Откъс: "Сделката на живота ти"
Още по тематиката
Откъс: " Как дребният Клаус стана Дядо Коледа "
Из книгата на Лиман Франк Баум, издателство Colibri
11 дек 2017 Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Здрасти. Баща ти е. Скоро ще се събудиш, през днешния ден е сутринта на Бъдни вечер в Хелсингборг, а аз убих човек. Приказките не стартират по този начин, знам. Но лиших живот. Ще се промени ли нещо, в случай че ти кажа чий?
Може би не. Повечето от нас желаят да имат вяра, че всяко сърце, което спре да бие, липсва еднообразно мощно. Ако ни зададат въпроса " всички животи ли имат идентична стойност ", множеството от нас уверено ще отговорят " да! ". Но единствено до момента в който някой не уточни човек, който обичаме, и не попита: " Ами този живот? "
Тогава? Има ли значение дали съм умъртвил добър човек? Обичан човек? Със стойностен живот?
Има ли значение, в случай че е било дете?
Тя беше на пет. Срещнах я преди седмица. В стаята с тв приемник в болничното заведение имаше дребен червен стол, бе неин. В началото не беше червен, само че тя видя, че му се желае да бъде.
Нужни бяха двайсет и две кутии пастели, само че това нямаше значение, тя можеше да си го разреши. Тук всички ѝ даваха пастели. Сякаш можеше да пребоядиса заболяването, да оцвети спринцовките и медикаментите по този начин, че те да изчезнат. Разбира се, знаеше, че това няма да стане, тя бе мъдро хлапе, само че се преструваше поради тях. Така че денем рисуваше върху хартия, с цел да зарадва възрастните. А нощем оцветяваше стола. Защото той толкоз доста искаше да бъде червен.
Имаше плюшена играчка, заек. Наричаше го Айо. Когато се учеше да приказва, възрастните мислеха, че му споделя Айо, тъй като не може да произнесе Зайо. Но тя го наричаше Айо, тъй като той по този начин се споделяше. Това не би трябвало да е толкоз мъчно за разбиране в действителност, даже за възрастните. Понякога Айо се плашеше и тогава тя го слагаше на аления стол. Може и да не е медицински потвърдено, че те е по-малко боязън, в случай че седиш на червен стол, само че Айо не знаеше това.
Момиченцето седеше на пода до него, галеше го по лапата и му разказваше приказки.
Една вечер стоях прикрит зад един ъгъл в коридора и я чух да споделя: " Скоро ще умра, Айо. Всички хора ще умрат, единствено че множеството ще умрат след 100 години, а аз може би ще умра още на следващия ден. " После добави, шепнейки: " Надявам се да не е на следващия ден. "
След това внезапно подвигна глава и се огледа изплашено, като че ли бе чула стъпки в коридора. Вдигна бързо Айо и пожела лека нощ на аления стол. " Тя е! Идва! ", прошепна момичето и се затича към стаята си, където се скри под одеялото до майка си.
Аз също побягнах. Бягал съм цялостен живот. Защото по болничните коридори всяка нощ минава една жена, облечена с пълен сив плетен пуловер. Носи директория. Вътре са записани имената на всички ни.
Откъс: " Как дребният Клаус стана Дядо Коледа "
Из книгата на Лиман Франк Баум, издателство Colibri
11 дек 2017 Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Здрасти. Баща ти е. Скоро ще се събудиш, през днешния ден е сутринта на Бъдни вечер в Хелсингборг, а аз убих човек. Приказките не стартират по този начин, знам. Но лиших живот. Ще се промени ли нещо, в случай че ти кажа чий?
Може би не. Повечето от нас желаят да имат вяра, че всяко сърце, което спре да бие, липсва еднообразно мощно. Ако ни зададат въпроса " всички животи ли имат идентична стойност ", множеството от нас уверено ще отговорят " да! ". Но единствено до момента в който някой не уточни човек, който обичаме, и не попита: " Ами този живот? "
Тогава? Има ли значение дали съм умъртвил добър човек? Обичан човек? Със стойностен живот?
Има ли значение, в случай че е било дете?
Тя беше на пет. Срещнах я преди седмица. В стаята с тв приемник в болничното заведение имаше дребен червен стол, бе неин. В началото не беше червен, само че тя видя, че му се желае да бъде.
Нужни бяха двайсет и две кутии пастели, само че това нямаше значение, тя можеше да си го разреши. Тук всички ѝ даваха пастели. Сякаш можеше да пребоядиса заболяването, да оцвети спринцовките и медикаментите по този начин, че те да изчезнат. Разбира се, знаеше, че това няма да стане, тя бе мъдро хлапе, само че се преструваше поради тях. Така че денем рисуваше върху хартия, с цел да зарадва възрастните. А нощем оцветяваше стола. Защото той толкоз доста искаше да бъде червен.
Имаше плюшена играчка, заек. Наричаше го Айо. Когато се учеше да приказва, възрастните мислеха, че му споделя Айо, тъй като не може да произнесе Зайо. Но тя го наричаше Айо, тъй като той по този начин се споделяше. Това не би трябвало да е толкоз мъчно за разбиране в действителност, даже за възрастните. Понякога Айо се плашеше и тогава тя го слагаше на аления стол. Може и да не е медицински потвърдено, че те е по-малко боязън, в случай че седиш на червен стол, само че Айо не знаеше това.
Момиченцето седеше на пода до него, галеше го по лапата и му разказваше приказки.
Една вечер стоях прикрит зад един ъгъл в коридора и я чух да споделя: " Скоро ще умра, Айо. Всички хора ще умрат, единствено че множеството ще умрат след 100 години, а аз може би ще умра още на следващия ден. " После добави, шепнейки: " Надявам се да не е на следващия ден. "
След това внезапно подвигна глава и се огледа изплашено, като че ли бе чула стъпки в коридора. Вдигна бързо Айо и пожела лека нощ на аления стол. " Тя е! Идва! ", прошепна момичето и се затича към стаята си, където се скри под одеялото до майка си.
Аз също побягнах. Бягал съм цялостен живот. Защото по болничните коридори всяка нощ минава една жена, облечена с пълен сив плетен пуловер. Носи директория. Вътре са записани имената на всички ни.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ