А как човекът в количка да стигне до кабинета на експерта
Още по тематиката: Отпускат до 100 хиляди лева за налично жилище на инвалидите
Да се радват или не хората с увреждания, че страната мисли за техните битовизми. По-точно - по какъв начин човек в инвалидна количка ще може да преодолее няколко стъпала, с цел да излезе от вкъщи си, да стигне до институцията Х, да се качи до кабинета на специалиста, който ще му изясни всичко за попълването на документите за кандидатстване по новата скица за подкрепяне. И респективно - по какъв начин да се прибере назад у дома.
Авторите на Националната стратегия за налична жилищна среда и персонална подвижност ще гракнат в един глас, че до момента хората в неравностойно състояние не са имали сходна поддръжка. От една страна, това е по този начин, само че от друга въпросната стратегия е измислена да се случи по най-сложния метод, който ще откаже от кандидатстване мнозина. Освен това по нея се вършат куп разноски за проектанти, консултанти, счетоводители, нотариуси и други, които са за сметка на претендента. И няма никаква гаранция, че средствата ще бъдат оправдани.
Няма също логичност за какво в случай че човек с увреждане живее не в къща, а в блок, би трябвало безусловно да кандидатства като юридическо лице, регистрирайки съдружие на притежателите. Същото бе належащо, само че изцяло целесъобразно при кандидатстването за саниране на старите панелки. Защо е належащо за монтирането на рампа да се прави капиталов план, да се вади позволение за градеж - все едно, че ще се подвига нова постройка? Излишни, доста непотребни бумащини, изхарчени пари и похабени нерви.
Има доста по-леки пътища за осъществяване на програмата, която в случай че се прекрои, страната в действителност ще бъде в услуга на хората с увреждания. Във всички районни кметства има инженери и архитекти, които след посещаване на адрес могат да издадат нужното мнение. С решение на общото заседание на притежателите индивидът ще се снабди с позволение, вместо да записва съдружие и да го вписва в съда.
Така ще се спестят куп разноски на претендента, а най-много ще може да се съблюдава срокът за подаване на документи, който в настоящия вид на програмата е единствено месец. Но като се има поради с каква експедитивност работят институциите, които би трябвало да се обходят, с цел да се комплектува досието с 11 документа, камо ли да се извършат корекции в програмата, задачата за налична жилищна среда наподобява невъзможна.
Личната подвижност - и тя остава към този момент единствено фантазия. Ако човек с самостоятелни потребности няма шофьорска брошура, на какъв автомобил би трябвало да изкара шофьорския курс, в случай че образователните коли нямат нужната склонност. От програмата пък не излиза наяве дали измененията в структурата на транспортното средство се отнасят единствено за лек автомобил или може да се префасонира и мотор.
Да се радват или не хората с увреждания, че страната мисли за техните битовизми. По-точно - по какъв начин човек в инвалидна количка ще може да преодолее няколко стъпала, с цел да излезе от вкъщи си, да стигне до институцията Х, да се качи до кабинета на специалиста, който ще му изясни всичко за попълването на документите за кандидатстване по новата скица за подкрепяне. И респективно - по какъв начин да се прибере назад у дома.
Авторите на Националната стратегия за налична жилищна среда и персонална подвижност ще гракнат в един глас, че до момента хората в неравностойно състояние не са имали сходна поддръжка. От една страна, това е по този начин, само че от друга въпросната стратегия е измислена да се случи по най-сложния метод, който ще откаже от кандидатстване мнозина. Освен това по нея се вършат куп разноски за проектанти, консултанти, счетоводители, нотариуси и други, които са за сметка на претендента. И няма никаква гаранция, че средствата ще бъдат оправдани.
Няма също логичност за какво в случай че човек с увреждане живее не в къща, а в блок, би трябвало безусловно да кандидатства като юридическо лице, регистрирайки съдружие на притежателите. Същото бе належащо, само че изцяло целесъобразно при кандидатстването за саниране на старите панелки. Защо е належащо за монтирането на рампа да се прави капиталов план, да се вади позволение за градеж - все едно, че ще се подвига нова постройка? Излишни, доста непотребни бумащини, изхарчени пари и похабени нерви.
Има доста по-леки пътища за осъществяване на програмата, която в случай че се прекрои, страната в действителност ще бъде в услуга на хората с увреждания. Във всички районни кметства има инженери и архитекти, които след посещаване на адрес могат да издадат нужното мнение. С решение на общото заседание на притежателите индивидът ще се снабди с позволение, вместо да записва съдружие и да го вписва в съда.
Така ще се спестят куп разноски на претендента, а най-много ще може да се съблюдава срокът за подаване на документи, който в настоящия вид на програмата е единствено месец. Но като се има поради с каква експедитивност работят институциите, които би трябвало да се обходят, с цел да се комплектува досието с 11 документа, камо ли да се извършат корекции в програмата, задачата за налична жилищна среда наподобява невъзможна.
Личната подвижност - и тя остава към този момент единствено фантазия. Ако човек с самостоятелни потребности няма шофьорска брошура, на какъв автомобил би трябвало да изкара шофьорския курс, в случай че образователните коли нямат нужната склонност. От програмата пък не излиза наяве дали измененията в структурата на транспортното средство се отнасят единствено за лек автомобил или може да се префасонира и мотор.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ