Най-податливите на фалшиви новини : млади, нискообразовани и от малки градове
Още по тематиката
Брюксел може до края на годината да предложи законови и/или незаконови принадлежности, с цел да се оправи с " правното фрагментиране и несигурността, свързани с премахването на нелегално наличие от онлайн платформи "
На прага на основни избори Франция и Германия са обстрелвани с подправени вести от съветски източници
Голяма част от българите разпознават подправените вести, само че до момента в който хората с висше обучение, които са на междинна възраст и живеят в огромните градове, са по-скоро резистентни към тях, огромна група от младите с по-ниско обучение в дребните обитаеми места са главен обект на лъжите. Сред тях е и най-голям процентът на тези, които не могат да ги разграничат от вярната информация. Близо 13 % пък въобще не знаят какво значи подправена вест. Една четвърт от запитаните обаче всеки ден се сблъскват с такава.
Това са част от изводите от национално изследване на организация " Алфа рисърч ", извършено по самодейност на Медийната стратегия на фондация " Конрад Аденауер ". То стана основа на полемика, проведена взаимно със Софийския конгрес за сигурност и фондация " Медийна народна власт " във вторник.
Българите се осведомят за политическите вести главно от малкия екран - 90.6%, сподели ръководещият съучастник на " Алфа рисърч " Боряна Димитрова, съгласно която " стои въпросът за отговорността на този неанонимен канал ". Далеч след него в желанията остават уеб страниците - 23.6% от запитаните ги употребяват, а 22.5% употребяват обществените мрежи. Едва 18% от всички четат преса - вестници и списания, а радио като информативен канал е желан от 16.6% от интервюираните. В дъното на класацията са уеб страниците на институциите - държавни и неправителствени, които се употребяват от по-малко от 6%. Общо към 40% са тези, които научават новините от медии отвън малкия екран.
В тази класификация обаче има едно показателно изключение - единствената група, в която малкия екран губи шампионата, е тази на младите (18 - 30 г.) - там желаните източници на информация за политика са уеб страниците и обществените мрежи - 83% против 77% за малкия екран. По думите на Димитрова " интернет съставлява лоу-кост канал за разпространяване на подправени вести ". Този факт добавя картината, в която част от младите с по-ниско обучение от дребните градове и села по-скоро са податливи на лъжи.
Силата на тв канала като източник на информация в България към този момент беше записана и от фондация " Отворено общество " през 2016 година Проучване на публичното мнение тогава сподели, че 74% от българите получават информация от малките екрани, до момента в който 20% разчитат на интернет. Тогава социологът от Българска академия на науките Алексей Пампоров разяснява: " Телевизиите не са анонимни. Може и да не сте съгласни с това, което виждате, само че виждате кой приказва. "
Изпълнителният шеф на фондация " Медийна народна власт " Орлин Спасов разяснява, че малките екрани в България се употребяват с към 20% по-високо доверие от записаното приблизително за Европейски Съюз от Евробарометър. Специфичното за този пазар е, че малкия екран има задачата да обезврежда подправените вести, езика на омразата и екстремизма на множеството от останалите медии. " Под малките екрани в България се схващат 3-4 канала, които имат 80% от пазарния дял. Качествената преса е с доста дребен сегмент и доближава до дребна група хора ", сподели Спасов. Телевизиите са част от механизма за автокорекция, тъй като доста хора употребяват по едно и също време няколко осведомителни канали с изключение на нея.
" Телевизията е доста значима, само че източниците й също са толкоз значими. Съдържанието на новините се генерира от телеграфните организации и пресата, а също и от обществените мрежи. Винаги би трябвало да се задава въпросът за първоизточника ", реагира Дейвид Крауфорд, проверяващ публицист, основан в Берлин и работил по тематики, свързани с " Щази ", " Ал Кайда " и сваления малайзийски аероплан над Украйна.
Фалшивите вести - дребна част от пропагандата
" Проучване в Съединени американски щати сподели, че по време на акцията за президентските избори там резултатът на подправените вести се е равнявал на въздействието на 36 тв канала ", сподели Даниел Мозбрюкер от " Репортери без граница ", Германия. Той цитира и още едно число - 35% от германците се опасяват от въздействието на измислиците върху демократичния развой, като подсети, че през септември в страната предстоят избори. В случая със Съединени американски щати съгласно него силата на подправените вести се употребява от президента Доналд Тръмп като инструмент против медиите - с цел да подкопае доверието в тях. " Не знаем на кои обстоятелства да имаме вяра и на кои не ", разяснява Мозбрюкер.
За Димитър Вацов, президент на Фондацията за обществени и филантропични проучвания и учител в Нов български университет, подправените вести са единствено дребна част от пропагандата. Той напомни проучване на " Алфа рисърч ", което демонстрира главните клишета или опорни точки на пропагандата в България, която е най-вече проруска - за световния кукловод - Съединени американски щати, НАТО, Сорос, Меркел и така нататък, за разпада на Европейски Съюз, за възхода на Русия и продажните български политически елити. Според Вацов по-сериозната работа на пропагандата е да задава граматиката, а подправените вести са дребен сегмент от нея.
В последното проучване на " Алфа рисърч " обаче се откроява една специфичност - макар другите форми на агитация българското публично мнение остава несъмнено в ориентацията си по оста доверие/недоверие в страни, а също и във връзка с националната сигурност. Европейски Съюз да вземем за пример получава най-високо доверие от страна на българите - 38%, до момента в който Русия е на второ място с 33%, на трето е Германия - с 31% доста високо доверие и 26% ниско доверие. НАТО и Съединени американски щати остават в дъното. " Несъмнено някои пропагандни акции са ерозирали облика на Съединени американски щати ", сподели по този мотив Боряна Димитрова.
Интересно е, че на въпрос на кого разчитат българите за запазване на националната сигурност Европейски Съюз е с на практика изравнени позиции с тези на националната войска и полиция, а НАТО ги следва с 20.2%. Русия има 18%, до момента в който Германия получава 5%, а Съединени американски щати - 4%.
Как да се противодейства на подправените вести
" Само едно нещо е по-опасно от подправените вести и това е цензурата. Изправени сме пред изкушението от нарастващ надзор на медийно наличие ", твърди Спасов. Той сподели, че не вижда нищо привлекателно в общество, в което ще останат единствено правилни и верни вести. Част от решението е " повече обучение по какъв начин работят медиите, деликатна медийна регулация там, където е нужно, и на публиката да се дават принадлежности, с които тя да разпознава подправените вести, а не някой различен да ги показва ".
" Фалшивите вести с антиевропейско наличие са към този момент оценени в подробност от Европейската комисия и други институции ", твърди Кристиан Шпар, началник на Медийната стратегия на фондация " Конрад Аденауер ". Според него не е единствено належащо да се разобличат пропагандните механизми, само че Европейски Съюз би трябвало да откри елементарни и ясни послания в обществените мрежи, с цел да обясни полезностите си и преимуществата на своя политически модел по по-добър метод.
Германия към този момент работи с съответен законопроект, квалифициран от Министерството на правораздаването. Той планува санкции до 50 млн. евро за обществени мрежи като facebook, в случай че не изградят екип, който да следи и за несъмнено време, да вземем за пример 24 часа, да отстранява проблематично наличие от изявленията там. " Изглежда елементарно решение, само че на процедура не е. От една страна, държавното управление не желае да притиска прекомерно facebook, от друга, в Германия се наемат, с цел да наблюдават подправени вести в обществената мрежа, най-вече студенти от Малайзия да вземем за пример, с не доста добър немски език и ниско възнаграждение ", изясни Даниел Мосбрюкер. Проектът ще бъде гласуван в петък в Бундестага.
За Орлин Спасов идеалният модел е методът, по който беше закрит английският The News of the World, откакто The Guardian разкри смущаващи механизми за събиране на информация и изявления. " Ключова е ролята на медийната саморегулация ", твърди той.
Брюксел може до края на годината да предложи законови и/или незаконови принадлежности, с цел да се оправи с " правното фрагментиране и несигурността, свързани с премахването на нелегално наличие от онлайн платформи "
На прага на основни избори Франция и Германия са обстрелвани с подправени вести от съветски източници
Голяма част от българите разпознават подправените вести, само че до момента в който хората с висше обучение, които са на междинна възраст и живеят в огромните градове, са по-скоро резистентни към тях, огромна група от младите с по-ниско обучение в дребните обитаеми места са главен обект на лъжите. Сред тях е и най-голям процентът на тези, които не могат да ги разграничат от вярната информация. Близо 13 % пък въобще не знаят какво значи подправена вест. Една четвърт от запитаните обаче всеки ден се сблъскват с такава.
Това са част от изводите от национално изследване на организация " Алфа рисърч ", извършено по самодейност на Медийната стратегия на фондация " Конрад Аденауер ". То стана основа на полемика, проведена взаимно със Софийския конгрес за сигурност и фондация " Медийна народна власт " във вторник.
Българите се осведомят за политическите вести главно от малкия екран - 90.6%, сподели ръководещият съучастник на " Алфа рисърч " Боряна Димитрова, съгласно която " стои въпросът за отговорността на този неанонимен канал ". Далеч след него в желанията остават уеб страниците - 23.6% от запитаните ги употребяват, а 22.5% употребяват обществените мрежи. Едва 18% от всички четат преса - вестници и списания, а радио като информативен канал е желан от 16.6% от интервюираните. В дъното на класацията са уеб страниците на институциите - държавни и неправителствени, които се употребяват от по-малко от 6%. Общо към 40% са тези, които научават новините от медии отвън малкия екран.
В тази класификация обаче има едно показателно изключение - единствената група, в която малкия екран губи шампионата, е тази на младите (18 - 30 г.) - там желаните източници на информация за политика са уеб страниците и обществените мрежи - 83% против 77% за малкия екран. По думите на Димитрова " интернет съставлява лоу-кост канал за разпространяване на подправени вести ". Този факт добавя картината, в която част от младите с по-ниско обучение от дребните градове и села по-скоро са податливи на лъжи.
Силата на тв канала като източник на информация в България към този момент беше записана и от фондация " Отворено общество " през 2016 година Проучване на публичното мнение тогава сподели, че 74% от българите получават информация от малките екрани, до момента в който 20% разчитат на интернет. Тогава социологът от Българска академия на науките Алексей Пампоров разяснява: " Телевизиите не са анонимни. Може и да не сте съгласни с това, което виждате, само че виждате кой приказва. "
Изпълнителният шеф на фондация " Медийна народна власт " Орлин Спасов разяснява, че малките екрани в България се употребяват с към 20% по-високо доверие от записаното приблизително за Европейски Съюз от Евробарометър. Специфичното за този пазар е, че малкия екран има задачата да обезврежда подправените вести, езика на омразата и екстремизма на множеството от останалите медии. " Под малките екрани в България се схващат 3-4 канала, които имат 80% от пазарния дял. Качествената преса е с доста дребен сегмент и доближава до дребна група хора ", сподели Спасов. Телевизиите са част от механизма за автокорекция, тъй като доста хора употребяват по едно и също време няколко осведомителни канали с изключение на нея.
" Телевизията е доста значима, само че източниците й също са толкоз значими. Съдържанието на новините се генерира от телеграфните организации и пресата, а също и от обществените мрежи. Винаги би трябвало да се задава въпросът за първоизточника ", реагира Дейвид Крауфорд, проверяващ публицист, основан в Берлин и работил по тематики, свързани с " Щази ", " Ал Кайда " и сваления малайзийски аероплан над Украйна.
Фалшивите вести - дребна част от пропагандата
" Проучване в Съединени американски щати сподели, че по време на акцията за президентските избори там резултатът на подправените вести се е равнявал на въздействието на 36 тв канала ", сподели Даниел Мозбрюкер от " Репортери без граница ", Германия. Той цитира и още едно число - 35% от германците се опасяват от въздействието на измислиците върху демократичния развой, като подсети, че през септември в страната предстоят избори. В случая със Съединени американски щати съгласно него силата на подправените вести се употребява от президента Доналд Тръмп като инструмент против медиите - с цел да подкопае доверието в тях. " Не знаем на кои обстоятелства да имаме вяра и на кои не ", разяснява Мозбрюкер.
За Димитър Вацов, президент на Фондацията за обществени и филантропични проучвания и учител в Нов български университет, подправените вести са единствено дребна част от пропагандата. Той напомни проучване на " Алфа рисърч ", което демонстрира главните клишета или опорни точки на пропагандата в България, която е най-вече проруска - за световния кукловод - Съединени американски щати, НАТО, Сорос, Меркел и така нататък, за разпада на Европейски Съюз, за възхода на Русия и продажните български политически елити. Според Вацов по-сериозната работа на пропагандата е да задава граматиката, а подправените вести са дребен сегмент от нея.
В последното проучване на " Алфа рисърч " обаче се откроява една специфичност - макар другите форми на агитация българското публично мнение остава несъмнено в ориентацията си по оста доверие/недоверие в страни, а също и във връзка с националната сигурност. Европейски Съюз да вземем за пример получава най-високо доверие от страна на българите - 38%, до момента в който Русия е на второ място с 33%, на трето е Германия - с 31% доста високо доверие и 26% ниско доверие. НАТО и Съединени американски щати остават в дъното. " Несъмнено някои пропагандни акции са ерозирали облика на Съединени американски щати ", сподели по този мотив Боряна Димитрова.
Интересно е, че на въпрос на кого разчитат българите за запазване на националната сигурност Европейски Съюз е с на практика изравнени позиции с тези на националната войска и полиция, а НАТО ги следва с 20.2%. Русия има 18%, до момента в който Германия получава 5%, а Съединени американски щати - 4%.
Как да се противодейства на подправените вести
" Само едно нещо е по-опасно от подправените вести и това е цензурата. Изправени сме пред изкушението от нарастващ надзор на медийно наличие ", твърди Спасов. Той сподели, че не вижда нищо привлекателно в общество, в което ще останат единствено правилни и верни вести. Част от решението е " повече обучение по какъв начин работят медиите, деликатна медийна регулация там, където е нужно, и на публиката да се дават принадлежности, с които тя да разпознава подправените вести, а не някой различен да ги показва ".
" Фалшивите вести с антиевропейско наличие са към този момент оценени в подробност от Европейската комисия и други институции ", твърди Кристиан Шпар, началник на Медийната стратегия на фондация " Конрад Аденауер ". Според него не е единствено належащо да се разобличат пропагандните механизми, само че Европейски Съюз би трябвало да откри елементарни и ясни послания в обществените мрежи, с цел да обясни полезностите си и преимуществата на своя политически модел по по-добър метод.
Германия към този момент работи с съответен законопроект, квалифициран от Министерството на правораздаването. Той планува санкции до 50 млн. евро за обществени мрежи като facebook, в случай че не изградят екип, който да следи и за несъмнено време, да вземем за пример 24 часа, да отстранява проблематично наличие от изявленията там. " Изглежда елементарно решение, само че на процедура не е. От една страна, държавното управление не желае да притиска прекомерно facebook, от друга, в Германия се наемат, с цел да наблюдават подправени вести в обществената мрежа, най-вече студенти от Малайзия да вземем за пример, с не доста добър немски език и ниско възнаграждение ", изясни Даниел Мосбрюкер. Проектът ще бъде гласуван в петък в Бундестага.
За Орлин Спасов идеалният модел е методът, по който беше закрит английският The News of the World, откакто The Guardian разкри смущаващи механизми за събиране на информация и изявления. " Ключова е ролята на медийната саморегулация ", твърди той.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ