Мнения Daily: Защо Америка се завръща на Балканите
Още по тематиката
Мнения Daily: Окованата Иванчева или окованият разсъдък
И още: Грозната истина за българската полиция
2 авг 2018
Мнения Daily: Зачитането на правата в Полша може да се трансформира в спомен
И още: Тръмп и неговите измислици за НАТО
1 авг 2018 Възроденото радио " Свободна Европа "
Защо Америка се завръща на Балканите
Михаел Мартенс за ФАЦ, по " Дойче веле "
" Америка се завръща на Балканите " – под това заглавие балканският експерт на вестник " Франкфуртер алгемайне цайтунг " (ФАЦ) Михаел Мартенс разгласява огромна преписка за възобновяване на радиопрограмите на " Свободна Европа " (РСЕ) на български и румънски. В началото на публикацията той напомня за отдръпването на РСЕ от двете страни, откакто те бяха признати в НАТО и в Европейски Съюз и написа:
" Изглеждаше, че са поели по верния път към правовата страна и демокрацията, като недвусмислено са се обвързали със Запада. Завръщането на РСЕ на Източните Балкани демонстрира, че във Вашингтон към този момент гледат иначе на нещата. "
Авторът цитира аргументацията на РСЕ, съгласно която задачата е да се предизвикват демократичните полезности и институции и дружно с самостоятелните локални медии и гражданското общество да се разобличават подправените вести.
" Американският радио подем, който вероятно ще реализира своята публично годна изява посредством наличие в интернет, е добра вест за българите и румънците освен тъй като конкуренцията – в това число и в медийния отрасъл – постоянно е от изгода за потребителите. Този ангажимент ще обезпечи още чуваемост и на гласове, които са сериозно настроени към държавното управление и другояче не могат да пробият. Защото ситуацията в цяла Югоизточна Европа в последна сметка е сходно: обществено-правните медии неведнъж оферират високо качество, изключително с културните си стратегии, само че в политическо отношение нормално са официози на съответните държавни управления. Те съвсем в никакъв случай не посмяват да насочат рецензия против властниците. Частните медии пък неведнъж са в ръцете на бизнесмени, които ги употребяват като рупори за пробутване на своите стопански и политически ползи. А има и цензура.
Местните държавни управления и олигарси манипулират публичното мнение, само че и страни като Русия, Китай или Турция прокарват своите ползи на Балканите посредством лични медии. Така да вземем за пример Анадолската информационна организация, която се управлява от ръководещата в Турция Партия на справедливостта и развиването, има свое бюро в Сараево. Това бюро предлага изобилни журналистически материали на босненски език за мюсюлманите в Босна и Херцеговина. Сръбската работа на московското радио " Спутник " се е насочила към босненските сърби и към публиката в самата Сърбия. Китайската информационна организация " Синхуа " е явно дейна посредством своя офис в Атина.
Двете натовски страни на западния черноморски бряг също оферират тематики на публицистите. Румънската стопанска система върви добре, само че в политическо отношение и тази страна основава грижи. Срещу към този момент осъждания ръководител на Народното събрание и подмолен министър председател Ливиу Драгня се насочва обвиняването, че подкопава самостоятелното правораздаване, с цел да избегне наказването. Лаура Кордута Кьовеши, решителната шефка на Националната дирекция за битка против корупцията, беше освободена и в този момент постът ѝ е незает.
Случаите на корупция с високопоставени участници в България постоянно потъват, в случай че въобще стигнат до следствие. Затова пък българската правосъдна система реагира по-бързо в други случаи. Преди няколко дни Конституционният съд в София отхвърли " Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение " (т.нар. истанбулска спогодба - бел.ред.), която България към този момент беше подписала.
Според съда (седем съдии, пет съдийки) в конвенцията се говорело за някакъв " обществен пол " и към този момент не се правела биологична разлика сред мъже и дами. А който не правел такава разлика, към този момент не можел да пази правата на дамите...
" Всъщност в конвенцията на никое място не се слага под въпрос съществуването на биологичния пол ", споделя Торстен Гайслер, началник на софийския офис на фондацията " Конрад Аденауер ". Той обръща внимание на обстоятелството, че таман опозиционната Българска социалистическа партия е повела и раздухала акция против конвенцията, а в хода на тази акция систематично са били популяризирани неистини за наличието на документа.
И против сходни акции от декември нататък РСЕ ще може да опълчи други възгледи ", заключава в края на публикацията си Михаел Мартенс.Мигрантската рецесия
Главният проблем са не бежанците, а солидното обезлюдяване на Източна Европа
От разбор на Иво Мийнсен в швейцарския " Нойе цюрхер цайтунг ", по " Дойче веле "
В Европа през днешния ден доста се приказва за миграцията, само че хората имат поради най-много вълната бежанци след 2015 година; а тази вълна е нищо спрямо голямото мигриране на източноевропейци в западна посока. Това са сред 12 и 15 милиона единствено за интервала след 1989 година.
Новите професионални вероятности, които им се откриха на Запад, за източноевропейците бяха опция да избягат от бедността. Мотивираните и евтини служащи от Източна Европа пък помогнаха за конкурентоспособността на западноевропейските стопански системи.
В резултат от миграцията на хора вътре в Европа обаче западноевропейците започнаха да се опасяват, че ще изгубят еднаквост или част от благополучието си. И назад: в Средна и Източна Европа причина за страховете са не новопристигащите, а напускащите.
Съзнанието, че най-способната част от популацията напуща в западна посока, породи комплекси за непълноценност. Тези комплекси носят със себе си и част от самите мигранти, които – пристигайки на Запад – от време на време трябваше да стартират от най-ниското ходило. Не им признаваха дипломите, непостижимо им беше да договарят за по-добри условия на един трудов пазар с частично експлоататорска конструкция.
Фотограф: Мария Съботинова
По-опасно е това, което българският политолог Иван Кръстев назовава " демографска суматоха ". С този термин Кръстев разказва страховете на източноевропейците, че измират. През последните десетилетия популацията там понижава, а прогнозите за бъдещето са напряко пагубни.
Ако се насърчи миграцията към тези страни, ситуацията може да се пооправи, само че страни като Полша, Унгария или България не желаят и удрят ключа на входната врата.
Бежанската вълна легитимира ислямофобските настройки в политическото пространство. В Източна Европа тези настройки боравят с инструментариум от ужасяващи предубеждения. Медиите показват пришълците от Близкия изток като някакви нашественици, мъжете като изнасилвачи, а дамите като машини за раждане. Страховете от навлизането на непознатото в допълнение се усилват от угрижеността за оцеляването на личната нация. Това изяснява и острата опозиция на източноевропейците против предлагането на Европейски Съюз за квоти за бежанците, която политици като Виктор Орбан нажежават с страсти до алено, трансформирайки въпроса в надали не предопределен.
Сблъсъкът по въпроса обаче отклонява вниманието от основния проблем: миграцията на източноевропейци в западна посока. Политиците от двете елементи на континента би трябвало да седнат обсъдят този проблем. Главната цел: хем да се запазят преимуществата от свободното напредване, хем западното благополучие да не става за сметка на обезлюдяването на Изтока.
Прости отговори няма, само че през днешния ден предпоставките за решение са по-добри, след като и да било до момента. Източноевропейците, които през днешния ден отиват на Запад, все по-често съумяват да създадат кариера, тъй като цялостната независимост на придвижване и уеднаквяването на университетските дипломи отстраниха доста спънки. Полша се оправи с финансовата рецесия отпреди 10 години доста по-добре от редица други страни, Чехия и Словакия трескаво търсят фрагменти. Източноевропейците към този момент не са някакви елементарни просители.
По-високи заплати и по-ясни тласъци биха могли да накарат част от емигриралите да се завърнат на Изток. Държавите от тогавашния Източен блок, които толкоз дълго живяха в изолираност, несъмнено занапред би трябвало и да привикват, че към тях ще има миграция.
Вътре в самата Европа миграцията също ще продължи. Но доколкото в Източна Европа има от ден на ден вероятности, миграцията се трансформира в свободен избор, а не в насила, каквато беше преди. Така пораждат условия за една по-добра атмосфера. Свой принос към нея могат да дадат и западноевропейските политици, като признаят каква голяма изгода носят мигрантите за техните стопански системи.
Проблемите на хората с увреждания
Този път май не става дума единствено за пари
Текст на Явор Алексиев за седмичния бюлетин на ИПИ
Отдавна отлаганите промени в системата за подкрепяне и интеграция на хората с увреждания сякаш ще стартират да се случват " наесен ". Поне това подсказват уговорките, поети тази седмица от министър-председателя Бойко Борисов, сред които е наливането на спомагателни 150 млн. лева в системата.
Ще стартираме оттова, че и лансирането на самата сума, и възможният ѝ коментар са извънредно прибързани. Остава усещането, че до нея се е стигнало със сметки от горе надолу, а не през действителен разбор на работата на системата. Такъв май занапред следва.
Очевидно е обаче, че Борисов изпитва мощни усложнения в преодоляването на създалата се обстановка. Още при започване на митингите на хората с увреждания той вярно (и даже с лека обида) уточни, че единствено за година средствата, отделяни за месечни добавки за развъждане на деца с увреждания, са били удвоени, достигайки 161 млн. лева
После опитва и с постоянната промяна на министъра, единствено с цел да разбере, че последният в действителност се употребява с доверието на протестиращите, които нееднократно непосредствено обявиха, че не става дума (само) за пари. Протестът е най-много за друго – за нова визия за действието и развиването на една система.
Фотограф: Юлия Лазарова
Обещанието за още 150 млн. лева подсказва, че Борисов продължава да си мисли, че се сблъсква (както си му е редът у нас) с митинг за пари, само че уговорките за нов указател на хората с увреждания, признанието за неуспеха на остарелия подобен и апела към инспекции в системата са освежаващи.
И с право, тъй като заплахата тези 150 млн. лева просто да потънат в системата в действителност е голяма, а прозрението на премиера, че разнообразни групи на хората с увреждания имат " диаметрално разнообразни позиции по съществени тематики " е умилително, само че в действителност издава, че нито той, нито екипът му имат ясна визия какво да вършат.
Нищо обаче няма да се промени без две значими условия:
- Поемане на явен и корав ангажимент на държавното управление за смяна на системата посредством въвеждане на самостоятелен метод, акцент върху рехабилитацията и завършек на настоящето третиране на уврежданията към всеки тип труд.
- Някаква форма на развой на преосвидетелстване, който да успее да извади така наречен " фиктивни инвалиди " от системата.
Без тези стъпки наливането на 150 млн. лева надали ще докара до мечтаните резултати. Дори в противен случай – неналичието на резултати и раздутият размер на системата ще направи бъдещата ѝ смяна още по-трудна. Колкото и неуместно да звучи на пръв прочит, в полза на майките на децата с увреждания е да упорстват в самата система да не се наливат повече пари, до момента в който дупките в нея не бъдат запушени. Защото в случай че законът в България продължи да е " врата в полето ", а от другата и страна наредим каци с мед, е ясно какво ще стане - видяхме го под формата на всеобщо инвалидизиране на нацията в навечерието и първите години на икономическата рецесия.
Събраната сега инерция за смяна в системата би трябвало да бъде непокътната. Индивидуалният метод е верният път напред. За потребността от работещ електронен указател на хората с увреждания се приказва от към този момент близо десетилетие. Няма по какъв начин каквато и да е система, основана на самостоятелен метод, да мине без сходен указател, в случай че желаеме последната да реализира някакъв автентичен потенциал за подкрепяне на нуждаещите се.
Добре е, че промяната " наесен ", наподобява, ще бъде центрирана към самостоятелната обществена оценка – нещо, което е належащо за поддръжката на опциите за независим живот на хората с увреждания у нас. Въпросът е дали властимащите ще се осмелят да бръкнат надълбоко в системата с всички опасности, които това крие за тяхната известност.
Мнения Daily: Окованата Иванчева или окованият разсъдък
И още: Грозната истина за българската полиция
2 авг 2018
Мнения Daily: Зачитането на правата в Полша може да се трансформира в спомен
И още: Тръмп и неговите измислици за НАТО
1 авг 2018 Възроденото радио " Свободна Европа "
Защо Америка се завръща на Балканите
Михаел Мартенс за ФАЦ, по " Дойче веле "
" Америка се завръща на Балканите " – под това заглавие балканският експерт на вестник " Франкфуртер алгемайне цайтунг " (ФАЦ) Михаел Мартенс разгласява огромна преписка за възобновяване на радиопрограмите на " Свободна Европа " (РСЕ) на български и румънски. В началото на публикацията той напомня за отдръпването на РСЕ от двете страни, откакто те бяха признати в НАТО и в Европейски Съюз и написа:
" Изглеждаше, че са поели по верния път към правовата страна и демокрацията, като недвусмислено са се обвързали със Запада. Завръщането на РСЕ на Източните Балкани демонстрира, че във Вашингтон към този момент гледат иначе на нещата. "
Авторът цитира аргументацията на РСЕ, съгласно която задачата е да се предизвикват демократичните полезности и институции и дружно с самостоятелните локални медии и гражданското общество да се разобличават подправените вести.
" Американският радио подем, който вероятно ще реализира своята публично годна изява посредством наличие в интернет, е добра вест за българите и румънците освен тъй като конкуренцията – в това число и в медийния отрасъл – постоянно е от изгода за потребителите. Този ангажимент ще обезпечи още чуваемост и на гласове, които са сериозно настроени към държавното управление и другояче не могат да пробият. Защото ситуацията в цяла Югоизточна Европа в последна сметка е сходно: обществено-правните медии неведнъж оферират високо качество, изключително с културните си стратегии, само че в политическо отношение нормално са официози на съответните държавни управления. Те съвсем в никакъв случай не посмяват да насочат рецензия против властниците. Частните медии пък неведнъж са в ръцете на бизнесмени, които ги употребяват като рупори за пробутване на своите стопански и политически ползи. А има и цензура.
Местните държавни управления и олигарси манипулират публичното мнение, само че и страни като Русия, Китай или Турция прокарват своите ползи на Балканите посредством лични медии. Така да вземем за пример Анадолската информационна организация, която се управлява от ръководещата в Турция Партия на справедливостта и развиването, има свое бюро в Сараево. Това бюро предлага изобилни журналистически материали на босненски език за мюсюлманите в Босна и Херцеговина. Сръбската работа на московското радио " Спутник " се е насочила към босненските сърби и към публиката в самата Сърбия. Китайската информационна организация " Синхуа " е явно дейна посредством своя офис в Атина.
Двете натовски страни на западния черноморски бряг също оферират тематики на публицистите. Румънската стопанска система върви добре, само че в политическо отношение и тази страна основава грижи. Срещу към този момент осъждания ръководител на Народното събрание и подмолен министър председател Ливиу Драгня се насочва обвиняването, че подкопава самостоятелното правораздаване, с цел да избегне наказването. Лаура Кордута Кьовеши, решителната шефка на Националната дирекция за битка против корупцията, беше освободена и в този момент постът ѝ е незает.
Случаите на корупция с високопоставени участници в България постоянно потъват, в случай че въобще стигнат до следствие. Затова пък българската правосъдна система реагира по-бързо в други случаи. Преди няколко дни Конституционният съд в София отхвърли " Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение " (т.нар. истанбулска спогодба - бел.ред.), която България към този момент беше подписала.
Според съда (седем съдии, пет съдийки) в конвенцията се говорело за някакъв " обществен пол " и към този момент не се правела биологична разлика сред мъже и дами. А който не правел такава разлика, към този момент не можел да пази правата на дамите...
" Всъщност в конвенцията на никое място не се слага под въпрос съществуването на биологичния пол ", споделя Торстен Гайслер, началник на софийския офис на фондацията " Конрад Аденауер ". Той обръща внимание на обстоятелството, че таман опозиционната Българска социалистическа партия е повела и раздухала акция против конвенцията, а в хода на тази акция систематично са били популяризирани неистини за наличието на документа.
И против сходни акции от декември нататък РСЕ ще може да опълчи други възгледи ", заключава в края на публикацията си Михаел Мартенс.Мигрантската рецесия
Главният проблем са не бежанците, а солидното обезлюдяване на Източна Европа
От разбор на Иво Мийнсен в швейцарския " Нойе цюрхер цайтунг ", по " Дойче веле "
В Европа през днешния ден доста се приказва за миграцията, само че хората имат поради най-много вълната бежанци след 2015 година; а тази вълна е нищо спрямо голямото мигриране на източноевропейци в западна посока. Това са сред 12 и 15 милиона единствено за интервала след 1989 година.
Новите професионални вероятности, които им се откриха на Запад, за източноевропейците бяха опция да избягат от бедността. Мотивираните и евтини служащи от Източна Европа пък помогнаха за конкурентоспособността на западноевропейските стопански системи.
В резултат от миграцията на хора вътре в Европа обаче западноевропейците започнаха да се опасяват, че ще изгубят еднаквост или част от благополучието си. И назад: в Средна и Източна Европа причина за страховете са не новопристигащите, а напускащите.
Съзнанието, че най-способната част от популацията напуща в западна посока, породи комплекси за непълноценност. Тези комплекси носят със себе си и част от самите мигранти, които – пристигайки на Запад – от време на време трябваше да стартират от най-ниското ходило. Не им признаваха дипломите, непостижимо им беше да договарят за по-добри условия на един трудов пазар с частично експлоататорска конструкция.
Фотограф: Мария Съботинова
По-опасно е това, което българският политолог Иван Кръстев назовава " демографска суматоха ". С този термин Кръстев разказва страховете на източноевропейците, че измират. През последните десетилетия популацията там понижава, а прогнозите за бъдещето са напряко пагубни.
Ако се насърчи миграцията към тези страни, ситуацията може да се пооправи, само че страни като Полша, Унгария или България не желаят и удрят ключа на входната врата.
Бежанската вълна легитимира ислямофобските настройки в политическото пространство. В Източна Европа тези настройки боравят с инструментариум от ужасяващи предубеждения. Медиите показват пришълците от Близкия изток като някакви нашественици, мъжете като изнасилвачи, а дамите като машини за раждане. Страховете от навлизането на непознатото в допълнение се усилват от угрижеността за оцеляването на личната нация. Това изяснява и острата опозиция на източноевропейците против предлагането на Европейски Съюз за квоти за бежанците, която политици като Виктор Орбан нажежават с страсти до алено, трансформирайки въпроса в надали не предопределен.
Сблъсъкът по въпроса обаче отклонява вниманието от основния проблем: миграцията на източноевропейци в западна посока. Политиците от двете елементи на континента би трябвало да седнат обсъдят този проблем. Главната цел: хем да се запазят преимуществата от свободното напредване, хем западното благополучие да не става за сметка на обезлюдяването на Изтока.
Прости отговори няма, само че през днешния ден предпоставките за решение са по-добри, след като и да било до момента. Източноевропейците, които през днешния ден отиват на Запад, все по-често съумяват да създадат кариера, тъй като цялостната независимост на придвижване и уеднаквяването на университетските дипломи отстраниха доста спънки. Полша се оправи с финансовата рецесия отпреди 10 години доста по-добре от редица други страни, Чехия и Словакия трескаво търсят фрагменти. Източноевропейците към този момент не са някакви елементарни просители.
По-високи заплати и по-ясни тласъци биха могли да накарат част от емигриралите да се завърнат на Изток. Държавите от тогавашния Източен блок, които толкоз дълго живяха в изолираност, несъмнено занапред би трябвало и да привикват, че към тях ще има миграция.
Вътре в самата Европа миграцията също ще продължи. Но доколкото в Източна Европа има от ден на ден вероятности, миграцията се трансформира в свободен избор, а не в насила, каквато беше преди. Така пораждат условия за една по-добра атмосфера. Свой принос към нея могат да дадат и западноевропейските политици, като признаят каква голяма изгода носят мигрантите за техните стопански системи.
Проблемите на хората с увреждания
Този път май не става дума единствено за пари
Текст на Явор Алексиев за седмичния бюлетин на ИПИ
Отдавна отлаганите промени в системата за подкрепяне и интеграция на хората с увреждания сякаш ще стартират да се случват " наесен ". Поне това подсказват уговорките, поети тази седмица от министър-председателя Бойко Борисов, сред които е наливането на спомагателни 150 млн. лева в системата.
Ще стартираме оттова, че и лансирането на самата сума, и възможният ѝ коментар са извънредно прибързани. Остава усещането, че до нея се е стигнало със сметки от горе надолу, а не през действителен разбор на работата на системата. Такъв май занапред следва.
Очевидно е обаче, че Борисов изпитва мощни усложнения в преодоляването на създалата се обстановка. Още при започване на митингите на хората с увреждания той вярно (и даже с лека обида) уточни, че единствено за година средствата, отделяни за месечни добавки за развъждане на деца с увреждания, са били удвоени, достигайки 161 млн. лева
После опитва и с постоянната промяна на министъра, единствено с цел да разбере, че последният в действителност се употребява с доверието на протестиращите, които нееднократно непосредствено обявиха, че не става дума (само) за пари. Протестът е най-много за друго – за нова визия за действието и развиването на една система.
Фотограф: Юлия Лазарова
Обещанието за още 150 млн. лева подсказва, че Борисов продължава да си мисли, че се сблъсква (както си му е редът у нас) с митинг за пари, само че уговорките за нов указател на хората с увреждания, признанието за неуспеха на остарелия подобен и апела към инспекции в системата са освежаващи.
И с право, тъй като заплахата тези 150 млн. лева просто да потънат в системата в действителност е голяма, а прозрението на премиера, че разнообразни групи на хората с увреждания имат " диаметрално разнообразни позиции по съществени тематики " е умилително, само че в действителност издава, че нито той, нито екипът му имат ясна визия какво да вършат.
Нищо обаче няма да се промени без две значими условия:
- Поемане на явен и корав ангажимент на държавното управление за смяна на системата посредством въвеждане на самостоятелен метод, акцент върху рехабилитацията и завършек на настоящето третиране на уврежданията към всеки тип труд.
- Някаква форма на развой на преосвидетелстване, който да успее да извади така наречен " фиктивни инвалиди " от системата.
Без тези стъпки наливането на 150 млн. лева надали ще докара до мечтаните резултати. Дори в противен случай – неналичието на резултати и раздутият размер на системата ще направи бъдещата ѝ смяна още по-трудна. Колкото и неуместно да звучи на пръв прочит, в полза на майките на децата с увреждания е да упорстват в самата система да не се наливат повече пари, до момента в който дупките в нея не бъдат запушени. Защото в случай че законът в България продължи да е " врата в полето ", а от другата и страна наредим каци с мед, е ясно какво ще стане - видяхме го под формата на всеобщо инвалидизиране на нацията в навечерието и първите години на икономическата рецесия.
Събраната сега инерция за смяна в системата би трябвало да бъде непокътната. Индивидуалният метод е верният път напред. За потребността от работещ електронен указател на хората с увреждания се приказва от към този момент близо десетилетие. Няма по какъв начин каквато и да е система, основана на самостоятелен метод, да мине без сходен указател, в случай че желаеме последната да реализира някакъв автентичен потенциал за подкрепяне на нуждаещите се.
Добре е, че промяната " наесен ", наподобява, ще бъде центрирана към самостоятелната обществена оценка – нещо, което е належащо за поддръжката на опциите за независим живот на хората с увреждания у нас. Въпросът е дали властимащите ще се осмелят да бръкнат надълбоко в системата с всички опасности, които това крие за тяхната известност.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ