност обособена страна има своя платежна просвета. По същата причина доста страни нямаха предпочитание да вкарват еврото, само че в този момент виждаме мощните стопански изгоди от хармонизирана валута. В Норвегия да вземем за пример разполагахме с инфраструктурата и картовите заплащания се одобряваха на всички места. Мобилните заплащания са единствено малко по-удобни от картовите, само че точно това беше задоволително и за потребителите, и за търговците да решат, че все още това е най-хубавата услуга. Въпросът е по какъв начин се показват решенията. Ако попиташ притежателя на кварталния магазин, в който се заплаща единствено с кеш, " Бихте ли въвели мобилни заплащания " - той най-вероятно ще отвърне - " Не знам защо приказваш, само че това ми звучи скъпо ". Защото не знаят какво съставлява. Но в случай че му обясниш, че разполагаш със система, която може да го свързва със всеки на улицата и да маркетира магазина му, тъй че той да доближава до доста повече хора, от тези, които и без друго са си наумили да го посетят, да изпраща известия за промоции на дадени артикули, то тогава нещата доста се трансформират. Постигаме разрешаване на проблем и променяме потребителските привички. Докато картовите заплащания са просто механична подмяна на кешовите заплащания.
Различни разбори сочат, че банките ще изгубят сред 40% и 60% от приходите си от такси в границите на идващите няколко години. Каква е вашата позиция?
- И да, и не. Като се има поради опита, който имахме в Северна Европа в действителност се вижда, че когато се започва услуга по мобилни заплащания, приходите по обслужване на картовите интервенции от консуматори и от търговци се свиват, когато се вкара по-гъвкава скица за обслужване на заплащания. Но в това време новите услуги дават опция да спечелиш на пазара и по този метод да увеличиш обсега си. Така че в последна сметка се оказва, че тези услуги могат да носят повече доходи, даже и да имаш конструкция с по-ниски такси. Преди време беше избран таван на таксата, която търговците заплащат на банките за обслужване на картово заплащане, което намали приходите на банките от тази активност. За разлика от тях, мобилните заплащания не са контролирани към момента. В Норвегия видяхме, че в случай че дадена компания или банка държи 70% от пазара на мобилни заплащания, тя може да усили цената за това до равнище, което тя счита за заслужено. Така че когато новите технологии се ръководят вярно, приходите в действителност могат да се усилят. Така че в случай че се вкарат нови услуги – имаме решение, само че в случай че не се прави нищо по въпроса – приходите ще намалеят – и в двата случая на база регулациите и конкуренцията. Това може да е проблем за обичайните банки, които нямат тактика по какъв начин да бъдат разнообразни и по-добри.
Разкажете за някои от по-интересните планове, по които работите все още.
- Ние сме снабдител на услуги и технологии за банките и нашата политика е да не споделяме информация за нашите клиенти. Така че това е информация, която само банката може да разкрие. Но това, което мога да кажа, е, че повече от 100 банки употребяват технологиите на Auka и бяхме добавени в листата на Deloitte Fast 500 като най-бързо финансово растящата fintech компания за Европа, Близкия изток и Африка за 2016 година
Очаквате ли fintech фирмите и новите така наречен challenger банки, които употребяват главно онлайн услуги да покачат фрапантно цените си откакто един път съумеят да наберат огромна потребителска база?
- Да, мисля, че това е натурален развой. Виждаме, че всяко развиване на конкуренцията е на цикли – да вземем за пример банките, за които загатнах в Норвегия, които съумяха да завоюват пазара, започнаха да усилват цените си, само че не и над степента, до която бяха преди този момент с картовите разплащания. Тоест в последна сметка приказваме за бизнес и услугата, която всички консуматори харесват заслужава своята обективна цена, тъй че да можеш да направиш доста пари от нея.
В същото време една огромна част от обичайните банки навлизат в напълно нова територия – те ще са задължени да имат избран програмно-приложен интерфейс, посредством който да споделят информация за банковите сметки с трети лица. Повечето от тези банки в никакъв случай не са имали какъвто и да е програмно-приложен интерфейс и по тази причина те нямат опит в сферата. Това ги задължава да работят с нови играчи, които ще съумеят да свършат това по-бързо, по-евтино и по-добре от обичайните вендори в сферата като IBM да вземем за пример. Това е от изключително значение и виждаме, че сполучливите банки малко или доста към този момент са се трансформирали и в софтуерни компании – било то вътрешно или посредством партньорства.
Плащанията с карти за пръв път надвишиха 10 милиарда лева
Потребителите към този момент ги употребяват по-често за заплащане, в сравнение с за изтегляне на пари в брой
3 апр 2018
Три четвърти от българите пазарят без мотив в интернет
Една пета от потребителите биха отказали покупка, в случай че не могат да платят безкешово, демонстрира изследване на " Visa България "
12 дек 2017 Даниел Дьодерлайн е бизнесмен с близо 20 години опит в бранша на софтуерните компании. През 2010 година основава mCASH, първата платформа за мобилни заплащания в Норвегия, а през 2014 година печели премията " Предприемач на годината " на Norwegian Venture Capital Association, асоциация на над 40 венчър компании, осигуряващи над 2 милиарда евро годишно. Днес mCASH e прераснала в Auka, чиято съществена активност е да дава софтуерни решения за мобилни заплащания на банки в светлината на новата платежна инструкция на Европейски Съюз PSD2.
Даниел Дьодерлайн е преподавател на първата конференция Fintech Summit, която се провежда от " Капитал " и се организира през днешния ден в Sofia Event Centre.
Колко бързо ще се промени банкирането, като се има поради, че през тази година влязоха в действие няколко нови регулации като допълнената Платежна инструкция на Европейския съюз и регламента за персоналните данни?
- Само една от аргументите за измененията в бранша са регулациите. Те ще се усетят на пазара през втората половина на 2019 година, тъй като въпреки и Платежната инструкция PDS2 да влезе в действие, следствията и използването на API (програмно-приложен интерфейс) няма да бъдат наложителни до септември 2019 година Втората и по-важна причина за измененията в бранша, която към този момент оказва въздействие, са новите технологии и новите видове услуги, които банките, а и телекомите могат да предложат и да трансформират метода, посредством който взаимодействаме с пари. Това го виждаме на другите пазари отвън европейския, където измененията стават стремително – в Индия, където ограничиха предлагането на кеш, в Китай, където Alipay и We Chat извършват все по-голяма част от паричните транзакции, освен това само поради улеснение, а не поради наложени регулации, а и в Северна Европа – където банките изпревариха с доста поставените регулаторни крайни периоди, с цел да запазят своя пазарен дял. Тези промени се случват доста бързо – в границите на 2 години мобилните заплащания в Северна Европа да вземем за пример от съвсем несъществуващи доближиха 70% от пазара и всекидневно ги употребяват хора от всяка обществена група – от баба ми, до децата ми. Същото чакам да се случи и в България.
Нека разясняваме спецификите на пазарите. Индия, Китай, а и Кения – те прескачат етапи на развиване, защото не са имали огромно навлизане на банкови карти и непосредствено придвижват развиването в мобилните заплащания. Какво може да се каже за българския пазар?
- Българският пазар, сходно на останалите от Източна и Централна Европа, има непрекъснат растеж на платежната инфраструктура и съвременно население, което доста бързо възприема новите технологии – от ден на ден хора имат смарт телефони, употребяват обществени мрежи и интернет и тези процеси се усилват доста бързо. При безкешовите заплащания ускорението обаче не е толкоз бързо. И тук идва въпросът – когато PSD2 стартира действително да се ползва, за какво потребителите биха били удовлетворени с картовите заплащания. Защо биха желали търговците да влагат средства за ПОС-терминали, когато те ще могат – с това, което към този момент имат – да одобряват заплащания. Например всички таксиметрови водачи, които не одобряват картови заплащания, имат смарт телефон. Използват го за навигация и за извършване на поръчки, и куп други приложения. Защо не биха приемали заплащания през него. Очаквам това да се случи и си мисля, че динамичността тук е доста сходна до африканския образец, макар че сте по-модерна страна. Така че всички предпоставки за развиването на подобен пазар е към този момент тук, въпросът е кой го прави и какъв брой бързо ще го вкара. Виждаме, че Mastercard надлежно се пробват да предпазят бизнеса си и да развият оптимално картовия модел – пропагандират банките да продават повече терминали, държавното управление да лимитира кешовите заплащания, с цел да изсветли стопанската система. Но този модел е учреден на хардуерни устройства, които костват пари, а в това време всички търговци към този момент разполагат със смарт телефони. Въпросът тук е кой ще донесе новата услуга на пазара и ще бъде българският Alipay.
Но до каква степен значими са културните особености – в случай че в Норвегия има места, в които не може да се заплати с кеш, то в България има доста места, в които не може да се заплати с карта.
- Работя по платежни системи от 12 години и виждам, че в действителност обособена страна има своя платежна просвета. По същата причина доста страни нямаха предпочитание да вкарват еврото, само че в този момент виждаме мощните стопански изгоди от хармонизирана валута. В Норвегия да вземем за пример разполагахме с инфраструктурата и картовите заплащания се одобряваха на всички места. Мобилните заплащания са единствено малко по-удобни от картовите, само че точно това беше задоволително и за потребителите, и за търговците да решат, че все още това е най-хубавата услуга. Въпросът е по какъв начин се показват решенията. Ако попиташ притежателя на кварталния магазин, в който се заплаща единствено с кеш, " Бихте ли въвели мобилни заплащания " - той най-вероятно ще отвърне - " Не знам защо приказваш, само че това ми звучи скъпо ". Защото не знаят какво съставлява. Но в случай че му обясниш, че разполагаш със система, която може да го свързва със всеки на улицата и да маркетира магазина му, тъй че той да доближава до доста повече хора, от тези, които и без друго са си наумили да го посетят, да изпраща известия за промоции на дадени артикули, то тогава нещата доста се трансформират. Постигаме разрешаване на проблем и променяме потребителските привички. Докато картовите заплащания са просто механична подмяна на кешовите заплащания.
Различни разбори сочат, че банките ще изгубят сред 40% и 60% от приходите си от такси в границите на идващите няколко години. Каква е вашата позиция?
- И да, и не. Като се има поради опита, който имахме в Северна Европа в действителност се вижда, че когато се започва услуга по мобилни заплащания, приходите по обслужване на картовите интервенции от консуматори и от търговци се свиват, когато се вкара по-гъвкава скица за обслужване на заплащания. Но в това време новите услуги дават опция да спечелиш на пазара и по този метод да увеличиш обсега си. Така че в последна сметка се оказва, че тези услуги могат да носят повече доходи, даже и да имаш конструкция с по-ниски такси. Преди време беше избран таван на таксата, която търговците заплащат на банките за обслужване на картово заплащане, което намали приходите на банките от тази активност. За разлика от тях, мобилните заплащания не са контролирани към момента. В Норвегия видяхме, че в случай че дадена компания или банка държи 70% от пазара на мобилни заплащания, тя може да усили цената за това до равнище, което тя счита за заслужено. Така че когато новите технологии се ръководят вярно, приходите в действителност могат да се усилят. Така че в случай че се вкарат нови услуги – имаме решение, само че в случай че не се прави нищо по въпроса – приходите ще намалеят – и в двата случая на база регулациите и конкуренцията. Това може да е проблем за обичайните банки, които нямат тактика по какъв начин да бъдат разнообразни и по-добри.
Разкажете за някои от по-интересните планове, по които работите все още.
- Ние сме снабдител на услуги и технологии за банките и нашата политика е да не споделяме информация за нашите клиенти. Така че това е информация, която само банката може да разкрие. Но това, което мога да кажа, е, че повече от 100 банки употребяват технологиите на Auka и бяхме добавени в листата на Deloitte Fast 500 като най-бързо финансово растящата fintech компания за Европа, Близкия изток и Африка за 2016 година
Очаквате ли fintech фирмите и новите така наречен challenger банки, които употребяват главно онлайн услуги да покачат фрапантно цените си откакто един път съумеят да наберат огромна потребителска база?
- Да, мисля, че това е натурален развой. Виждаме, че всяко развиване на конкуренцията е на цикли – да вземем за пример банките, за които загатнах в Норвегия, които съумяха да завоюват пазара, започнаха да усилват цените си, само че не и над степента, до която бяха преди този момент с картовите разплащания. Тоест в последна сметка приказваме за бизнес и услугата, която всички консуматори харесват заслужава своята обективна цена, тъй че да можеш да направиш доста пари от нея.
В същото време една огромна част от обичайните банки навлизат в напълно нова територия – те ще са задължени да имат избран програмно-приложен интерфейс, посредством който да споделят информация за банковите сметки с трети лица. Повечето от тези банки в никакъв случай не са имали какъвто и да е програмно-приложен интерфейс и по тази причина те нямат опит в сферата. Това ги задължава да работят с нови играчи, които ще съумеят да свършат това по-бързо, по-евтино и по-добре от обичайните вендори в сферата като IBM да вземем за пример. Това е от изключително значение и виждаме, че сполучливите банки малко или доста към този момент са се трансформирали и в софтуерни компании – било то вътрешно или посредством партньорства.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ