Димитър Илиев: Крушарски обича футбола и Локомотив
Още по тематиката: Митко Илиев: Горд съм с този тим
Голмайсторът на Локомотив (Пловдив) Димитър Илиев гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Камъкът си тежи на мястото, споделят мъдрите хора. А когато е подложен в Пловдив, любовта е до живот. Такъв е казусът и с Илиев, който започва кариерата си в Локомотив и сега изживява най-хубавите си години на „ Лаута “. Футболният живот го изпрати в ЦСКА, Миньор (Перник), Пирин и Локомотив (София). Даде му късмет да играе и в чужбина за полските Висла и Подбескидзе. Но сърцето му постоянно го е дърпало към дома.
Илиев стартира професионалната си кариера в годината на най-големия успех на Локомотив – шампионската купа на България от 2004 година. Сега, 15 лета по-късно като капитан на „ смърфовете “ ликува с първата в историята на клуба Купа на България.
- Здравей, Митко! Локомотив (Пловдив) върви все по-добре, а ти не спираш да бележиш. Какво се промени в последната половин година?
- Доста неща. Всички в клуба направихме по този начин, че за Локомотив да се приказва. Цялата „ А “ група към този момент ни гледа по напълно друг метод след постигнатия триумф. Вдигнахме летвата, върнахме се в Европа по един добър метод. Започнахме да вкарваме повече и да играем ефективен футбол. Смятам, че оттук насетне пътят за нас е ярък. Ако продължаваме по този метод, можем да приказваме за едно неизменност и за това да се превърнем във фактор в „ А “ група.
- Бруно Акрапович ли е най-много индивидът, с помощта на който съперниците се преценяват с Локомотив?
- Със сигурност той е в основата на смяната в Локомотив. Но мисля, че това е плод на взаимна работа. Футболистите към този момент вникнаха по най-хубавия метод в концепциите. Целият клуб – от управлението до последния футболист вдигнахме летвата и започнахме да изглеждаме по метод, който отива на Локомотив. Но естествено, че за това по какъв начин играе един тим, преди всичко носи отговорност треньорът.
- Нека те върнем към най-паметния спомен тази година – финалът за купата на България. Как го виждаш през днешния ден?
- Както го виждам всеки ден. Наистина нещата се подредиха – исторически край против градския противник, победа след извънредно хубав гол. Не единствено аз, само че и всеки един взел участие от нашия тим във финала, ще се сеща с усмивка на уста в идващите години. Беше наименуван Финалът, тъй като доста мъчно може да се повтори подобен пловдивски край в сърцето на София. Почти цялостни трибуни на „ Васил Левски “ и извънреден празник, в който бяхме от печелившата страна. Това беляза началото на възхода, който демонстрираме от този миг нататък.
- От злоба или не, във футболния фолклор в София потегли лафът, че „ купата отиде на майната си “. Как би дал отговор на тази фраза?
- С усмивка. Но само Левски против ЦСКА щеше да събере по-голям брой фенове. И Локомотив, и Ботев са измежду топ тимовете що се отнася до история и фенска маса. Мисля, че направихме един празник за футбола в България. Да събереш над 20 хиляди фенове на български мач си е достижение, имайки поради действителността в родния футбол в последните години.
- Как приехте обстоятелството, че ви определяха като новобранец във финала?
- Според мен тематиката малко беше преекспонирана. Не може Локомотив да е новобранец против Ботев в каквото и положение да са двата тима. Времето е посочило, че Ботев също доста пъти е бил считан за новобранец против най-силния Локомотив, само че също е взимал нещо от мачовете. Много пъти съм давал образец с един дуел, който за мен е специфичен. Бил съм дребен, само че в този момент съзнавам смисъла му. Локомотив към този момент бе изпаднал от няколко кръга и губеше с разлика всеки мач. Дойде Ботев, който се бореше със зъби и нокти да остане, само че Локомотив го победи на „ Лаута “. Този мач освен е бил непредвидим, само че и ще остане подобен сигурно отсега нататък.
- Победният край ли е най-сладкият момент в кариерата ти до момента?
- Със сигурност. Това беше първи трофей в моята кариера. Да нося лентата на обичания тим, в който съм израснал против градския противник. Нещата се подредиха съвършено. Имал съм много неприятни мигове в кариерата ми, само че и доста приятни. На напред във времето изпъква влизането в Екстракласата с Висла (Плоцк), когато бях в Полша. Това също е ослепителен спомен, тъй като тогава съживихме един нелош тим, който към този момент четвърта година се утвърждава в елита. Тогава също целият град празнуваше с нас и имаше шествие. Като преживяване беше нещо сходно, само че в персонален проект не може да се съпоставя. Да спечелиш трофей с обичания тим може да го разбере единствено човек, който го е изживял.
- Локомотив в профил Спартак (Търнава) в Лига Европа, само че отпадна от Страсбург. Възможно ли беше французите да бъдат отстранени?
- И да, и не. Разликата сред българските и френските тимове е осезаема. Но в случай че погледнем обективно, създадохме много положения в двата мача и главоболия на Страсбург. Въпреки че се прокрадват отзиви, че противникът е играл на ходом и се е пестил против нас, аз не считам, че беше тъкмо по този начин. Може би ранният червен картон в първия мач доста натежа. Ако бяхме достигнали до по-удобен резултат преди реванша, може би щяхме да имаме по-голям късмет. Но не ни доближи и опит, тъй като много от момчетата нямат задоволително мачове в Европа. Ако се върна обратно мисля, че няма от какво да се срамим. Изиграхме положителни мачове. Единствено мога да откроя като слаб дуел този в Търнава, тъй като в действителност бяхме неузнаваеми. Тогава и шансът ни покри, само че в останалите срещи показахме добра игра. Съжалявам, че не успяхме да отбележим в първия мач със Страсбург, тъй като можехме да създадем реванша по-интересен.
- Бил си младеж на Локомотив, когато тимът стана първенец през 2004 година Какви мемоари имаш от този интервал? Доближи ли се до отбора да празнуваш?
- Да, бях на шествието, както и може би 30 хиляди пловдивчани бяха на площада. Нещата започнаха като на смешка, тимът беше отначало образуван от Едуард Ераносян. Изобщо не се афишираха упоритости за купа, само че последователно Локомотив стартира да мачка във всеки един дуел. Доколкото си припомням, в първите шест кръга победи всеки, а в седмия загуби първи точки в „ Надежда “. И към този момент след 8-9 кръг стартира да се приказва, че Локомотив е действителен кандидат, имайки поради, че и Левски, и ЦСКА безусловно бяха пометени на „ Лаута “. На полусезона се говореше, че Локомотив е действителен кандидат за първото място. С покровител като Георги Илиев, лека му пръст, с финансова непоклатимост, с футболисти, които занапред изгряваха, само че в следствие направиха страхотни кариери. Получи се сплав сред тим и треньор, посочваха страховит футбол. Тази купа беше извънредно заслужена, тъй като кандидатите в действителност бяха победени безапелационно. На шампионския мач на „ Армията “ бях на лагер с юношеския народен тим. И може би от 20 хиляди в София, единствено аз съм стискал палци Локомотив да победи. Помня, че бях във фитнеса на " Герена " и не можах да доизживея тръпката на този мач, само че по-късно бях на шествието. Беше невероятна еуфория в града, която се помни към този момент 15 години и ще се помни още дълги години напред.
- Спомена Георги Илиев. За страдание, „ черният комизъм “ носи, че нямате доста шанс със притежателите, защото някои от тях не са сред живите. Тази тематика разяснява ли се? Говореше се даже за някаква прокоба…
- Да, аз персонално изживях две разтърсвания в клуба. Най-осезаемо беше след кончината на Георги Илиев. Човекът даваше всичко за тима и всеки един в отбора беше удовлетворен. Аз занапред прохождах във футбола, само че съм слушал истории по какъв начин той дава благо и драго за играчите, по какъв начин е подготвен на всичко за тях. В следствие имаше огромна неустойчивост. Точно пристигна човек, който също внасяше някаква непоклатимост в лицето на Александър Тасев, лека му пръст и на него. След като и той си отиде, също имаше разтърсване. В течение на годините в разнообразни интервали съм изживял много тежки моменти с Локомотив. Вижда се, че от години наред няма финансова непоклатимост. Няма човек, който да каже, че е тук за дълги години напред. Сега се надяваме, че Локомотив е намерил точния човек и за в бъдеще ще продължава да израства и да се върне като фактор в „ А “ група, тъй като това е тим с обичаи и постоянно има място в челото.
- Кажи освен това за Христо Крушарски. Умишлено или не, в интервютата той дава израз с държанието си, че е над нещата. Така ли е в действителност?
- Като цяло моите наблюдения са същите. Просто индивидът обича футбола, обича Локомотив. След войната с почитатели, много от тях стартират да виждат, че нещата се движат в вярната посока за Локомотив. Не може да се направи тим за една година и да стартира да побеждава всички. Аз съм от една година тук и виждам само израстване освен на терена, само че и на организационно равнище, което също е доста значимо. Надявам се от година на година, малко по малко да се надгражда, да не се отстъпва обратно. Локомотив за момента наподобява един постоянен тим както от организационна и финансова позиция, само че и стартира да демонстрира по-добри игри, което е най-важното. В последните месеци почитателите също започнаха да се връщат на стадиона. Собственикът постоянно е казвал, че първата му цел е да изпълни „ Лаута “ съвсем за всеки мач. Тази година към този момент го постигнахме няколко пъти, което си е тип победа. Само времето ще покаже, само че считам, че сега имаме съображение да бъдем оптимисти за бъдещето на Локомотив.
- Поговорката „ камъкът си тежи на мястото “ като че ли доста ти пасва. Започна в Локомотив и след значителен интервал на легионерство си още веднъж в родния клуб и изживяваш извънредно мощен интервал.
- Не укривам, че на „ Лаута “ се усещам като вкъщи си. Бях там от 8-годишна възраст до 21 години, когато си потеглих за първи път от Локомотив. Половината ми умишлен живот е минал на „ Лаута “. Както се споделя – на пет минути ми е от у дома. Просто се усещам в свои води, чувствам уважението и любовта на хората. А това за един футболист е най-важното. Сега съм тъкмо в най-хубавата възраст за един футболист. Наслаждавам се на положителната форма, на сезона и се надявам да продължи оптимално дълго. Единствено се апелирам да нямам травми и да съм оптимално време здрав.
- Ще те върна малко по-назад – като младеж блед отиде на проби в Саутхемптън и след това в Челси. Разкажи за това прекарване.
- Първият път беше през 2003 година Заедно с Ники Михайлов бяхме поканени на експериментален интервал в Саутхемптън. Доколкото си припомням, той се показа по-добре. Имаше някакъв интерес към него, само че не се стигна до автограф. След една година към този момент и след едни доста мощни квалификации за мен са ме гледали скаути на Челси. Дойде факс в клуба, само че си мислех, че е някаква смешка, не можех да допускам. Тогава се показах добре и имаше съответна оферта към Георги Илиев, лека му пръст, само че не се схванаха страните. За един 15-16-годишен младеж е в действителност неповторимо да излезе от българската действителност и да види по какъв начин се работи в едни от най-хубавите школи при най-хубавите условия в Европа. Не укривам, че скърбя, че нещата не се получиха, тъй като за един български футболист, колкото по-рано излезе в чужбина, шансът да се развие и да направи по-голяма кариера се усилва в пъти. Но заради една или друга причина, нещата не се получиха и кариерата ми потегли в друга посока.
- Успя ли да се доближиш и да се запознаеш в Челси с Жозе Моуриньо, който бе първият прочут задграничен посетител в „ Код Спорт “?
- Лично не съм се срещнал. Тренирах с юношите и с втория тим, само че се подготвяхме на една и съща база, тъй че сме се разминавали по коридорите. Поздравявал съм се с него, само че не съм имал опцията да се докосна и по-отблизо да беседвам с него. Наблюдавах няколко тренировки на първия тим, до момента в който бях въз основата. Правеше ми усещане, че разговаряше извънредно доста самостоятелно с футболистите. Сега като чета изявленията и виждам излъчвания, доста малко хора се изричат отрицателно за него. Всички споделят, че като човек и като психолог е извънреден. Завоюваните титли и триумфите му приказват сами за него.
- Защо остана прекомерно малко на „ Армията “? Първата ти крачка след Локомотив е ЦСКА. Мечтан трансфер ли беше това или неточност?
- Като цяло смятах, че е добра крачка за мен. Знаем какви прехвърляния се реализират, откакто направиш положителни игри за ЦСКА. Доказано във времето е, че от ЦСКА най-лесно се отива в мощен тим. Имаше интерес и от Левски, само че бях твърдо решен, че в случай че ще напущам Локомотив, ще отида в ЦСКА. Тогава треньор беше Любо Пенев, само че тъкмо преди да подпиша, той се скара с почитателите и напусна тима, за което доста съжалявах. Дойде румънският експерт Йоан Андоне и още от първия ден сподели, че не ме желае в отбора. Изкарах един лагер в Турция, бях преотстъпен на Миньор и по-късно се върнах за половин година под управлението на Павел Дочев. Той пък изкара единствено два месеца. Дочев бе единственият треньор, който сподели, че харесва качествата ми и държи да играя, само че се задържа прекомерно малко. След това за шест месеца се смениха четирима треньори. Просто не получих късмет. Не споделям, че виновността не е и в мен, само че действително не получих опция да покажа на какво съм кадърен. Имах четири-пет мача за по няколко минути, в които няма по какъв начин да се наложиш. Исках по най-бързия метод да затворя тази страница и да виждам в друга посока. Не съм единственият, доста футболисти са си тръгнали от „ Армията “ по този метод, а доста други са се потвърдили и са създали страхотни прехвърляния.
- Жертва на обстановката.
- Може би това е точното определение.
- Миньор (Перник), Пирин (Благоевград), Монтана, Локомотив (София) – къде се усещаше най-добре?
- Общо взето в множеството тимове се усещах добре. В Пирин изкарах един интервал чартърен за няколко месеца, като още бях благосъстоятелност на ЦСКА. Въпреки че финансовата обстановка в Пирин беше плачевна, тимът беше доста добър, с доста хубави футболисти. Играх с Иван Цветков, а с него е наслаждение да се играе. Тогава и жена ми учеше в Благоевград и бяхме дружно. Мога да откроя този интервал, макар че финансово не бяхме въобще постоянни. Но беше наслаждение да играя, тъй като в Благоевград хората обичат футбола. Беше доста прелестно. В Локомотив (София) също се усещах добре две години. Пазя положителни мемоари от множеството от престоите. В Перник също бях чартърен за половин година. По това време организационно всичко беше съвършено, тимът също беше мощен.
- Имаш четири години в полския футбол – каква е разликата с нашето състезание?
- Първата и най-основна разлика е инфраструктурата. В Полша от 16 тима, 14 са с чисто нови игрища. Ходят приблизително по 10 хиляди фенове на мач. Маркетинг, реклама – всичко е в пъти на по-високо равнище и се приближава доста повече до западния футбол, в сравнение с до този по тези ширини. Тук имаме няколко стадиона, за които даже не можем да кажем, че са хубави, а просто стават. Там е наслаждение да си закараш фамилията, всяка една сцена е съвсем чисто нова. Иначе като равнище на футбол шампионатите са много сходни. И там има няколко тима, които са малко по-напред от другите, само че като цяло всеки може да победи всеки, до момента в който тук виждаме, че Лудогорец е осем пъти поред първенец. Там това го няма. Естествено, конкуренцията за купата е сред два-три отбора, само че съвсем всяка година, с изключение на Легия, Лех (Познан) и Ягелония, се намесва нов тим. А в България това липсва.
- Мнозина анализатори чакаха да бъдеш извикан в националния тим за мачовете през септември, само че това не се случи. Как го одобри и какво е усещането ти от дуела с Англия и контролата с Ейре?
- Приех го обикновено. Очаквах и се надявах да бъда извикан, само че не получих повиквателна. Не съм правил нещастия. Има селекционер, който има визии и вика футболистите, за които счита, че ще му свършат най-голяма работа на този стадий. Медиите задоволително подлагат на критика българския народен тим. Мисля, че не съм аз индивидът, който би трябвало да дава оценка. Ясно е, че нещата не са такива, каквито на хората им се желае, само че би трябвало да отбележим, че това е от години. Може би би трябвало да го отдадем на това, че актуалната генерация в България е на светлинни години от това, което е било през 1994 година Просто би трябвало да приемем, че на този стадий нямаме такива гении и футболисти, които да се приближат до положителните европейски тимове. Доста треньори се смениха, а виждаме, че националният тим не върви. Но може би би трябвало да го отдадем и на това, че няма задоволително класни футболисти, а освен да се подлага на критика управление и треньори. Просто стадият е подобен. Да се надяваме, че в бъдеще нещата ще се трансформират. Естествено, че нещата стартират от корените, от детско-юношеските школи, терени, условия за работа, експерти, само че това е дълга тематика. Не съм аз индивидът, който да дава препоръки или да прави заключения.
- А по какъв начин виждаш тази година шампионата? Смяташ ли, че действително Локомотив може да се намеси в борбата за върха?
- В първите няколко месеца, в случай че продължаваме да демонстрираме това равнище и неизменност, мисля, че можем да сме покрай челото. Но още е доста рано. Може би би трябвало да мине полусезонът и тогава към този момент да кажем, че Локомотив е покрай тимовете, които се борят за евроквоти. На този стадий и поради играта, и поради организацията в клуба, дръзвам да настоявам, че тази година може да е доста по-добра от предходната, що се отнася до класиране. Миналия сезон спечелихме трофей и играхме в Европа, само че бяхме доста надалеч от първата шестица. Основната цел за тази година е първо да се установим в топ 6, а по-късно към този момент да мислим за освен това.
- Разкрий доколкото решиш нещо от персоналния живот – семейство, занимание, обичани ритуали, дестинации за отмора?
- Благодарение на специалността имам много свободно време. Работата ни е по два часа дневно. Облагодетелстван съм, че мога да извозвам доста време със фамилията – брачната половинка и сина ми, който е на година и половина. Общо взето цялото ми време и сила отива за него. Това е най-голямото благополучие. И футболът, и всичко друго, остава на назад във времето. Когато се прибера у дома, не помня за всевъзможни мачове, виждайки неговата усмивка. Любими дестинации? По-скоро жена ми обича доста да пътува. Последно бяхме във Флоренция за Нова година. Останах впечатлен от историята и културата на този град. И двамата доста обичаме морето, въпреки че нашите почивки са при започване на лятото и не можем да създадем качествено море. Надявам се за в бъдеще, като имам повече свободно време, да наваксаме с пътуванията.
- Виждаш ли се във футбола след края на кариерата си?
- Мислил съм го, само че нямам еднопосочен отговор. Със сигурност не мога да бъда надалеч от футбола за дълго време. А дали ще се занимавам с нещо директно обвързвано с футбола, времето ще покаже. Засега не си върша дълготрайни проекти, тъй като доста пъти нещо се обърква. Повтарям си, че желая да съм здрав оптимално дълго, да изкарам доколкото се може повече. В нашия тим имаме най-яркия образец за футболно дългоденствие на високо равнище в лицето на Жоро Илиев. Надявам се най-малко малко да се доближа до неговото футболно дългоденствие и по-късно към този момент да мисля за кариера отвън футбола.
- За край – огромната фантазия на Димитър Илиев?
- Да съм здрав, фамилията ми и всички към мен да са живи и здрави и да се веселя допустимо най-дълго на футболната си кариера. Това са най-важните неща. Като дребен имах фантазии по отношение на футболната ми кариера, само че по една или друга причина не са се сбъднали. Но има доста по-важни неща и единствено се апелирам всички към мен да са здрави.
Голмайсторът на Локомотив (Пловдив) Димитър Илиев гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Камъкът си тежи на мястото, споделят мъдрите хора. А когато е подложен в Пловдив, любовта е до живот. Такъв е казусът и с Илиев, който започва кариерата си в Локомотив и сега изживява най-хубавите си години на „ Лаута “. Футболният живот го изпрати в ЦСКА, Миньор (Перник), Пирин и Локомотив (София). Даде му късмет да играе и в чужбина за полските Висла и Подбескидзе. Но сърцето му постоянно го е дърпало към дома.
Илиев стартира професионалната си кариера в годината на най-големия успех на Локомотив – шампионската купа на България от 2004 година. Сега, 15 лета по-късно като капитан на „ смърфовете “ ликува с първата в историята на клуба Купа на България.
- Здравей, Митко! Локомотив (Пловдив) върви все по-добре, а ти не спираш да бележиш. Какво се промени в последната половин година?
- Доста неща. Всички в клуба направихме по този начин, че за Локомотив да се приказва. Цялата „ А “ група към този момент ни гледа по напълно друг метод след постигнатия триумф. Вдигнахме летвата, върнахме се в Европа по един добър метод. Започнахме да вкарваме повече и да играем ефективен футбол. Смятам, че оттук насетне пътят за нас е ярък. Ако продължаваме по този метод, можем да приказваме за едно неизменност и за това да се превърнем във фактор в „ А “ група.
- Бруно Акрапович ли е най-много индивидът, с помощта на който съперниците се преценяват с Локомотив?
- Със сигурност той е в основата на смяната в Локомотив. Но мисля, че това е плод на взаимна работа. Футболистите към този момент вникнаха по най-хубавия метод в концепциите. Целият клуб – от управлението до последния футболист вдигнахме летвата и започнахме да изглеждаме по метод, който отива на Локомотив. Но естествено, че за това по какъв начин играе един тим, преди всичко носи отговорност треньорът.
- Нека те върнем към най-паметния спомен тази година – финалът за купата на България. Как го виждаш през днешния ден?
- Както го виждам всеки ден. Наистина нещата се подредиха – исторически край против градския противник, победа след извънредно хубав гол. Не единствено аз, само че и всеки един взел участие от нашия тим във финала, ще се сеща с усмивка на уста в идващите години. Беше наименуван Финалът, тъй като доста мъчно може да се повтори подобен пловдивски край в сърцето на София. Почти цялостни трибуни на „ Васил Левски “ и извънреден празник, в който бяхме от печелившата страна. Това беляза началото на възхода, който демонстрираме от този миг нататък.
- От злоба или не, във футболния фолклор в София потегли лафът, че „ купата отиде на майната си “. Как би дал отговор на тази фраза?
- С усмивка. Но само Левски против ЦСКА щеше да събере по-голям брой фенове. И Локомотив, и Ботев са измежду топ тимовете що се отнася до история и фенска маса. Мисля, че направихме един празник за футбола в България. Да събереш над 20 хиляди фенове на български мач си е достижение, имайки поради действителността в родния футбол в последните години.
- Как приехте обстоятелството, че ви определяха като новобранец във финала?
- Според мен тематиката малко беше преекспонирана. Не може Локомотив да е новобранец против Ботев в каквото и положение да са двата тима. Времето е посочило, че Ботев също доста пъти е бил считан за новобранец против най-силния Локомотив, само че също е взимал нещо от мачовете. Много пъти съм давал образец с един дуел, който за мен е специфичен. Бил съм дребен, само че в този момент съзнавам смисъла му. Локомотив към този момент бе изпаднал от няколко кръга и губеше с разлика всеки мач. Дойде Ботев, който се бореше със зъби и нокти да остане, само че Локомотив го победи на „ Лаута “. Този мач освен е бил непредвидим, само че и ще остане подобен сигурно отсега нататък.
- Победният край ли е най-сладкият момент в кариерата ти до момента?
- Със сигурност. Това беше първи трофей в моята кариера. Да нося лентата на обичания тим, в който съм израснал против градския противник. Нещата се подредиха съвършено. Имал съм много неприятни мигове в кариерата ми, само че и доста приятни. На напред във времето изпъква влизането в Екстракласата с Висла (Плоцк), когато бях в Полша. Това също е ослепителен спомен, тъй като тогава съживихме един нелош тим, който към този момент четвърта година се утвърждава в елита. Тогава също целият град празнуваше с нас и имаше шествие. Като преживяване беше нещо сходно, само че в персонален проект не може да се съпоставя. Да спечелиш трофей с обичания тим може да го разбере единствено човек, който го е изживял.
- Локомотив в профил Спартак (Търнава) в Лига Европа, само че отпадна от Страсбург. Възможно ли беше французите да бъдат отстранени?
- И да, и не. Разликата сред българските и френските тимове е осезаема. Но в случай че погледнем обективно, създадохме много положения в двата мача и главоболия на Страсбург. Въпреки че се прокрадват отзиви, че противникът е играл на ходом и се е пестил против нас, аз не считам, че беше тъкмо по този начин. Може би ранният червен картон в първия мач доста натежа. Ако бяхме достигнали до по-удобен резултат преди реванша, може би щяхме да имаме по-голям късмет. Но не ни доближи и опит, тъй като много от момчетата нямат задоволително мачове в Европа. Ако се върна обратно мисля, че няма от какво да се срамим. Изиграхме положителни мачове. Единствено мога да откроя като слаб дуел този в Търнава, тъй като в действителност бяхме неузнаваеми. Тогава и шансът ни покри, само че в останалите срещи показахме добра игра. Съжалявам, че не успяхме да отбележим в първия мач със Страсбург, тъй като можехме да създадем реванша по-интересен.
- Бил си младеж на Локомотив, когато тимът стана първенец през 2004 година Какви мемоари имаш от този интервал? Доближи ли се до отбора да празнуваш?
- Да, бях на шествието, както и може би 30 хиляди пловдивчани бяха на площада. Нещата започнаха като на смешка, тимът беше отначало образуван от Едуард Ераносян. Изобщо не се афишираха упоритости за купа, само че последователно Локомотив стартира да мачка във всеки един дуел. Доколкото си припомням, в първите шест кръга победи всеки, а в седмия загуби първи точки в „ Надежда “. И към този момент след 8-9 кръг стартира да се приказва, че Локомотив е действителен кандидат, имайки поради, че и Левски, и ЦСКА безусловно бяха пометени на „ Лаута “. На полусезона се говореше, че Локомотив е действителен кандидат за първото място. С покровител като Георги Илиев, лека му пръст, с финансова непоклатимост, с футболисти, които занапред изгряваха, само че в следствие направиха страхотни кариери. Получи се сплав сред тим и треньор, посочваха страховит футбол. Тази купа беше извънредно заслужена, тъй като кандидатите в действителност бяха победени безапелационно. На шампионския мач на „ Армията “ бях на лагер с юношеския народен тим. И може би от 20 хиляди в София, единствено аз съм стискал палци Локомотив да победи. Помня, че бях във фитнеса на " Герена " и не можах да доизживея тръпката на този мач, само че по-късно бях на шествието. Беше невероятна еуфория в града, която се помни към този момент 15 години и ще се помни още дълги години напред.
- Спомена Георги Илиев. За страдание, „ черният комизъм “ носи, че нямате доста шанс със притежателите, защото някои от тях не са сред живите. Тази тематика разяснява ли се? Говореше се даже за някаква прокоба…
- Да, аз персонално изживях две разтърсвания в клуба. Най-осезаемо беше след кончината на Георги Илиев. Човекът даваше всичко за тима и всеки един в отбора беше удовлетворен. Аз занапред прохождах във футбола, само че съм слушал истории по какъв начин той дава благо и драго за играчите, по какъв начин е подготвен на всичко за тях. В следствие имаше огромна неустойчивост. Точно пристигна човек, който също внасяше някаква непоклатимост в лицето на Александър Тасев, лека му пръст и на него. След като и той си отиде, също имаше разтърсване. В течение на годините в разнообразни интервали съм изживял много тежки моменти с Локомотив. Вижда се, че от години наред няма финансова непоклатимост. Няма човек, който да каже, че е тук за дълги години напред. Сега се надяваме, че Локомотив е намерил точния човек и за в бъдеще ще продължава да израства и да се върне като фактор в „ А “ група, тъй като това е тим с обичаи и постоянно има място в челото.
- Кажи освен това за Христо Крушарски. Умишлено или не, в интервютата той дава израз с държанието си, че е над нещата. Така ли е в действителност?
- Като цяло моите наблюдения са същите. Просто индивидът обича футбола, обича Локомотив. След войната с почитатели, много от тях стартират да виждат, че нещата се движат в вярната посока за Локомотив. Не може да се направи тим за една година и да стартира да побеждава всички. Аз съм от една година тук и виждам само израстване освен на терена, само че и на организационно равнище, което също е доста значимо. Надявам се от година на година, малко по малко да се надгражда, да не се отстъпва обратно. Локомотив за момента наподобява един постоянен тим както от организационна и финансова позиция, само че и стартира да демонстрира по-добри игри, което е най-важното. В последните месеци почитателите също започнаха да се връщат на стадиона. Собственикът постоянно е казвал, че първата му цел е да изпълни „ Лаута “ съвсем за всеки мач. Тази година към този момент го постигнахме няколко пъти, което си е тип победа. Само времето ще покаже, само че считам, че сега имаме съображение да бъдем оптимисти за бъдещето на Локомотив.
- Поговорката „ камъкът си тежи на мястото “ като че ли доста ти пасва. Започна в Локомотив и след значителен интервал на легионерство си още веднъж в родния клуб и изживяваш извънредно мощен интервал.
- Не укривам, че на „ Лаута “ се усещам като вкъщи си. Бях там от 8-годишна възраст до 21 години, когато си потеглих за първи път от Локомотив. Половината ми умишлен живот е минал на „ Лаута “. Както се споделя – на пет минути ми е от у дома. Просто се усещам в свои води, чувствам уважението и любовта на хората. А това за един футболист е най-важното. Сега съм тъкмо в най-хубавата възраст за един футболист. Наслаждавам се на положителната форма, на сезона и се надявам да продължи оптимално дълго. Единствено се апелирам да нямам травми и да съм оптимално време здрав.
- Ще те върна малко по-назад – като младеж блед отиде на проби в Саутхемптън и след това в Челси. Разкажи за това прекарване.
- Първият път беше през 2003 година Заедно с Ники Михайлов бяхме поканени на експериментален интервал в Саутхемптън. Доколкото си припомням, той се показа по-добре. Имаше някакъв интерес към него, само че не се стигна до автограф. След една година към този момент и след едни доста мощни квалификации за мен са ме гледали скаути на Челси. Дойде факс в клуба, само че си мислех, че е някаква смешка, не можех да допускам. Тогава се показах добре и имаше съответна оферта към Георги Илиев, лека му пръст, само че не се схванаха страните. За един 15-16-годишен младеж е в действителност неповторимо да излезе от българската действителност и да види по какъв начин се работи в едни от най-хубавите школи при най-хубавите условия в Европа. Не укривам, че скърбя, че нещата не се получиха, тъй като за един български футболист, колкото по-рано излезе в чужбина, шансът да се развие и да направи по-голяма кариера се усилва в пъти. Но заради една или друга причина, нещата не се получиха и кариерата ми потегли в друга посока.
- Успя ли да се доближиш и да се запознаеш в Челси с Жозе Моуриньо, който бе първият прочут задграничен посетител в „ Код Спорт “?
- Лично не съм се срещнал. Тренирах с юношите и с втория тим, само че се подготвяхме на една и съща база, тъй че сме се разминавали по коридорите. Поздравявал съм се с него, само че не съм имал опцията да се докосна и по-отблизо да беседвам с него. Наблюдавах няколко тренировки на първия тим, до момента в който бях въз основата. Правеше ми усещане, че разговаряше извънредно доста самостоятелно с футболистите. Сега като чета изявленията и виждам излъчвания, доста малко хора се изричат отрицателно за него. Всички споделят, че като човек и като психолог е извънреден. Завоюваните титли и триумфите му приказват сами за него.
- Защо остана прекомерно малко на „ Армията “? Първата ти крачка след Локомотив е ЦСКА. Мечтан трансфер ли беше това или неточност?
- Като цяло смятах, че е добра крачка за мен. Знаем какви прехвърляния се реализират, откакто направиш положителни игри за ЦСКА. Доказано във времето е, че от ЦСКА най-лесно се отива в мощен тим. Имаше интерес и от Левски, само че бях твърдо решен, че в случай че ще напущам Локомотив, ще отида в ЦСКА. Тогава треньор беше Любо Пенев, само че тъкмо преди да подпиша, той се скара с почитателите и напусна тима, за което доста съжалявах. Дойде румънският експерт Йоан Андоне и още от първия ден сподели, че не ме желае в отбора. Изкарах един лагер в Турция, бях преотстъпен на Миньор и по-късно се върнах за половин година под управлението на Павел Дочев. Той пък изкара единствено два месеца. Дочев бе единственият треньор, който сподели, че харесва качествата ми и държи да играя, само че се задържа прекомерно малко. След това за шест месеца се смениха четирима треньори. Просто не получих късмет. Не споделям, че виновността не е и в мен, само че действително не получих опция да покажа на какво съм кадърен. Имах четири-пет мача за по няколко минути, в които няма по какъв начин да се наложиш. Исках по най-бързия метод да затворя тази страница и да виждам в друга посока. Не съм единственият, доста футболисти са си тръгнали от „ Армията “ по този метод, а доста други са се потвърдили и са създали страхотни прехвърляния.
- Жертва на обстановката.
- Може би това е точното определение.
- Миньор (Перник), Пирин (Благоевград), Монтана, Локомотив (София) – къде се усещаше най-добре?
- Общо взето в множеството тимове се усещах добре. В Пирин изкарах един интервал чартърен за няколко месеца, като още бях благосъстоятелност на ЦСКА. Въпреки че финансовата обстановка в Пирин беше плачевна, тимът беше доста добър, с доста хубави футболисти. Играх с Иван Цветков, а с него е наслаждение да се играе. Тогава и жена ми учеше в Благоевград и бяхме дружно. Мога да откроя този интервал, макар че финансово не бяхме въобще постоянни. Но беше наслаждение да играя, тъй като в Благоевград хората обичат футбола. Беше доста прелестно. В Локомотив (София) също се усещах добре две години. Пазя положителни мемоари от множеството от престоите. В Перник също бях чартърен за половин година. По това време организационно всичко беше съвършено, тимът също беше мощен.
- Имаш четири години в полския футбол – каква е разликата с нашето състезание?
- Първата и най-основна разлика е инфраструктурата. В Полша от 16 тима, 14 са с чисто нови игрища. Ходят приблизително по 10 хиляди фенове на мач. Маркетинг, реклама – всичко е в пъти на по-високо равнище и се приближава доста повече до западния футбол, в сравнение с до този по тези ширини. Тук имаме няколко стадиона, за които даже не можем да кажем, че са хубави, а просто стават. Там е наслаждение да си закараш фамилията, всяка една сцена е съвсем чисто нова. Иначе като равнище на футбол шампионатите са много сходни. И там има няколко тима, които са малко по-напред от другите, само че като цяло всеки може да победи всеки, до момента в който тук виждаме, че Лудогорец е осем пъти поред първенец. Там това го няма. Естествено, конкуренцията за купата е сред два-три отбора, само че съвсем всяка година, с изключение на Легия, Лех (Познан) и Ягелония, се намесва нов тим. А в България това липсва.
- Мнозина анализатори чакаха да бъдеш извикан в националния тим за мачовете през септември, само че това не се случи. Как го одобри и какво е усещането ти от дуела с Англия и контролата с Ейре?
- Приех го обикновено. Очаквах и се надявах да бъда извикан, само че не получих повиквателна. Не съм правил нещастия. Има селекционер, който има визии и вика футболистите, за които счита, че ще му свършат най-голяма работа на този стадий. Медиите задоволително подлагат на критика българския народен тим. Мисля, че не съм аз индивидът, който би трябвало да дава оценка. Ясно е, че нещата не са такива, каквито на хората им се желае, само че би трябвало да отбележим, че това е от години. Може би би трябвало да го отдадем на това, че актуалната генерация в България е на светлинни години от това, което е било през 1994 година Просто би трябвало да приемем, че на този стадий нямаме такива гении и футболисти, които да се приближат до положителните европейски тимове. Доста треньори се смениха, а виждаме, че националният тим не върви. Но може би би трябвало да го отдадем и на това, че няма задоволително класни футболисти, а освен да се подлага на критика управление и треньори. Просто стадият е подобен. Да се надяваме, че в бъдеще нещата ще се трансформират. Естествено, че нещата стартират от корените, от детско-юношеските школи, терени, условия за работа, експерти, само че това е дълга тематика. Не съм аз индивидът, който да дава препоръки или да прави заключения.
- А по какъв начин виждаш тази година шампионата? Смяташ ли, че действително Локомотив може да се намеси в борбата за върха?
- В първите няколко месеца, в случай че продължаваме да демонстрираме това равнище и неизменност, мисля, че можем да сме покрай челото. Но още е доста рано. Може би би трябвало да мине полусезонът и тогава към този момент да кажем, че Локомотив е покрай тимовете, които се борят за евроквоти. На този стадий и поради играта, и поради организацията в клуба, дръзвам да настоявам, че тази година може да е доста по-добра от предходната, що се отнася до класиране. Миналия сезон спечелихме трофей и играхме в Европа, само че бяхме доста надалеч от първата шестица. Основната цел за тази година е първо да се установим в топ 6, а по-късно към този момент да мислим за освен това.
- Разкрий доколкото решиш нещо от персоналния живот – семейство, занимание, обичани ритуали, дестинации за отмора?
- Благодарение на специалността имам много свободно време. Работата ни е по два часа дневно. Облагодетелстван съм, че мога да извозвам доста време със фамилията – брачната половинка и сина ми, който е на година и половина. Общо взето цялото ми време и сила отива за него. Това е най-голямото благополучие. И футболът, и всичко друго, остава на назад във времето. Когато се прибера у дома, не помня за всевъзможни мачове, виждайки неговата усмивка. Любими дестинации? По-скоро жена ми обича доста да пътува. Последно бяхме във Флоренция за Нова година. Останах впечатлен от историята и културата на този град. И двамата доста обичаме морето, въпреки че нашите почивки са при започване на лятото и не можем да създадем качествено море. Надявам се за в бъдеще, като имам повече свободно време, да наваксаме с пътуванията.
- Виждаш ли се във футбола след края на кариерата си?
- Мислил съм го, само че нямам еднопосочен отговор. Със сигурност не мога да бъда надалеч от футбола за дълго време. А дали ще се занимавам с нещо директно обвързвано с футбола, времето ще покаже. Засега не си върша дълготрайни проекти, тъй като доста пъти нещо се обърква. Повтарям си, че желая да съм здрав оптимално дълго, да изкарам доколкото се може повече. В нашия тим имаме най-яркия образец за футболно дългоденствие на високо равнище в лицето на Жоро Илиев. Надявам се най-малко малко да се доближа до неговото футболно дългоденствие и по-късно към този момент да мисля за кариера отвън футбола.
- За край – огромната фантазия на Димитър Илиев?
- Да съм здрав, фамилията ми и всички към мен да са живи и здрави и да се веселя допустимо най-дълго на футболната си кариера. Това са най-важните неща. Като дребен имах фантазии по отношение на футболната ми кариера, само че по една или друга причина не са се сбъднали. Но има доста по-важни неща и единствено се апелирам всички към мен да са здрави.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ