Гърция излиза от спасителната програма, но работата предстои
Още по тематиката
Гърция би трябвало да се придържа към промените или рискува да загуби вложения
Атина се приготвя да оперира без помощи от интернационалните кредитори след края на избавителната стратегия
2 авг 2018
Забавянето на приватизацията в Гърция усилва напрежението
Правителството на СИРИЗА се пробва да форсира продажбата на държавни активи, с цел да обезпечи безпрепятствено излизане от третата избавителна стратегия
6 юни 2018 " Още не сме в края на пътя. Предстоят още провокации в скоро време и в средносрочен проект ". Така гръцки държавен представител, представен от в. Financial Times, разказва излизането на страната от 8-годишната интернационална избавителна стратегия.
За идващите 15 години се обрисуват два вероятни сюжета. Според първия една към момента стагнираща Гърция продължава да бъде обременена от високия си дълг и хроничната безработица. Вторият вид чертае по-оптимистично бъдеще с възстановяваща се стопанска система и отърсване от старите проблеми.
" Изплуваме от място, в което вътрешното търсене е мъртво. Най-голямото предизвикателство в този момент е да се сътвори среда, в която могат да се случат вложенията ", твърди Аристос Доксиадис, управител на фонд за софтуерни стартъпи. Освен това Атина ще би трябвало да поддържа прецизен примитивен остатък, да подтиква растежа и да оправи банковата система.
Необходими стъпки
На процедура краят на избавителната стратегия не приключва гръцките задължения към интернационалните кредитори. Това значи, че в подмяна на договорка за значително облекчение на дълга от юни страната би трябвало да поддържа примитивен остатък от 3.5% от Брутният вътрешен продукт годишно до 2022 година Според някои бизнес представители тази цел лимитира опцията за понижаване на налозите или за други стимулиращи растежа политики. Но кредиторите от еврозоната са безапелационни, че това е належащо, с цел да се понижи дълга и да се успокоят евентуалните вложители.
Стимулирането на растежа също е неотложно. Както държавното управление, по този начин и опозицията приказват за потребността да се " ребалансира " данъчната система, с цел да се понижи натискът върху хората със междинни приходи, за които МВФ предизвестява, че поемат прекомерно огромен дял от бремето. Понижаването на корпоративния налог също е измежду обсъжданите евентуални ограничения. " Прекаленото облагане на хората със междинни приходи обезкуражава тази част от популацията, която е най-продуктивна и високообразована ", счита Доксиадис. Висш държавен представител показва, че в бюджета ще се плануват и средства за " умерени и фискално виновни " тласъци.
Банките-зомбита
Остава казусът със стабилизирането на банките в страната. Според гръцкия министър председател Алексис Ципрас те " към момента са като зомбита и не финансират стопанската система ". Гръцките банки към момента носят наследството от рецесията – притежатели на жилища не могат да изплащат ипотеките, бизнеси се срутват, а строителни планове не се реализират. По данни на гръцката централна банка необслужваните заеми в банковата система са 48% от общите заеми, което е над 10 пъти повече от междинното за Европейски Съюз. Пожелал анонимност банкер обобщава: " Постигаме актуалните си цели за понижаване на необслужваните заеми, само че към момента следва доста работа ".
Гръцките бизнесмени настояват, че Атина би трябвало да направи всичко допустимо, с цел да притегли задгранични вложения. Зам.-финансовият министър Стергиос Пициорлас показва, че актуалните промени като по-гъвкав трудов закон и банален режим за лицензиране на бизнеси ще оказват помощ за постигането на тази цел. Но представители на Европейски Съюз предизвестяват, че използването на тези промени на процедура е незавършено. Друго предизвикателство пред спечелването на доверието на вложителите е завършването на основни приватизационни планове.
Гърция би трябвало да се придържа към промените или рискува да загуби вложения
Атина се приготвя да оперира без помощи от интернационалните кредитори след края на избавителната стратегия
2 авг 2018
Забавянето на приватизацията в Гърция усилва напрежението
Правителството на СИРИЗА се пробва да форсира продажбата на държавни активи, с цел да обезпечи безпрепятствено излизане от третата избавителна стратегия
6 юни 2018 " Още не сме в края на пътя. Предстоят още провокации в скоро време и в средносрочен проект ". Така гръцки държавен представител, представен от в. Financial Times, разказва излизането на страната от 8-годишната интернационална избавителна стратегия.
За идващите 15 години се обрисуват два вероятни сюжета. Според първия една към момента стагнираща Гърция продължава да бъде обременена от високия си дълг и хроничната безработица. Вторият вид чертае по-оптимистично бъдеще с възстановяваща се стопанска система и отърсване от старите проблеми.
" Изплуваме от място, в което вътрешното търсене е мъртво. Най-голямото предизвикателство в този момент е да се сътвори среда, в която могат да се случат вложенията ", твърди Аристос Доксиадис, управител на фонд за софтуерни стартъпи. Освен това Атина ще би трябвало да поддържа прецизен примитивен остатък, да подтиква растежа и да оправи банковата система.
Необходими стъпки
На процедура краят на избавителната стратегия не приключва гръцките задължения към интернационалните кредитори. Това значи, че в подмяна на договорка за значително облекчение на дълга от юни страната би трябвало да поддържа примитивен остатък от 3.5% от Брутният вътрешен продукт годишно до 2022 година Според някои бизнес представители тази цел лимитира опцията за понижаване на налозите или за други стимулиращи растежа политики. Но кредиторите от еврозоната са безапелационни, че това е належащо, с цел да се понижи дълга и да се успокоят евентуалните вложители.
Стимулирането на растежа също е неотложно. Както държавното управление, по този начин и опозицията приказват за потребността да се " ребалансира " данъчната система, с цел да се понижи натискът върху хората със междинни приходи, за които МВФ предизвестява, че поемат прекомерно огромен дял от бремето. Понижаването на корпоративния налог също е измежду обсъжданите евентуални ограничения. " Прекаленото облагане на хората със междинни приходи обезкуражава тази част от популацията, която е най-продуктивна и високообразована ", счита Доксиадис. Висш държавен представител показва, че в бюджета ще се плануват и средства за " умерени и фискално виновни " тласъци.
Банките-зомбита
Остава казусът със стабилизирането на банките в страната. Според гръцкия министър председател Алексис Ципрас те " към момента са като зомбита и не финансират стопанската система ". Гръцките банки към момента носят наследството от рецесията – притежатели на жилища не могат да изплащат ипотеките, бизнеси се срутват, а строителни планове не се реализират. По данни на гръцката централна банка необслужваните заеми в банковата система са 48% от общите заеми, което е над 10 пъти повече от междинното за Европейски Съюз. Пожелал анонимност банкер обобщава: " Постигаме актуалните си цели за понижаване на необслужваните заеми, само че към момента следва доста работа ".
Гръцките бизнесмени настояват, че Атина би трябвало да направи всичко допустимо, с цел да притегли задгранични вложения. Зам.-финансовият министър Стергиос Пициорлас показва, че актуалните промени като по-гъвкав трудов закон и банален режим за лицензиране на бизнеси ще оказват помощ за постигането на тази цел. Но представители на Европейски Съюз предизвестяват, че използването на тези промени на процедура е незавършено. Друго предизвикателство пред спечелването на доверието на вложителите е завършването на основни приватизационни планове.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ