Унищожаваме ЗАЕДНО старините на Пловдив
Още по тематиката: Фалира първият вложител в Тютюневия град
Скандалният случай със съборената къща на ул. „ Гладстон ” 12 не е единствен образец за това, по какъв начин ЗАЕДНО съсипваме скъпото архитектурно завещание в Пловдив. В унищожаването на старинните здания, които попадат в предпазената историческа зона „ Филипопол - Тримонциум - Пловдив ”, вземат участие както техните притежатели, по този начин и представителите на Община Пловдив и страната.
В късната ера на соца радетелят за опазването на възрожденските перли Атанас Кръстев, прочут още като кмета на Стария град, с помощта на неизчерпаемата си сила съумя да възвърне десетки къщи в резервата. Хроникьорите описват, че на Начо Културата по никакъв начин не му е било елементарно, въпреки че тогава и парите, и собствеността, и законите, са били в едни ръце - на страната.
През 30-те години народна власт мнозина
частни притежатели откриха метод да реставрират старинните си парцели
и да ги възстановят в достоверен тип. Така на няколко метра от археологическия комплекс „ Небет тепе ” на ул. „ Д-р Стоян Чомаков ” беше напълно отстранена остаряла къща. На нейно място и след продължителни археологически разкопки притежателят е построил нова къща - съвсем близнак на Балабановата. В партера <210> са експонирани античните зидове на Филипопол с художествено осветяване. Собственикът споделя, че строителството му коства доста пари, настрана - главоболията със съгласуването на плана.
От лицето на Стария град обаче изцяло е заличено емблематичното Каблешково учебно заведение на ул. „ Кн. Церетелев ”. На Главната и в подлез „ Археологически ” е позволено строителството, което друга радетелка на монументи на културата Пенка Калинкова назова
„ стъклени токмаци ”.
Тези нови архитектурни чудеса се появиха с благословията на НИНКН, въпреки по никакъв начин да не се вписват в стила на архитектурната зона.
С позволение на НИНКН и безмълвното единодушие на Община Пловдив при започване на 2017 година стартира разрушение на тютюневия склад на ул. „ Одрин 8 ”. И през днешния ден не е открито чия е виновността - на НИНКН или едноименната компания, представлявана от Георги Бранеков и Александър Николич. През предишния октомври те бяха оправдани от Окръжен съд - Пловдив. След митинга на прокуратурата делото се преразглежда от Апелативен съд. Междувременно изтече давностният период и за документ с погрешно наличие, показан от притежателите в Община Пловдив, въз основа на който починалият към този момент основен проектант Румен Русев е издал позволение за унищожаване на постройката.
Едното мнение на НИНКН гласи, че складът е монумент на културата, другото - че не е.
Каквото и да написа в документите, руините са грозни и стряскащи и някой би трябвало да откри решение за тяхното бъдеще.
На кокили е качен след ужасяващия пожар тютюневият склад на ъгъла на ул. „ Иван Вазов ” и „ Кап. Андреев ”. Собственикът на този парцел компания „ Р.И.П.А ” на някогашния почетен консул на Италия Луиджи Гиа няколко пъти беше предупреждаван от кметството на „ Централен ” да обезопаси постройката. Но не го е направил. Няма информация дали Община Пловдив или Министерството на културата са му налагали наказания за безстопанственото отношение към добития парцел. Пред сриване е и някогашният тютюнев склад на бул. „ Христо Ботев ” и ул. „ Авкс. Велешки ”, който попада в архитектурно-историческата зона, и фасадата му би трябвало да бъде непокътната.
Парадоксът е, че в Пловдив, където има 650 обекта със статут на монументи на културата, няма филиал на НИНКН, чийто екип да следи за опазването на старинното завещание. А също и да придвижва по-бързо плановете за реставрацията на постройките. Правомощията на единствения специалист на НИНКН арх. Жана Джугаланова са лимитирани.
Филиалът на НИНКН беше закрит преди двайсетина години.
Малко по-късно Министерството на културата продаде и къщата в Стария град, известна като „ Реставратора ”, в която екипът на филиала беше настанен. Абсурдът е, че и тази знакова постройка, в която дълги години работеха тези, които трябваше да наблюдават за опазването на паметниците на културата, през днешния ден е оставена на разрухата. Чудно ли е тогава, че преписките, които валят от цялата страна, се бавят в НИНКН? И че на ул. " Гладстон " 6, съвсем на самия централен площад, продължава да зее дупка. Старата къща беше съборена, при изкопните работи притежателят попадна на археология и градежът беше спрян, с цел да стои и до през днешния ден като въшка на челото на пъпа на Пловдив.
Пълен пас във връзка с частните монументи на културата показва през последните години Община Пловдив. Ангажиментите на администрацията са сведени съвсем до нула.
Няма ефикасен надзор, няма финансова поддръжка посредством взаимни планове, няма действеност при разглеждането им. Макар че и общинските монументи на културата се поддържат с тъга. От покрива на възрожденската къща " Ламартин " на ул. " Княз Церетелев " падат керемиди. Тя е опасана с защитна лента, тъй като мазилката се лющи. Ремонт не се прави.
Арх. Жана Джугаланова: Трябва нов управнически метод към наследството
Културното завещание изисква специфичен управнически метод, създаващ устойчиви решения. Необходимо е да се извърши условието на закона за правене на тактика за запазване на културното завещание. Трябва да се сътвори модерна и пълноценна база от данни за недвижимите културни полезности и система за достъп до нея на всички, на които се постанова да употребяват тази информация. Трябва да се актуализират навреме описите на недвижимото културно
завещание.
Скандалният случай със съборената къща на ул. „ Гладстон ” 12 не е единствен образец за това, по какъв начин ЗАЕДНО съсипваме скъпото архитектурно завещание в Пловдив. В унищожаването на старинните здания, които попадат в предпазената историческа зона „ Филипопол - Тримонциум - Пловдив ”, вземат участие както техните притежатели, по този начин и представителите на Община Пловдив и страната.
В късната ера на соца радетелят за опазването на възрожденските перли Атанас Кръстев, прочут още като кмета на Стария град, с помощта на неизчерпаемата си сила съумя да възвърне десетки къщи в резервата. Хроникьорите описват, че на Начо Културата по никакъв начин не му е било елементарно, въпреки че тогава и парите, и собствеността, и законите, са били в едни ръце - на страната.
През 30-те години народна власт мнозина
частни притежатели откриха метод да реставрират старинните си парцели
и да ги възстановят в достоверен тип. Така на няколко метра от археологическия комплекс „ Небет тепе ” на ул. „ Д-р Стоян Чомаков ” беше напълно отстранена остаряла къща. На нейно място и след продължителни археологически разкопки притежателят е построил нова къща - съвсем близнак на Балабановата. В партера <210> са експонирани античните зидове на Филипопол с художествено осветяване. Собственикът споделя, че строителството му коства доста пари, настрана - главоболията със съгласуването на плана.
От лицето на Стария град обаче изцяло е заличено емблематичното Каблешково учебно заведение на ул. „ Кн. Церетелев ”. На Главната и в подлез „ Археологически ” е позволено строителството, което друга радетелка на монументи на културата Пенка Калинкова назова
„ стъклени токмаци ”.
Тези нови архитектурни чудеса се появиха с благословията на НИНКН, въпреки по никакъв начин да не се вписват в стила на архитектурната зона.
С позволение на НИНКН и безмълвното единодушие на Община Пловдив при започване на 2017 година стартира разрушение на тютюневия склад на ул. „ Одрин 8 ”. И през днешния ден не е открито чия е виновността - на НИНКН или едноименната компания, представлявана от Георги Бранеков и Александър Николич. През предишния октомври те бяха оправдани от Окръжен съд - Пловдив. След митинга на прокуратурата делото се преразглежда от Апелативен съд. Междувременно изтече давностният период и за документ с погрешно наличие, показан от притежателите в Община Пловдив, въз основа на който починалият към този момент основен проектант Румен Русев е издал позволение за унищожаване на постройката.
Едното мнение на НИНКН гласи, че складът е монумент на културата, другото - че не е.
Каквото и да написа в документите, руините са грозни и стряскащи и някой би трябвало да откри решение за тяхното бъдеще.
На кокили е качен след ужасяващия пожар тютюневият склад на ъгъла на ул. „ Иван Вазов ” и „ Кап. Андреев ”. Собственикът на този парцел компания „ Р.И.П.А ” на някогашния почетен консул на Италия Луиджи Гиа няколко пъти беше предупреждаван от кметството на „ Централен ” да обезопаси постройката. Но не го е направил. Няма информация дали Община Пловдив или Министерството на културата са му налагали наказания за безстопанственото отношение към добития парцел. Пред сриване е и някогашният тютюнев склад на бул. „ Христо Ботев ” и ул. „ Авкс. Велешки ”, който попада в архитектурно-историческата зона, и фасадата му би трябвало да бъде непокътната.
Парадоксът е, че в Пловдив, където има 650 обекта със статут на монументи на културата, няма филиал на НИНКН, чийто екип да следи за опазването на старинното завещание. А също и да придвижва по-бързо плановете за реставрацията на постройките. Правомощията на единствения специалист на НИНКН арх. Жана Джугаланова са лимитирани.
Филиалът на НИНКН беше закрит преди двайсетина години.
Малко по-късно Министерството на културата продаде и къщата в Стария град, известна като „ Реставратора ”, в която екипът на филиала беше настанен. Абсурдът е, че и тази знакова постройка, в която дълги години работеха тези, които трябваше да наблюдават за опазването на паметниците на културата, през днешния ден е оставена на разрухата. Чудно ли е тогава, че преписките, които валят от цялата страна, се бавят в НИНКН? И че на ул. " Гладстон " 6, съвсем на самия централен площад, продължава да зее дупка. Старата къща беше съборена, при изкопните работи притежателят попадна на археология и градежът беше спрян, с цел да стои и до през днешния ден като въшка на челото на пъпа на Пловдив.
Пълен пас във връзка с частните монументи на културата показва през последните години Община Пловдив. Ангажиментите на администрацията са сведени съвсем до нула.
Няма ефикасен надзор, няма финансова поддръжка посредством взаимни планове, няма действеност при разглеждането им. Макар че и общинските монументи на културата се поддържат с тъга. От покрива на възрожденската къща " Ламартин " на ул. " Княз Церетелев " падат керемиди. Тя е опасана с защитна лента, тъй като мазилката се лющи. Ремонт не се прави.
Арх. Жана Джугаланова: Трябва нов управнически метод към наследството
Културното завещание изисква специфичен управнически метод, създаващ устойчиви решения. Необходимо е да се извърши условието на закона за правене на тактика за запазване на културното завещание. Трябва да се сътвори модерна и пълноценна база от данни за недвижимите културни полезности и система за достъп до нея на всички, на които се постанова да употребяват тази информация. Трябва да се актуализират навреме описите на недвижимото културно
завещание.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ