Още по темата Кои възнаграждения се взимат при изчислението му

...
Още по темата Кои възнаграждения се взимат при изчислението му
Коментари Харесай

Отчитане и заплащане на положен извънреден труд

Още по тематиката
Кои хонорари се взимат при изчислението му

Кои са случаите, в които едно дружество има право на данъчен заем

Андрей Александров, доктор по трудово и осигурително право

В индустриално дружество с открито подневно отчитане на работното време чиновниците работят от понеделник до петък на 8-часов работен ден. Налага се част от личния състав да работи на формален празник заради огромен размер на поръчките. Продължителността на работното време на формалния празник ще е 6 часа.

1. Как следва да се заплати положеният ексклузивен труд?
2. Как следва да се регистрира положеният ексклузивен труд?
3. Може ли положеният труд на формалния празник да се компенсира с отмора в различен работен ден от месеца?

По първия въпрос: При описаната обстановка на подневно отчитане на работното време положеният труд на формален празник ще се окаже ексклузивен труд. Празничните дни са избрани в член 154, алинея 1 КТ и по принцип те са неработни за чиновниците. Поради това положеният в тези дни труд предстои на увеличено възнаграждение по член 262, алинея 1, т. 3 КТ – в размер, контрактуван сред служащия или служителя и работодателя, само че не по-малко от 100 на 100.
Наред с това член 264 КТ планува, че за работа през дните на формалните празници, без значение дали съставлява ексклузивен труд или не, на служащия или служителя се заплаща съгласно уговореното, само че не по-малко от удвоения размер на трудовото му заплащане. Това нарастване е стимулирано от други съображения и няма отношение към заплащането на изключителния труд, както проличава ясно от формулировката на наредбата. Съображенията на законодателя при въвеждането му се свеждат до неудобствата, които търпи служащият или служителят от това, че не може да прекара празника с околните си, да отдаде респект на исторически или религиозни събития и така нататък Затова, когато по едно и също време са налице и двете условия – положеният труд е ексклузивен и е положен на формален празник – и двете нараствания се ползват кумулативно (едновременно) към трудовото заплащане и то се дължи в четворен размер (веднъж увеличено със 100% по член 262, алинея 1, т. 3 КТ и умножено по две на съображение член 264 КТ). Разбира се, това заплащане ще се пресметна за 6 часа, колкото ще бъде положеният ексклузивен труд на формалния празник, а не за цялостен, 8-часов работен ден.

По втория въпрос: Отчитането на изключителния труд е уредено в член 149 КТ. Съгласно цитираната наредба работодателят е задължен да води специфична книга за отчитане на изключителния труд. Положеният ексклузивен труд през календарната година се регистрира пред инспекцията по труда до 31 януари на идната календарна година. Ако в запитването се има поради по кое време следва да се изплати увеличеното заплащане за положения труд, то се начислява и изплаща дружно с трудовото заплащане за съответния месец.

По третия въпрос: Уредбата на изключителния труд в българското трудово законодателство е императивна и работодателят не може да я променя, като свърже полагането на подобен труд с други последствия – да вземем за пример вместо увеличено възнаграждение да планува компенсиране на положения труд с отмора в различен ден от месеца. Такова предписание е планувано единствено в един случай в хипотезата на член 153, алинея 4 КТ – за положен ексклузивен труд в двата дни от седмичната отмора при подневно пресмятане на работното време служащият или служителят има право с изключение на на увеличено възнаграждение на този труд и на непрекъсната отмора през идната работна седмица в размер, не по-малък от 24 часа.

Разглежданият тук случай обаче не е подобен и изключителният труд ще бъде положен на формален празник, а не в двата дни на седмичната отмора, затова правилото е неприложимо и последствията от полагането на изключителния труд ще се сведат до увеличеното му възнаграждение съгласно изложените нагоре правила.

Казус 2:
Разпределяне на дивиденти – правила и периоди
Христо Досев - д.е.с., регистриран инспектор

Вземането на решение за разпределение на дял е от компетенциите на общото заседание (на съдружниците или акционерите) на комерсиалното сдружение. По силата на, алинея 1 от дял се изплаща единствено в случай че съгласно признатия годишен финансов доклад чистата стойност на имуществото, понижена с дивидентите, подлежащи на погашение, е не по-малка от сумата на капитала на сдружението, фонд " Резервен " и другите фондове, които сдружението е длъжно да образува по закон или правилник. Според, алинея 5 от сдружението е длъжно да изплати на акционерите гласувания от общото заседание дял в период три месеца от провеждането му, в случай че в устава е очакван по-дълъг период. Върху сумата, подлежаща на разпределение като дял, платецът на прихода (отчитащото се предприятие) следва да удържи 5% финален налог по реда на, алинея 1 от, когато адресат на дивидента е едноличен търговец, локално физическо лице и задгранично физическо лице. Окончателният налог се дължи върху брутната сума на разпределения дял, избрана с решението на общото заседание.

Например, в случай че общото заседание е взело решение да се разпредели дял в размер на 100 000 лв. в интерес на физически лица, окончателният налог, който предприятието следва да удържи, ще бъде в размер на 5000 лв., което значи, че на съдружниците/акционерите - физически лица, ще се изплати нето дял в размер на 95 000 лв.. Удържаният налог на съображение, алинея 1 и, алинея 1 от следва да се внесе в способената Търговско дружество на Национална агенция за приходите по място на регистрация на сдружението длъжник в период до края на месеца, идващ тримесечието на начисляването на прихода. Тоест срокът за внасяне на дължимия налог е привързан с датата на вземането на решение за разпределянето на дял, а не с датата на неговото дейно погашение на съдружниците/акционерите.

Например, в случай че общото заседание е взело решение за разпределянето на дял на 1 април 2017 година и надлежно на 20 юни, и за двете обстановки предприятието длъжник ще е длъжно да удържи и внесе окончателния налог по сметка на Търговско дружество на Национална агенция за приходите в период до 31 юли 2017 година. В същия период (до края на месеца, идващ тримесечието на начисляване на дивидента) предприятието следва да подаде в способената Търговско дружество на Национална агенция за приходите по месторегистрация на сдружението и декларация за дължими налози по, алинея 1 от (образец 4001), в която да уточни размера на дължимия налог върху дивиденти за съответното тримесечие.

Предприятията, взели решение за разпределянето на дял, следва да включат съответната информация в справката по, алинея 1 от за данъчната година, през която е взето решението за разпределение на дивидента. Декларацията се подава в способената Търговско дружество на Национална агенция за приходите в период до 30 април на идната година.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР