Над половината от въглищните електроцентрали в ЕС работят на загуба
Още по тематиката
Германия ще се опита да понижи още зависимостта си от въгледобива
Въпреки че към момента не е известно кой ще ръководи страната, задачата е да се намали производството на сила от въглища, което сега е над 40%
6 дек 2017
Полша стартира да купува въглища и газ от Съединени американски щати
Това е сурогат на намаляващите добиви на полските компании
22 ное 2017 Над половината от въглищните електроцентрали в Европейски Съюз работят на загуба и съвсем всички ще бъдат в такова положение до 2030 година Това сочи изследване на климатичния институт Carbon Tracker, обхващащо повече от 600 електроцентрали и представено от Financial Times.
Според него 22 милиарда евро загуби могат да бъдат избегнати посредством изваждането от приложимост на въглищата в Европейски Съюз до края на идващото десетилетие. Но в Европа към момента има разделяне какъв брой бързо да се случи това, защото държавните управления се пробват да балансират сред своите климатични обещания и потребността от енергийна сигурност.
Икономически спънки
Въглищните електроцентрали не престават да бъдат гръбнакът на електрическите системи в елементи на Европа, само че са изправени пред от ден на ден стопански спънки, вариращи от регулаторни ограничения за понижаване на излъчванията до покачващата се конкуренция от страна на възобновимата сила. Около 54% от въглищните електроцентрали в Европейски Съюз са на загуба и този дял ще доближи до 97% до 2030 година, в случай че европейските държавни управления подхващат нужните ограничения за изпълняването на климатичните си цели съгласно парижкото съглашение.
Ще бъде по-евтино да се изградят нови вятърни и слънчеви мощности, в сравнение с да се ръководят съществуващите въглищни централи в Европейски Съюз надлежно до 2024 и 2027 година, твърди изследването. Това е поради спадащите цени на възобновимата технология, както и поради по-строгите стандарти за замърсяване на въздуха и вдигащата се цена за изхвърляните въглеродни излъчвания.
Променящата се стопанска система слага европейския въгледобив и ТЕЦ-ове на въглища в смъртоносна серпантина. Компаниите, предоставящи комунални услуги, не могат да създадат доста, с цел да спрат това, с изключение на да се откажат от въглищата или да лобират пред държавните управления да им погасяват задълженията, споделя Мат Грей, анализатор от Carbon Tracker.
Едва 27% от съществуващите въглищни мощности се планува да бъдат затворени до 2030 година Компаниите за комунални услуги оставят отворени централите на загуба по разнообразни аргументи, в това число очаквания за по-високи цени на електрическата енергия в бъдеще и отвод да поемат разноските по затварянето и почистването. Политическата интервенция в отбрана на работните места в енергийния и във въгледобивния бранш също е фактор на някои места.
Два лагера
Предложения за по-големи цели за възобновимата сила в Европейски Съюз бяха прокарани през Европейския парламент предходната седмица след изострен спор сред тези, които желаят бързо изваждане от приложимост на въглищата, и тези, които упорстват за по-бавен преход. Няколко европейски страни, измежду които Англия, Дания и Холандия, към този момент са дали обещание да затворят всичките си въглищни централи до 2030 година или по-рано. Но Полша и други страни остават мощно подвластни от това гориво.
Германия, чиито въглищни централи обезпечават към 40% от електрическата енергия, се намира сред двата лагера. Решението по кое време да се завърши въглищното генериране на сила е противоречива тематика в напъните на канцлера Ангела Меркел да образува съдружно държавно управление. Инвеститори притискат огромните компании да засилят дейностите си в региона на климата
Повече от 200 институционални вложители, ръководещи активи от 26 трлн. $, оповестиха във вторник, че ще засилят натиска върху най-големите компании в света за битка с изменението на климата.
Две години откакто 195 държавни управления одобриха Парижкото съглашение за климата, вложителите, в това число Pacific Investment Management Co, Amundi, Legal & General Investment Management, Northern Trust и Aegon, обявиха, че ще стремят да изготвят със 100-те най-замърсяващи компании 5-годишен проект за понижаване на нездравословните излъчвания.
Според тях това би било по-ефективно от заканите, че ще изтеглят вложенията си в компании като Coal India, Gazprom, Exxon Mobil и China Petroleum & Chemical Corp.
" Ще желаяме от фирмите... да лимитират излъчванията и да ги приведат в сходство с задачите на Париж ", споделя Ане Симпсън, капиталов шеф за устойчивостта на California Public Employees` Retirement System.
Това би означавало почти 80% понижаване на излъчванията на парникови газове до 2050 година Инвеститорите приканват фирмите да разкриват повече информация за излъчванията на парникови газове, в това число тези от потреблението на техните артикули, и да засилят ръководството на климатичните опасности.
Намерението на институционалните вложители идва в миг, когато френския президент Еманюел Макрон е хазаин на климатична среща, провеждаща се две години след сключването на парижкото съглашение. На събитието One Planet Summit участват международни водачи и неправителствени организации. Срещата е значима, защото ще заключи климатичния прогрес, реализиран от 2015 година насам, и ще насърчи спомагателна политическа и икономическа поддръжка за постигането на задачите на парижката договорка.
Германия ще се опита да понижи още зависимостта си от въгледобива
Въпреки че към момента не е известно кой ще ръководи страната, задачата е да се намали производството на сила от въглища, което сега е над 40%
6 дек 2017
Полша стартира да купува въглища и газ от Съединени американски щати
Това е сурогат на намаляващите добиви на полските компании
22 ное 2017 Над половината от въглищните електроцентрали в Европейски Съюз работят на загуба и съвсем всички ще бъдат в такова положение до 2030 година Това сочи изследване на климатичния институт Carbon Tracker, обхващащо повече от 600 електроцентрали и представено от Financial Times.
Според него 22 милиарда евро загуби могат да бъдат избегнати посредством изваждането от приложимост на въглищата в Европейски Съюз до края на идващото десетилетие. Но в Европа към момента има разделяне какъв брой бързо да се случи това, защото държавните управления се пробват да балансират сред своите климатични обещания и потребността от енергийна сигурност.
Икономически спънки
Въглищните електроцентрали не престават да бъдат гръбнакът на електрическите системи в елементи на Европа, само че са изправени пред от ден на ден стопански спънки, вариращи от регулаторни ограничения за понижаване на излъчванията до покачващата се конкуренция от страна на възобновимата сила. Около 54% от въглищните електроцентрали в Европейски Съюз са на загуба и този дял ще доближи до 97% до 2030 година, в случай че европейските държавни управления подхващат нужните ограничения за изпълняването на климатичните си цели съгласно парижкото съглашение.
Ще бъде по-евтино да се изградят нови вятърни и слънчеви мощности, в сравнение с да се ръководят съществуващите въглищни централи в Европейски Съюз надлежно до 2024 и 2027 година, твърди изследването. Това е поради спадащите цени на възобновимата технология, както и поради по-строгите стандарти за замърсяване на въздуха и вдигащата се цена за изхвърляните въглеродни излъчвания.
Променящата се стопанска система слага европейския въгледобив и ТЕЦ-ове на въглища в смъртоносна серпантина. Компаниите, предоставящи комунални услуги, не могат да създадат доста, с цел да спрат това, с изключение на да се откажат от въглищата или да лобират пред държавните управления да им погасяват задълженията, споделя Мат Грей, анализатор от Carbon Tracker.
Едва 27% от съществуващите въглищни мощности се планува да бъдат затворени до 2030 година Компаниите за комунални услуги оставят отворени централите на загуба по разнообразни аргументи, в това число очаквания за по-високи цени на електрическата енергия в бъдеще и отвод да поемат разноските по затварянето и почистването. Политическата интервенция в отбрана на работните места в енергийния и във въгледобивния бранш също е фактор на някои места.
Два лагера
Предложения за по-големи цели за възобновимата сила в Европейски Съюз бяха прокарани през Европейския парламент предходната седмица след изострен спор сред тези, които желаят бързо изваждане от приложимост на въглищата, и тези, които упорстват за по-бавен преход. Няколко европейски страни, измежду които Англия, Дания и Холандия, към този момент са дали обещание да затворят всичките си въглищни централи до 2030 година или по-рано. Но Полша и други страни остават мощно подвластни от това гориво.
Германия, чиито въглищни централи обезпечават към 40% от електрическата енергия, се намира сред двата лагера. Решението по кое време да се завърши въглищното генериране на сила е противоречива тематика в напъните на канцлера Ангела Меркел да образува съдружно държавно управление. Инвеститори притискат огромните компании да засилят дейностите си в региона на климата
Повече от 200 институционални вложители, ръководещи активи от 26 трлн. $, оповестиха във вторник, че ще засилят натиска върху най-големите компании в света за битка с изменението на климата.
Две години откакто 195 държавни управления одобриха Парижкото съглашение за климата, вложителите, в това число Pacific Investment Management Co, Amundi, Legal & General Investment Management, Northern Trust и Aegon, обявиха, че ще стремят да изготвят със 100-те най-замърсяващи компании 5-годишен проект за понижаване на нездравословните излъчвания.
Според тях това би било по-ефективно от заканите, че ще изтеглят вложенията си в компании като Coal India, Gazprom, Exxon Mobil и China Petroleum & Chemical Corp.
" Ще желаяме от фирмите... да лимитират излъчванията и да ги приведат в сходство с задачите на Париж ", споделя Ане Симпсън, капиталов шеф за устойчивостта на California Public Employees` Retirement System.
Това би означавало почти 80% понижаване на излъчванията на парникови газове до 2050 година Инвеститорите приканват фирмите да разкриват повече информация за излъчванията на парникови газове, в това число тези от потреблението на техните артикули, и да засилят ръководството на климатичните опасности.
Намерението на институционалните вложители идва в миг, когато френския президент Еманюел Макрон е хазаин на климатична среща, провеждаща се две години след сключването на парижкото съглашение. На събитието One Planet Summit участват международни водачи и неправителствени организации. Срещата е значима, защото ще заключи климатичния прогрес, реализиран от 2015 година насам, и ще насърчи спомагателна политическа и икономическа поддръжка за постигането на задачите на парижката договорка.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ