Енергетиката ни в следващите 10 г.: Без особени стимули за ВЕИ и много неясноти за бъдещето на ТЕЦ-овете
Още по тематиката България ще се стреми гладко да усилва каузи на ВЕИ силата до 2030 година
България няма да бърза да извършва заложените по-високи цели за произвеждане и ползване на зелена сила до 2030 година Страната ни също по този начин няма желание да вкарва спомагателни тласъци за това произвеждане, с изключение на за дребни покривни централи и основаването на модел за работа на енергийната борса. Но това слага под въпрос опцията ни в действителност да реализираме минимума от цели на Европейски Съюз. Страната ни към този момент изгодини вложителите в слънчеви и фотоволтаични централи откакто внезапно понижи тласъците за сходни планове. В днешното време ВЕИ технологиите поевтиняха фрапантно, само че наподобява че страната ни не счита да се възползва от този факт. Новите условия на Европейски Съюз обаче постановат и ние да поставим старания за повече и утсойчиви ВЕИ политики.
В оповестения Интегриран народен проект за климат и енергетика е значимо да се продължи и напредъка за декарбонизация на промишлеността ни и понижаване на нездравословните излъчвания. Там обаче страната ни намерено си признава, че грубо закъснява с въвеждането на битовата газификация, а политиките за съкращаване на парниковите квоти не се чака да дадат резултат в кратковременен проект. На всички е ясно, че нуклеарната енергетика може да спомогне в процеса на декарбонизация, само че в Плана като ограничения в тази тенденция се дава само удължаването на живота на блокове 5 и 6 на АЕЦ „ Козлодуй “. Никъде не е включена даже концепцията за създаване на нова нуклеарна мощ, която дава благоприятни условия за опазване на бранша, понижаване на парниковите газове и стабилно развиване на страната и цели райони. Дори Европа дефинира нуклеарната енергетика като една от благоприятни условия за преход към нисковъглеродна стопанска система.
От проекта не излиза наяве и по какъв начин ще бъдат предпазени въглищните централи, който обезпечават половината от производството на електрическа енергия у нас. Именно част от тези централи се явяват и най-модерните уреди, с които разполага енергетиката ни.
Премия за количество ВЕИ сила на борсата
Производството на електрическа сила от ВЕИ централи с обща конфигурирана мощ 4 MW и над 4 МW, за които са подписани дълготрайни контракти за изкупуване по преференциални цени ще се подтиква посредством даване на награда за количеството електрическа сила, продадено на борсовия пазар. Предоставянето на помощта ще продължи до приключване на избрания в договорите за изкупуване период, излиза наяве от оферти Интегриран проект.
Като подобаваща форма на подкрепяне се обмисля и опцията за провеждането на търгове за даване на потенциал за производството на електрическа сила от Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) и даването на добавка под формата на награда към пазарната цена за продаваната електрическата сила на електроенергийния пазар.
Посочените схеми за подкрепяне ще бъдат съобразени с условията на използваните разпореждания и насоки за даване на държавни помощи на европейско равнище.
Страната ни също по този начин ще се включи в Платформата на Съюза за развиване на възобновимата сила, която ще дава опция за търговия с дялове на сила от Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС). В Платформата ще се разгласяват годишни данни за националния принос на страните членки към обвързващата цел на Съюза, в това число предстоящите остатъци или дефекти на сила от Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС), цената на прекачване на остатъците на сила от Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) от или на друга страна членка.
Продължаваме да желаеме от Европа безвъзмездни квоти за замърсен въздух
Занапред България още веднъж ще продължи се възползва от опцията за гратис систематизиране на квоти на излъчвания на парникови газове. Целта е да се реализира по-лесна рационализация на енергийния ни бранш, според евродирективите. Предвидено е да се разработят и аршин за асортимент на планове с вложения до 12,5 млн. евро. Тези планове ще бъдат финансирани от средствата от безплатното систематизиране на квоти в идващите 10 години.
В същия интервал е планувано да се подкрепят и планове с вложения над 12,5 млн. евро, само че за тях те първа ще се основават спомагателни правила.
В Плана е обяснено, че максимален дял в общите излъчвания на парникови газове в страната има бранш „ Енергетика “. Това дефинира и неговата първостепенна значимост за осъществяване на националните цели за намаляването им. Производството на електрическа и топлинна сила от въглища способства за над 90% от издадените парникови газове в бранша. Там е концентриран и главният капацитет за понижение на излъчвания. Политиките и ограниченията в бранш „ Енергетика “, които са планувани се базират на тези, заложени в Енергийната тактика на България до 2020 година и в Националния проект за деяние за силата от възобновими източници. Мерките са групирани в пет предпочитани оси:
• Приоритетна ос 1: По-чисто произвеждане на електрическа сила от съществуващите въглищни централи;
• Приоритетна ос 2: Преход към по-нисковъглероден електроенергиен микс;
• Приоритетна ос 3: Системата за централно топлоснабдяване – инструмент за нисковъглеродна енергетика;
• Приоритетна ос 4: Децентрализирано произвеждане на енергия;
• Приоритетна ос 5: Развитие на нисковъглеродни мрежи за транспорт и систематизиране на електрическа сила и природен газ.
Прилагането на заложените спомагателни ограничения в този бранш ще докара до понижение на излъчванията на парникови газове с 13.8% по отношение на равнищата в базовия сюжет с ограничения към 2020 година
22% понижаване на нездравословните излъчвания от бита
Битовото ползване у нас пък се характеризира с наклонност на повишаване на излъчванията ПГ, което е обусловено от нарастване на енергийното ползване на семействата. Мерките в този бранш са основани на Енергийната тактика на България до 2020 година и Националната индикативна цел по Директива 2006/32/ЕО и са ориентирани към повишение на енергийната успеваемост и потреблението на възобновими енергийни източници в брутното извънредно енергийно ползване. Прогнозираното понижение на излъчванията в този бранш при използване на заложените ограничения е 22% по отношение на излъчванията в базовия сюжет за 2020 година
Особено важен бранш с извънредно огромен капацитет за понижение на излъчвания е бранш „ Отпадъци “. Очакваните редукции след използване на заложените в НПДИК ограничения се равняват на 36.4% по отношение на излъчванията по базов сюжет. Секторът се явява един от основните източници на парникови газове в три съществени посоки депониране на боклуци, отнасяне на отпадъчни води и изгаряне на боклуци.
Настоящите ограничения за поддръжка за намаляването на нездравословните излъчвания в превоза ще продължат и отсега нататък, е записано още в проекта.
Изоставаме доста с битовата газификация
По отношение на заложения в Енергийната тактика приоритет за развиването и разширението на битовата газификация в страната не можем да отчетем прогрес. Делът на семействата в България ползващи природен газ е под 5%, до момента в който за Европа този дял е 55%, излиза наяве от отчета. Използването на електрическа сила в крайното ползване води до три пъти повече разноски на първична сила спрямо потреблението на синьо гориво. Така точно заместването на електрическата сила с природен газ за отопление и за домашен потребности в бита ще способства за трикратно икономисване на първична сила и затова би трябвало да се преглежда като един от методите за повишение на енергийната успеваемост.
За осъществяване на тази си цел обаче енергийното ведомство не си слага изключително огромни цели – едвам 10 000 души ще бъдат подкрепени да трансформират употребяваното от тях гориво и да преминат на природен газ. Държавата ще покрие едвам 30% от разноските им за тази цел и то посредством финансиране по европейска стратегия.
В същото време в проекта се планува и развиване на газопреносната мрежа, вложения в нова газова инфраструктура и Газовия хъб „ Балкан “. Акцент е подложен още веднъж върху плановете за нови газови връзки с Гърция, Турция и Сърбия. Планирано е и да бъде издигната компресорна станция в Румъния, с помощта на която ще е допустимо да се доставя природен газ от северната ни съседка към нас по газопровода сред Русе и Гюргево.
Пазарно обединяване на енергийните тържища в района
В Интегрирания проект e планувано да има и пазарно обединяване с тържищата в района. Най-реалистично все още е да се пристъпи към обединяване с румънската енергийна борса. Причината е, че българската и румънската платформи имат много сходни способи на работа и сегментите на пазарите са идентични. България планува стартирането на договаряния с Румънската страна през 2020 година, като чака през 2022 година да бъде въведено в действителна работа пазарното обединяване на БГ-РО граница.
Пазарно обединяване на българо-гръцка граница ще е допустимо след въвеждането на пазар ден напред на територията на Гърция. Отчитайки оповестените проектите от гръцка страна, се чака в границите на 2019 година да има работещ пазар ден напред в пазарната зона. България планува да започва диалози с гръцката страна за обединяване на пазарите, незабавно след въвеждането на пазара, което ще даде опция за пускане на пазарно обединяване на БГ-ГР граница през 2022 година
На българо-гръцка граница пазарно обединяване ще е допустимо след основаването на пазар в границите на деня в пазарната зона на Гърция, за което към сегашния миг няма публична информация.
Паралелно с обединяването е планувано да продължи развиването на енергийната борса у нас, както и да се сътвори борса за търговия с природен газ, което е значимо за либерализацията на бранша.
Без конкретика за въглищните централи и нуклеарната енергетика
Използването на локалните въглищни ресурси има бъдеще като стабилизиращ източник на сила. Централите, употребяващи локални въглища обезпечават към 48% от произвеждане на електрическа сила и са поръчител за енергийната сигурност на България и конкурентоспособността на българската стопанска система. Тези централи са съществени базови електропроизводствени мощности за българската електроенергийна система и са главен снабдител на услуги за балансиране на системата, заради което те се явяват главен фактор за електроенергийната сигурност на страна. Това дефинира ролята на локалните въглища като стратегически енергиен запас, във връзка с енергийната и национална сигурност на страната, изясняват експертите, изготвили Плана. Но не дават никакви детайлности по какъв начин тъкмо ще бъдат непокътнати тези произвоства. И дума не е обелена да се знае какви вложения ще са нужни, с цел да дават отговор централите на актуалните европейски условия. Именно енергийния министър Теменужка Петкова изясни пред синдикатите, че страната ни държи да резервира въглищния си бранш. Очевидно към момента се търсят разновидности за това.
В проекта е отделено прекомерно непретенциозно място за нуклеарната сила. АЕЦ „ Козлодуй “, като базова централа, има своята съществена роля за поддържане запаса по резистентност в електроенергийната система. Той обезпечава към 33% от производството на електрическа сила в страната и е поръчител за енергийната сигурност на България. В осъществяване на признатата от Народното събрание на 01.06.2011 година „ Енергийната тактика на Република България до 2020 година “, е заложено удължение периода на употреба на блокове 5 и 6 на АЕЦ „ Козлодуй”. Няма и дума за концепцията за създаване на нова нуклеарна мощ у нас – нито за Седми блок, нито за АЕЦ „ Белене “. А точно нуклеарната енергетика може да бъде основата за прехода към нисковъглеродна стопанска система, счита Европа.
Вечните планове
В Интегрирания проект още веднъж се засягат „ безконечните планове “ на страната в енергетиката, за които обаче все не остават средства. Такъв в последните години се явява разширението на ПАВЕЦ „ Чаира “ с хидровъзел „ Яденица “. Отново той е упоменат, че е значим за енергийната сигурност на страната и района, тъй като може да балансира непостоянните ВЕИ централи. В случая експертите изцяло са се отказали от плана за хидрокаскада „ Горна Арда “. И дума не е упомената за този план, който също може да усъвършенства ВЕИ обстановката у нас.
За нови електропроводи до Гърция и Румъния също се приказва от години, само че не е направено доста в тази посока. В Плана още веднъж се обмисля да бъде построен нов електропровод от Маришкия басейн до гръцката подстанция Неа Санта. Предвижда се и строителство на нов електропровод от 400 квт до Румъния.
В газовия бранш продължава работата по разширението единственото ни вместилище край Чирен. Очакванията са планът да приключи през 2024 година Държавата даже не разисква концепциите за основаване на второ газово вместилище.
Предвидени са доставки от газопровода Комотини – Стара Загора, който евентуално ще бъде приключен през 2021 година, както изясни неотдавна министър Петкова. По тръбата ще получаваме както доставки на синьо гориво от Азербайджан, по този начин и от проектирания LNG терминал в региона на Александруполис.
Другата значима газова връзка е тази с Турция, от която още веднъж се възнамеряват доставки на газ от каспийския район.
По отношение на газовите връзки последната концепция е да се строи газопровод до Сърбия, който ще потегля от гр. Нови Искър и да доближава до Ниш. В тази посока има и концепция да се построява нов електропровод, само че това към този момент е единствено концепция.
Чрез всички тези планове към този момент стартира да се вижда и по какъв начин се заформя газоразпределителния център „ Балкан “. Наскоро държавната „ Булгартрансгаз “ записва дъщерна компания „ Газов хъб Балкан “ . Тези планове ще бъдат изпълнявани в синхрон с плановете за Южния газов кулоар, е записано още в проекта. На базата на това страната ни има намерение да построи и напълно нов газопровод в Северна България. Така се възнамерява да се усъвършенства междусистемната съгласуваност на Северния полупръстен на националната газопреносната мрежата на „ Булгартрансгаз “ ЕАД и газопреносната мрежа на Трансгаз С.А. Румъния. Проектът е значим и газопреносния кулоар България – Румъния – Унгария –Австрия.
Предвидено е страната ни да се включи по-активно и в плана Eastring - транспортен кулоар през териториите на Словакия, Унгария, Румъния, България, осигуряващ опция за двупосочни доставки на природен газ от различни източници. Концепцията Eastring, планува планът да се развива взаимно и координирано от газопреносните оператори на Словакия, Унгария, Румъния и България. Предвидено е Eastring да се извърши на 2 стадия – първият да бъде въведен в употреба през 2023 година, а вторият стадий през 2028 година
Като цяло стратегическите цели и цели на енергетиката и климата на България могат да бъдат систематизирани по този начин:
По измерение Декарбонизация – старания за понижаване на излъчванията на парникови газове, погълтители на парникови газове и старания за увеличение на каузи на силата от възобновимите източници в брутното извънредно енергийно потребление;
По измерение Енергийна успеваемост – реализиране на енергийни спестявания в крайното ползване и в дейностите по произвеждане, транспорт и систематизиране на сила, както и възстановяване енергийните характерности на сградите;
По измерение Енергийна сигурност – повишение на енергийната сигурност посредством деверсификация на доставките на сила, дейно потребление на локални енергийни запаси и развиване на енергийна инфраструктура;
По измерение Вътрешен енергиен пазар – развиване на конкурентен пазар посредством цялостна либерализация на пазара и консолидиране към районни и общи европейски пазари;
По измерение Проучвания, нововъведения и конкурентност – поощряване на научните достижения за внедряване на новаторски технологии в региона на енергетиката, в това число за произвеждане на чиста сила и дейно потребление на силата в крайното ползване.
Представянето не Интегрирания проект ще бъде направено първо пред Брюксел и по-късно ще стартира действителната полемика по него у нас. Iинформационният портал 3eNews отваря полемиката по тематиката и дава опция на експерите да изразят мнението или анализите си по предоставените планове.
България няма да бърза да извършва заложените по-високи цели за произвеждане и ползване на зелена сила до 2030 година Страната ни също по този начин няма желание да вкарва спомагателни тласъци за това произвеждане, с изключение на за дребни покривни централи и основаването на модел за работа на енергийната борса. Но това слага под въпрос опцията ни в действителност да реализираме минимума от цели на Европейски Съюз. Страната ни към този момент изгодини вложителите в слънчеви и фотоволтаични централи откакто внезапно понижи тласъците за сходни планове. В днешното време ВЕИ технологиите поевтиняха фрапантно, само че наподобява че страната ни не счита да се възползва от този факт. Новите условия на Европейски Съюз обаче постановат и ние да поставим старания за повече и утсойчиви ВЕИ политики.
В оповестения Интегриран народен проект за климат и енергетика е значимо да се продължи и напредъка за декарбонизация на промишлеността ни и понижаване на нездравословните излъчвания. Там обаче страната ни намерено си признава, че грубо закъснява с въвеждането на битовата газификация, а политиките за съкращаване на парниковите квоти не се чака да дадат резултат в кратковременен проект. На всички е ясно, че нуклеарната енергетика може да спомогне в процеса на декарбонизация, само че в Плана като ограничения в тази тенденция се дава само удължаването на живота на блокове 5 и 6 на АЕЦ „ Козлодуй “. Никъде не е включена даже концепцията за създаване на нова нуклеарна мощ, която дава благоприятни условия за опазване на бранша, понижаване на парниковите газове и стабилно развиване на страната и цели райони. Дори Европа дефинира нуклеарната енергетика като една от благоприятни условия за преход към нисковъглеродна стопанска система.
От проекта не излиза наяве и по какъв начин ще бъдат предпазени въглищните централи, който обезпечават половината от производството на електрическа енергия у нас. Именно част от тези централи се явяват и най-модерните уреди, с които разполага енергетиката ни.
Премия за количество ВЕИ сила на борсата
Производството на електрическа сила от ВЕИ централи с обща конфигурирана мощ 4 MW и над 4 МW, за които са подписани дълготрайни контракти за изкупуване по преференциални цени ще се подтиква посредством даване на награда за количеството електрическа сила, продадено на борсовия пазар. Предоставянето на помощта ще продължи до приключване на избрания в договорите за изкупуване период, излиза наяве от оферти Интегриран проект.
Като подобаваща форма на подкрепяне се обмисля и опцията за провеждането на търгове за даване на потенциал за производството на електрическа сила от Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) и даването на добавка под формата на награда към пазарната цена за продаваната електрическата сила на електроенергийния пазар.
Посочените схеми за подкрепяне ще бъдат съобразени с условията на използваните разпореждания и насоки за даване на държавни помощи на европейско равнище.
Страната ни също по този начин ще се включи в Платформата на Съюза за развиване на възобновимата сила, която ще дава опция за търговия с дялове на сила от Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС). В Платформата ще се разгласяват годишни данни за националния принос на страните членки към обвързващата цел на Съюза, в това число предстоящите остатъци или дефекти на сила от Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС), цената на прекачване на остатъците на сила от Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) от или на друга страна членка.
Продължаваме да желаеме от Европа безвъзмездни квоти за замърсен въздух
Занапред България още веднъж ще продължи се възползва от опцията за гратис систематизиране на квоти на излъчвания на парникови газове. Целта е да се реализира по-лесна рационализация на енергийния ни бранш, според евродирективите. Предвидено е да се разработят и аршин за асортимент на планове с вложения до 12,5 млн. евро. Тези планове ще бъдат финансирани от средствата от безплатното систематизиране на квоти в идващите 10 години.
В същия интервал е планувано да се подкрепят и планове с вложения над 12,5 млн. евро, само че за тях те първа ще се основават спомагателни правила.
В Плана е обяснено, че максимален дял в общите излъчвания на парникови газове в страната има бранш „ Енергетика “. Това дефинира и неговата първостепенна значимост за осъществяване на националните цели за намаляването им. Производството на електрическа и топлинна сила от въглища способства за над 90% от издадените парникови газове в бранша. Там е концентриран и главният капацитет за понижение на излъчвания. Политиките и ограниченията в бранш „ Енергетика “, които са планувани се базират на тези, заложени в Енергийната тактика на България до 2020 година и в Националния проект за деяние за силата от възобновими източници. Мерките са групирани в пет предпочитани оси:
• Приоритетна ос 1: По-чисто произвеждане на електрическа сила от съществуващите въглищни централи;
• Приоритетна ос 2: Преход към по-нисковъглероден електроенергиен микс;
• Приоритетна ос 3: Системата за централно топлоснабдяване – инструмент за нисковъглеродна енергетика;
• Приоритетна ос 4: Децентрализирано произвеждане на енергия;
• Приоритетна ос 5: Развитие на нисковъглеродни мрежи за транспорт и систематизиране на електрическа сила и природен газ.
Прилагането на заложените спомагателни ограничения в този бранш ще докара до понижение на излъчванията на парникови газове с 13.8% по отношение на равнищата в базовия сюжет с ограничения към 2020 година
22% понижаване на нездравословните излъчвания от бита
Битовото ползване у нас пък се характеризира с наклонност на повишаване на излъчванията ПГ, което е обусловено от нарастване на енергийното ползване на семействата. Мерките в този бранш са основани на Енергийната тактика на България до 2020 година и Националната индикативна цел по Директива 2006/32/ЕО и са ориентирани към повишение на енергийната успеваемост и потреблението на възобновими енергийни източници в брутното извънредно енергийно ползване. Прогнозираното понижение на излъчванията в този бранш при използване на заложените ограничения е 22% по отношение на излъчванията в базовия сюжет за 2020 година
Особено важен бранш с извънредно огромен капацитет за понижение на излъчвания е бранш „ Отпадъци “. Очакваните редукции след използване на заложените в НПДИК ограничения се равняват на 36.4% по отношение на излъчванията по базов сюжет. Секторът се явява един от основните източници на парникови газове в три съществени посоки депониране на боклуци, отнасяне на отпадъчни води и изгаряне на боклуци.
Настоящите ограничения за поддръжка за намаляването на нездравословните излъчвания в превоза ще продължат и отсега нататък, е записано още в проекта.
Изоставаме доста с битовата газификация
По отношение на заложения в Енергийната тактика приоритет за развиването и разширението на битовата газификация в страната не можем да отчетем прогрес. Делът на семействата в България ползващи природен газ е под 5%, до момента в който за Европа този дял е 55%, излиза наяве от отчета. Използването на електрическа сила в крайното ползване води до три пъти повече разноски на първична сила спрямо потреблението на синьо гориво. Така точно заместването на електрическата сила с природен газ за отопление и за домашен потребности в бита ще способства за трикратно икономисване на първична сила и затова би трябвало да се преглежда като един от методите за повишение на енергийната успеваемост.
За осъществяване на тази си цел обаче енергийното ведомство не си слага изключително огромни цели – едвам 10 000 души ще бъдат подкрепени да трансформират употребяваното от тях гориво и да преминат на природен газ. Държавата ще покрие едвам 30% от разноските им за тази цел и то посредством финансиране по европейска стратегия.
В същото време в проекта се планува и развиване на газопреносната мрежа, вложения в нова газова инфраструктура и Газовия хъб „ Балкан “. Акцент е подложен още веднъж върху плановете за нови газови връзки с Гърция, Турция и Сърбия. Планирано е и да бъде издигната компресорна станция в Румъния, с помощта на която ще е допустимо да се доставя природен газ от северната ни съседка към нас по газопровода сред Русе и Гюргево.
Пазарно обединяване на енергийните тържища в района
В Интегрирания проект e планувано да има и пазарно обединяване с тържищата в района. Най-реалистично все още е да се пристъпи към обединяване с румънската енергийна борса. Причината е, че българската и румънската платформи имат много сходни способи на работа и сегментите на пазарите са идентични. България планува стартирането на договаряния с Румънската страна през 2020 година, като чака през 2022 година да бъде въведено в действителна работа пазарното обединяване на БГ-РО граница.
Пазарно обединяване на българо-гръцка граница ще е допустимо след въвеждането на пазар ден напред на територията на Гърция. Отчитайки оповестените проектите от гръцка страна, се чака в границите на 2019 година да има работещ пазар ден напред в пазарната зона. България планува да започва диалози с гръцката страна за обединяване на пазарите, незабавно след въвеждането на пазара, което ще даде опция за пускане на пазарно обединяване на БГ-ГР граница през 2022 година
На българо-гръцка граница пазарно обединяване ще е допустимо след основаването на пазар в границите на деня в пазарната зона на Гърция, за което към сегашния миг няма публична информация.
Паралелно с обединяването е планувано да продължи развиването на енергийната борса у нас, както и да се сътвори борса за търговия с природен газ, което е значимо за либерализацията на бранша.
Без конкретика за въглищните централи и нуклеарната енергетика
Използването на локалните въглищни ресурси има бъдеще като стабилизиращ източник на сила. Централите, употребяващи локални въглища обезпечават към 48% от произвеждане на електрическа сила и са поръчител за енергийната сигурност на България и конкурентоспособността на българската стопанска система. Тези централи са съществени базови електропроизводствени мощности за българската електроенергийна система и са главен снабдител на услуги за балансиране на системата, заради което те се явяват главен фактор за електроенергийната сигурност на страна. Това дефинира ролята на локалните въглища като стратегически енергиен запас, във връзка с енергийната и национална сигурност на страната, изясняват експертите, изготвили Плана. Но не дават никакви детайлности по какъв начин тъкмо ще бъдат непокътнати тези произвоства. И дума не е обелена да се знае какви вложения ще са нужни, с цел да дават отговор централите на актуалните европейски условия. Именно енергийния министър Теменужка Петкова изясни пред синдикатите, че страната ни държи да резервира въглищния си бранш. Очевидно към момента се търсят разновидности за това.
В проекта е отделено прекомерно непретенциозно място за нуклеарната сила. АЕЦ „ Козлодуй “, като базова централа, има своята съществена роля за поддържане запаса по резистентност в електроенергийната система. Той обезпечава към 33% от производството на електрическа сила в страната и е поръчител за енергийната сигурност на България. В осъществяване на признатата от Народното събрание на 01.06.2011 година „ Енергийната тактика на Република България до 2020 година “, е заложено удължение периода на употреба на блокове 5 и 6 на АЕЦ „ Козлодуй”. Няма и дума за концепцията за създаване на нова нуклеарна мощ у нас – нито за Седми блок, нито за АЕЦ „ Белене “. А точно нуклеарната енергетика може да бъде основата за прехода към нисковъглеродна стопанска система, счита Европа.
Вечните планове
В Интегрирания проект още веднъж се засягат „ безконечните планове “ на страната в енергетиката, за които обаче все не остават средства. Такъв в последните години се явява разширението на ПАВЕЦ „ Чаира “ с хидровъзел „ Яденица “. Отново той е упоменат, че е значим за енергийната сигурност на страната и района, тъй като може да балансира непостоянните ВЕИ централи. В случая експертите изцяло са се отказали от плана за хидрокаскада „ Горна Арда “. И дума не е упомената за този план, който също може да усъвършенства ВЕИ обстановката у нас.
За нови електропроводи до Гърция и Румъния също се приказва от години, само че не е направено доста в тази посока. В Плана още веднъж се обмисля да бъде построен нов електропровод от Маришкия басейн до гръцката подстанция Неа Санта. Предвижда се и строителство на нов електропровод от 400 квт до Румъния.
В газовия бранш продължава работата по разширението единственото ни вместилище край Чирен. Очакванията са планът да приключи през 2024 година Държавата даже не разисква концепциите за основаване на второ газово вместилище.
Предвидени са доставки от газопровода Комотини – Стара Загора, който евентуално ще бъде приключен през 2021 година, както изясни неотдавна министър Петкова. По тръбата ще получаваме както доставки на синьо гориво от Азербайджан, по този начин и от проектирания LNG терминал в региона на Александруполис.
Другата значима газова връзка е тази с Турция, от която още веднъж се възнамеряват доставки на газ от каспийския район.
По отношение на газовите връзки последната концепция е да се строи газопровод до Сърбия, който ще потегля от гр. Нови Искър и да доближава до Ниш. В тази посока има и концепция да се построява нов електропровод, само че това към този момент е единствено концепция.
Чрез всички тези планове към този момент стартира да се вижда и по какъв начин се заформя газоразпределителния център „ Балкан “. Наскоро държавната „ Булгартрансгаз “ записва дъщерна компания „ Газов хъб Балкан “ . Тези планове ще бъдат изпълнявани в синхрон с плановете за Южния газов кулоар, е записано още в проекта. На базата на това страната ни има намерение да построи и напълно нов газопровод в Северна България. Така се възнамерява да се усъвършенства междусистемната съгласуваност на Северния полупръстен на националната газопреносната мрежата на „ Булгартрансгаз “ ЕАД и газопреносната мрежа на Трансгаз С.А. Румъния. Проектът е значим и газопреносния кулоар България – Румъния – Унгария –Австрия.
Предвидено е страната ни да се включи по-активно и в плана Eastring - транспортен кулоар през териториите на Словакия, Унгария, Румъния, България, осигуряващ опция за двупосочни доставки на природен газ от различни източници. Концепцията Eastring, планува планът да се развива взаимно и координирано от газопреносните оператори на Словакия, Унгария, Румъния и България. Предвидено е Eastring да се извърши на 2 стадия – първият да бъде въведен в употреба през 2023 година, а вторият стадий през 2028 година
Като цяло стратегическите цели и цели на енергетиката и климата на България могат да бъдат систематизирани по този начин:
По измерение Декарбонизация – старания за понижаване на излъчванията на парникови газове, погълтители на парникови газове и старания за увеличение на каузи на силата от възобновимите източници в брутното извънредно енергийно потребление;
По измерение Енергийна успеваемост – реализиране на енергийни спестявания в крайното ползване и в дейностите по произвеждане, транспорт и систематизиране на сила, както и възстановяване енергийните характерности на сградите;
По измерение Енергийна сигурност – повишение на енергийната сигурност посредством деверсификация на доставките на сила, дейно потребление на локални енергийни запаси и развиване на енергийна инфраструктура;
По измерение Вътрешен енергиен пазар – развиване на конкурентен пазар посредством цялостна либерализация на пазара и консолидиране към районни и общи европейски пазари;
По измерение Проучвания, нововъведения и конкурентност – поощряване на научните достижения за внедряване на новаторски технологии в региона на енергетиката, в това число за произвеждане на чиста сила и дейно потребление на силата в крайното ползване.
Представянето не Интегрирания проект ще бъде направено първо пред Брюксел и по-късно ще стартира действителната полемика по него у нас. Iинформационният портал 3eNews отваря полемиката по тематиката и дава опция на експерите да изразят мнението или анализите си по предоставените планове.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ